Шая, винаги ме разведряват твоите постове. Дават ми кураж и вяра. Ти си една щастлива жена и майка с такива постижения 
- Публикувана: 2 окт. 2012, 15:49 ч.
- Последно мнение: 3 март 2014, 14:29 ч.
МАРТенчета 2009
Шая първо се просълзих, после се разхилих рано сутринта! Браво на Боян, браво на Яна, поздравления за самочувствието на Яна, страхотно е това дете!
Радвам се, че ти харесва работата и ти доставя радост. Колкото до принцеския синдром, ми то и аз като си легна, толкова съм уморена, че все едно с торбички пясък са ме били, всичко ме боли, та и аз не парфюм, ама каквото и да било няма да усетя!
Гери, не остарявате, а просто сте изморени от ежедневието. Но като поотрастнат децата пак ще ви дойде мерака за купони. Аз имам фази дето имам прилив на сили и такива, че едвам изкарвам деня.
Ние сега сме 2 седмици ваканция и децата много се кефят! Направила съм още по-гъста програма с разходки, езда, всеки ден плуване, логопед и хокей и свободни пързалки!
Радвам се, че ти харесва работата и ти доставя радост. Колкото до принцеския синдром, ми то и аз като си легна, толкова съм уморена, че все едно с торбички пясък са ме били, всичко ме боли, та и аз не парфюм, ама каквото и да било няма да усетя!
Гери, не остарявате, а просто сте изморени от ежедневието. Но като поотрастнат децата пак ще ви дойде мерака за купони. Аз имам фази дето имам прилив на сили и такива, че едвам изкарвам деня.
Ние сега сме 2 седмици ваканция и децата много се кефят! Направила съм още по-гъста програма с разходки, езда, всеки ден плуване, логопед и хокей и свободни пързалки!
Здравейте и от мен. Срам ме е, като видях от кога не съм писала и като се сетих от кога не съм влизала. 
Шая, добре, че си ти, да поддържаш духа на темата. И да постваш интересни неща за четене.
Такава вихрушка ме върти от средата на август, че почти не стигам до компютър за друго, освен по служба. Вечер в къщи компютъра се дели между Митко, баща му и Фейсбук (ужас). Митко освен, че гледа филмчета, играе и на компютърни игри, като много бързо се научи да ги намира и отваря сам. Опитвам се да огранича това, но ми се вижда нередно да му забранявам нещо, което прави баща му (игрите). По едно време бях купила таймер за варене на яйца и се бяхме разбрали за определено време, което да важи за всички. Познайте колко време ми отне да убедя мъжО, че не се подигравам с него и че личният пример е най-доброто средство за възпитание... Е, крайния резултат беше, че Митко (или и двамата) се опита да хитрее и да пренавива отново таймера, в резултат на което той се счупи. Май трябва да купя нов!
Иначе почивката в Шабла мина добре, но ми беше малко. Аз тази година си направих лоша услуга, като поех ангажимент към една студентка за дипломна работа, но не очаквах, че тя се опитва да носи 3 дини под една мишница. Това ми костваше и на мен доста нерви, скъсена отпуска (една-две консултации заедно с Митко) и така. Добре, че защити. После поправителни изпити, еквилибристики с мъж ми кой води и кой взима Митко от детска, че баба му изкара месец на море и се прибра всредата на септември, после интензивни занятия със задочно обучение ... За официалното начало на учебната година вече се чувствах изцедена като лимон! На всичко отгоре изникна и един обучителен проект, по който ще имаме командировки из станата за цяла седмица, та заради него се опитвам да сбия и другите си ангажименти до средата на ноември, та вече сама си говоря.
Наоплаквах се.
Сега да се похваля - вчера Митко беше на еднодневна екскурзия от детската до Цари Мали град и беше срашно доволен, ентусиазиран и екзалтиран. Видели рицар, монети, камъни и тигани, видели къде живеят тракиите (според една девойка от групата му свраките, а всъщност най-вероятно траките) и иска пак на екскурзия. А в началото не искаше и настояваше да ходел с нас. Явно вече си порастват дечицата и стават по-самостоятелни. В този ред на мисли вече не спи при нас на спалнята (преди настояваше да е така, защото мноо ни обичал и двамата). Все още не спи сам в стаята си, но се пренесе в стаята на баба си, където си има самостоятелно легло. Все пак е прогрес.
Иначе е щур колкото си иска, тича непрекъснато, заиграва се и сам, имаме си гадже от блока и когато се опитаме да ги разделим (щото вече е време за спане), настъпва една трагедия от нейна страна, плаче със сълзи, хълца, а нашия кавалер ходи да я гали по главата и да я успокоява.
Момичета, изчетох ви, но стана дълъг пост и ще взема да се спра, а после ще пиша пак.
Целувам ви всички (и четящи и пишещи).
Очертава се от 25 ноември до 6 декември да съм във Варна (по Онзи проект). Ако се осъществи, много ще се радвам да се видим с Варненската дружина.
Сетих се и за страха на Ния и Калоян от водата - май е характерно за морски деца да не си падат мноо по морето, като им е под ръка. Митко страшно много хареса морската ни ваканция на Шабла тази година и от месец ме пита кога пак ще е лято и кога пак ще ходим на море, макар че и той в началото се страхуваше да влиза дори и с пояс, но след плитчините на Крапец и Болата нямаше никакъв проблем да прескача вълните и на Шабла. Дори се забавляваха с баща му да му хвърля пръчка в дълбокото, а Митко с пояса и "кучешката" я гонеше и я хващаше. Стар кучкар каква игра да измисли!
Шая, добре, че си ти, да поддържаш духа на темата. И да постваш интересни неща за четене.Такава вихрушка ме върти от средата на август, че почти не стигам до компютър за друго, освен по служба. Вечер в къщи компютъра се дели между Митко, баща му и Фейсбук (ужас). Митко освен, че гледа филмчета, играе и на компютърни игри, като много бързо се научи да ги намира и отваря сам. Опитвам се да огранича това, но ми се вижда нередно да му забранявам нещо, което прави баща му (игрите). По едно време бях купила таймер за варене на яйца и се бяхме разбрали за определено време, което да важи за всички. Познайте колко време ми отне да убедя мъжО, че не се подигравам с него и че личният пример е най-доброто средство за възпитание... Е, крайния резултат беше, че Митко (или и двамата) се опита да хитрее и да пренавива отново таймера, в резултат на което той се счупи. Май трябва да купя нов!
Иначе почивката в Шабла мина добре, но ми беше малко. Аз тази година си направих лоша услуга, като поех ангажимент към една студентка за дипломна работа, но не очаквах, че тя се опитва да носи 3 дини под една мишница. Това ми костваше и на мен доста нерви, скъсена отпуска (една-две консултации заедно с Митко) и така. Добре, че защити. После поправителни изпити, еквилибристики с мъж ми кой води и кой взима Митко от детска, че баба му изкара месец на море и се прибра всредата на септември, после интензивни занятия със задочно обучение ... За официалното начало на учебната година вече се чувствах изцедена като лимон! На всичко отгоре изникна и един обучителен проект, по който ще имаме командировки из станата за цяла седмица, та заради него се опитвам да сбия и другите си ангажименти до средата на ноември, та вече сама си говоря.
Наоплаквах се.
Сега да се похваля - вчера Митко беше на еднодневна екскурзия от детската до Цари Мали град и беше срашно доволен, ентусиазиран и екзалтиран. Видели рицар, монети, камъни и тигани, видели къде живеят тракиите (според една девойка от групата му свраките, а всъщност най-вероятно траките) и иска пак на екскурзия. А в началото не искаше и настояваше да ходел с нас. Явно вече си порастват дечицата и стават по-самостоятелни. В този ред на мисли вече не спи при нас на спалнята (преди настояваше да е така, защото мноо ни обичал и двамата). Все още не спи сам в стаята си, но се пренесе в стаята на баба си, където си има самостоятелно легло. Все пак е прогрес.
Иначе е щур колкото си иска, тича непрекъснато, заиграва се и сам, имаме си гадже от блока и когато се опитаме да ги разделим (щото вече е време за спане), настъпва една трагедия от нейна страна, плаче със сълзи, хълца, а нашия кавалер ходи да я гали по главата и да я успокоява.
Момичета, изчетох ви, но стана дълъг пост и ще взема да се спра, а после ще пиша пак.
Целувам ви всички (и четящи и пишещи).
Очертава се от 25 ноември до 6 декември да съм във Варна (по Онзи проект). Ако се осъществи, много ще се радвам да се видим с Варненската дружина.
Сетих се и за страха на Ния и Калоян от водата - май е характерно за морски деца да не си падат мноо по морето, като им е под ръка. Митко страшно много хареса морската ни ваканция на Шабла тази година и от месец ме пита кога пак ще е лято и кога пак ще ходим на море, макар че и той в началото се страхуваше да влиза дори и с пояс, но след плитчините на Крапец и Болата нямаше никакъв проблем да прескача вълните и на Шабла. Дори се забавляваха с баща му да му хвърля пръчка в дълбокото, а Митко с пояса и "кучешката" я гонеше и я хващаше. Стар кучкар каква игра да измисли!
Танче, жив и здрав да ти е Митето! 
И при теб е весело с толкова ангажименти. Много и дано се празредят нещата както си мислиш около средата на ноември.
Шая, браво за ентусиазма и това, че има кой да го оцени. Вярвам, че ще има още с какво да ни радваш.
Децата са във ваканция 1 седмица и хем ни е хубаво на всички вкъщи, хем на моменти ми идва в повечко...ама с блага дума нещата се нареждат.
И при теб е весело с толкова ангажименти. Много
и дано се празредят нещата както си мислиш около средата на ноември. Шая, браво за ентусиазма и това, че има кой да го оцени. Вярвам, че ще има още с какво да ни радваш.
Децата са във ваканция 1 седмица и хем ни е хубаво на всички вкъщи, хем на моменти ми идва в повечко...ама с блага дума нещата се нареждат.
Писмото на Мария е готово още от миналата Коледа. Скоро стана дума за това у нас и тя потвърди, че ще иска това, което е написала миналата година- всичко на Пепа пиг, което няма. Но пък се е запалила и по ново Лего, така, че аз ще драпам в тази посока.
То преди Коледа е Хелоуин, ама не ми идва да го призная като празник. Ще направим някакви сладки, че току виж, позвъни някой на вратата. И тиквен фенер ще издълбаем. Но да се маскираме- не съм предвидила, а и не знам за какво се прави.
Тони, ще ми напишеш ли рецептата за онези ябълкови топчета, моля те. Като беше актуално във Фейса, ги пропуснах и сега не виждам къде си писала как се правят.
Мария я записахме на плуване. Не съм ходила да гледам какво и как става. Мисля си, че не им обръщат някакво особено внимание, но нямам нищо против това. Записах я, защото е по времето на следобедния сън, а тя не спи, така че, поне 2 дни да прави нещо вместо да лежи и нищо да не прави... Надявах се и апетит някакъв да й се отвори, но засега не иска да сменя "диетата".
Тя беше мега щастлива първите 3 пъти като ходи, но после реши, че иска да се отписва, защото не можела да прави нещо си... Засега овладяхме ситуацията, но да видим...
Иначе- нищо вълнуващо около нас.
Прегръдки на всички!
То преди Коледа е Хелоуин, ама не ми идва да го призная като празник. Ще направим някакви сладки, че току виж, позвъни някой на вратата. И тиквен фенер ще издълбаем. Но да се маскираме- не съм предвидила, а и не знам за какво се прави.
Тони, ще ми напишеш ли рецептата за онези ябълкови топчета, моля те. Като беше актуално във Фейса, ги пропуснах и сега не виждам къде си писала как се правят.
Мария я записахме на плуване. Не съм ходила да гледам какво и как става. Мисля си, че не им обръщат някакво особено внимание, но нямам нищо против това. Записах я, защото е по времето на следобедния сън, а тя не спи, така че, поне 2 дни да прави нещо вместо да лежи и нищо да не прави... Надявах се и апетит някакъв да й се отвори, но засега не иска да сменя "диетата".
Тя беше мега щастлива първите 3 пъти като ходи, но после реши, че иска да се отписва, защото не можела да прави нещо си... Засега овладяхме ситуацията, но да видим...
Иначе- нищо вълнуващо около нас.
Прегръдки на всички!
Здравейте момичета!
Зеленко те май са готови с желанията, но май ние не сме готови да ги посрещнем финансово
Наистина тези дни сме се сложили на финансова диета, защото ближем рани от почивката а и петия член на семейството имаше два месеца затруднения та и него си гледаме. То детето е добро. Малко се възпитаваме и учим барабар с нашите деца, но нали е голям, хапва като голям. Случва се (доста често) седмичния пазар който правим в събота, да е свършил още в понеделник. И като казвам свършил, не се шегувам.
За Хелоуин сме готови. Костюмите измислени, утре ще дълбаят тикви, ще ходим на парти на басейна и после парти у нас. Ще са 3 момчета и 3 девойки. Момчетата си ги знам, но девойките ме притесняват. И трите са супер луди и невероятно шумни. Днес се събрахме мамите на кафе и девойките ги чуха и в съседния град
Купихме бонбони за раздаване, приготвили сме обаче трикчета като миналата година. Ще бъркат да си вземат бонбоните в черно желе или зелени макарони 
А и украсата е налице, из цялата къща пъплат паяци и хлебарки 
Танче да ти е жив и здрав Митко!!!!! Браво за екскурзията и много се смях на разказа за почивката
Пиши по-честичко!
Благодаря ви момичета че сте толкова мили! Наистина се гордея с постиженията на хлапетата и с това че имам възможност да работя с деца. Не съм и предполагала, че може да е толкова... както приятно така и ужасно трудно. Имаме няколко дечица с аутизъм и умствена изостаналост. Тези с аутизма откровено ме харесват и самички идват да се гушкат и да си говорим. Въпреки че само 4 класа са при нас, май са ни се паднали най трудничките. Единия клас е просто ужасен. Децата са с проблеми с поведението и често имат ужасни изблици, с които наистина е трудно да се справяме. Единия път ми се наложи да ме учат по полицейска схема как се подхваща детето от двете страни и се внася без да може да ни избяга или да ни удари. След подобни случки съм изцедена психически и физически. Едната колежка не издържа и напусна. Определено работата в класната стая е много по-приятна от тази по обяд. Изумително как се опитват да се утрепят с всичко възможно.
Определено тази ваканция ми дойде точно навреме
Уших и няколко играчки на децата от чорапи и чорапогащници и те са много впечатлени.
Исках да ви питам, как са нещата в бг. Какво става с протестите. Някой казват че са в пълна сила, други, че са само около 30тина човека останали вече. Тук четем статии, но е друго да си там.
Прегръщам ви всички!!!
Зеленко те май са готови с желанията, но май ние не сме готови да ги посрещнем финансово
Наистина тези дни сме се сложили на финансова диета, защото ближем рани от почивката а и петия член на семейството имаше два месеца затруднения та и него си гледаме. То детето е добро. Малко се възпитаваме и учим барабар с нашите деца, но нали е голям, хапва като голям. Случва се (доста често) седмичния пазар който правим в събота, да е свършил още в понеделник. И като казвам свършил, не се шегувам.
За Хелоуин сме готови. Костюмите измислени, утре ще дълбаят тикви, ще ходим на парти на басейна и после парти у нас. Ще са 3 момчета и 3 девойки. Момчетата си ги знам, но девойките ме притесняват. И трите са супер луди и невероятно шумни. Днес се събрахме мамите на кафе и девойките ги чуха и в съседния град
Купихме бонбони за раздаване, приготвили сме обаче трикчета като миналата година. Ще бъркат да си вземат бонбоните в черно желе или зелени макарони А и украсата е налице, из цялата къща пъплат паяци и хлебарки Танче да ти е жив и здрав Митко!!!!! Браво за екскурзията и много се смях на разказа за почивката
Пиши по-честичко!Благодаря ви момичета че сте толкова мили! Наистина се гордея с постиженията на хлапетата и с това че имам възможност да работя с деца. Не съм и предполагала, че може да е толкова... както приятно така и ужасно трудно. Имаме няколко дечица с аутизъм и умствена изостаналост. Тези с аутизма откровено ме харесват и самички идват да се гушкат и да си говорим. Въпреки че само 4 класа са при нас, май са ни се паднали най трудничките. Единия клас е просто ужасен. Децата са с проблеми с поведението и често имат ужасни изблици, с които наистина е трудно да се справяме. Единия път ми се наложи да ме учат по полицейска схема как се подхваща детето от двете страни и се внася без да може да ни избяга или да ни удари. След подобни случки съм изцедена психически и физически. Едната колежка не издържа и напусна. Определено работата в класната стая е много по-приятна от тази по обяд. Изумително как се опитват да се утрепят с всичко възможно.
Определено тази ваканция ми дойде точно навреме
Уших и няколко играчки на децата от чорапи и чорапогащници и те са много впечатлени.
Исках да ви питам, как са нещата в бг. Какво става с протестите. Някой казват че са в пълна сила, други, че са само около 30тина човека останали вече. Тук четем статии, но е друго да си там.
Прегръщам ви всички!!!
Протестите не спират. Има няколко страници във Фб, които са сравнително адекватни с информацията по темата. Осигуряват и жив стрийм понякога. По стандартните медии са доста лаконични, а официалните данни за бройката винаги са били безобразни. Чудя се срам нямат ли тези хора, дето ги подписват. Тези с 30-те човека просто да ходят да се гръмнат.
На мен ми е много съвестно, че вече не можем да ходим, някъде до август бяхме редовни. Напоследък покрай блокадите на университетите няколко пъти имахме много силно желание, но пусти деца, контракции, стъмва се доста рано вечер - по-сложно става за такива като нас
На мен ми е много съвестно, че вече не можем да ходим, някъде до август бяхме редовни. Напоследък покрай блокадите на университетите няколко пъти имахме много силно желание, но пусти деца, контракции, стъмва се доста рано вечер - по-сложно става за такива като нас
Да раздвижим предпразнично темата 
Говорихте ли вече за коледни подаръци 
Говорихте ли вече за коледни подаръци У нас писма се пишат от преди месец поне.
Неприятната новина е, ч ежеланията често се менят и докато дойде време да изпратим писмото кой знае още колко пъти ще се смунят, защото си имаме уговорка, че имат страшно много неща и е хубаво да си поискат по 1 нещо, за да има възможност Дядо Коледа да подари подаръци за всички деца, защото ако те си поискат по няколко пдаръка може да няма за други деца. За сега работи това....и се сменят желания по 3 пъти дневно. Окич, виж в коментариите към снимката съм дала рецептата - има голяма база за импровизации
Ох, щях да пиша още, ама друг път.
Сложно е да се протестира вече всеки ден, да. Защото сега протестират не тези от февруарските протести- безработни, над средна възраст хора и други с неангажирани вечери. Сега протестират активните социално хора, главно с деца и задължения към тях, на които вечерите им са втората работа- да се нахрани детето, да се погледнат домашните и т.н. А и да ставаше въпрос за броени дни- да - ще се жертваме, но това ще продължи мноого!
Но има хора наистина, Шу. Нещо между 200-500 по мои виждания- зависи от деня. Сега има много стари хора, да, буквално- дядовци. Направо ми се реве , като ги гледам как скандират с хъс и като си помисля какво им е тях -колко пъти са се бунтували и пак излизат и не губят надежда... Да такива си ги мисля и ми е много тъжно.
И браво на студентите! Време беше!
Ами, както се разбира аз съм много с тези протести и мислех да не пиша по темата, но сърце не трае.
Тони, мерси за линка!
Ама за тези подаръци- бъдете описателни, моля ви, да си сверим часовниците
Но има хора наистина, Шу. Нещо между 200-500 по мои виждания- зависи от деня. Сега има много стари хора, да, буквално- дядовци. Направо ми се реве , като ги гледам как скандират с хъс и като си помисля какво им е тях -колко пъти са се бунтували и пак излизат и не губят надежда... Да такива си ги мисля и ми е много тъжно.
И браво на студентите! Време беше!
Ами, както се разбира аз съм много с тези протести и мислех да не пиша по темата, но сърце не трае.
Тони, мерси за линка!
Ама за тези подаръци- бъдете описателни, моля ви, да си сверим часовниците
Биболец си е поръчал отдавна и за постоянно един трансформър, който става на синьо-червен камион. Аз искам да му купя хубав паркинг, че вече втора година ни подаряват паркинг, много му се радват двамата, но и много бързо го счупват. Та искам нещо по-здраво.
За момата за р.д. ще събираме за Пуки, а за после просто не знам. Общо-взето има почти всичко у дома и не се сещам за нещо по-така, за нея специално...
За момата за р.д. ще събираме за Пуки, а за после просто не знам. Общо-взето има почти всичко у дома и не се сещам за нещо по-така, за нея специално...
Ние днес се отчетохме с костюм на Спайдермен (купих го преди месец от Евроленд, беше го носил няколко пъти и сега си пасна съвсем). Едни деца от блока решиха да обикалят по апартаментите, Спайдер-Митко походи с тях и се прибра с пълна торбичка с лакомства (имаше не само сладки, но и ябълка, портокал - съседите ми се издигнаха в очите). Ние с майката на "гаджето" си поклюкарствахме докато децата обикаляха и така си изкарах един сравнително спокоен празник. В къщи не сме украсявали, а аз си носех една имитация на венецианска маска-домино за оправдание.
За подаръците - Митко си е поръчал "онзи зеления състезател, дето не е Чик, но е като него"
Ще трябва да гледам Колите 2 пак! Ние отдавна сме се уговорили за по един подарък, че и без това можем да оборудваме детска градина сигурно.
На имения ден ме "застреля" с логика. Бяхме му купили един комплект Мегаблокс полиция (с кола, полицай и полицейско управление със затвор). След първоначалната радост и подскоци ме попита "А продадохте ли ми всички играчки?" Когато ми премина шока и объркването, се сетих, че преди две седмици ме навиваше да му купя Лего от една реклама с цял град (вероятно би струвало към 1000 лв всичко) и аз го убеждавах, че чак толкова сложни и скъпи играчки с които и без това няма да си играе не му трябват (има една пожарна и един самосвал, които точно един ден след сглобяването от мен
бяха оставени в насипен вид в кутиите и вече част от елементите им липсват).
Втората ситуация беше, когато ме уведоми "Мамо, ти не си струваш" Аз: А защо мислиш така? Той: Ами нали не се продаваш? (е, след като му обясних, че "струвам" може да е в преносен смисъл за важен, ценен, той ме успокои, че си струвам)
За подаръците - Митко си е поръчал "онзи зеления състезател, дето не е Чик, но е като него"
Ще трябва да гледам Колите 2 пак! Ние отдавна сме се уговорили за по един подарък, че и без това можем да оборудваме детска градина сигурно. На имения ден ме "застреля" с логика. Бяхме му купили един комплект Мегаблокс полиция (с кола, полицай и полицейско управление със затвор). След първоначалната радост и подскоци ме попита "А продадохте ли ми всички играчки?" Когато ми премина шока и объркването, се сетих, че преди две седмици ме навиваше да му купя Лего от една реклама с цял град (вероятно би струвало към 1000 лв всичко) и аз го убеждавах, че чак толкова сложни и скъпи играчки с които и без това няма да си играе не му трябват (има една пожарна и един самосвал, които точно един ден след сглобяването от мен
бяха оставени в насипен вид в кутиите и вече част от елементите им липсват). Втората ситуация беше, когато ме уведоми "Мамо, ти не си струваш" Аз: А защо мислиш така? Той: Ами нали не се продаваш? (е, след като му обясних, че "струвам" може да е в преносен смисъл за важен, ценен, той ме успокои, че си струвам)
Най-накрая да намеря време да се "отчета" в темата Всяка седмица се каня да го направя в почивния си ден (в който обикновено въобще не ми остава време за почивка) и все не успявам. Днес обаче наистина мързелувам от сутринта, защото и Ники не е на училище, и Тео си го оставих вкъщи - те си играят, а аз пия кафе пред лаптопа. След малко ще излизаме да се видим с едни приятели, че и за това рядко ни остава време в забързаното ежедневие.
Ние вкъщи вече всички сме остъклени - и децата носят очила. Не са с високи диоптри, но и двамата имат астигматизъм. Тео даже се оказа с нещо като мързеливо око и му лепим лепенки на по-добре работещото, за да се сети и другото, че има работа за вършене. Наложи се и капки за разширяване на зениците да капем 5 дни, защото е още малък за онези, които вършат работата за половин час. Понесе всичко мъжки и макар да плака първия ден, в който скрихме окото сега си носи лепенката и само пита кога ще я свалим. Казва, че му е неприятно, но знае защо я слагаме и затова ще я носи, за да се оправи. Остава ни още една седмица да ходи като пират и пак сме на преглед да видим има ли смисъл от упражнението, което правим.
Тео, също като Яна, много компетентно обяснява защо се налага да ходи с тази лепенка и изнесе лекция на децата в кооператива. Те пък се състезават кой да вземе лепенката, като я свалим.
Като споменах Яна не искам да пропусна да пратя много прегръдки и целувки на това мъдро дете. Кате, адмирации и за теб, че си успяла да и помогнеш да израсте уверено в себе си и възможностите си дете, което да посреща всичко с високо вдигната глава
Хелоуин го почетохме, както винаги, като си издълбахме тикви и се маскирахме. Аз също не чувствам този празник като наш си, но това не ме спира да позволя на децата да го изживеят по свой си начин. Даже и аз се включвам, за да можем и това нещо да споделим. Те също са наясно, че това не е традиционен български, или християнски празник и това че го празнуваме по някакъв си наш начин, не означава, че не почитаме нашите си празници и много ме дразни тази "философия" напоследък. Кой е казал, че трябва да отречеш чуждите традиции, за да почиташ своите, недоумявам?! То ако тръгнем по този начин да мислим не трябва и за дядо Коледа да говорим, защото и той е вносен. Оф, не ми обръщайте внимание, мрънкам си тук, че ми дойдоха в повече вчерашните коментари чути по улицата, макар и не по наш адрес.
Нашият татко нещо не го бяха диагностицирали както трябва явно и така и не му се оправи коляното. След поредния преглед решиха да го оперират и сега го чака операция в понеделник последвана от 45 дневно обездвижване и рехабитилация след това. Дано всичко мине добре и ...... д*пе да ми е яко.
За Коледни подаръци още не сме мислили - нито аз, нито децата. Ще трябва да минем по-скромно тази година, че покрай интервенциите на Тони и един ремонт на колата доста поолекнахме финансово. Аз всъщност имам доста накупени дреболии, защото имам навика като видя нещо, което ми харесва и е изгодно да купувам и прибирам. Така имам подсигурени дребни подаръчета за адвент календар, а също и на Ники за именния ден.
Имах и други неща, които исках да пиша и питам, но трябва да тръгваме. Оставям ги за следващия път - да ме стимулират по скоро да се отчета пак.
Хубав уикенд!
Всяка седмица се каня да го направя в почивния си ден (в който обикновено въобще не ми остава време за почивка) и все не успявам. Днес обаче наистина мързелувам от сутринта, защото и Ники не е на училище, и Тео си го оставих вкъщи - те си играят, а аз пия кафе пред лаптопа. След малко ще излизаме да се видим с едни приятели, че и за това рядко ни остава време в забързаното ежедневие.Ние вкъщи вече всички сме остъклени - и децата носят очила. Не са с високи диоптри, но и двамата имат астигматизъм. Тео даже се оказа с нещо като мързеливо око и му лепим лепенки на по-добре работещото, за да се сети и другото, че има работа за вършене. Наложи се и капки за разширяване на зениците да капем 5 дни, защото е още малък за онези, които вършат работата за половин час. Понесе всичко мъжки и макар да плака първия ден, в който скрихме окото сега си носи лепенката и само пита кога ще я свалим. Казва, че му е неприятно, но знае защо я слагаме и затова ще я носи, за да се оправи. Остава ни още една седмица да ходи като пират и пак сме на преглед да видим има ли смисъл от упражнението, което правим.
Тео, също като Яна, много компетентно обяснява защо се налага да ходи с тази лепенка и изнесе лекция на децата в кооператива. Те пък се състезават кой да вземе лепенката, като я свалим.
Като споменах Яна не искам да пропусна да пратя много прегръдки и целувки на това мъдро дете. Кате, адмирации и за теб, че си успяла да и помогнеш да израсте уверено в себе си и възможностите си дете, което да посреща всичко с високо вдигната глава
Хелоуин го почетохме, както винаги, като си издълбахме тикви и се маскирахме. Аз също не чувствам този празник като наш си, но това не ме спира да позволя на децата да го изживеят по свой си начин. Даже и аз се включвам, за да можем и това нещо да споделим. Те също са наясно, че това не е традиционен български, или християнски празник и това че го празнуваме по някакъв си наш начин, не означава, че не почитаме нашите си празници и много ме дразни тази "философия" напоследък. Кой е казал, че трябва да отречеш чуждите традиции, за да почиташ своите, недоумявам?! То ако тръгнем по този начин да мислим не трябва и за дядо Коледа да говорим, защото и той е вносен. Оф, не ми обръщайте внимание, мрънкам си тук, че ми дойдоха в повече вчерашните коментари чути по улицата, макар и не по наш адрес.
Нашият татко нещо не го бяха диагностицирали както трябва явно и така и не му се оправи коляното. След поредния преглед решиха да го оперират и сега го чака операция в понеделник последвана от 45 дневно обездвижване и рехабитилация след това. Дано всичко мине добре и ...... д*пе да ми е яко.
За Коледни подаръци още не сме мислили - нито аз, нито децата. Ще трябва да минем по-скромно тази година, че покрай интервенциите на Тони и един ремонт на колата доста поолекнахме финансово. Аз всъщност имам доста накупени дреболии, защото имам навика като видя нещо, което ми харесва и е изгодно да купувам и прибирам. Така имам подсигурени дребни подаръчета за адвент календар, а също и на Ники за именния ден.
Имах и други неща, които исках да пиша и питам, но трябва да тръгваме. Оставям ги за следващия път - да ме стимулират по скоро да се отчета пак.
Хубав уикенд!