МАРТенчета 2009

Ние пък юни месец пуснахме Стела на лагер във Велинград от градината за 5 дни... Сърцето ми беше свито, особено след като качих огромния й сак в автобуса, а тя ми помаха развълнувано от прозорчето и потеглиха... Изкарали са чудесно, било е голям купон - ходили са на басейнчета, разходки по екопътеки, из центъра на Верлинград, до Клептуза, а вечерно време са им организирали игри и дискотеки... Стела толкова й е харесало, че дори не се сещала да пита за нас (всеки ден се чувахме по тел. и звучеше супер добре). В резултат... октомври я пускаме пак, този път на Сандански ))) Дано пак всичко е ОК!!!! 
Иначе, ние сме добре... растем В четвъртък съм на ФМ и ще ви се похваля за пола финално (сега го знаем с 80 % сигурност, както каза доки, когато бях 16 седмица).... 
Изкарахме чудни 13 дена в Гърция септември - може би най-хубавото ни море евър!!!! Еххххх

Да драсна и аз два реда, да се отчетем!
Първо още веднъж леко бременеене на Зеленкото и Роси!

Това с лагера от ДГ ме изуми направо, не са ли много малки  ! Като се сетя, и в ДГ на каката имаше един злополучен лагер, където всички се бяха натръшкали от варицела хихихи и вместо 5 останаха 10 дена заради карантината.

Ние сме надупили програмата на макс! Каката след като имахме миналата година скандали с язденето, че пропуска предплатени часове, накрая я спрях и я пуснах да джогва. Много хубаво ми се получи, хем разхожда кучето, хем търчи всеки ден по 5 км, хем за нас е без пари като не броим екипа за тичане. И така....

Малкия, нали го записах на хокей, вече сме картотекирани състезатели, сега може би ще го пуснат тази неделя да играе на кросаис с малките до 10 години, само да не ми го смачкат, че... ужас!
Та ходим 4 пъти на хокей, 3 пъти на плуване, 2 пъти на логопед и веднъж на рисуване

Хайде и аз да се включа: Светлана ходи на градина, за момента удържа фронта. А пък аз си имам ново хоби: пускам пощенски картички и сега чакам и аз да получа:) голям кеф е

Много се радвам, че се раздвижи темата и ми е супер интересно да чета, обаче всеки път си казвам, че ще пиша после, че да мога повече и все после не остава време, затова да взема да се разпиша и аз

Шу, аз също като Вероники благородно ти завиждам, но най-вече за това, че можеш да работиш с деца (както и на нея, между впрочем) и много ми се иска пък аз да мога да си позволя да работя нещо такова, но уви, парите (поне в Б-я) за тази професия са доста малко.

Тони, супер е това с езиците, че вече сте почнали. Аз много се кефя на сугестопедията и дори се чудех дали да не запиша за опресняване на испанския, обаче е много голям ангажимент. Няма ли  при вас сугестопедични курсове? Ученето с този метод става изключително бързо и лесно.

Рила, твоят юнак ме разби - още отсега е картотекиран, браво! А режимът ви е  Баткото ни ходи един път на плуване, един на тенис и два пъти английски плюс два пъти софтбола в училище и съботен курс по математика и не намерих място за допълнителния немски На плуването и тениса обаче е на индивидуални уроци и яко се изморява. Супер много съм разочарована от тениса на Малееви, да се оплача - след 4 години ходене в групи, сега като го записахме на индивидуален учител (на друго място) и се оказа, че дори основните удари не са ги научили правилно.

Малкият вече тръгна на детска (от вчера) и тази сутрин имаше мрънкане, а през деня явно беше и плакал (станало му мъчно), та ще видим как ще е тази година.Уж е пораснал, но явно му е много мъчно. Което ме подсеща да кажа, че се възхищавам на деца като Тео и Стела, които могат да отидат някъде без мама или тати. Моите дори с татко си не искат да отидат някъде без мен, единствено минава номерът да ги оставя у дома с него, а аз да замина (както беше този уикенд, тъй като имахме тиймбилдинг на Банско).

Ние ходихме това лято на море в Гърция още през юни, а през септември в Родопите и макар и двете почивки да бяха за по-кратко, отколкото ни се искаше, си изкарахме страхотно. На Родопите се качихме на Снежанка и правихме преход до Смолянските езера и много ни хареса, въпреки че не се бяхме подготвили да е толкова трудно - мислехме, че е 30-40 минути по някоя пътека, а то си отиде час и половина, дори повече, като половината път беше доста стръмен надолу. Ники е справи блестящо и предния уикенд ходихме и до Боянския водопад. Изобщо, много ни допадна планинския туризъм и май ще търсим обувки за цялото семейство, за да можем да ходим по-често. Взехме и книжка за 100-те Национални обекта. Много ни хареса в Планетариума в Смолян. А селото в Родопите, където отседнахме в една къща за гости, беше страхотно - имаше празник на ореха в един от дните и беше адски забавно, имаше много добра организация и много хора.

Аз се върнах на пълен работен ден и сега баща им отговаря за логистиката във втората половина на деня  Имам и доста работа в офиса, но хубавото при нас е, че мога да си тръгвам по-рано или да ходя по-късно и да довършвам от нас (понякога дори оставам да работя от вкъщи, зависи какво имам да правя). Сега влизаме в ритъм с новите режими - поне стана постепенно, защото аз почнах пълен работен ден от началото на септември, баткото - училище от средата, а малкият тръгна на детска от вчера Вече свикнах с ранното ставане, само ме е яд, че ще е и в събота заради курса по математика на баткото, но... какво да се прави. Поне почивният ни ден ще е по-дълъг 

Еее, голямо разписване направих. Хайде до скоро от мен и много да нацелувате всички мъници!

Здравейте момичета.

Еля разпиши се и ти!

Роси браво на Стела!

Рила страхотна програма сте заформили на Марти, браво на детето.

Много се радвам че дечицата ни така добре се справят, но ми става мъчно че пораснаха толкова бързо.

Много съм горда с Яна. Започна да пише и да чете, изключително са доволни от нея. Слушала, изпълнявала, работила усърдно, била много популярна със страхотно въображение. Вече и смята. Да си призная не очаквах, че чак толкова ще я завладеят и тя с такова вълнение ще се опитва да учи всичко. Възхитена съм от подхода и вниманието им. Наистина, тя не е глупава, но все пак е само на четири и изобщо не съм очаквала, че ще успеят така да я развълнуват и впечатлят.

Що се отнася до работата... доволна съм, макар че понякога ми събират очите с безумието си. От както е започнала учебната година им повтаряме да не прескачат еднометровата ограда. Не е висока, но... Е едно днес си парна директно на главата. Добре че е трева отдолу. Забраниха им да припарват до катерушките защото за един ден имахме 5 цицини, сега остава и да им забранят да ползват игрището за футбол, защото не желаят да използват вратата. Игрите са им безумни и непрекъснато търчим да ги спасяваме от игрите. Абе не е истина понякога, когато виждаш пред себе си 120 пощурели хлапета, без никакво чувство за самосъхранение. Научих се да наказвам и да се карам. Говоря им мило, но и се карам строго. Извоювах си уважение и доверие и вече знаят, че ще ги разбера ако имат грижи, но и че ще ги изпратя на стената ако заслужават. Вече не спорят, когато се карам но идват за прегръдка ако имат нужда.

Та това от мен

ей ме на.
Чета ви, но при нас си едно и също.
Аз си седя вкъщи ( най сетне), Елия на градина, Илия на работа.
Разста само на корем, още съм само 5 кг отгоре, чакаме момче. Лека полека се подготвяме. Този месец Илия ще прави ново легло за Елия и нов по- голям шкаф, че нейните да минат за бебето.
Аз нищо не съм купила, защото имам доста от Елия, а и доста ми дадоха. Та ще взимам само комплекта за изписване, количка ще си поръчам след като ми изплатят помощта за второ. Иначе и аз не знам кога се чакаме, по сметки беше 11 януари, според доки последния път 6, а според мен около Коледа 

Много 

Ей от такива постове така много ми се свива сърцето... какво ли сме съгрешили, че сме се паднали в нашата мила родина...

Зеленко,  

СЗА, как е Ники в детската? Вече сигурно му харесва повече?

И ние сме възхитени от Гърция и вероятно догодина пак там ще почиваме, ама за повече време.

Ох, аз съвсем нямам време за нищо с учене и деца.... пък и на дърти години е по-трудно. СЗА, не съм фен на хипнозата, пък била тя и за учене. Мъчим се...като повтарям по 10-тина пъти и ми се удава дори и да помня. Ами няма как - ще се справим, нямаме друга алтернатива.

Ставам, че днес е селския пазар и трябва да излизаме да си вземем плодове и зеленчуци, че и после ангажименти - бол.

Хубав ден и от нас! 

Здравейте момичета.

Тони много ви се радвам на развитието. Много се надявам да имате много успехи!!

Зеленко разбирам те. Вчера бях на родителска. Не спирам да сравнявам тук и там. Понякога си мисля, какво бих могла да направя за да вкарам някой от нещата в българското обучение.

Аз искам да се похваля. Във вторник ми предложиха нова позиция. Ще уча едно от дечицата от пети клас на английски. Да си призная много се учудих и  ми стана много приятно че са ме оценили и са решили че съм най подходяща за позицията. По случай са доста стресната и притеснена да оправдая доверието им. Предложих се да му помагам и по математика, защото поне съм сигурна в тези си знания
 
Сега бягам на работа 

Тони, мерси, че питаш за Ники и детската. Ами, какво да ти кажа, това не е неговата форма на обучение (меко казано). Нали знаеш хората, които казват нещо от сорта: "Ох, като се сетя за детската, хич нямам хубави спомени". Накратко, не ми се ще да е от тези хора По-надълго - все още му е много мъчно, въпреки че е по-голям вече и определено не му е приятна тази институция с правилата и режима, които има. Това не означава, че не се оправя в тази ситуация - като изключим, че сутрин плаче (понякога много, друг успява да удържи само да обърне устничките) след това денят преминава нормално за него. Но не е въодушевен, не вижда нищо лошо там, но не му харесва, има си друг приоритети и изобщо не смята, че има някаква необходимост от ходенето в точно такъв вид детско заведение 

Момичета, не съм писала от цяла вечност - главно поради липса на време. Но наскоро прочетох нещо, което ме докосна и накара да се замисля колко важни неща пропускаме в живота си и позволяваме да загубим заради забързаното ежедневие (време с децата, приятелства, мигове на нежност...). И ми стана много смотано, защото осъзнах, че в последните години по същия начин оставих много важни неща на заден план в името на работата, чистенето и домашните.  Трябва да направя усилие да променя нещо и като за начало се разписвам при вас (макар че никога не съм спирала да ви чета и да се вълнувам за нещата които споделяте)
BTW, снощи даже не ми се излизаше на купон с приятели и останах в къщи да цикля пред телевизора. Има ли и други които водят по-затворен живот от преди, което се дължи на вътрешна промяна (остаряване, може би?)
За работа няма да говоря, че и без друго й отдавам достатъчно внимание през седмицата. Децата са добре. На криси много й харесва новото училище, аз също виждам положителна промяна в нея и се радвам, че я преместих. Преди две години направих грешката да мисля, че не трябва да съм амбициозна майка, а да оставя детето да си изживее детството, пък все ще се научи да чете и пише. Да, ама не. Първите години в училище са много важни и създават навици и отношение към ученето за цял живот. Което се опитвам да поправя сега и се радвам, че новата класна много ми помага в това отношение. Другото, което ми хареса в нея е, че определи като приоритет за тази година "да научим децата да бъдат самостоятелни", което прекрасно се вписва в моите разбирания и възможности. Така че засега детето се старае и в същото време не чака да седне да си научи урока с мен, а ме пита само за най-трудните неща и аз се чувствам добре с избора си. Как са вашите ученици?
Монката е бонбон - малък и сладък. Много е добричка и послушна и все повече припознавам себе си в нея. Аз бях много послушно и старателно дете (и сега съм такова ) и без да искам все сравнявах Криси с този образ и се чудих защо е толкова щура и импулсивна. Но явно малката е взела повече от мен (за добро или лошо).
Така както е тръгнало, ще напиша роман Поздрави и целувки на всички пишещи и четящи!

Гери много се радвам че се появи!!! Много ще се радвам ако по честичко пишеш.

Еля много се радвам че си добре. Пиши по често! Представям си Елия как се вълнува! Как е кучето?

На мен днес ми беше първия работен ден като учител. Хлапето е много сладко, но милото няма никаква идея от езика. По 3 часа всеки ден ще четем, пишем и учим граматика

За темата която Гери засегна имам да пиша, защото много го мисля, но сега отивам да хапвам че мъж ми ми е приготвил вечеря

Шая, добре сме да. Елия е пощуряла от щастие. Аз не си давам зор. Нищо не съм купила още за бебето. То време не остане де 
Кучето си е все така лудо. Забавляват се с Елия. Забранила съм и да влиза в стаята от сега. Иначе е пораснала доста- 30кг и сега е на диета 

Успех в начинанието 

Дам, СЗА, за съжаление има и такива деца... не знам какво да му пожелая, освен да минава по-бързо тези оставащи 2 години. Всъщност присетих се, дали кооператив няма да му е по-интересно и да ходи с желание? Знам, че вероятно е трудно и доста ангажиращо, но ако той би се чувствал по-добре може и да е алтернатива?

А ние пък сме притеснени малко, че Рая събота и неделя страда за детската - не съм си и мислила, че ще доживеем това. Със ставането и пита - днес нали съм на детска, че ако не съм, ще съм тъжна и ще ми е много мъчно. Та събота и неделя измислям какви ли не неща да ги занимавам, че иначе - зор.

Шая, благодаря! Ще видим! Уж вървим добре за сега. Вчера получихме новите си 5+ ID-карти, които ни дават възможност за работа в Белгия във всякакви фирми, не само за Европейската комисия, с каквито карти бяхме досега. Това е последната стъпка преди белгийското гражданство. Остава ни още година и 2 месеца преди да кандидатстваме за него - живот и здраве ще опитаме. Определено ще имаме повече привилегии като белгийски граждани. Добрата новина е, че няма да ни се наложи да се откажем от българското ни такова, защото все още Белгия признава двойното гражданство....така че - ще дерзем.

Гери, не знам дали остаряваме.... но понякога и аз се чувствам като теб. Не че не ни се ходи по концерти и разни други невероятни места. Всъщност ходим където е възможно с децата. То и на концерти може, но за да ги вкараме се плаща билет и за детето...и за 4-мата ни идва нанагорно... макар че Нико като беше бебе и това сме правили. Сега сме свикнали да се съобразяваме с тях и да поставяме техните нужди преди нашите, защото това ни доставя радост. Мисля, че намираме повече удоволствие в нещата, които правим заедно с тях и често ги предпочитаме. Иначе мъж ми си излиза с българските приятели 2 пъти месечно, а ние пък ходим по женски на кафе и бар..но и аз пропуснах последните 2 срещи, защото не ми се излизаше....в дъжда. Та, мисля си, че при мен зависи и от моментното състояние на духа, не само от умората, да речем.

Аз явно от вторник на вторник пиша, ама ставам, че ще изпусна пак селския пазар А и вали, та с Нико ще видим как ще се справим с колелото и дъжда, и пазара, и изобщо....  

Гери мислих да пиша по твоята тема но Янчето ме дърпа да шием кукла и ми отпусна 10 мин да се похваля.

Еля благодаря за пожеланието за успех!

Аз тази седмица съм много доволна и щастлива жена!
В работата с хлапето имахме страхотен напредък по математика и с удоволствие си прави новите упражнения и игри, които му подготвих. Невероятно е да го гледаш, колко е щастлив че успява и колко е горд когато учителя му го хвали.

Боян получи специалната награда на училището за този срок, за написан сценарии. В сряда ин носих баница, защото Боян много мило предложил услугите ми, на тема традиционни неща. Но аз го накарах да направи слайд шоу със снимки, информация и музика, та да хапват и да гледат.

Яна пък се е изправила пред класа за да разкаже за лявата си ръка. Започнали да я питат и тя решила да обясни на всички едновременно. Била много спокойна и уверена. Казала че тя била щастливка, защото само тя има специална ръка за дребните предмети. Учителките са много впечатлени от силата и увереността и ме похвалила че съм свършила страхотна работа с възпитанието и. Щях да ревна.

А мъж ми твърдо заяви, че не съм принцеса. Сложил кутия с парфюм под възглавницата ми но аз два дни съм си спяла като бебе и не съм го усетила. Каза че определено няма да мина теста с граховото зърно.