Какво да го правим този?!

Именно  

Ми така се 'грижат' за повечето възрастни хора  като кучета , бутнат ги в стаята , носят им храна , бутнат им телевизора и готово да са там завряни да не се моткат много  после защо са асоциални  Чак като работата се 'осере' , аУ , Какво да го правим този?!

Точно, защото и ти си права, в този случай кое ще е по-доброто?
По задължение, да ги наврат в някоя малка стая в апартамента, с цялата рода, да съжителстват с още някой в стая, за когото също ще е тормоз или да се помисли за специализирани грижи-дали ще е в някакъв старчески дом или хоспис, след съответното проучване, разбира се или да живеят в собственото си жилище, под постоянното наблюдение на медицинско лице.
Със сигурност, последните две опции, са много по-удачен вариант, за всички страни.

Desss, ако имаш 2малки деца, на които също трябва да обръщаш внимание и възрастен, със сериозно заболяване, какво точно ще правиш?
Ще го разположиш насред къщата, с всичките му претенции и миризми и ще заявиш, че всички трябва да се съобразяват с него?
Представи си сега и да е опасен, да е агресивен, да налита да се бие и т.н.? Отново ли ще го прибереш в дома при децата си?
Ще можеш ли да си позволиш да не ходиш на работа, за да се грижиш за такъв болен? И с какви пари ще става тази работа?
Ти в какво психическо състояние ще си след дори 1г. грижи?
Ако нямаш представа какво означава грижа за човек с деменция, старческо оглупяване, алцхаймер...то по-добре не се изказвай толкова "компетентно" кое е морално и кое не.

Права е Мирама, а и тук пак опираме до това, че повечето българи, живеят в малки пространства, много често по няколко поколения.Не е рядкост децата да нямат собствена стая, кухнята да е направена на стая, а уредите да са изнесени на балкона.Къде точно се очаква да се сложи и още един човек-при това с определени проблеми, никой не знае, но важното е лаф да тече...

А и типично нашенски патент, заради изкривеното ни разбиране за задължение, е да навреш възрастен и болен човек вкъщи, наред с децата, вместо да му се осигури спокойствие и адекватни грижи-било у тях, било в специализирано заведение, и не по-малко важното-да се осигури нормална среда за развитие на подрастващите.

хайде, хайде, Мамасита, не преувеличавай! Говорим за възрастен човек, не за дете, което е било затворено под ключ,  че да е изгубило социални умения още преди да ги е придобило! нормален човек може да се възстанови след две години пред телевизора, все пак е виждал и чувал хора, ходил е до прозореца, и мозъкът му няма да е станал на кисело зеле, защото е щял инстинктивно да се мобилизира. Не е бил в карцер без светлина, топлина и човешка реч! На всичко отгоре той получава фийдбек за положението на тялото и крайниците си, защото все пак се е движил, а не е бил в безтеглоlност и без гравитация, или възран в едно положение без да мръдне!
 В случая лошото е, че става дума за буквално възрастен човек, старец, при който вече са започнали дегенеративни процеси, които са се проявили в това поведение като самоизолация, а не са следствие. Не само има нужда от невролог и психиатърр, а е критично да се извърши преглед! Само тези специалисти могат да преценят какво се случва и кое е причина и кое следствие. Дори се чудя защо досега не е направено, можело е нещата да се хванат по навреме. Две години човекът е бил неглижиран от близките си, или поне аз не помня да прочетох да е диагностициран.

Именно ще търпят всичко и двете страни само и само, скън  да не продатат пустото наследство, примерно 
Те такава е пустата цена, един безкраен кръговрат на 'силна обич', обвързаност .....стари , млади , млади , стари  ....... 




sorsha_   споделям последните ти мнения.

Имам представа  
милата ми баба , татко и чичо поделиха грижите за нея , наеха жена от специализирана фирма и 24 ч 5 дена седмично я обгрижваше в собствения и голям апартамент   Всички работехме нямаше друг начин , не искаха да я пратят в хоспис , защото нямаше да го преживее   Освен жената и ние идвахме да я видим   кой когато може  
Грижите излезнаха скъпо да   но баба си отиде достойно , тихо , спокойно и чисто .....

После татко и чичо цивилизовано поделиха всичко  от нея и дядо  
от финансова гледна точка , средствата изразходвани за гледането и се върнаха .  

Въобще не преувеличавам, има проучвания за дълголетие, свързано с мобилност и социални контакти.

Човек получава един фийдбек от седене на стол, друг- от ходене, работа, използване на ръцете. Както много хора са проучвали, метафорите на мисленето, които не са заучени, а спонтанно възникващи, зависят от света на човек. Свие ли се светът, свива се и мисленето, а какво става с нервната система- едва ли е добро.

Също така забелязвам, че дегенеративните процеси, последвани от дървено мислене, не се срещат само при стари хора. Активните стари хора имат по-гъвкаво мислене и изказ от младежи, заковани за стола. Дегенерацията не е закон, с изключение на закономерността, че ако човек живее като млад, мисли като млад, а ако се закове и се отпусне, следва дегенерация. Наистина, виждала съм го и при млади хора. Мислене, съобразяване, моторика, внимание- всичко зависи как се използва. Ама след две години, не знам дали има нещо за използване.

Има учени хора, които обаче не се движат. Е, с такъв човек не може да се говори. Сервира само заучени постановки отпреди 40 години, но на практика няма свежа мисъл, защото няма свят, от който да я изгради. Турските сапунки не се броят. Справка- темата за свекървите и защо на пръв поглед са стари и умни, а на втори- просто учени, но неспособни на свежи и спонтанни решения.

Малко офф, но съм силно скептична към учени хора, които обаче са тромави и непохватни. Никаква интересна мисъл няма да им дойде, гарантирано. Като дойде зомби апокалипсисът, ще са първите изядени.

Зная, че има проучвания! Обикновено активните стари хора са били активни млади хора и активни хора на средна възраст, което е много различно от това  изведнъж да седнеш пред телевизора и да не излизаш, и да ти стане мозъкъът на кисело зеле! НЧовекът най-вероятно е започнал да деградира далеч преди двете години, освен ако не се е развил светкавичен дегенеративен процес. Той, ако беше с акъла си, нямаше доброволно да се затвори вкъщи. За да се стигне до доброволна самоизолация, нещо се е случило преди това, а изолацията само е влошила нещата. Здрав човек не може да стигне чак до кисело зеле, както отбелязах, освен ако не е бил две години в карцер.

Обаче някои от прекалена активност в млада и средна възраст, на стари години са тотално скапани. Иначе е добра идея, вместо в пенсионни фондове и недвижимости да се инвестира в здраве. За да не се налага някой да те "обгрижва".

Еми и аз това се опитвам да кажа- че самият акт на изолация си е диагноза, няма нужда от прекалени изследвания, работата  е ясна. И със скенер и без скенер, кисело зеле...

Аз съм виждала възрастен човек, който имаше собствен имот и имаше нужда от грижи, но никой от близките му не му обръщаше внимание. Намери си познат, даже приятел, в по-добра форма, с който се разбраха за гледане срещу дарение. Е няма такъв филм Изведнъж всички му "загрижени" наследници се вдигнаха на бой, опитаха се да го обявят за невменяем (с подкуп). Добре, че човекът беше достатъчно светнат и ги завря в к...чи г....з. Изживя си спокойно остатъка от живота, но сам, изоставен от всичките си "близки", за които късно прозря колко струват...
 
Да взимаш е много лесно, но рано или късно трябва и да върнеш. Дори на насран роднина 

Хванали сте се в това, че човекът е възрастен и набързо го набутвате в старчески дом.Ами ако лежащо болният е ваш близък роднина , много близък, но е млад-напр. сестра, съпруг?Ако няма какво да продадете, след като умре, и не може да си върнете разходите по лечението му? Лежи, притеснява децата, смърди, има нужда от непрекъснати грижи?
 В конкретния случай-бих се консултирала с лекар-личен, невролг, психиатър...все трябва да има начин да му се въздейства, да се притъпят реакциите му. Ако продължава да не се къпе и да лежи-ще си направи други проблеми, които отново ще са грижа на околните. Как сте чакали 2 години?

И в двата случая, има нужда от специализирано лечение, не му е мястото вкъщи, разбира се.Как точно ще бъде обгрижван в домашна среда, ако има нужда от специфични условия, процедури и постоянно медицинско наблюдение?

Освен, ако не говорим за човек в терминален стадии.Тогава семейството решава дали последните седмици ще изкара в дома си или в хоспис, например.


И какво толкова им има на старческите домове, че не се сещам, та непрекъснато се споменават с някакво отвращение и обида? Място, на което човек ще има много повече контакти, отколкото затворен между четири стени, с вечно отсъстващи и изнервени близки, ще бъде и под постоянно медицинско лечение, ще има много възможности да изкара последните си години в една приятна обстановка, сред връстници, с общи интереси и разбирания.В такива домове, ежеседмично се организират и различни забавления-гостува театрална трупа, на по-подвижните се организират екскурзии, посещения на различни културни мероприятия, все неща, които ги поддържат в добра форма и дух.Менюто на всеки е съобразено със специфичните му нужди и т.н., и т.н.