Мъж-дете

Има известна истина в написаното.много мъже след идването на децата се отдръпват от жената , да не кажа бягат , защото вече не са най-важното за нея.тогава започват и скандалите , разправиите...кой какво дели...не знам какво да ти кажа , не съм аз която ще трябва да решава.отстрани е лесно да се говори , но влюбен ли си нито чуваш , нито виждаш.
Само един съвет ще се осмеля да ти дам , не бързайте да имате дете , не си мисли , че то ще ти е гаранция или така ще си разрешите проблема.да не останеш после сама , изпробвай го , отрежи му крилете , нека се почувства сам , да разбере какво може да загуби , защото явно си мисли , че си му собственост и затова не те цени.

пс.Това , че те обижда не ми харесва , за мен мъж който обижда не обича

Не четох отговорите, но обсъждали ли сте въпроса за психотерапия? Ако трябва, двамата да ходите.
Ако наистина има комплекс за малоценност, това е сериозен проблем и само с усилията ти, той няма да се реши, та ако ще 24/7 да му повтаряш и доказваш колко е прекрасен, страхотен и невероятен. А след като не искаш да го оставиш, пробвайте този вариант

Аз ходя на психолог и говоря за него.Той никога няма да отиде сам-вече е бил каран насила и за него психолога е "за луди".Най-тежко ми е това да бъда там за него,когато на него му е удобно и да бъда "отхвърляна" през повечето време.Знам,че всички мислят че е по-лесно да го зарежа и да си търся щастието другаде..но го обичам.Тук момичетата скачат от един на друг,жените също..защото е по лесно да си купиш ново,отколкото да поправиш старото.Понякога старото,с поправки,е по-качествено отколкото новото.
Лошо понася критики и затова ме е страх да му говоря.Иначе единствено искам да го кажа"Сега като се чувстваш нещастаен,с лошо настроение...кажи ми,знаеш ли защо?Ако мислиш,че аз съм причината-какво съм направила?Ето,виждаш ли?Помисли защо си нещастен сега,ако ти е трудно..ще ти помогна.."
Но ще отнеме време да събера смелостта да му кажа това..

Ох, това доста усложнява ситуацията, след като той не присъства.
Значи или го играеш психолог ти самата, с помощта на твоя личен такъв, имайки предвид, че ще ти отнеме много време и усилия, през които се надявам да не се обезвериш, или продължаваш на чисто.
Щом го обичаш наистина, а и той теб, опитай, пък каквото сабя покаже. Но промяната няма да дойде от днес за утре, може и няколко години да минат. Обмисли го наистина, дали на 20 години искаш сама да се обремениш по такъв начин.

Проблемът е обаче, че сервиз за човешки души няма.
И основното :човек се променя, САМО И ЕДИНСТВЕНО АКО ТОЙ САМ ПОЖЕЛАЕ!   
А доколкото схващам, твоят приятел не вижда проблем и следователно за него няма нищо за ремонт и промяна.Та, според мен каузата ти е обречена.
Но още си на 20.....има време  да пораснеш.
Съжалявам, че съм откровена.

Много ми напомняш за мен преди 15 години. Като разсъждения, като начин на възприемане. Болно ми е, че ако продължите заедно ще стигнеш до дъното на Ада и не знам дали ще намериш сили да се изправиш и да продължиш напред. Но пък ако го направиш опита, който ще натрупаш няма да може да ти го даде нито една книга, нито една терапия. А от терапия вероятно след това ще имаш огромна нужда.
Най-трудното нещо, което трябва да научиш е че:
Промяната ще се осъществи точно никога ако ТОЙ не я пожелае, ако ТОЙ не е убеден, че има проблем върху който трябва да работи, а той най-вероятно си мисли, че е ОК. Аз също го водих при психолог. Той също не искаше да отиде, но се съгласи на уж семеен терапевт, защото след 3-тата година сексуалните ни отношения забуксуваха и аз бях виновна, че не го желая както преди, та заради мен дойде. Ефект - нула. Ако го обичам трябва да го приема такъв какъвто е, как преди съм го приемала и обичала с всичките му плюсове и минуси, а сега - не, значи проблема е в мен. А обратната връзка, че ако той ме обича ще ме приема такава каквато съм, ще положи усилие да бъда щастлива с него?
Писала съм таблици с плюсове и минуси. Когато стигнах етапа едната колонка да е празна, а другата пълна реших, че е време да помисля за себе си. Повтарях си лексиконната фраза - по-добре ужасен край, отколкото ужас без край и намерих сили да затръшна тази врата. Но ти не си на този етап. След някоя и друга година пак ще си поговорим, ако имаш сили да съхраниш себе си междувременно.

Честно казано, съм изненадана ,че така масово ходите при психолози.Той едва ли ще му каже какво конкретно да направи.А много често човек знае на теория как да се държи и общува,но пусто не може защото просто има друг темперамент.

Аз пък съм изненадана, че представата ти за психолог е човек, който ти казва какво да направиш. Щрак и готово. Не, не е така. Ако ти имаш проблем, той може чрез различни методики да ти помогне да разбереш къде е, а ако нещо от миналото ти тежи и ти пречи да водиш нормален живот, ти ПОМАГА (помага, а не прави го вместо теб) да го преодолееш.
Не е случайно, че това е наука, която се изучава минимум едно 4 години. И е много по-различно от онази врачка и баячка, която ви казва да отидете на мост и да се завъртите 3 пъти, защото ще ви реши проблемите...

Най-вече психолога ми помага да си споделя какво става и как върви.Спестявам някои неща на близките ми хора,защото ще го намразят.
Имаме напредък,признава че почти винаги когато е ядосан на мен,е защото нещо го е ядосало и аз го отнасям.При следващо такова нещо ще му го кажа.Той се чувства по-добре когато му коазва директно къде е проблема,без да го обвинявам.
Опитвам се да говорим,все още много се притенсявам от това как ще реагира,но малко по-малко работим върху това.
Заминаваме скоро при семейството му,така че ще имам време да говоря с баба му,най-близкият му човек от семейството.Събирам смелост в момента и нахвърлям как ще обясня какво става.

Според мен отказът му да посещава психолог  говори че той най вероятно  не вижда че има проблем и не се чувства виновен за нищо.Според него най вероятно поведението му е правилно

Говори ,сподели с баба му ,посъветвай се с нея и дано да успеете да се справите
Казваш,че го обичаш.Да знам трудно е , тежко е ,не е лесно  ей така да захвърлиш всичко и да подтиснеш чувствата си,но пък дали когато осъзнаеш че това е единствения ти изход няма да е късно

А когато е с приятелите си как се държи?

Този човек те наранява емоционално, но ще дойде момент, когато това няма да му стига и може да посегне физически.Помисли си над това.В някои от постовете прочетох думата''страх'', а това съвсем не е добре за връзката ви.Дали действията ти са породени от любов или съжаление...Излишно е да се правиш на психолог, щом няма реакция от негова страна. А къде оставаш ти, с твоите чувства и терзания, теб кой ще успокоява?Казваш,че го обичаш и аз го вярвам.Но е време да заобичаш и себе си.Не вярвам да се промени изцяло, всичко ще е само временно...до следващото избухване.Дано се справиш по най-добрия за ТЕБ начин   

Добре се държи,но там ако някой му е на пътя когато нещо не върви..но като цяло се сдържа повече..
Баща ми е същия,поне имам подкрепата на майка ми..

Мда, имай предвид, че с течение на времето приятелите му ще намаляват. Ще се държи по същия начин с твоите приятели, с общите ви приятели. И ако не вижда смисъл да коригира поведението си дори спрямо тях, то няма да вижда смисъл да го коригира и спрямо теб.

Колко често те глези? Колко често ти се обяснява в любов?
Карате ли се?

KokoMira да,това ми е наистина трудно да го преодолея.Аз съм повече майка отколкото каквото и да било друго и с детските му прищевки.