Публикувана: 5 окт. 2012, 13:27 ч.
Последно мнение: 10 окт. 2012, 06:21 ч.

Какво да го правим този?!

17 281
176
1

1
...
4
5
6
...
12
Всички

# 60 6 окт. 2012, 14:44 ч.

Мнения: 10 547

Оказва се, че доброто финансово състояние, докарано на младини, е гаранция, дори и частична, че ще се преживеят прилични старини.
Дали ще ме гледат жилищата, не зная, но друго ми е известно- заделям един фонд "Старост", който, ако случа на Алцхаймер и желаещи да се отърват от "тая", да си плащам на някого да ми сменя памперсите. Инак, колкото и никой да не ми е длъжен, е жалко. Жалко е, че такива деца ще се окаже, че съм възпитала и, че изобщо съм се нагърбвала да ги възпитавам.

В Германия масово нямат недвижима собственост, за сметка на това имат прилични пенсии, на които би завидял среден клас мениджър у нас. И, ако на баба Пенка и дядо Ванко единствената им сигурност се нарича "апартамент", то на баба Гертруда и дядо Клаус единствената им утеха остават ежегодните плажове в Майорка и добре уредения старчески дом в Хамбург.

# 61 6 окт. 2012, 14:49 ч.

Мнения: 23 097

Касита, не е точно така за недвижимата собственост там. Имат възрастното поколение, които сега са в диапазона 65-80г.
А и другите, никой не ги е спирал да имат такова. И сега хората си притежават апартаменти и къщи там, но много зависи къде и в коя част на Германия живеят.

pasinet, това е тяхно решение, нали така? Аз не съм искала нищо. А и точно в този форум, ми обясняваха как задължително трябва да искам прехвърляне на мое име, нали така?. ) Сакън, да не станело нещо...какво нещо да стане? Да решат да си го поискат обратно ли? Тяхно право си е.
Нито съм приела, нито повече сме повдигали въпроса, за успокоение на моралистите. Simple Smile

# 62 6 окт. 2012, 14:50 ч.

София
Мнения: 62 595

не е никаква гаранция! Ако си здрава или с леки хронични заболявания, ще живееш добре, но ако се окажеш болна, или не дай Боже с проблеми в главата, като нищо ще ти отмъкнат подсигуровката и можеш да се окажеш на улицата или в старческия дом! Или ти си представяш как възлагаш на някой адвокат, като по филмите, той да контролира как някой те обгрижва? Пак ще е някой близък, а близките често стават големи лешияди или са гнусливи. Докараш ли я до памперси, хич няма да си способна да контролираш този, който се грижи за теб, защото най-вероятно ще имаш и умствени проблеми.

# 63 6 окт. 2012, 14:53 ч.

Мнения: 10 547

А, не, не си права, Andarie, начини има.

# 64 6 окт. 2012, 14:53 ч.

Мнения: 662

Цитат на: pasinet в сб, 06 окт 2012, 14:40

Цитат на: Mirama в сб, 06 окт 2012, 14:16

В Германия например, масово възрастните хора продават апартаментите, или къщите си и отиват в затворен тип комплекси

A в България ги дават на децата си. Които обаче вместо да кажат, че няма нужда от такива жестове и да се справят, ги приемат с голяма моментна благодарност, а после се сещат, че е ред на старческия дом.
Мирама, честно казано последно от теб очаквах да пишеш по такъв начин в тази тема, на фона на това, че скоро споменаваше из форума, че вашите искат да ти подарят жилището си.

В България, масово, много възрастни ползват апартаментите си като коз и обещават, че ще ги получи детето или внучето, което ги е гледало по-добре и им е угаждало повече, което поражда много грозни истории и конфликти в едно семейство.

Да, доброто финансово състояние, гарантира по-спокойни и сигурни старини, разбира се.
Но много често, както и в историята, която разказах в предишен коментар, мисленето ни е най-големия проблем.

# 65 6 окт. 2012, 15:04 ч.

Мнения: 1 519

Цитат на: sorsha_ в сб, 06 окт 2012, 14:10

Цитат на: krem-karamel в сб, 06 окт 2012, 12:38

Което не означава, че решението трябва да е старчески дом, няма значение чие е жилището в което живеят. Защото и за самия син или дъщеря остава гадно усещане после. Аз не бих живяла добре, ако ми се наложи да се отърва от родителите си по такъв начин, каквито и да са те. За който може да го приеме стоически - добре.

Защото имаме закостенели разбирания и сме свикнали да си живеем и три поколения в един апартамент 50кв., което е абсолютна идиотщина и не говори добре за нас. Старческият дом не означава нито отърваване, нито измъкване, нито като замисъл е нещо лошо, напротив.Вярно е, че в България тепърва откриваме топлата вода и ще отнеме известно време, докато ще е съвсем сигурно да оставиш родителите си в такъв дом, а не да се притесняваш, че ще ги тормозят, няма да ги гледат, условията ще са лоши и още много вероятности...

От темата не се разбира чий е апартамента, в който живеят авторката и мъжа й - дали е купен с техни пари, дали е на свекъра й или им е приписан от свекъра?
Ако е първото - въобще не е трябвало да го пускат да живее с тях, ако е второто или третото - нямат моралното право да го изгонят/пратят в старчески дом.
Така смятам аз.

Не мога и да се представя как чисто физически ще го накарат да се изкъпе - дори да го вкарат насила в банята, но по-нататък... Не,не ми стига дотам въображението Stop

Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 4 нови отговора.

Последна редакция: сб, 06 окт 2012, 15:28 от krem-karamel

# 66 6 окт. 2012, 15:12 ч.

Мнения: 22 036

Сорша, в България, много неща са сбъркани. Старческите домове за хора със заболявания не са за описване. (добре поне, че частните за възрастни с ума си хора се подобряват). Сбъркано е и мисленето на хората. Аз съм родител и ако мога да подсигуря и детето си с жилище, бих го направила. проблемът е, че не всеки може да купи повече от едно жилище през живота си. Аз съм инвестирала в имот, като остарея ще се пренеса в по-малък (в някой от споменатите комплекси) и с остатъка от парите ще се издържам. Ако до тогава съм успяла да подпомогна детето с имот - успяла, ако не, животът е пред него, да се оправя.
Темата за болен човек е много болезнена за мен, защото го преживях, а и моето разбиране е, че е редно да се погрижим за близките си, ако те не са в състояние да го направят за себе си. Това не е въпрос на задължение, а по-скоро на възприятие.
Касита, дано да не се случва, но ако си с деменция или алцхаймер, надали ще си в състояние да контролираш обгрижването си.

# 67 6 окт. 2012, 15:18 ч.

Мнения: 10 547

Именно, това казвам и аз, Down Under. И за да не се налага да влизам в ролята на "осраната тая", ще оставя доста по-рано грижата за контрола на средствата ми и мен самата на хора, различни от децата ми.

# 68 6 окт. 2012, 15:28 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: Бронте в сб, 06 окт 2012, 00:00

.......
Кой на каквото си постеле- на това ще легне.

Приляга на моите виждания за нещата.
По темата-какво да го правите-ми да се борите-за лекари, за къпаници и т.н.

# 69 6 окт. 2012, 15:32 ч.

София
Мнения: 4 877

Според мен темата е пързалка, изплагиатствана от историята на l'Agent. A заглавието е отвратително.

# 70 6 окт. 2012, 15:51 ч.

Мнения: 22 036

Ами ако е поредната пързалка, е много грозно, защото темата е болезнена, а и не рядка. Ако може модератори да проверят автора, ще е добре, за да не се хабим да пишем. То и да не е пързалка, с това заглавие е отвратителна, но... всеки си има морални норми.

# 71 6 окт. 2012, 16:23 ч.

Мнения: 327

Един въпрос: някой от най-големите моралисти да е живял със старец, който си върши работите не където трябва...и не се преоблича? гаден характер, на всичко отгоре.
Знаете ли каква е миризмата на възрастен човек?
Особено на няколко дневно свършена работа , на неправилни места. Хайде тогава съдете момичето, че казало "този"!

Изгледахме една баба, на долен етаж...знам за какво става въпрос! Мразеше всичко! Повярвайте, че е наистина нещо ужасно... А ако детето ти пълзи наоколо...

# 72 6 окт. 2012, 16:49 ч.

Мнения: 22 036

Не виждам моралисти в темата. Тези хора са болни и не съзнават какво правят и причиняват на околните. Аз не съм живяла в едно жилище с болния ми роднина и не го препоръчвам на никой. Много е трудно, особено за близките.
Трябва, обаче, да има някаква степен на състрадание, която да доведе до взимане на правилното решение. Би трябвало да има и морал, за който се писа напред - ако живееш в жилището на човека, да не се правиш на ощипан.

# 73 6 окт. 2012, 17:18 ч.

София
Мнения: 34 833

Цитат на: Down Under в сб, 06 окт 2012, 16:49

Не виждам моралисти в темата. Тези хора са болни и не съзнават какво правят и причиняват на околните. Аз не съм живяла в едно жилище с болния ми роднина и не го препоръчвам на никой. Много е трудно, особено за близките.
Трябва, обаче, да има някаква степен на състрадание, която да доведе до взимане на правилното решение. Би трябвало да има и морал, за който се писа напред - ако живееш в жилището на човека, да не се правиш на ощипан.

Мисля, че това е проблемът. Много често правилното решение за възрастния родител е неправилно за семейството, и обратно Confused

Ако нещо подобно стане с мой родител, мога ли да подложа детето си на това? И имам ли право? А ако родителят е и опасен? Кое е правилното решение? Размишлявам си просто.

# 74 6 окт. 2012, 17:23 ч.

Мнения: 6 365

Първо, направо може да си спестите посещението при невролог. След две години седене на едно място и гледане на ТВ гарантирано нямаш нормална, оптимална човешка нервна система. Липсата на фийдбек от нормално разполагане на мускулите в пространството, на каквато и да е възраст, свива дейността на мозъка до почти стендбай. Две години турски сериали и вече не е мозък, а кисело зеле.

Понеже разбирането и метафорите за света зависят от физическото ни състояние и от някои спомени, но наистина много зависят от тялото, то човекът наистина си има деменция, защото както знаем, няма фийдбек. Така и преценката му едва ли е трезва. За мен човек, който не се движи и не говори нормално не е нормален, със или без диагноза. Човек няма само вътрешни органи, а има вътрешни и външни- целият останал свят. Ако взаимодействието със света не е нормално, и човекът не е здрав. Може да дадеш някое хапче за мозъка, но работата е заминала вече. Две години...

Препоръчани теми

Пазаруване от Amazon.co.uk и Amazon.de - тема №31

Томболи, игри, конкурси, награди и подаръци, анкети - 49

741
Развлечение

Икономически университет колеж по туризъм Варна

♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~ Статус на връзката: Женени ~♡ Тема 47

Причина:

Причина: