Как приемат децата новите партньори в живота на родителите си?

Да, и за мен това е скандално и абсурдно, така да се каже.
Както и фактът, че някоя майка би изоставила детето си, в името на собствено удобство или щастие. Ето тия неща не бих могла никога да си ги обясня.
Виж, да седна да пресмятам на кого колко му е нужно, за да въведе нов човек в дома на детето си, не мога да се наема. Зависи от детето, от партньора, от майката.
Но, че детето ми винаги ще е на първо място в приоритетите ми, дори и преди родния си баща (ако сме заедно имам предвид) - това го твърдя със сигурност..

За един нововъведен няма как да се знае как ще се държи към детето. Именно за това е необходим един период на запознаване на адаптация и пак не е гаранция.

Новия партньор дълго време няма да може да измести родния баща, не говоря в случаите когато е имало физически тормоз.
Въпреки, че знам друга история в която след раздяла вследствие на системен побой на майката детето продължава да се надява, че мама и тати ще се съберат отново.

В този случай винаги когато бащата връща детенцето взето за почивните дни при раздяла то се разплаква 

Стига сте съжалявали жени, избрали да отглеждат децата си солово - на старини между 4-те стени сами могат да се окажат много от вас с дългогодишни бракове и съжителства (гаранции няма!)...

Аз също не приех предложението за съвместно съжителство след раздялата с бащата на детето ми. И не е драма, вЕрвайте ми! Детето не ме е молило да го създавам, че да издигам в култ телесните си нужди!

Аз пък някак си не мога да си представя не-щастлива майка и щастливо дете??
Детето и майката взаимно се правят щастливи, но майката е тази,която може с разум да управлява процеса.
Няма как аз да съм нещастна и синът ми да е щастлив.
В нашата връзка - ако аз се разболея, веднага и той..
И ако аз съм хепи - определено се справя с всичко много по-добре.

Е, критерий за женско щастие да не би да е домашния секс? Както и да е, всеки с ценностите си...

и какво, ако е с биологичния баща може да прави секс под един покрив, а ако не е - не може   подобни разсъждения ми звучат супер егоистично и незряло. даже се учудвам, че възрастен човек мисли така. винаги съм мислела, че ако се озова в такава ситуация, детето ми би искало да съм намерила някой до себе си. и че дори би изпитвало някаква вина за това, че съм сама.
воденето на нанайсе броя мъже в къщи не го одобрявам, но пък и не винаги първият опит е сполучлив. а да сочиш с пръст отстрани и да цъкаш с език винаги е много лесно.

Ама че странна тема  Звучи, сякаш жената не се омъжва повторно, а си взима ходещ вибратор... Невъзможно ли звучи да се влюби отново, да намери сродна душа, да открие щастие и споделеност (_{извън секса})?
Дискретност - ОК, ако става дума наистина само за секс, вкарването на всякакви непознати чичковци в живота на детето е абсолютно недопустим. Но ако отношенията се задълбочат, и хората имат нужда да бъдат заедно?
Трябва ли заради няколко промискуитетни чавки (каквито със сигурност всеки от нас познава), да се отрича правото на самотните/разведени/овдовели майки да имат партньор до себе си???

Ето ви и обратен пример в другата крайност. Жена остава вдовица с две деца. Тя самата няма родители, нулев интерес от страна на родителите на бащата, които освен това са възрастни и живеят далеч от София. И, учудващо, но не е ССФ и не взима огромна заплата, за да си позволи детегледачки, детски клубове и т.н. Сам самичка - влезе в матрицата - градина, училище, работа, училище, градина, магазин... Никакъв личен живот. Няма нито време, нито желание. И така - вече 4 години. Видим резултат - съсипа се. И физически, и психически. А децата така са я обсебили, и така са свикнали да притежават времето и вниманието и на 100%, че абсолютно всеки "натрапник", независимо от какъв пол (вкл. съседки, приятелки, колежки и т.н., които искат да разнообразят ежедневието ѝ) бива моментално и манипулативно разкарван от хоризонта  Връзката родител-деца вече е абсолютно нездрава и обсебваща, спят тримата на едно легло и никой няма лично пространство. Никой.

Освен крайностите обаче, има и нормални хора, които се женят/омъжват повторно, раждат си и още деца, изграждат си големи и щастливи семейства, и продължават напред.
Такива не познавате ли, или само драстични примери сте виждали?

Не всяка жена е нещастна без мъж.
Всъщност никъде не съм споменавала, че съм не-щастлива....
Пълно щастие и без това няма - що трябва да правя нелепи опити на гърба на детето си.....
Не отхвърлям възможността да се влюбиш отново и да искаш да споделиш живота си с друг мъж. Но не можеш да го направиш, приемайки, че детето е част от интериора и няма думата.... Това е...Нали това обсъждаме всъщност.

Разбира се.
Имах предвид идеята на темата, а не теб конкретно.

Не можем, а и не мисля, че имаме право да съдим когото и да било ако се опитва да бъде щастлив.

BirdsFlu за пореден път моя тема не е особено по угодата ти или е странна или не е разбрана, но както и да е въпрос на възприемане  

Защо се приема, че женското щастие трябва да се крие задължително в надървен пенис? Щастието не е равно на редовен секс.
След като е жизненоважен за една самотна жена да си намери начини как да се задоволява, но не и за сметка на децата си.

Бъди първо щастлива заради детето си, а после заради това, че си жива и здрава да си го гледаш. И едва тогава нека да дойде Той с всичките си там екстри.

Това за зациклянето и липсата на социален живот също не одобрявам, това пък е друга крайност.

Мадам,
мога сериозно да поспоря, т.к именно заради пренебрегване на собствените си чувства, мисли и желания сега съм с тумор в главата.
Повярвай ми - няма нищо по-важно от личното усещане за щастие.
А то е различно за всеки един от нас.

П.С - надървен пенис не означава непременно само секс , а нали? А усещане за обич, близост и любов- все градивни и положителни неща за всеки.

Ще прегледам темата с интерес.
Има ли значение за вас какъв е партньора?
Проблем явно е, ако мам апредстави нов татко, но ми е интересно – мама ако представи нова мама...

magarcho, съжалявам да чуя това 

Иначе, никога не съм отричала щастието на жената, едни го намират в мъжете, други в плетката и гоблена, трети в това което работят.
Но като вече писах нека да не е за сметка на децата. Те са живи същества и също имат чувства и изпитват емоции.

vili, определено си под въздействие на темата с тройките. Колко да са жените живели достатъчно с един мъж, които са обърнали резбата?
Че не стига това, ами и да прояви наглост да си доведе интимната партньорка вкъщи да я представя на децата си.

Надявам се да се включиш адекватно 

А ако мъжът, в който си влюбена е страхотен, стабилен и е точно като за теб, но детето ти се запъва и не та не...какво? Трябва да оставиш мъжа ли?
Защото рядко децата реагират от първата среща супер ентусиазирано.Обикновено с времето се получава, дори месеци след заживяването заедно.Други пък от първия миг хващат чичкото за ръката, но мисля, че са рядкост.
Имам приятелка със втори баща, била е на 3, когато майка и се е запознала.Веднага харесала чичкото, майката не толкова, но се замислила, че това е първия човек, към който моята приятелка е била толкова отворена. Омъжила се за него, за да има детето и баща. Жертвала е чувствата си и е мислела, че с времето ще то заобича.
В днешно време моята приятелка и по-малката и сестра (която е дете от втория мъж)живеят при втория татко, който вече е раведен с майка им.
Стискала е зъби години наред, заради децата, но в ефин момент не могла.
Сега е сама и моята приятелка ми е споделяла, че майка и ужасно съжалява, че се е омъжила за този мъж, заради детето си.Сега ви казва" ако бях изчакала може би щеше да се появи мъж, който да обича детето ми, но да го обичам и аз".
Такива големи жертви аз не приемам(освен описаните от мен по-горе...да го зарежа, защото тормози детето ми) .Никой насмъртния ми одър няма да ми благодари, че съм живяла самичка (или с някой, който не искам)и не съм си изживяла живота.Моя си живот...детето ми ще си има свой и няма въобще и да се сети, че майка му е живяла самотно.
Аз може да съм щастлива заради детето си-че е здраво,хубаво, ученолюбиво...но това не значи, че ще съм щастлива сама със себе си.А за тази цел ще ми е нужно да съм подредила личния си живот според желанията си.

Ми...ти сама си си отговорила.....Нали точно това време коментираме и търпението към детето, а не отказа от лично щастие...