Какво да го правим този?!

Абе тия идеи с постановките и културните мероприятия ги забрави на Бг почва. Но те си се събират, вечер гледат сериала в общата стая, пък после един час го коментират и се възмущават от лошия (или от нравите на младежта). Да седнат на кафенце с бисквитки и да се похвалят с внуците, правнуците. Ако някой им дойде на гости после целия дом обсъжда кой, с каква кола, как е облечен, деца имало ли е - забавление голямо, ние сме любими на дома, голяма кола (да не си помислите нещо, рено еспейс 99 г), много деца, шумни, винаги някой прави беля, децата ми обикалят всички да ги разпитват и да ги черпят - и двете страни са доволни, бабките от разговора, децата ми от бонбоните и бисквитите. Това е в домовете за горе-долу здрави. В тези за лежащо болни ... обстановката е подтискаща, по 3-4-5 човека в стая (зависи от стаята). Нарочно не са по 1 или 2ма, ако на някой му стане зле да може друг да го усети и да повика персонала.

Тепърва навлизат все повече опции и в нашите старчески домове.Някои го предлагат, поне на хартия, но и това, което си написала-пак не е малко, а и е сто пъти по-добре, отколкото да стоят сами, затворени по цял ден, без да има с кой да си разменят две приказки и, ако има стане нещо-да няма кой да им помогне.

Професионалното ми мнение е, че този дядо е за психиатър. Намерете начин да го консултирате с такъв (ходят и по домовете, когато се налага) и да го лекувате. Иначе може много по-сериозни проблеми от миризмата да ви създаде. И на себе си също.

Авторката не е писала в темата.

Във всеки случай трябва да се заведе възрастния човек на лекар като за начало.
Също така, оттук ми бяха препоръчали, за лежащо болен, който се изпуска, да се намери санитар, който да идва за малко, поне за преобличане и смяна на чаршафите.
Това трябва да се извършва от обучен човек, защото може да си докарате травми.
Това на първо време, а после и в дом, ако е възможно.

Искрено ти съчувствам и на теб, и на свекъра ти, който според мен от хубаво не е дошъл на този хал.
С дядо ми навремето имахме подобни проблеми, но той беше с около 10 години по-стар и страдаше от склероза. Даваше да го мием, но много се инатеше по отношение на това каква храна не трябва да яде и си спомням как веднъж като му направихме забележка с майка, ни гони с нож из апартамента. А иначе беше прекрасен човек, преди болестта да го промени така. После след тези случки съвсем се залежа и спря да се храни, да пие вода...Като цяло смъртта на баба ми го довърши, изгуби всякакво желание за живот. Много тъжна история като цяло.
Да не би и вашият дядо да преживява някаква загуба и това да е един вид протест?

След случките, които ми се случиха напоследък, си давам сметка, че ние /родителите с деца и възрастни родители със здравословен проблем/ май въобще не си даваме сметка на каква биологична опасност се излагаме /и нас, и особено децата/ със стар болен човек вкъщи.

Мислим и разсъждаваме за морал и чувства, имоти и пари, за доброто и злото.

Даже се опитваме да ги гледаме сами, с нашия мизерен медицински "опит".

Обаче когато вкъщи има деца и болен човек, който уринира и дефекира в чаршафите, трябва да се действа много бързо!

Благодаря на всички ви и за подкрепата, и за нападките - от вторите поне разбрах, че това да искаш по-нормална среда за детето си е наглост, отвратително и как още там ме класифицирахте... Нейсе...

Винаги си е бъл мърляч. Дори когато все още ходеше на работа, не помня да си е измил ръцете след тоалетна да речем. И тогава спалното му бельо беше една шуба - не защото няма кой да му постеле или защото той самият не можеше да си постели - така му било удобно. Дори когато все още ходеше на работа, все чакаше някой да свърши нещата вместо него, за помощ да не говорим - веднъж ми вдигна луд скандал, че го моля да прибере детето от училище. А училището е на ъгъла на блока. Е, отказах се втори път да искам каквото и да е от него.
Дори когато ходеше на работа, предпочиташе да замръква по кръчмите, вместо да поиграе с малкия. Дори когато спря да ходи на работа опитваше да посяга на жена си.  Впрочем това е причината, поради която живее с нас - по онова време мъжът ми се страхуваше да ги остави сами, защото ще се избият. Не ми казвайте, че не е изпълнил синовния си дълг и че нямам основания да наричам стареца ТОЗИ! И не граквайте насреща ми, че изборът е бил наш - факт, наш беше. Нали така сме възпитавани - да се грижим за родителите си, не те за нас Защото, о, чудо!, представете си има и такива като мен и мъжа ми - никога никой нищо даром не ни е дал.

Преглеждан е от лекар - нали не мислите, че в 21 в. това няма да е първото нещо, което да свършим предвид обстоятелствата? Според специалисти, допреди десетина дни нямаше нито физиологичен, нито ментален проблем. А онзи проблем, за който потърсих помощ от вас, е от бая време преди това.
Не излизал, защото го било страх да не падне и да не умре на улицата... Демек нито аз, нито вие трябва да излизаме...
Е, кажете ми, трябва ли да се чувствам длъжна да уважавам човек, който живее на инат на всички и всичко? Не мога ли да наричам ТОЗИ човека, заради когото детето ми миналата нощ стъпи в л...но? Не мога ли да наричам ТОЗИ човека, който го болят зъбите при поднасяне на картофена яхния, но му минават за броени минути, сервираш ли му ребърца? Не се чувствам длъжна никому, нито виновна. Само искам нормална обстановка за семейството си. Това не променя ли правилата? И по-добрият вариант ли е да се преструвам, че ме е еня, вместо да си знае, че грам уважение не питая към него?
Само си размишлявам, пишейки. В очакване на поредната порция моралистки напъни от болшинството потребители тук, за които все забравям, че никога не са се чувствали безпомощни и никога никого за нищо не са презирали.

separate, а какво е мнението на съпруга ти при тези обстоятелства?
Или той смята за нормално един човек да сере и пикае и детето му да гази в тези мизерии? Пък било то и баща му?
Майка му жива ли е? Този човек има ли собствен апартамент, където да отиде да живее и да се грижи сестра за него, или вие да го наглеждате?

Не може ли да се върне там, където е живял преди да го вземете при вас и мъжът ти да го наглежда?

Пускането на свекър/-и в апартамента е от онези фундаментални грешки, които трудно се поправят впоследствие.
"Няма ненаказано добро."
Просто за съжаление, при така описаната ситуация - ако е истина, лесен вариант за справяне с положението няма, поне аз не виждам.

Проблемът с къпането и хигиената му ги остави на съпруга ти. В крайна сметка това си е негов родител.

  На тази възраст баща ми има тяло на  спортист, тича по лозя и  зеленчукови градини, не спира да работи от сутрин до вечер(не, че някой го кара).  Единственото, което го сломи е загубата на брат ми преди повече от година, но за дегеративни мозъчни процеси да се пише ей така, с лека ръка... Съчувствам на автора на темата, дано намерите решение на огромния проблем.

Ами да ти кажа, след последните уточнения, даже се чудя как си издържала две години. Щом проблемът му е характеро- и социопатия, значи не е проблем сам да се гледа и да си тъне в лайната на някое друго място, щом така му харесва. Аз бих поставила въпроса на мъжа си ребром. Ако имотът е негов - по-добре на квартира. Няма да стане по-добре, ами търсете решение да се отделите и да ходите да го наглеждате един път дневно, например. Да му се напазарува, сготви и после - кой от къде.

И си издържала с детето на този тормоз две години!
Аз и две седмици не издържах, и то на много по-малко.
Хващай мъжа ти и го почвай - или ти и детето или стареца!
Демек - да намерите някакво решение да се отделите  от него.
Това не изключва грижите за човека.

А най-лошото е , че ще става все по-зле.
Съпругът ти е този ,който трябва да "въведе" ред.
Говори с него спокойно и аргументирано - решение ще се намери ! Успех !

И аз това се чудя  

Или може да се продаде това което има и с парите да се прати в хоспис   или да се плати на фирма/човек който да се грижи за него няколко пъти в седмицата   (по назад бях споменала моя 'опит' ) В Бг. има такива специализирани фирми които предлагат тази услуга - гледане на възрастен , хората които работят там може и да не са мед. лица но знаят как да са от полза на човека .