Искам да попитам как човек може да разбере дали е задължително да се лекува с лекарства, или може да се лекува с други методи, като психотерапия, спорт, хомеопатия?
Аз не искам да пия лекарства, обаче не знам и какво точно ми има. Наясно съм, че при определени диагнози лекарствата са задължителни за възстановяването и други методи като психотерапия например са неефективни. Като цяло повечето лекари смятат психотерапията за глупост.
Психиатърът ми написа следните неща като диагнози. Може и да бъркам при преписването, защото трудно му разчитам почерка:
диагноза: ендогенна психоза
- тежък депресивен ... (има някаква съкращение, което може би значи "синдром" или "симптом")
- конверзионен ...
- соматоформен ...
- социално фобиен ...
- ди...нещо си (не се чете)
Много отчайващо ми звучи това за ендогенната психоза и не разбирам какво означава. До сега не съм изпадала в състояние на нарушена връзка с реалността. Оплакванията ми са депресия, силно всекидневно безпричинно притеснение и напрежение, ПА, повтарящи се натрапливи мисли, емоционална лабилност. Имам като фон едно постоянно чувство на напрегнатост, дразнение, дискомфорт и неудовлетвореност. Недоволна съм от всичко, раздразнителна, оплаквам се от най-малкто неудобство. Имам страх че ще умра и полудея, през цялото време се следя и мисля какво ми е. Животът ми е ограничен, стоя си у дома от страх и липса на сили.
Та има ли смисъл да търся други начини да се пооправя? Много лекарства смених, без успех. Не ги изтърпявам и ги спирам. Психиатърът каза, че само с лекарства ще се подобря и да не си губя времето с психотерапии и алтернативни методи. Това доста ме отчайва и губя надежда.. Млада съм, още нямам 30 години, перспективата за доживотно пиене на хапчета ме отчайва. Притеснявам се също че може да имам БАР.