Мъж-дете

  • 7 001
  • 61
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 25 027
 Вероятно ти самата имаш нужда да изживееш такава натоварваща и деструктивна връзка, на 20 години хората все още смятат че любовта трябва да бъде страстна и болезнена.
 След няколко години ще се чудиш как си могла да понасяш такова отношение.

# 46
  • Мнения: 3 038
Плюй си на петите и бягай с 200 от този мъж!Нищо няма да се оправи,ще става по-зле,много е вероятно да започне и да те удря.Жената трябва да се чувства жена в една връзка,не майка,утешителка и незнам си какво още.Играла съм и аз в такъв филм,с такъв главен герой.Аз на 22 г.пълничка,с комплекси,той на 30г.вече разведен един път.В началото бях много трогната и умилена от ролята на спасителка,който той ми отреди,а аз доброволно приех,но като заживяхме заедно нещата загрубяха.Същата работа като при вас-лошо настроение,мнителност,критика,избухвания без повод,депресия.Имаше и светли периоди,когато беше грижовен и мил,но те бяха рядкост.Обиждаше ме без повод,дразнеше се от присъствието ми,а недай си боже да му опонирам за нещо Rolling Eyes....ставаше много зъл и ми посягаше,и то не веднъж.Колко разговори,психолози имахме и ние-нищо не помогна.Накрая,след като се измъчих повече от 2 години,просто избягах.Да,станах една сутрин,събрах си малко бельо в една найлонова торбичка и хванах първия рейс за родния ми град.Т.нар.мъж не ме потърси въобще,видяхме се чак след две години в бракоразводната зала.От тогава ни съм го чула,ни съм го видяла,може и да е умрял.Добре,поне че деца нямахме.Истински късмет е,че не забременях от този инфантил.Така че,мило момиче,прочети внимателно какво сме ти писали,особено тези,като които имат опит с такъв инидивид,и хубаво си помисли дали заслужаваш такъв мъж и тъкъв живот...на утешителка и спасителка.Кураж и късмет  bouquet

# 47
  • Мнения: 3 038

......
Бъди сигурна че той ще е такъв до края на живота си.
Моят съвет (макар и от мъжка гледна точка) не се различава от писалите преди мен. Бягай далеч от него и си намери мъж , който да те  обича и уважава. Мъжът в дома е стълб , опора за теб и децата ти на която да разчиташ 100% когато си в трудност. Мъжът обича и се старае да разбира жена си. Мъжът запазва негативните си емоции за себе си и не натоварва жена си с тях. Той е човекът , който дава стабилност и равновесие в дома.
.....


много точно формулирано!

# 48
  • Мнения: 2 127
Вероятно ти самата имаш нужда да изживееш такава натоварваща и деструктивна връзка, на 20 години хората все още смятат че любовта трябва да бъде страстна и болезнена.
 След няколко години ще се чудиш как си могла да понасяш такова отношение.
Е, стига де, на 21 съм и изобщо не мисля, че една любов трябва да е болезнена. Страст и болка не са неща, които вървят ръка за ръка. Та каква е тази любов, която причинява болка? Мерси от такава Crossing Arms На мястото на авторката да съм си била шута отдавна. Само, че това сега го казвам, след като миналата година (на 20 Joy) имах такава, тичах след индивида така, както авторката тича след този... Ами, едва след такава връзка осъзнах, че човек, който те обича, не трябва да те кара да плачеш. Но трябваше да си потроша главата, за да го разбера. Затова и подкрепям авторката в начинанието й, но категорично заставам зад мненията ви, че дете и брак с този човек - НЕ Naughty Само по-лошо ще стане.

# 49
  • Мнения: 3 784
човек, който те обича, не трябва да те кара да плачеш. Но трябваше да си потроша главата, за да го разбера.

А, точно!  Peace

# 50
  • Мнения: 934
Да,живеем заедно от почти година.Сега е по-добре и се уповавам на майка ми..

# 51
  • Мнения: 863
Да,живеем заедно от почти година.Сега е по-добре и се уповавам на майка ми..

Как по-точно се уповаваш на майка си?Значи ти ще играеш ролята на майка на мъжа до теб, и се обръщаш към майка си за утеха?Не усещаш ли, че това звучи леко сбъркано?Самата ти си още дете, а поемаш излишен товар.Бягай от този човек докато не те е променил безвъзвратно и после да търсиш същия модел отношения и в следващите си връзки/ ако успееш да се откопчиш от тази/.

# 52
  • Мнения: 4 560
Да,живеем заедно от почти година.Сега е по-добре и се уповавам на майка ми..
А трябва да се уповаваш на него.

# 53
  • Мнения: 2 127
Ох, ти наистина си с мъж-дете. Живеете заедно  от година, ТОЙ трябва да е твоята опора, той, а не майка ти.
Добре, кажи честно, какво печелиш от тази връзка? Нито можеш да разчиташ на него, нито ти е някаква подкрепа, нищо. Или просто се обичате, ама една гола любов при това положение достатъчна ли ти е?

# 54
  • Мнения: 934
Всъщност за външния свят е той този на когото се опирам.Ние сме и в чужда страна,която за него е родна и ужасно много ме покрепя.Той е много пробивен,но лошо понася неуспехите...На майка ми се уповавам за проблемите ми с него,за всички други проблеми се уповавам на него.

# 55
  • Мнения: 25 027
  Да, аз това исках да попитам, французин ли е и имаш ли достатъчно собствени доходи. Това поставя нещата в малко по-различна светлина - ако си зависима от него  материалнито и за местоживеенето си, това би могло да те обвързва ефективно с него, независимо от лошото му отношение.

# 56
  • Мнения: 934
Не съм финансово зависима от него,имам собствени доходи-студентка съм,имам стипендия и отделно имам малка работа и си докарвам някое друго евро допълнително.Той се ужасява от мисълта да ме удари,няма проблем и ако го направи тук законите са изключително жестоки,нямам никакъв проблем и адвокат да си намеря и всичко.
Аз съм силен човек,не съм комплексирана и привличам внимание.Понякога ми е трудно все пак,чужденка и най вече ми липсва семейството.Той постоянно повтаря,че не трябва да съм толкова тъжна за семейството ми,тъй като той,котето и зайчето вече са ми семейството тук.
Пубертета му продължава по-дълго...с такова детство.Сега се справям и вече знам как да се оправям като прави простотии.Но наистина това ми е най-страшно дали в един момент няма да се уморя да го обичам.И да си тръгна.И това на него му е най-големият страх.

# 57
  • Мнения: 3 784
Ако се умориш да го обичаш до степен да си тръгнеш, няма да те е страх да си тръгнеш, така че не го мисли отсега. А него не е лошо да го е страх от това, за да си дава все пак сметка как да се държи с теб.

Не знам как точно стоят нещата между вас, но според мен една жена не трябва да стои при мъж при лошо отношение (а си личи кога един човек просто е имал много лош ден и кога просто не цени жената до себе си) - не само заради самото лошо отношение, а защото така свиква - да очаква малко, да иска малко и да бъде третирана не по начина, по който заслужава.

# 58
  • Мнения: X
Пубертета му продължава по-дълго...с такова детство.Сега се справям и вече знам как да се оправям като прави простотии.Но наистина това ми е най-страшно дали в един момент няма да се уморя да го обичам.И да си тръгна.И това на него му е най-големият страх.
Той трябва да може сам да се оправя с простотиите си.Не е 5-годишно дете.....
А че на теб един ден ще ти писне да се правиш на майка и закрилница, е ясно.
То любов, любов, ама една жена иска да се почувства и слаба, и нежна, и закриляна, и обгрижвана....

# 59
  • Мнения: 934
Ами да,основно това е проблема.За момента нещата са наред,успявам да се справя и всичко-българското възпитание си казва думата.Той много е преживял.Сега ще празнуваме рожденния му ден въднъж с майка му,веднъж с баща му..защото не могат да се гледат.Тук хората са странни..жените скачат от мъж на мъж и то не за по-добро ами защото предишния имал едки какъв си проблем.Обаче следващия също ще има друг проблем.Никой не е безгрешен и безпроблемен.Моят има нижда да бъде оценяван и понася тежко не развилите се както той искал събития и си го изкарва върху другите разочарованието(случвало се е дори върху разносвач на пица)
Страх ме е наистина,че ако не се промени за добро..аз ще трябва да си тръгна..а аз не искам.

Общи условия

Активация на акаунт