Мъж-дете

Често,когато е в добро настроение.Целува ме и прочие...за глезенето не чак толкова,това се случва по-рядко.Иначе се караме най-често той като е в криза.

Ще си позволя да те посъветвам нещо - не бързай да имаш дете с този човек.Тепърва ще го опознаваш и ще преценяваш ситуацията.Вгледай се в себе си, наистина , ама наистина ли си щастлива в тази връзка.Много се натоварваш психически и факта, че я има тази тема говори много.Не зная какво те съветва майка ти като жена в подобна ситуация.Ако беше моя дъщеря щях да ти кажа да се спасяваш, прекалено си млада за подобни преживявания.И още веднъж- помисли за себе си, за своята свобода и щастие.Ще започне да ревнува, а ти, за да доказваш любовта си ще останеш без приятели, ще спреш да излизаш, защото той има нужда от теб.А ти от какво имаш нужда?

Това, което мога да те посъветвам, когато говориш с него, да избягваш местоимението ТИ, а да го замениш с АЗ. Тъй като сама казваш, че по-голям ефект има, когато му показваш къде греши, нека репликата да не е 'Ти не ми обръщаш внимание', а 'Чувствам се по-добре, когато идваш да ме прегърнеш без причина, когато не го правиш се чувствам зле'.
Обяснявай в детайли кое как те кара да се чувстваш, без да звучиш нападателно.

Казваш, че се чувстваш повече като негова майка... Ето това, наред с другите фактори, хич не е добре. В негово присъствие трябва да се чувстваш жена.

Здравей,
Четох поста ти и ми стана кофти за теб. Виждам че си интелигентно момиче , което обича истински и в обичта си  се самозалъгва относно човека до себе си.
Много правилно си озаглавила темата - " Мъж-дете". Наистина ти имаш едно дете до себе си и бъди сигурна че той ще е такъв цял живот. Не искам да се правя на психолог , но съм виждал такива хора и ми са пределно ясни.
Твоят приятел е оставен от майка си при баба и дядо. Доколкото схващам , много е вероятно те да са го разглезили в голяма степен в желанието си да компенсират липсата на родителска грижа. Свикнал е като хленчи за нещо веднага около него да се съберат хора , които да му решат проблема и да го дундуркат.
Бъди сигурна че той ще е такъв до края на живота си.
Моят съвет (макар и от мъжка гледна точка) не се различава от писалите преди мен. Бягай далеч от него и си намери мъж , който да те  обича и уважава. Мъжът в дома е стълб , опора за теб и децата ти на която да разчиташ 100% когато си в трудност. Мъжът обича и се старае да разбира жена си. Мъжът запазва негативните си емоции за себе си и не натоварва жена си с тях. Той е човекът , който дава стабилност и равновесие в дома.
За съжаление човекът когото обичаш е далеч от тези дефиниции. А най-лошото е че винаги ще бъде такъв. Познавам такива мъже и на по 60 години. Жените им меко казано не са от най-щастливите.
Знам че обичаш и не можеш да го оставиш просто заради мнението на някой си в нета.
Просто поживей с него. Животът ще ти поднесе ситуации от които ще си направиш правилните изводи. И ако нямаш деца , които да усложнят ситуацията съм сигурен че ще вземеш правилното решение.

Познато, ох колко познато. Почакай кризите да станат ежедневие и пак ще си поговорим.
Живеете ли заедно вече?

Аз съм израснала с такъв.Баща ми и до ден днешен се държи така,както ти си го описала,въпреки че е израснал в здраво семейство. Единственото спасение за майка ми беше,че той пътува и се прибира за няколко месеца в годината,но когато годинките  му напреднаха и той си остана на брега,тя просто не издържа, и след 32 години заедно се разведоха.Сега и двамата са по-добре-той се лигави на баща си(дядо ми),а майка най-после е спокойна и видимо по-свежа и здрава.
Ако аз обаче бях на нейно място,едва ли щях да издържа да съм и майка,и баща години наред.Да нося цялата отговорност и да се оправям със всичко в семейството.

Ей, момиче, я се стегни, какво си се вкопчила в един лигльо, дето не ще помощ, а внимание и дондуркане, не си толкова малка, за да витаеш из облаците и да си въобразяваш, че накрая жабата ще се превърне в принц, а ти си принцесата дето ще го спаси, жертвайки собствения си живот.

Как правите секс, като с намирате в този психологически формат "майка-дете"? Съвсем сериозно питам.
Има нещо сбъркано в цялата работа, ако сега те обижда за щяло и нещяло, след време може да почне и да те побийва. А ако децата вече са факт?
Помисли ги хубаво тия неща.

Сега си готова да се правиш на негова майка, защото нямате деца и не ти тежи кой знае колко, готова си все още да се съобразяваш с инфантилното му поведение. Но в момента, в който родиш едно дете и трябва на него да му бъдеш майка, ще започне истинската катастрофа - той ще ревнува, ще се чувства изоставен, ще те обвинява и дори саботира, грам помощ няма да видиш от него, защото ще си отмъщава за това, че се грижиш за бебето, а очакваш от него да се държи като баща и съпруг и да поеме отговорност съвсем буквално. Ще те подлуди! Оттървавай се от него, докато не си се подлъгала да родиш дете от него, че после ще стане още по-трудно!

Нямах нерви да изчета цялата тема. След половината от прочетеното, ще кажа това: Да, вярно е, че идеални хора няма; вярно е, че на един един недостатък ще намериш, на друг - друг. А ако си напуснала мъжа си преди да си спряла да го обичаш, като нищо всеки следващ ще ти се вижда по-зле от него, защото ще сравняваш по идеализиран напуснат образ. Обаче! Всеки човек има нужда от родител. И в един момент има нужда да се разбунтува срещу родителя си и да го напусне, за да бъде с партньор. Помисли си дали би поела този риск - да обгрижваш с почти-майчина любов този мъж колкото там години се случат, и в един момент той да потърси любовница, защото майката не му е достатъчна.
Не можем да ти кажем да го напуснеш, това е нещо, което само ти можеш да решиш. И ако го направиш, ще е едва, когато си вътрешно готова за това. Просто си помисли. Помисли си къде са ти границите, какъв живот би могла да приемеш и от какъв би искала да избягаш с 300. За всеки човек има сценарий на развитие на живот, който е толкова страшен, че не би могъл да приеме за нищо на света. Какъв е твоят?

Подкрепата, която има нужда да получава този човек, трябва да го стабилизира като мъж, а не да го затвърждава в ролята на дете под грижите на нова майчинска фигура.
Онази празнина не може да му се запълни, но има някакъв шанс да му се помогне, като на партньор, да живее като зрял човек с нея.
Не критикувам авторката, а оценявам добрите ѝ намерения, просто предлагам да помисли върху подхода си.

Какъв подход към човек, който търси фигурата на майката и ще е привлечен от тази, която му я дава?
Подкрепата като на жена към мъж може да се даде само на мъж, който е мъж.

Рано или късно ще и се прииска да е жена, обичана, глезена от мъжа, а не някаква заместница на ''мама''. Той вече ще е свикнал да му се угажда и ще я приема за даденост...Такива хора са егоисти и не се променят лесно.

Анджак, Ники - авторката възпроизвежда модела на родителите си и сама казва в предишен пост, че има нужда да се чувства необходима на някого, да страда за любовта си и т.н. Обаче това отношение затвърждава ролята на мъжа като обгрижвано дете.
Споделих възгледа си от каква подкрепа има нужда този 20годишен човек, не съм в позиция да казвам откъде следва да я получи.
Изразихме мнение досега, че тази връзка може би не е най-доброто за авторката, но дали е най-доброто и за партньора ѝ? И ако тези хора въпреки тези трудности решат, че се обичат и ще се опитват да изградят трайни отношения, то аз съветвам нея, понеже с нея имам задочен контакт чрез тази тема, да помисли кое как. Неангажиращо, разбира се, както всяко друго мое мнение тук.  

Скъпа, хората не се променят просто ей така. А и не мисля, че в една връзка единият трябва да променя из основи другия.
Разбирам, че ти обичаш този човек, но не мисля, че той обича теб като жена и личност. Или поне не достатъчно.
С годините недоволството му ще нараства и за всичко ще си виновна все ти. Сега си много млада и времето е пред теб. Не пропилявай живота си в опитите да спасяваш някого и да го моделираш, за да стане това, което търсиш. Намери нещо ново и достойно за теб