Как да се променя

Абе какви са тия хора, дето не могат да се променят? Човек е толкова адаптивно същество, че буквално може да си смени всички чаркове на душата, ако реши. Само трябва да се подходи от правилното място. С думи и самоубеждаване може и да стане, но е бавно.

Ще дам един жокер. Като за начало, ако носиш часовник на лявата си ръка, сложи го на дясната.

След това си кажи, че това с "приеми себе си" е булшит. Човек ще умре от скука, ако е само с един характер години наред.

Отдавна не се бях замисляла, но едно време на младини бяхме фенове на Карлос Кастанеда, а там си има наръчник "как да отрежем другарчето, без никой да забележи и да не се чувстваме сдухано от това".

Нали знаеш фразата "моминство-везирство". В крайна сметка да не ти пука, други неща са й на главата. И аз имах приятелка, за която координирах внимателно деня си, планирах дни напред кога ще спи бебето, само и само за да ми каже- ами аз днес няма да дойда, щото се сетих, че от една седмица си пропускам фитнеса и ми е много важно...еми нейно право си е. Пак сме приятелки, но когато може и си имам едно наум, че могат да й дойдат момински мисли на главата.

Като се окоти, ще се кефя  аз!

И моля, ако ще се променяте, не прибягвайте веднага до психоактивни субстанции!

Да, бе, баш Кастадена давай за пример! Там каква беше дрогата там, май някакви гъби, ако не се лъжа! То пък, кой не ти е чел Кастадена на младини! Важното е да не се приема насериозно.

Промяна из основи няма как да стане, защото характерът си човек не променя. Може да се промени външно, и то за някакво време, докато пак се върне в нормалното си състояние.

Да тук си права
Аз не искам тя да идва денонощно вкъщи или  да ми е на разположение , но ние живеем в малък град , на 20мин път сме една от друга.зимата е идвала и на -20 да се видим , да си поиграе с детето , защото уж казваше , че го обожава и никога малката не ни е пречела да седнем и да пием кафе.Ама хайде да оставим нея на страна , аз дадох пример , как ми е писнало всеки да гледа живота си , но когато има зор , не се интересуват моя живот как е.познати  , непознати като усетят , че съм добронамерена , се впиват и чакат да им свърша работа.и аз съм се лишавала от сън , хем детето ми не спи вечер спокойно , искали някой с тях по магазините отива, искали да им поръчвам нещо за подарък за някой от нета , ама нямали време да разглеждали , аз ровя за да намеря нещо.неприятно е усещането ти даваш , а дори капка да не получиш не нещо друго , а уважение , че си се постарал за този човек.
Не търся съжаление тук , търся отговори , как може човек да се промени , къде е липсващата част.

О, да, променя се. Говоря от опит, не само за своята промяна, а и за личностни промени около мен. Понякога са малки, понякога бавни, понякога бързи и драматични, но човек се променя- понякога и без да го усети, дори доста основни части на характера се променят.

Нали знаеш, битието определя съзнанието. Ако промениш достатъчно елементи от света си, малко по малко ще станеш друг човек.  

Андариел, когато човек има въображение, което ти нямаш, може да приеме каквото си иска насериозно и да го използва с напълно реални резултати. Ако поискам, мога да цитирам Гибсън, Мерло-Понти и Лакоф, но хайде, Кастанеда е по-популярно и по-се чете, макар пак да говори за феноменология и въплътено съзнание.

Но само с четене не става, трябва и въображение, а ако не ти идва отвътре, около х. Мальовица има едни хипита, които знаят какво да берат и как се използва. Питайте ги.

Промяната се случва под напора на обстоятелства, но доста често, когато обстоятелствата изчезнат, човек се връща в старото състояние. На основата на вълшебната думичка "промяна" много гурута са направили милиони на гърба на глупостта и вярата на много хора, че мога да се променят из основи. Ми, то, няма как да стане динята да се превърне в краставица, колкото и някой да й повтаря, че може да стане краставица, и колкото самата тя да си повтаря, че ще стане и е станала краставица!
Това за въображението трябва да ме засегне или принизи ли?  

Това за въображението е да те предупреди. Трудно става без него.

Да, може да се върнеш обратно, но може и да не се върнеш. Затова си правиш план- как ще си променя битието, кога ще отчета промените и ако ми харесат- как да ги задържа. Малко по малко се получава. Почваш от часовника, след това малко изхвърляне на вехтории от къщи. Планът е най-вече физически. Като приключиш, ще видиш, че няма връщане назад.

Загуби си телефона за една седмица. Или инсценирай повреда. И от утре започни да си обуваш чорапите наобратно против уроки.

Виж, даже пари не искам.

Ако щеш вярвай, но личностните промени са си възможни дори без тежка мозъчна травма, а тогава са почти гарантирани. Но не препоръчвам префронтална лоботомия, макар това да е от изпитаните методи.

И Андариел ще се съгласи, че промяната на поведението води до трайни мозъчни промени. Фактът, че сядам зад пианото и си движа ръцете по определен начин е предизвикал трайни изменения в мозъка ми и е променил до известна степен личността ми. Без много сериозна травма това трудно ще се изтрие. Фактът, че свиря на инструмент, променя виждането ми за света, модифицира паметта, дори избора на думи и поведение.

Що не хванеш да овладееш каба гайда, например?

Абе важното е да промениш средата и тялото. Почвай го отнякъде и да видим докъде ще стигнеш. Няма чак толкова закостенели хора, освен Андариел, разбира се:)

Става въпрос за различни неща, не за свирене на пиано или други сравнително повърхностни промени в поведението или моторни програми, а за личностна конституция. Ако човек по природа е егоистичен, той, ако ще Земята да обърне, няма да стане кой знае колко щедър и жертвоготовен. Може да демострира някаква щедрост и жертвоготовност, но само до момента, в който е принуден да го прави и има изгода. Егоизмът винаги ще избие в един момент. Също и обратното - жертвоготовният и мек човек по характер няма да стане егоист. В най-добрия случай промяната ще го направи озлобен. Характерът е като шилото - в торба не стои - все ще се покаже отнякъде.

Смея да твърдя, че способността за музикално изпълнение не е просто повърхностна промяна на поведението, а е доста по-задълбочено нещо. Колкото до моторните програми- аз съм калпав шофьор по природа, но парадоксално карам добре, защото съм преценила кое ме спира и си имам план да не си и помислям за такова поведение.

Колкото до характера, има си теория за чертите на характера. Това са абстрактни черти, които обаче също можем да кажем, че произтичат от средата и начинът, по който сме си изградили метафорите за света. Пример: много по-плаха бях, когато не бях толкова физически силна. Не е само въпрос, че мога да набия някого, просто с натрупването на атлетизъм се промени самата ми природа и възприемане на света. Не съм се озлобила, нито усещам, че вървя срещу природата си. Напротив, вълнуващо е.

Избирам си една черта и след 40 дни й обръщам посоката, ако не съм я харесвала. След време става естествена за мен. Избирам още една черта, променям и нея. Малко по малко. Процесът започва да ти харесва, да може да се променяш все повече. Отначало е болезнено и изнервящо, наистина, но е като фитнеса- с постоянство се постигат резултати, а и се задържат.

Това, че можело да изчезнат, ако не ги поддържаш- ами поддържай ги! Затова сме се родили, да вършим работа, не да си стоим на едно положение и да си кажем, това е, другото е неестествено.

Според китайската философия човек един вид "ражда себе си" с помощта на сексуалната си енергия. Наистина, с годините нещо работи в теб, нещо, което те променя, което иска да те накара да се променяш.

Само ако си много стагниран, няма да обърнеш нещата.

Абе ако искайте слушайте Андариел, тя е разумна, нейният подход е разумен.

Моят е забавен, вълнуващ, предизвикателен. Наистина ли не може да се променяме? Айде бе...

Авторката на темата да си изключи телефона, да лъже, че няма нет и такива работи.

А ето как от много добър и разбран човек става ужасен егоист:

http://en.wikipedia.org/wiki/Phineas_Gage

На никого не го препоръчвам!

Човек се променя , живота го променя било от хубаво или лошо , ние се нагаждаме според обстоятелствата.Едни живеят на гърба на някой , друг е този който ще ги носи.
Съвет не мога да дам , аз още за себе си не съм го намерила , но и на мен ми писна от използвачи(защото това са те) хем ги знам какви са , хем преглъщам обидите понякога и пак им помагам.Все си мисля , че във всеки се крие нещо добре 

Можем да се променяме, но в сравнително тесни граници. Можеш да се научиш да караш кола, може да станеш по-агресивен, защото си натрупав мускулна маса, но не можеш да промениш това, което е основата. Чрез учене ние се променяме, няма спор в това. Но още като погледнеш някое бебе, и можеш да го отличиш от разнояйчния му близнак. Те нямат още съзнателно усещане за промяна, гледат ги по един и същ начин, пък те по различена начин плачат, по различен начин реагират на едно и също нещо - едното ще погледне играчката и ще й се насити за минута, а другото ще впери поглед в нея и ще я изучава по-дълго време. Едното винаги ще се спреми да бъде първо, другото ще е по-отстъпчиво; едното ще дава, другото ще гледа повече да взема; едното ще се бори с всички сили и дори истерии, другото ще се откаже( едното ще се тръшка, другото ще бъде по-дипломатично.  Най-малкото сме живи същества, а по дефиниция дори, живо същество е това, което се храни, размножава и променя.

Сега ако кажеш кое е "основата", цена няма да имаш...

Не се променяме с учене. Ученето е скучно и е за тясно профилирани задачи. Променяме се, като променяме тялото и света си. И тази промяна може да е много, ама много драматична.

В крайна сметка не може да говорим на едро. Авторката иска да промени себеусещането си, както и поведението си.

Казах й да започне отнякъде, без да философства може или не. Тук не си говорим за основи, природи, идентичности. Говорим си за крайна цел и как може да се доближим до нея. Първо, да допуснем, че е напълно възможно.

Часовник на дясната ръка, без интернет от време на време и по-малко говорене. Последното е особено важно. Два-три дни без дрънкане и гледай какво става...

Проблемът ти е по-скоро в  избора да имаш за приятелка точно такъв ...безотговорен и инфантилен човек.Може би е крайно,но аз самата не търпя около мен хора с подобно поведение.С годините се научих да преценям хората и да не страдам когато с някой не сме на една вълна.Имам и аз няколко такива *приятелки*,които като се видим почват-ама да се видим,ама ще ти се обадя,ама дай се разберем за еди кога си-а като дойде въпросния ден никакви ги няма,или ако им звънна почват-ооо,много се извинявам,но точно сега не мога и т.н.И като ми изиграе този етюд повече от 1 път,просто отписвам *приятелката*,не обичам несериозни хора и празни приказки.Като няма намерение да се вижда с мен,защо си прави труда да се уговаряме?!
Направи си равносметка и ако приятелката ти се държи така използвачески с теб през повечето време,значи просто не ти е приятелка.И още нещо ми стана интересно-на няколко пъти повтаряш,че си добра и добронамерена.На базата на какво се определи като такава?Винаги са ми били много забавни хората,които повтарят рефрена-аз съм добър,мил,състрадателен,а другите, ах,колко са зли и само ме използват.Казваш,че даваш, а нищо не получаваш.Добре,защо даваш(вършиш услуга,ходиш по магазини),а после негодуваш и роптаеш?!Значи не го правиш добронамерено и от сърце,а само и само някой да каже,че си много добричка.Така излиза,защото ако наистина искаш да помогнеш,после няма да търсиш възмездие и да се чувстваш неоценена.Хората са казали-направи добро и го хвърли в морето.А при теб правенето на добро е чиста суета.Извинявай,но ми е много несериозно да пускаш тема-много съм добричка,как да се променя.Едва ли действително очакваш съвети как да станеш *зла*,по-скоро искаш потвърждение на това колко си добра ти,а колко са лоши другите.

Основата е това, което дават гените, и евентуално промените през вътреутробното развитие и раждането (химически агенти, травми и др.). Нататък е това, което са проявили гените, а останалото върши средата. Ако гените са казали, че мозъкът ти има точно определена физическа и химическа структура, тя е стартовата линия, от която започва животът ти. Всичко, което се случва нататък, при равни други условия, се случва в тази физическа субстанция, а тя има своите индивидуални особености и ограничения.

Имаш грешна представа за ученето. То не е скучно, освен ако не си го направиш скучно или не ти вменят, че е скучно
Явно авторката е щедър и добър човек по природа, а превръщането й в егоист ще е промяна из основи. Може да опита, няма лошо! Лично аз не виждам смисъл да разваля хубавата работа. По-лесно е да смени хората в най-близкото си обкръжение, а не тя самата всеки път да се променя за техен кеф. Може да започне повече да мисли, преди да каже "да" и да калибрира нещата до някаква степен.

Смятам семантичното и стандартно учене за скучно, защото познавам други, много по-интересни методи.

Малък пример: защо се правят тимбилдинги? Защото когато човек прави нещо физически с други хора, съзнанието му се променя и независимо от основи и химии, се държи като алтруист и го усеща автентично. За мен автентичното е по-важно от химическото.

Има една книга, отчасти в Гугъл Буукс, Keeping Together in Time. Говори се за армиите и строевата потготовка. Самото колективно ритмично движение създава усещане за експанзия на аз-а и създава солидарност. Старшинката не го интересува кой какви хормони е имал на майка си в ...утробата, интересува го какви войници ще станат след това.

Както казах, теории не ме интересуват. Направи си собствена казарма, пречупи се и се изгради наново. Няма нищо по-забавно от това сам да крещиш на себе си вътрешно, айде, боклук смотан, падни за 20!

Мненията на Андариел излъчват страх. Личностната промяна е забавно нещо, споко, няма да се счупиш! Действай! Поиграй си с това съзнание, докато го имаш. Ще откриеш изненадващи неща. Химии, дадености...тотален булшит.

 То, бива човек да се променя, ама като изгубва все по-често връзка с кораба-майка и да проповядва делюзиите си, може много да навреди на себе си и най вече на околните! Обикновено лудите изглеждат много атрактивни и обаятелни.