Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

 Една обикновена любовна история...

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем...
Извинете ме...
Ще завали.

Не знам на кого е- намерих го в нета но много ми хареса!

Авторката е caribiana. Ето и нейния блог: http://caribiana.blogspot.com/

блгодаря!   

Страхотна тема!

Не всяко „Браво!“ е достойно.
Не всяко „Долу!“ е позор.
Не всеки химн — заупокоен.
И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.

Надежда Захариева

bloody_fire   

Момичета, темата за стихове /наши и чужди/ е тази - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=646539.705 

Естел,извинявам се ако аз съм подвела крак...

Няма проблем. 
Засякох на последната страница две стихотворения, постнати от потребителки с 0 поста /вероятно нови/ и реших да им покажа другата тема.
Тази нека да си остане за цитати от книги. 

Ооо, извинявам се! 

и аз се извинявам... и преди съм го правила май  с "Ако" на Ръдиард Киплинг. И за да не е спам:
Едно нещо разбрах с положителност през моя живот - че навсякъде може и без мене.

Боли да обичаш някого и да не бъдеш обичан в замяна, но това което е по-болезнено е да обичаш някого и никога да не намери куража да покажеш на този човек как се чувстваш.

Чудовищно е, че зад гърба ни хората говорят неща, които са абсолютно верни

"...Ева му се усмихна засрамено.За нейните представи това беше равносилно на обяснение в любов. Но не всяка любов трябва да бъде изживяна. Някои любови трябва кротко да си останат в сърцето. Там,където не могат да навредят."

Моника Пец,"Дамски вторници"

"Говори за щастие. Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.

Пътищата не са само неравни и стръмни.

Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това!

Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.

Говори за вяра. На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.

Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го. Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.

Говори за здраве.

Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно.

Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.

Кажи, че си добре и че всичко ти е наред.

Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина."

 
/Ела Уилър Уилкокс/

- Винаги съм смятал, че духовните спътници споделят безусловна любов, че нищо не е в състояние да ги раздели.
- Безусловна? - повтори тя. - Ако аз съм жестока и изпълнена с безпричинна омраза, ако постоянно те тъпча, винаги ли ще ме обичаш? Ако те пребивам до смърт, ако се запилявам с дни, ако лягам с всеки срещнат мъж, ако проигравам на комар последното ни петаче и се прибирам пияна-заляна, пак ли ще ме обичаш?
- Хм, като се замисля, любовта ми сигурно ще поохладнее - признах аз. Колкото по-застрашени сме, толкова по-малко обичаме. - Интересно, да обичаш някого безусловно означава да не те е грижа какъв е този човек и какво върши! Излиза, че безусловната любов е равносилна на безразличието!

Ричард Бах, "Едно"



‎"Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. 
Ще остана единствено аз..."
Франк Хърбърт, "Дюн"
(I must not fear. Fear is the mind-killer. Fear is the little-death that brings total obliteration. I will face my fear. I will permit it to pass over me and through me. And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path. Where the fear has gone there will be nothing. Only I will remain.)

Любими цитати от "Тъй рече Заратустра" на Ницше:

Не желаем да ни щадят нашите най-добри врагове, нито тези, които обичаме от дъното на душата си.
__

Едва там, където свършва държавата, започва човекът, който не е излишен: там прозвучава химнът на необходимия човек, неповторимата и незаменима песен.
__

Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.
__

"Бъди поне мой враг!" - тъй моли истинската страхопочит, която няма смелост да моли за приятелство.
__

Сега ви повелявам да изгубите мене и да намерите себе си и едва когато се отречете всички от мене, аз ще се върна отново при вас.

„… Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към истински себе си. Тоя път заобикаля през другите. За да разбереш себе си, трябва да разбереш другите. Грешки съпътстват това лутане към себе си. За да се откриеш, е нужна смелост, вътрешна освободеност, право на експеримент.
… Прост и понятен изглежда светът, когато си с лице към посоката на движението и когато тая посока съвпада с вътрешния ти тласък. Завоят не е опасен, защото го виждаш. Пропастта не е толкова страшна, защото не те дебне откъм гърба. Насрещният вятър не е така противен, защото не те шиба изотзад, не разбърква косите и самочувствието ти. Сега поне виждаш и знаеш своя път. Колкото и да е стръмен, колкото и да е грапав, той е пред тебе и ти го поемаш.Времето оправя своя ход според твоя ритъм, когато си с лице към посоката на движението. Вече не те бие денят, не те бие часът, не те бие мигът, впуснати срещу тебе. Времето лети успоредно с твоя устрем и те подканя да бързаш, да бързаш, да не изоставаш. И ти го гониш, и се задъхваш, и самият ти ставаш времето. Когато се слееш с него, то престава да те гнети, както лудият бяг на собствената ти кръв не буди в тебе чувство на загуба. Може да не стигнеш надалече, може да паднеш, може да те сломят сред път, но самото твое тръгване в истинската твоя посока е вече стигане до нещо. Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока – най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред. Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.
Каквото и да те чака."

Блага Димитрова