Публикувана: 13 окт. 2012, 00:26 ч.
Последно мнение: 22 окт. 2012, 11:57 ч.

Как да се променя

13 531
181
1

13 окт. 2012, 00:26 ч.

Мнения: 245

Не знам при вас как е , но аз вече искам да стана друг човек.ето за какво иде реч:
Винаги съм била много внимателна спрямо хората , да не ги обидя , съобразявам се , искам да сме приятели и т.н. всеки път , когато някой ме прецака или усетя ножа в гърба си , се заричам , че тая няма да е бъде и вече ще се държа с всеки както заслужава.да ама не , пак съм същата сговорчива , готова да си даде гъза само и само да види, че е помогнала на някой.ето днес моята най-близка приятелка много ме издразни , при все , че винаги само да ми "свирне"и съм хукнала да и помогна с както мога , днес я помолих (даже я молих)да дойде вкъщи да пием по едно кафе , да види дето ми, (уж много я обичаше , даже кръстница щях да я правя на малката)малката я търси.тя ми вика , че нямала сега да си губи времето искала да се прибира...така да кажеш има работа вкъщи или приятеля и ще излизат , да ма не.Нито има приятел , работа-прибира се към 19 , къпе си и се лакира или епилира Shocked

и това е , а и вечно ми вика , че искала да си ляга в 23 , като и звънна тя нашата спи десетия си сън.Преди да си купи компа и да има интернет идваше два пъти в седмицата , а сега даже за кафе не иска.мъжа ми даже с колата я връща , че да не се набутва за такси.
Писна ми хора не искам да съм такава , искам да не ми пука за никой страничен човек , освен за моето семейство , да спра да се обяснявам на всеки и да си казвам и майчиното мляко , за да съм честна с тях и да не ги лъжа.искам да сложа край на глупачката на 24 часово разположение , а когато и аз искам да споделя да няма никой на среща.как да се променя , вие правили ли сте го, как да кажа"ма*ната ви" вече ще мисля само за моя гъз.

# 1 13 окт. 2012, 01:15 ч.

Мнения: 554

обичам приятелките си, но това не значи, че идеята ми за приятно прекарване на петък вечер е с децата им! знам, че ще ме оплюете, но честно казано бих казала, че обичам приятелките си но не обичам децата им- надуват ми главата и изобщо ама изобщо не е същото да пиеш кафе с приятелка или да пиеш кафе приятелка + детето и. всичките ми прителки с деца (за сега само 2) знаят и не се обиждат като съм директна, не виждам ти защо се обиждаш. и не мисля, че трябва да се променяш просто хората рано или късно се отдалечават... уф хич не се изказах добре, какво искам да кажа и аз не знам точно...

# 2 13 окт. 2012, 02:51 ч.

Мнения: 134

сладур си ти.
първо се усмихни.
второ си признай,че това те кара да си щастлива.
насила няма да станеш зла.
това е характер.това си ти .
с годините малко по малко може да се промениш.но не и изцяло,както би искала.
днес имах пример пред себе си.
човек,който ме бе обидил преди 11 години,дойде у дома за помощ/не финансова/
за да съм точна,дойде за здравословни проблеми .почнал инсулин от вчера,не знаел как се слага,страх го е да пробва ,как да си мери кръвната захар и т.н.
трепереше.
е, обяснихме му с мъжа ми./понеже има същият проблем /
а аз плаках наравно с него от тревогите му.-девер ми..брат на мъжа ми .
не си говорехме мноооого години.имах пълното право да го изгоня и без да го изслушам за какво иде реч.
и после мъжа ми се разплака,че съм го приела така добре брат му.
ами хора сме....
утре пак го чакам.
не се променяме ако ни е в кръвта да се раздаваме.
наскоро някой ме попита-за теб кой ще се грижи ако ти се случи нещо?
не знам защо,отговорх,някой друг.
какво ли значи това.......отдала съм се изцяло на хората около мен.
но след като това ме прави щастлива,никой не ми е виновен,че не мисля за себе си.
за сега съм добре.
ако искаш да се промениш ,доколкото можеш,смени средата в която живееш,не се срещай с хора,които те дразнят,не мисли много,много.
аз не можах.останах си същата патка и на 39 ,но си се харесвам вече.преди се мразех.
сега знам,че това съм аз.и да се разочаровам от познати,не ми пука.
защото,приятелите,които ме разочароваха,вече не се наричат така.
а останалите са до мен.истинските.
малко са,да ти кажа честно.но ми стигат.

# 3 13 окт. 2012, 07:19 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

Течен шоколад, като те прочетох все едно себе си видях! Аз се опитвам от доста време да се променя,но уви не става. Много е трудно да не бъдеш себе си. Ще чета коментарите на момичетата може някой да ми помогне!

# 4 13 окт. 2012, 07:33 ч.

Мнения: 884

Не се променяй! Не зная на колко години си-имах такъв период около 20 годишнината си...Вече не се дразня на себе си-харесвам се, преодолях и това, че някои ме намират за смотана-защото не съм скандлджийка, и обикновено избягвам конфликти, предпочитам да замълча, ако нямам какво да кажа...Знаеш ли колко ми е добре? Най -правилно ме разбра майка ми-тя побеснява, когато спорим, говорим...обикновено казвам *добре* ,но правя каквото искам.
Не можеш да се промениш-за какво ти е да се променяш? За да се харесаш на някого, за да сложиш някой на мястото му, за да размахаш пръст на някого-това знаеш ли колко излишни нерви и енергия изхабява?

# 5 13 окт. 2012, 07:47 ч.

Мнения: 1 167

Припознах се и аз в тази тема.
А това което искам да променя най-много в себе си е да бъда малко непукист.Постоянно се впечатлявам от това как "приятелки",правят интриги с мен и с други хора,как лицимерничат,как се подмазват,за да спечелят една или друга облага.По цели нощи не спя,за да мисля как,защо и как този човек е такъв.
Мразя все да помагам на хората около мен,а в замяна когато имам нужда от помощ да съм сама.
Ей,такива нещо,които безкрайно много искам да променя,но все не мога Tired

# 6 13 окт. 2012, 08:00 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

Бобинка, описала си моите чувства! И аз така не спя да мисля защо. Май наистина не трябва да се променя авторката. Трябва да бъдем себе си! Малко са такива добри хора!

# 7 13 окт. 2012, 08:02 ч.

Бургас
Мнения: 1 203

Аз също бях като теб, но сега съм по-уверена, не знам защо, но изведнъж ме "тресна някой като с мокър парцал" Laughing

и Добродушка е по-откровена, в никакъв случай злобна обаче, а искрена.Просто в един момент на човек буквално му кипва отвътре и му иде да си каже каквото му е на сърце и уста.Ако кажеш това, което ти е на устата, без да се замисляш в миг на яд, ще видиш колко лесно ще ти става занапред.

# 8 13 окт. 2012, 08:34 ч.

Мнения: 116

Според мен първо започни да мислиш за себе си,поставяй себе си пред другите.Само не разбрах защо имаш очаквания приятелката ти да идва да забавлява детето ти.Погледнато през нейните очи може точно епилирането и къпането да са и приоритет,а не децата на приятелките.

# 9 13 окт. 2012, 08:42 ч.

София
Мнения: 62 595

Колкото и да се опитваш, почти е невъзможно да се промениш. А може би не е нужно изобщо да се променяш! Това си си ти, ако тръгнеш да се променяш, по-вероятно е да станеш злобна, а не по-добра за себе си. Хората не само се възпитават, те до голяма степен се раждат по-егоистични или по-меки. Вероятно ти си от вторите. Природа, какво да се прави! Това не означава, че си будала, просто хората около теб са може би неподходящите. По-егоистичните сякаш надушват кой е по-мек характер и сговорчив, и веднага го налазват. Ти не можеш да ги промениш тях, по-скоро си търси хора, които са по-близки до теб.
Явно приятелката ти не иска да идва у вас. Няма смисъл повече да й се обаждаш. Светът е пълен с хора, ако не е тази приятелка, друга ще се намери.

# 10 13 окт. 2012, 09:03 ч.

Мнения: 245

Благодаря на всички ви Hug

Искам да се променя , защото усещам как хората от страни ми се смеят , подиграват едва ли не , че съм някоя шматка , но видиш ли като искат услуга пак до мен стигат.а аз съм една овца и пак и помагам ако мога.Ето за моята най-близка приятелка , не е само това ,че ме е издразнила за кафето.миналата седмица идва вкъщи да и оправим лаптопа , че имаше вируси и да и поръчаме нов телефон през интернет на изплащане.голяма играчка беше , беше много щастлива и...след 2-3 дни , като и звъня да се чуем ей така на бързо за 1мин.все едно троснато , че имала работа(на каса в магазин за едно левче работи и не винаги има работа)може спокойно да се чуем за малко , а не все едно съм направила нещо ужасно , че я търся.когато имаше зор , ме търсеше нон стопно , а сега нямала време.
Правеше ме щастлива да съм човек с хората , но вече се виждам отстрани , как всеки мисли за себе си , а аз будалата мога да тача на 10 стана Confused

Чета ви пишете

# 11 13 окт. 2012, 09:05 ч.

Мнения: 28 758

Извинявай, Течен_Шоколад, но или примерът, който си дала, не е особено подходящ за илюстрира това, което искаш, или нещата не стоят така, както си мислиш.
Не разбирам защо очакваш ти, семейната с дете, от неомъжената си и без ангажименти приятелка да ти е на 24-часово разположение? Да идва да пие кафе у вас, когато ти искаш, да "види" детето ти, когато то попита за нея, да не спи десети сън, когато на теб ти се бъбри по телефона?
Я си спомни, преди да се омъжиш, какво правеше петък вечер и дали една епилация не ти беше по-интересна и важна от сополите, акото и зъбите на децата на приятелките ти?
Много егоистично е от твоя страна да изискваш хем да си вкъщи с мъжа и детето ви, хем и приятелката да е до задника ти, защото си имала нужда нещо да споделиш.
За да си спестиш такива драми и занапред, опитай се да погледнеш и през нейните очи. Това, че ти си се "бракувала", не означава, че и тя трябва да се лиши от личен живот заради теб.
Другия път остави детето на баща му, а вие излезте някъде навън. И ти ще си починеш малко от дете и грижи, и споделянето ви ще е по-спокойно, и и тя ще се чувства по-свободно без семейството ти край вас.
Не се сърди, а просто проумей, че ти не си вече същата. И ако искаш да запазиш приятелството ви, опитвай се от време на време да излизаш извън семейния си кръг. Докато и тя не се омъжи и вече ще контактувате на съвсем друго ниво - семейно.

# 12 13 окт. 2012, 09:29 ч.

Мнения: 23 097

И за мен примера не показва какво точно имаш предвид.
Хората без деца доста често се отдръпват от приятелите си със семейство и деца. Та дори и тези с деца го правят.

# 13 13 окт. 2012, 09:31 ч.

София
Мнения: 62 595

По-скоро това е била капката, която е преляла чашата.

# 14 13 окт. 2012, 09:31 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Хей, Течен Шоколад... Няма да се промениш и да го искаш.Просто, защото не можеш. Ако успееш да го направиш-пиши. Шапка ще ти сваля. Но аз самата за толкова години не успях... При всеки провал от отсрещната страна си казвах:"Стига"!

И после отново. Не мога да гледам човек да страда, да има нужда от нещо, да трябва да подам ръка и да не го направя...

А по въпроса за този твоя приятелка, която казваш, че се измъква... Не си права. Тя има и своят собствен личен живот и иска своята свобода. Не можеш да я притискаш за кафе ако на нея самата не и се иска да пие кафе, ако иска да остане насаме или търси малко спокойствие. Peace

Препоръчани теми

Грешки и последствия

Ниска самооценка

Моя история е излязла във вестник "Телеграф"

Проблем с родителите

Причина:

Причина: