буби, браво на зори, сега сигурно трябва да внимавате и да пазите повече ръчичката, но ще се справите, важното е, че гипса вече е свален
Мадлен, щом може да правите нещата, които са й правели там, вкъщи, по-добре е че са ви пуснали, поне атмосферата не е травмираща, бързо да се оправи тия
Еления, благодаря, че попита
ами добре сме, имаме вече някакво негласно споразумение и в повечето случаи, когато напрежението нараства, или мм излиза някъде или аз. но понякога се случва да се скараме и това много ми тежи, защото той не се съобразява с децата, а най-много те го преживяват, марти, Ивайла още е малка. дори като се скарахме онзи ден и той излезе, марти миличкия ме попита как може да изтрие номера му от телефона си...какво да кажа, разревах се и го натоварих още повече детето, еми не мога да се примиря с това...но както и да е...бурята отмина, сега положението е спокойно, но ако трябва да съм честна, ако мога да издържам сама семейство сигурно щях да съм по-радикална в решенията си. преди време като че ли, обаче повече се тормозех, скачах, преживявах, но сега се опитвам да приемам нещата спокойно, вярно не винаги успявам, но понякога чак сама си се учудвам, явно годините си казват думата
дано вие успеете да намерите баланса в отношенията си и ако липсват някои неща, то поне уважението м/у вас и децата да са над всичко 
много слънчев ден ви пожелавам
Има много несправедливости в живота и човек често не може да проумее защо му се случват, но ние сме длъжни да продължаваме напред и да гледаме с надежда в това, което предстои, а не това, което вече е станало, защото имаме само един шанс да изживеем живота си и не бива да пропускаме моментите на щастие, които имаме! Имаш една прекрасна Дара, един страхотен Лъч, сигурна съм, че и човече номер 2 ще дойде при вас съвсем скоро! Не унивай! 

хич не знам как ще го изкарам като не съм учила. Само направих темите, а нямах време да ги науча....не знам какво ще е....но пък ако не стане на пролет пак 
. Личната е следобед на работа и аз на своя глава му направих инхалация с вентолин и дишането му се пооправи. Разбира се, ще го заведа да му сложат една слушалка. Много ми е гадно да изпадам в такива ситуации - не е редно да му давам вентолин без преглед при лекар, но знам, че чакането при него много влошава нещата. Дано да съм постъпила правилно 
Успях за половин час да мина на 2 прегледа, при това на единия без запазен час. Както ви писах, тичах при мамолог. Е, имам си нов фиброаденом, но поне е това, отдъхнах си много. Ходих и на колпоскопия за шийката на матката, раничката била голяма, но засега не изглежда нещо опасно. Лекарят каза аз да преценя дали да я горим или не, той не настоявал. Някой има ли опит? Не се притеснявам от болка примерно, а дали може да има някакви последствия това горене?
Но поне на моменти преставала да плаче и веднъж пила вода, което си е една идея по-добре от вчера, поне така реших да го приема. Не се социализира обаче, стояла настрана и наблюдавала, не се включвала в никакви занимания още. Отидох да я взема по-рано, но понеже имало и моменти без плач, сестрата предложи да остане до обяда. Там освен това не говорела изобщо, освен "мама и тате", т.е. мама и тати да дойдат да я вземат. Вкъщи бърбори постоянно, обаче като питам нещо за яслата, мълчи и дума не обелва. Само веднъж ми каза "децата игаят, Дианчето не иска амка" и това беше