Как да се променя

Мамасита, фен съм ти!
Съгласна съм напълно с теб. Пробвала съм ншкои от нещата и наистина е забавно, особено като видиш шока в отсрещната страна  , от промените, които сам си си наложил, за да се съхраниш.

Защо ти да се променяш? Промени обкръжението си. Точно в такива ситуации се вижда кой държи на тебе заради самата теб и кой се навърта от интерес.

Искаш да се промениш - аз ще ти отговоря така: започни да мислиш първо за себе си и семейството си и след това за всички останали. Ако имаш време и желание за пазаруване и кафе - излез, ако не -откажи.
Имам няколко неомъжени приятелки, които много обичам и с удоволствие се виждам с тях. Да обаче, откакто родих те продължават да планират излизане на кафе късно вечер и нито веднъж не се съобразиха с мен да се видим в по - нормално време. Няколко пъти съм излизала с тях, въпреки умората и недоспиването, но вече си казах - край. След като човека отсреща не желае да направи компромис заради теб - не го прави и ти.

Еми затова правиш периодична проверка дали си луд. Ако функционираш нормално- значи не си.

Лудите изглеждат обаятелни, защото типичният човек също не е нормален човек, а е суховат и отблъскващ. Как се е получило това, не знам, сигурно е от цивилизацията. В крайна сметка не знам дали е правилно човек да е толкова сух и стегнат, виждала съм много по-приятни хора сред откачалките. За съжаление са нефункционални.

Целта е да сме функционални, но без да губим онзи чаровен флуид, онази обаятелност. Това, че сме станали сухи и сковани, не значи, че сме нормални. Кажи ми, човек като Симеон Дянков например, по-нормален ли е от мен? Според моята класификация дори не се брои за човешко същество.

Друг е въпросът кое е делюзия и кое е различна гледна точка към света и, о богове, въображението, за което нищо не знаеш.

Да, опасно е. Но пък е забавно...

Който го е страх от въображаеми мечки, да не ходи във въображаемата гора, но после да не се чуди защо сам не се понася. Щото каква е файдата, че може да живееш в обществото, ако ти е некомфортно да живееш в собствената си глава и тяло...

нямаш нужда от промяна.

прочети малко за сянката по юнг.

"За съжаление не може да има съмнение, че човек, като цяло е по-малко добър, отколкото си се представя или иска да бъде. Всеки има сянка и колкото по-малко тя е въплътена в съзнателният живот на индивида, толкова по-тъмна и плътна е. Ако комплекса за малоценност е съзнателен, човек има шанс да го коригира. Освен това, тя е в непрекъснат контакт със други интереси, така че се променя непрекъснато. Но ако тя е подтискана и изолирана от съзнанието, никога не се неутрализира".

"Ако си представите някой, който е достатъчно смел да оттегли всичките си проекции, тогава имате индивид, който осъзнава доста дебела сянка. Такъв човек се натоварва с нови проблеми и конфликти. Той става сериозен проблем за себе си и сега не може да каже, че те правят това или онова, те грешат, срещу тях трябва да се борим. Той живее в „Къщата на Прибиране /събиране/”. Такъв човек знае, че каквото и да е грешно в света, то е в него и ако той само се научи да се справя със своята собствена сянка, той е направил нещо за реално света. Той е успял  да поеме отговорност поне за мъничка част от гигантските, нерешени социални проблеми в наши дни.”

"Човек, който не е съзнателен за себе си действа по сляп, инстинктивен начин и в допълнение към това е мамен от всички илюзии, които изникват, когато той вижда всичко, за което е неосъзнат в себе си, идващо да се срещне с него отвън, като проекции върху обкръжението му.”

Съгласна съм с Кака Сийка - не можеш да очакваш, че макар и твоя приятелка свободната мацка ще е на твоя вълна и разположение, когато искаш да споделиш нещо. Несемейните и без деца се вълнуват от съвсем други неща и тя няма как да знае и усеща, колко много ти в един момент имаш нужда от нея. Та тя е на светлинни години от твоето ежедневие и семейна настройка.  
Когато си й се обадила, може би е била уморена, или пък си е била намислила да прави нещо друго- да си оскубе краката например - не знаем. Факт е че ти е отказала, защото най- вероятно не е имала желание да слуша едни и същи неща - за детето, за пюрета и за тем подобни неща, които вярвай ми ни най- малко не я  интересуват.
Аз съм майка и макар вече минала по тоя път, грам не се вълнувам нито от чуждите деца, нито от умилително гледащите си ги майки.

На Симеон Дянков нищо му няма! Като го гледам, доста добре се справя в живота си, пък нека на теб ти изглежда суховат! Между другото, биографията му доста ме впечатли. Може би се е възприел такъв, какъвто е, и затова се справя?
Обикновено, когато човек поиска да се променя, той се чувства зле или направо нещастен. Точно тогава го налазват разни ентусиасти да ги зарибяват и баламосват как можел да се промени. А в повечето случаи усещането, че човек е зле и нещастен (освен ако не е в депресия) отминава със следващата приятна случка или засвидетелствано положително отношение от друг човек и се вижда, че няма защо да се променя, защото около него има достатъчно количество и качество хора, които да го приемат и харесват такъв, какъвто е, и да държат на него. Как успяваме да приемем децата си такива, каквито са? Е, същото е и със себе си. Ако човек иска да се променя всеки път, когато някой го нарани, то той става пленник на желанията и очакванията на другия. А такива колкото щеш! В момента автораката най-вероятно е в много кофти настроение, възприема нещата болезнено и като ответна реакция иска да промени себе си. А защо? За да се предпази? Ми, да отсвири приятелката си и да си намери нова! Това е къде-къде по-лесно и ефективно от промяната на толкова тежки неща като природа, ценности, вярвания! Приятелката няма да се промени, тя ще си е такава поне до момента, в който стане майка.

Разбира се,че можем да се променяме и се променяме.Че то..Промяната е единствената непроменлива величина.

Напълно се присъединявам към мненията, че е възможно да се промениш - с очите си виждам как хората се променят из основи, за жалост обикновено след тежки житейски несгоди или смъртоносни болести. Ако ти е удобно положението, в което се намираш, макар и да не ти харесва особено, няма да се промениш, това е сигурно.
Обаче не виждам връзка между промяната, за която говориш и драмата с приятелката ти - изглеждат ми като две напълно отделни теми. За да я приемеш нея, не трябва да се променяш ти, а просто да се поставиш на нейно място.

Това, че някой се справя добре, е само едната страна на нещата. Както казахме- трябва справяне и харизма, не просто да си робот от системата. Дянков е добре форматиран, сух, нечовек. За съвременното общество е функционален. Мен биографии не ме впечатляват, впечатлява ме излъчването и човечността, неща, които при Дянков ги няма. Освен това не мисля, че се справя.

Аз не приемам детето си "такова, каквото е". Напротив, непрекъснато създавам ситуации, в които може да се прояви като по-добър, отколкото е. Правя същото и за себе си.

Според мен е по-полезно човек да се променя, отколкото да се държи за някаква идентичност. Предпазва от лудост. Не може вечно да бягаш, все някога ще си притиснат и ще се наложи да се трансформираш. По-добре да имаш практика с лесните случаи. Виждала съм го често- най-стабилните, които никога не са си сменяли светогледа за малки неща, им се налага голяма промяна, но в повечето случаи не се огъват, а се чупят.

Понякога усещането, че си нещастен, е сигнал, че трябва да се промениш. Ако е от онези, истинските сигнали, няма да спре, само ще те гложди още повече, може да те подлуди, докато наистина не се промениш.

Любимата ми приказка е за будистката монахиня, която носела вода в старо ведро всеки ден, ходела с дребни крачки и все го крепяла,да не разлее водата, докато един ден дъното паднало и тя получила просветление. Андариел, крепиш вода в старо ведро. Въпрос на време е дъното да падне.

Но ти си практична, може би си заменила ведрото с нова поцинкована кофа и винаги ще носиш вода, но никога няма да постигнеш момента, в който прекрачваш границата...

Самоинициираната промяна тип "вие ще видите" за мен е губещ ход.....И обикновено желанието за такава най-често се появява във връзка с някакво разочарование...или голямо щастие....
Не ме блазни идеята да се променя, та да натрия нечий нос....По-скоро ще го направя, за да не ходя повече с ожулена мутра аз....

Интересна дискусия...Mamacita Bandida, с интерес чета мненията ти.
И аз искам да се променя, съвсем друг случай, но си мисля, че не мога да избягам от себе си...средата съм сменяла коренно (друга държава, дълъг период, нито 1 стар познат), но пак стигнах до същото.

Всъщност ако ще се променяш, не може да не бъде самоинициирана промяна. Дори да се отвееш на другия край на света, може да си чакаш да станеш друг човек. Но може и да си останеш същият идиот.

Затова, както казах, е полезен навик човек често да променя възприемането си на света, реакциите си, да се редактира, да не разчита, че има някаква идентичност и да я защитава с всички сили. След време свикваш да живееш без идентичност и чак ти се струват смешни хората, дето все реагират с "Ама как така? Аз това не го приемам!"- и се пенят, ядосват и губят сили.

Въпросът е дали ще чакаш на случайността да те оформи, докато ти само реагираш или сам ще започнеш промяната. Според мен второто хич не е губеща стратегия, а е единственият правилен начин- да действаш от собствения си център, а не да чакаш; действията ти да са активни, а не ре-активни. Да, животът може да те промени, но защо да оставяме нещата на случайността? Това, че се е случило случайно, не го прави по-хубаво или по-желано, или дори по-безопасно. В крайна сметка никой не знае, но за мен способността за промяна, инициирана от самия човек, е безценна.

И не си мислете, че този нов човек ще е изкуствен. Напротив, той може да е много автентичен, много по-истински от хората със сериозна идентичност, които понякога не са нищо повече от зомбита, оформени от случайността и приели личността си за единствената възможна.

Пример за човек, който хем се приема, хем не се харесва и как външната променя променя и отвътре: дебела жена към 50 години. Винаги е казвала, че пълнотата не й пречи, че цял живот си е била пълна, че така се е оженила и явно винаги ще си е дебела. Каква изнендата като я видях преди няколко месеца отслабнала с 55 кила! Е, не е същшата вече - започнала е да се смее повече, да изпитва радост от лекотата, с която се движи, да се гримира. Много по-приятна е за събеседник. За мъж е още по-лесно, просто може да си пусне дълга брада.

Мамасита, ще подлудиш детето си с това поведение и мислене! Накрая или ще го пречупиш, или то ще избяга буквално и преносно от теб, ако се усети, че иска да се самосъхрани! Твоето желание постоянно да го променяш (за негово добро, естествено, и за твое самолюбие), може да го потисне и детето да се изгуби в себе си. Аз на твое бясто бих била доста внимателна в желанието си да прекроявам детето си по своите представи.

А постоянната промяна какво друго е, освен постоянно бягство? Все не ти харесва това, което си в момента, и айде, юруш, да се променямш белким успееш да се самопрекроиш според сегашните си желания! Все едно да се променяш според поредната мода! Какво се случва с такъв човек? Накрая не прилича на себе си, никой не го знае, че и той самият не знае какъв е, кой е!
Хубаво нещо е промяната, но толкова, колкото човек да не изгуби идентичността си. Виждам и в тази тема колко примамлива е думичката "промяна", и всеки си фантазира на тази тема. Ама какво ще променя, колко ще променя, защо ще променя - никаква рационална идея, никакво калибриране! Абсолютно инфантилно и импулсивно, защото му докривяло! Нека си представим, че се случи тази така желана и сериозна диаметрално противоположна промяна (вече авторката не дава, а само взема). Тогава дали ще се хареса с новото си "аз"? Хубаво е човек да помисли и върху тези неща. Дето се казва, най-много сълзи има пролети по сбъднати желания (в случая промени).