МАРТенчета 2009

Изпуснала и изостанала- ще трябва да чета с дни
На всички 

Ей това съм си го мислила много пъти, с най-добри чувства, просто и аз мисля, че теориите са си теории, но децата са си деца. Но седмица е малко, че моята пък дивачка обажда огромен респект от учителките си още от яслата, но после цялата си бунтарщина изсипва върху нас. И с непознати хора е доста по-кротка, поне в началото. После вади торбата с хитрините  Просто има някакво дяволче в това дете и колкото и да й се кефя, че е остроумна, забавна и дива, просто ми идва в повече, нищо че и аз я обичам безумно. Често си мисля също, че може би съм по-голям егоист от някои от вас. Иска ми се да я разбера, да й помогна да се справи с каквото я тормози, но пък да тормози нас и брат си на поразия - тц, няма да стане. Както казах и преди - трите принципа много ми пасват, но тя отказва да приеме вторите два. И като я видя да се тръшка ей така за спорта и ме обхваща дива ярост. Представете си уикенд, в който ставаме и се започва от сутринта до вечерта едно пазарене - иска нещо, даваш й го, но нееееее, тя еди си как го искала; ок, да кажем, че пак угаждаш, мушваш някоя шега, но нееееееееее, тя пак не е доволна...... ми до обяд вече ми се иска да става понеделник. И това много ме мъчи. Искам пък и аз щастлива къща. И НЕ приемам, че заради едно дете на 3,5 г., което просто иска да се върти света около него, трябва всички да спрем да живеем и да оцеляваме в опит да родителстваме положително. И мисля, че е крайно невъзпитателно за нея да си втълпи, че това е възможно. Адски е упорита, адски! Снощи рева, че има афта в устата и я боли, обяснявам аз за 2345678-ти път случката с микробите и лапането на играчки и тя ме слуша и пак тика лъжицата-играчка в устата си. Ми казах й да си има рани в устата тогава, аз повече от това не мога да направя за нея, освен да я набия, но не искам. Умна е, разбрала ме е много добре, щом й харесва да я боли - нейна си е устата в крайна сметка. Е, остави лъжицата. За малко  Та, теориите са си теории, но някои деца са по-така явно.

Тони, аз не мисля, че ставаше въпрос, че говоренето е развнозначно на да се правиш на маймуна. Но примерно в гореописания уикенд, да продължа цял ден да угаждам на новите и нови прищевки - това вече е. За да не й нараня чувствата и да уважа желанията й. Това за мен ще я научи на неуважение към мен, след което към всички околни, затова няма да го бъде. И повярвайте, аз-съобщавала съм й колко ми е неприятно, защо не е честно и т.н., но не се получава. Отразявам всеки път колко е недоволна, че времето е лошо и вече не можем да сме по цял ден навън и т.н., но така се въртят сезоните, иска ли да си разкажем за зимата.......  Та, СЗА, ти нали искаше момиченце     

За обличането и тръгването, при нас също състезателен елемент се оказа доста работещ. Като кажа, че ще я изпреваря и ще вляза първа в асансьора и полита   Ма какви са патета понякога  Иначе и при нас е същото моткане и след като тръгнем, имам чувството, че назад да върви - по-бързо ще стигнем.

Страст от край-време са й танци, песни. За няколко седмици колко нови песнички знае вече. А колко си измисля! Всичко си изпява - понякога ей така си обикаля из хола и с пълно гърло пее някакви невероятни шедьоври, в които фабулата прескача от вълка, през братчето, крокодила, полицая и т.н. в рамките на една строфа  Чак дъх не й стига, много е смешна. Записах я на народни танци и английски, ходила е по веднъж и още нямам впечатления. Иначе за филмчетата, както нямаме ТВ вкъщи - на зомби може да се направи. Там е не страст, ами .......... Макар че като скрия компютъра и се заиграва с други неща.

За ДГ като си говорим -  за мен е нужна за децата, но системата е сбъркана. Много е дъвкано, няма да повтарям. На мен ми е много тегаво, че Ния започна съвсем сопнато да се държи и да овиква всички. Явно е маниер на учителките. Иначе много се занимават, научила е много нови неща. Но особено едната като е втора смяна, детето още в колата започва да ми се стряска и да се държи като директор. Днес ми каза, че чула учителката да казва "млък!". Ми а сега де! Казах, че е лошо да се говори така, че те са много деца и като 4-5 не слушат, госпожата може да се е ядосала и затова, но пак не е хубаво. И се радвам, че ми казва за това. Но като слушам разкази на Тони и Шу ми се реве направо. Даже днес нещо взе да ми обяснява Ния, че имало нещо страшно в градината, обаче имало и приятелчета....... явно и тя се опитва да си нареди картинката. Обаче как да й обясня, че системата в тотално грешна, че може да е много по-хубаво и как да й кажа, че учителките, които трябва да слуша все пак, не са прави да ги овикват и наказват за щяло и нещяло. И тя слуша, ама после.... Има вечери, в които се изумявам просто какво приказки нарежда, докато наказва всички играчки или се сопка на мен. Днес я питах някой държи ли се така лошо с нея и тя каза, че да - Теди (на Есме), която днес даже не беше на градина. Някакви вихри се вихрят в тая къдрава главица  И накрая се сопна на една кукла: "Ти си моя собственост! Ще правиш, каквото ти кажа!" и щях да припадна, но това се оказа от Пинокио. 

Дума, стискам всички палци да се размине всичко благополучно, без трайни вреди 

Шу, мерси, дружке   

Хи-хи! Бухта, ти ги остави да си четат Гордън, ние ще си четем "Детето -тиранин" за нашите и това е!
Днес отиваме на ДГ и учителката каза, че другата е болна, щяла да бъде сама: Моята реакция беше - "Ми да си го взимам тогава обратно"! Много се смя и каза, че им е любимец и ще намерят начин да се справят деня!
Оня ден скъса струна на китара на кака си, вчера й хвърли лаптопа от бюрото, а вечерта помете капака на тенджерата под налягане и стана на парчета  Сглобих го, ама....!
Като искам да говоря с него, се опитва да избяга, всъщност ме слуша, само когато го хвана здраво за раменете и няма къде да мърда! И контрира: Оооо, сега няма да получа вода? Защо - питам аз! Защото съм лош  ! Като ние от раждането не квалифицираме, а казваме, че се държи невъзпитано или палаво или какво ли още не... Откъде го е взел - или баби или ДГ  ! Ама е хитряга - веднага с водата ни работи!

Бухте, репликите от филмчета могат да бъдат доста стряскащи. Митака един ден като изтърси "Ще ви погреба и ще танцувам на гроба ви" и аз се изцъклих, докато включа, че е реплика на бабата на ленивеца от Ледена епоха 4.

Много грозно наскачахте срещу SZA 

Не знам защо мислите, че всичко става за 1 ден, или че тя се опитва да ви наложи нейните възгледи за гледане на деца. Ами погледнете малко и към себе си, не само към децата и другите майки.

Аз като се изнервя на моето диване, след това като се замисля и почти винаги стигам до извода, че сама съм си виновна. В стремежа си да минем с най-малко съпротивление и по по-лесния начин, сами учим децата си да мрънкат, да се тръшкат за глупости и т.н.
Много добре знам, че 15мин игра с дребния, след това ще ми осигурят поне 2 часа "спокойствие", но понесени по течението на ежедневието, понякога и тези 15мин ни се виждат много вечер след работа.

Всеки си има негово виждане, тертип, светоглед, начин за справяне с живота и за мен е грозно и признак на слабост да нападаш отсрещния, за това, че той може, иска и знае как. И е доволен от постигнатото. 

Ето, докато седна да напиша и jivotinche е изляла и голяма част от моите мисли.

Наистина децата са различни и за някои е необходимо повече време, за да разберат и да приемат положителния подход, само защото до момента са се отнасяли с тях различно. 

Съгласна съм, че и копират поведение и от учителките в детската градина и там също ви подливат вода, но просто ще са нужни повече усилия и опити да се справяте по "хубавия" начин, ако желаете.


А, ето това го разбрах също от личен опит. И най-важното, според мен, че децата копират поведение, т.е., ако аз съм изнервена и всичко ме дразни, защото имам да свърша работа на компютъра и те са нервни и постоянно ме вдигат докато не им обърна достатъчно внимание...

Бухта, а аз пък не мисля, че става въпрос за угаждане на прещевки цял уикенд. Ще дам пример и дано стане ясно какво имам предвид. Напоследък Рая каквото види на реклама го иска. Много внимавам какво ѝ отговорам, дори и да съм разсеяна в момента. Обяснявам, че да, това е интересно вероятно, но не можем да купим всички играчки и занимания, които рекламират, защото нямаме такива възможности и я подканям да си прецени кое би искала най-много и да го купим. Същото нещо става и в магазина - ако иска 2-3-5 неща я оставям да реши сама какво би искала да има най-много в момента, а другите неща бихме влези утре, или другия път. Всеки път тя взима правилното решение за сабе си и мрънкане и тръшкане няма. Разбира се, на следващия ден като отидем на магазина ме пита дали сега може да вземем другото нещо и естествено го взимаме.

Така аз съм доволна, защото нито тя си прави каквото си иска и ме прави на маймуна, нито тя е нещастна, защото е неудовлетворена понеже не е получила нещото, а в същото време е зачетено нейното желание и самочувствието ѝ че желанията ѝ се зачитат.

             Ех как ме засърбяха ръцете и мен да се включа като ви чета, макар че сигурно вече сте ни забравили.
   Аз не виждам тук никой никого да напада, а напротив да се представи и другата гледна точка, че има и по-опаки деца, при които „добрите тактики” не винаги дават добър резултат, независимо от нашето упорство в тази насока. Тоест моето лично мнение, че успехът на Гордъновите теории се дължи както умението да ги прилага от страна на родителя, така и на темперамента на самото дете. Не мога да не се съглася с изложеното по въпроса от Шу, Рила, Бухта и другите инакомислещи.
   Също ме провокира примера даден от Тони за работещите обяснения, който впрочем няма нищо общо с представената от Бухта ситуация, която ми е до болка позната. Тоест мисълта ми е, че подобна родителска реакция не е нещо, за което всеки здравомислещ родител не би се сетил в подобна ситуация и ако Рая в този случай е разбрала и подходила разумно, така че всички да са доволни накрая, то има още един куп не толкова лицеприятни възможни реакции от страна на детето, които биха довели до неприятни последици за всички. Ето по-конкретно какво би се случило (и не веднъж се е случвало) при нас в подобна ситуация: влизаме в магазина и въпреки предварителното уточнение, че ще купим само сок, там вижда рафта с бонбони и започва да иска бонбони, аз се съгласявам и казвам, че ще вземем бонбони вместо сока щом това е неговият избор, взимаме бонбоните, но вече на излизане от магазина се казва: „не искам бонбониии, искам сооок”, опитвам се да обясня, че вече бонбоните са купени и платени и няма начин да се сменят за сок, което се приема с ревове и тръшканици, като в крайна сметка излизаме от магазина като го влача тръшкащ се по земята и захвърлил вече нежеланите бонбони. И ето, че въпреки моето желание нещата да минат гладко, се получава една особено неприятна ситуация от нищото. И смятам, че ако се върна от вратата, за да купя и сок ще означава отстъпление от моя страна, което само ще затвърди неприятния модел и не на последно място ще ме накара да се почувствам като маймуна.

   Аз също нямам за цел до засегна никого, просто ми се иска да продължа особено интересната дискусия, от която всеки според мен може да извлече нещо ценно особено от постовете на споделящите другата гледна точка.

Здравейте и от мен! Чета ви най-редовно ,но не ми остава никакво време за писане! Много ми е интересна темата,която се вихри напоследък.Пробвам ги тези техники ,за които говорите,но по-скоро нещата при нас стоят както в написаното от Рила  

Аз чета "Вождът на червенокожите",все едно за Митето е писана   Имаме в пасива вече-един фотоапарат,телевизор,лаптопа на батко му е без половината копчета на клавиатурата,постоянно вика и мрънка за нещо. Сутрин отиваме на градина без сълзи,но в момента когато трябва да влезе вътре започва да хлипа и да иска да ми каже нещо и така по пет пъти...,иначе влезе ли вътре през деня няма проблеми,хвалят го ,че е самостоятелен.Като го прибера обаче става страшно,ако не му дам ЦЯЛОТО  си внимание.
Аз обвинявам себе си,че е непослушен и вкъщи много се вика,защото давам нощни смени и невинаги съм в кондиция да обяснявам или пък изобщо липсвам от вкъщи и ми е едно гузноо и тегаво.Все си мисля,че ако работех на нормално работно време нещата щяха да стоят друго яче ,но няма как.
Мацки,пожелавам ви приятен и послушен ден! 

Аз по-скоро имах предвид изказвания от рода на - дай да ти дам моето, да те видя как ще се справиш с него.
Разбира се, че всяко дете е различно и няма универсална рецепта, но замисляли ли сте се, че го има и момента - кой, каквото си го направи?

И моето се тръшкаше в магазините. но всеки му намира цаката. Един престава да го води в магазини, друг обяснява 10 пъти подред и на 11тия детето почва да проявява разбиране, трети приема, че "неговото си е такова" и се примирява със ситуацията. Но тук няма място за "инакомислещи", "правоверни" и други определения от този стил.

Не искам да ставам адвокат на никого, не ме разбирайте погрешно. Не се включвам често в дискусиите, но чета редовно и не ми е приятно когато има нападки от такъв вид.

Ееее, колко хубаво се раздвижи темата и се появиха много от "само четящите"! Много ми е хубаво да ви поздравя с  "Добре сте се завърнали!"

mama_bebcho, "Вожда на червенокожите" е една от любимите книги в нашето семейство, на за щастие нашия Митак не е чак такъв терминатор (нищо, че баща му му вика Ел Ниньо).

jivotinche, аз също не го възприемам като персонална нападка, а по-скоро като споделяне на мнения. Нормално е да има съществени различия - все пак опитът ни се базира на различни (и то ограничен брой) деца. В педагогиката, според моето виждане, точно това е проблема, че за да натрупаш опит за статистическа достоверност, трябва да "излезеш" от индивидуалния случай, което малко обезсмисля общите правила. Точно за това е полезно да се споделят различни тактики и подходи, които всеки може да адаптира според собствените си виждания и собственото си дете. Общите правила важат по-скоро за групи от деца и няма как да се прилагат механично.

miramar, и при Митко наблюдавам нещо подобно (май бях споделяла преди време) - когато го питам дали иска нещо и той откаже, аз казвам "добре" и малко след това той премисля и започва да реве, че го иска. Понякога имам чувството, че просто си търси повод да се разреве (едва ли не да си поупражнява и тази емоция) и просто се напъва да измисли за какво. Стигал е до сериозно разреваване, с хълцания и съм била на ръба да го накажа за това, но стискам зъби и понякога налагам моето мнение за ситуацията. Обикновено в този случай при нас помага да го отведа по-бързо от мястото, където е възникнала ситуацията и да му задам въпрос за следващ избор. Конкретно - преди два дни се тръшна, че иска да гледа филм, при положение, че вече беше гледал и беше време за лягане. Започна с рев и молби, но аз настоях да мием зъбите и да лягаме и му дадох възможност да избере коя приказка ще четем. В началото не искаше, но след обяснението, че с плач само ще си свърши времето за приказка, се успокои и нямаше проблем нататък. Малко объркано се получи обяснението ми, но мисълта ми е, че в този случай комбинирах налагане на авторитет с обяснения и право на избор (съвсем противоречиви подходи) и проработи.

Да, съгласна съм, че не можем да се делим на „правоверни” и „инакомислещи”, най-вече защото всички сме майки, които искат най-доброто за децата си и дават всичко от себе си да го постигнат, иначе тази тема нямаше да съществува. Но все пак някои от вас пропагандират, че само и единствено с положителни послания, приятелско отношение и обяснение децата могат да бъдат научени да спазват наложените от семейството и обществото правила и които често не съвпадат с желаниета им, а даже им противоречат. Сигурна съм, че при много деца този метод работи успешно винаги или почти винаги, но също така съм убедена, че има известен процент деца при които този подход не работи или работи не дотам добре, да не кажа че при определени условия може да се окаже вреден. Всичко това е свързано до голяма степен със темперамента, самочувствието и чувството на независимост у децата, фактори които колкото и да ни се иска зависят твърде малко от нас.
   Моите сладури например според мен имат твърде голямо самочувствие и се чувстват твърде независими за крехката си възраст, което често води до куп проблеми, дори такива свързани с физическата им сигурност. Някак дори законите на гравитацията не им се струват толкова неоспорими и често патят от това, да не говорим за правила наложени от нас. Те наистина вярват, че нещата от живота могат винаги да стават по техния начин и определено имат нужда отвреме на време да бъдат поставяни на място, което вероятно за едно плахо дете би било пагубно.

   ТаняТ, има го и този момент с търсенето за какво да се разплачат само за спорта и наистина в такива моменти човек трябва да е много изобретателен, за да спре навреме лошата серия.

Аз не пропагандирам нищо Единствено казах, че е грозно да се напада персонално човек, който има различни възгледи от другите.

Всеки споделя, каквото той прави в конкретна ситуация и изказвания в стил "я да те видя теб в тази ситуация" на мен лично не ми допадат.

Иначе и Тошко често търси за какво да се разплаче. Даже понякога си казва: Мамо, плаче ми се! Тогава го гушкам да си поплаче, а ако нещо ме е ядосал преди това му казвам, да си ходи в стаята да си плаче, трябва да се съобразява и с другите. Второто обикновено е, когато е прекалил с лиготиите и вече ми е "черен" и обикновено не решава проблема

Уауу, jivotinche, ама и ти си яхнала метлата! Никой не напада СЗА лично като човек! Тя е тук не само да споделя методите си на възпитание лично, но и комерсиално! Нейният бизнес е да преподава този метод и в този случай трябва да се носи повече на конструктивна критика!
Лично аз съм убедена, че всичките ни коментари са й много полезни в професията и на курсовете й има достатъчно родители, които също се отнасят с подозрение към ефектите от този метод!
Щом има обидени, да се диференцирам: Сигурна съм, че при нейните деца, това е верния път! Също така съм убедена (вече от 15 годишен опит), че при по-буйните деца, този метод ама грам не действа! Тези методи ги обсъждаме покрай нея! Иначе можем да си казваме мило кой как добре се справя с децата си, защото всеки е намерил своя верен път - слава богу по събирания всичките ни дечица са страхотни сладури, а пък СЗА може да си направи платена тема (защото всъщност това са правилата, когато рекламираш собствен бизнес в бг мамма) и там да се обсъжда методологията не на лична основа!
Точно такива изказвания като "кой, каквото си го направи" карат родители да се чувстват виновни, ако даден метод не сработи по който са се запалили, самообвиняват се и се чувстват виновни! Аз минах през тази фаза, докато не се светнах, че има и други също лицензирани методи, които пасват по-добре на характера на голямото ми дете! И просто ви го споделям, за да го имате предвид, че Гордън не е единствената инстанция при успешното възпитание! Апропо, СЗА, понеже каза, че не си се занимавала с монтесори и т.н., сега се сетих да вметна, че Гордън попада точно в рамката на Монтесори и на запад даже лекциите по Гордън се четат в монтесори училищата!
И сега с печал ви казвам, че каквото действаше при голямата, грам не действа при малкия  !
А за даването за седмица - да, бих го дала на специалиста СЗА (в момента всеки практичен съвет би ми бил от полза), но не бих го дала на майката, всъщност на никой не бих го причинила това  ! То вече и никой не иска да ми го гледа от бабите, че не се справят с халата!
Много ми е интересно не само какъв ще е feedback-a след време при СЗА, а дали и при Тони, малкият сладур ще се повлияе в същата степен (нали Тони казва, че е по-буйничък) като Рая!

Rila, адмирации за откровения пост!
 Всъщност има още нещо, което ме провокира за включването ми. SZA е правила презентация на метода и в службата на мъжа ми и от разказът му само съжалявам, че не съм била там, за да проведем конструктивна дискусия.

Аз пък не се водя от нито един метод. Имам си интуиция и е правилна. Когато трябва има говорене, когато трябва има и наказания и шамари (рядко, но ги има).
Хареса ми преди няколко поста на Шу за шамара. Онзи ден го изживях същото с Елия.
Не може само с добро, говорене и молене.
Аз съм родител, аз знам на този етап какво е правилно за нея.
Както каза Шу- миеш ръцете- ядеш.
Има си правила.
Особено в градината.