Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Обичате ли стихове? - 9

  • 106 759
  • 752
  •   1
Отговори
# 705
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
  Мари, хубаво е, но твоите стихове са по-силни. Не ти правя комплимент.
 Това ми прозвуча леко нагласено и  наивно. Освен това, всеки може да го напише по този начин. А твоите стихове са някак индивидуални, стилът ти е нетипичен.
 И други момичета имат нестандартен начин на писане. Просто сега тях няма да ги спомена.  Hug

# 706
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Нели... Hug Heart Eyes


Във тъжните дни на моята есен
прочитам те теб... И блясва сълза.
Сълзата е топла, сълзата е песен
в която оглежда се болка една.
За топлите думи сърцето отварям.
Завинаги, тук, сега и докрай.
Нали затова има хора и ХОРА.
От вторите ти си. Помни го и знай.
 smile3525

# 707
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
МариHug Heart Eyes!

 Ето че пак доказа, че музата не те напуска. Пишеш мигновено и написаното докосва. А това не всеки го може.
 В стиховете, посветени на друг, има някаква магия. Аз усетих напълно това, което искаш да ми кажеш. Докосна ме!  Hug Благодаря ти!

# 708
  • Мнения: 0
Мари, това последното на Селвер е страхотно, разплака ме! Благодаря ти, че го сподели  bouquet
  bouquet

# 709
  • София
  • Мнения: 4 349
Стефан Цанев
Обичам те, когато идваш уморена,
с дълбоки сенки под очите
и в тях, като в безлунна нощ, изгряват
на скритите желания звездите.
Обичам да потъвам в тях като удавник,
да търся там и обич, и поезия,
макар че те за мен са недостъпни
като небесните съзвездия...

О, нека никога да няма пълнолуния,
че лунното небе е страшно пусто!
И нека никога не те целуна,
и нищо да не ми признават твойте устни,
и винаги да идваш уморена,
с дълбоки сенки под очите,
но никога във тях да не угасват
на скритите желания звездите...

Обичам те, когато идваш уморена.

# 710
# 711
  • София
  • Мнения: 4 349
Защо се правиш ми кажи???

Защо се правиш на студена ми кажи?
Недей!!! Разбираш ли!!! Не ти отива..
Живота твой ли ще се промени?
Или така ще бъдеш по щастлива?

Кажи... Без мен ще бъдеш ли добре?
Без моята усмивка, нежна и игрива...
Без моят поглед плах, почти като дете.
Без моята любов - тайна, мълчалива...

Без моите слова, които мило шепнех..
Без ласките безбройни с които те дарих.
Без моите целувки с които те обсипвах...
Аз питам те любима... Моля те кажи!

В мълчание потънала си, но защо така?
Нима с мълчанието ще решиш нещата?
Решенията трябва да го вземаме сами,
а не околните или да чакаме съдбата...

Да знаех, че щастлива ще си ти без мен,
веднага, на момента ще си тръгна...
Макар самотен, и нещастен и сломен,
в живота твой, аз никога не бих се върнал....

Dobromir Radev

# 712
  • In the light side of the Moon!
  • Мнения: 5 732
здравейте  Hug
слу4айно ви открих и много се радвам 4е ви има. не пиша стихове, но пък ги обожавам и ще ви 4ета с удоволствие!
лек и спорен ден на вси4ки  Hug

Нали твърдиш, че ме обичаш,
но вазата залъгвам с изкуствени цветя!
Едвам мълчиш, ала отричаш.
Не се нуждаела от думи любовта.
...
Вибрираш цял, но стискаш зъби.
Илюзия била страстта.

Бълнуваш мен, а любиш друга.
Случаен сън било това.
Избягваш погледи и срещи
след тях потъваш вдън земя.

Отричаш дланите горещи.
Била различна любовта.

И колко просто се оказа,
но чак сега го проумях-
обратното на любовта не е омраза.
Обратното на любовта е страх!

Мадлен Алгафари

# 713
  • Мнения: 3 403
Нели... Hug Heart Eyes


Във тъжните дни на моята есен
прочитам те теб... И блясва сълза.
Сълзата е топла, сълзата е песен
в която оглежда се болка една.
За топлите думи сърцето отварям.
Завинаги, тук, сега и докрай.
Нали затова има хора и ХОРА.
От вторите ти си. Помни го и знай.
 smile3525

Страхотно,страхотно,страхотно!!!!

# 714
  • Мнения: 115

Години пращах вятъра с поръка -
да те намери в света огромен.
Години се разкъсвах аз от мъка,
че няма с теб да имам даже спомен.

Минавах на червено светофарите,
заслушана във тихите капчуци.
Оглеждах се за теб по тротоарите.
Гласът ти търсех сред милиони звуци...

Къде ли си? Не спирах да гадая.
Кодиран бе ликът ти в сложни ребуси.
Но вярвах си, че ще те разпозная -
по влюбеният тропот на сърцето си...

И вярвам, вярвам още, че те има!
Но в чакането си се уморих...
Навярно даже с теб ще се размина
и ще останеш само в този стих.

Последна строфа слагам тъжно днес.
В писмо до теб, с две думи : „Намери ме!”
По вятъра го пращам без адрес.
Дори не зная как е твоето име...

И може би ще срещнеш някой ден
мечтите ми, към тебе полетели...
Дано тогава видиш теб - във мен,
и да ни стоплят чувства закъснели...

автор Павлина Соколова
"

# 715
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Много ми допадна творчеството на Селвер.  bouquet

По-рано е трябвало да го открия. Blush


# 716
  • Мнения: 2
Когато в черна вечер ставам лош...

Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ :
Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топла светлина,
единствената истинска. И всичко.

Евтим Евтимов

# 717
  • Мнения: 2
        Не трябва да те търся...
       

        Не трябва да те търся. Няма!
        Не бива да те виждам. Няма!
        Не можеш да ме любиш. Няма!
        Завинаги от теб ще си отида.
        Ще се превърна в сянка - невидимка.
        И цял в мълчание ще се зазидам!
        Но само, само да не те обичам -
        това не мога да ти обещая!...
        И страшното тогава ще настъпи:
        останала съвсем, съвсем без мене,
        без мойте тромави и тежки стъпки,
        без моя поглед, без гласа ми дрезгав,
        без моята любов, така безкрайна,
        ти цялата във студ ще се загърнеш,
        от себе си сама ще се уплашиш.
        И пак във всичко ще ме преоткриваш:
        ръцете ми - в прегръщащия вятър,
        очите ми - в звездите дето падат,
        гласа ми дрезгав - в тишината мъртва,
        а любовта ми - в цялото пространство.
        Когато се уплашиш, ме извикай!
        Където да съм, твоя глас ще чуя,
        защото все ще слушам тишината...
        Ако е късно, о, ако е късно,
        отдън земята жив аз ще изляза,
        ще тръгна с ветровете, със звездите,
        със тишината, с цялата вселена,
        със всичко, от което съм направен.
        Ако не аз, то моята мечта.

                                             Дамян Дамянов

 

# 718
  • Мнения: 243
Дамян Дамянов е великолепен!
Благодаря ти, Amethyst  Hug

# 719
  • Мнения: 3 016
Дамян Дамянов е великолепен!
Благодаря ти, Amethyst  Hug

 newsm10

Общи условия

Активация на акаунт