Да простиш не значи, че смяташ, че другият е бил прав, нито че се отказваш от морала си. Дори не значи, че се лишаваш от правото си отсега-нататък да бъдеш по-предпазлив с него. Просто означава, че изхвърляш лошите чувства от себе си.
- Публикувана: 14 окт. 2012, 11:50 ч.
- Последно мнение: 8 май 2013, 17:35 ч.
Прошката???
И аз така го разбирам. Дори не означава, че този човек ще присъства отново в живота ми, съвсем не. Просто мразя да тая гадни чувства в себе си, отравят ме. В случая разглеждам прошката като състояние, а не някакъв акт.
Това с прошката ми прилича и на някакво състояние на суета, поне в смисъла, в който я срещам напоследък - аз ти прощавам (нищо, че на теб не ти дреме или хабер си нямаш с какво си ме наранил), с драматично-театрален жест махам с ръка, и с това показвам пред себе си колко аз съм над теб, а ти там някъде, в калта. Нещо като да възвисиш себе си.
За мен прошката е тежка дума и тежко действие, и не се иска и не се дава под път и над път.
За мен прошката е тежка дума и тежко действие, и не се иска и не се дава под път и над път.
Глупости. Нито махам, нито ходя да правя драматично-театрални жестове пред прегрешилия. Ти си помисли, че ходя да ги уведомявам и да се тупам в гърдите ли 
. Представих си как ходя да звъня на комшията, да го информирам, че му прощавам, че вчера ме извади за пореден път от кожата ми с явното си тъпоумие и упоритост и с когото се карах в продължение на 1 час - той треперещ от гняв, аз с усмивка и спокоен тон. Не, не е това.
. Представих си как ходя да звъня на комшията, да го информирам, че му прощавам, че вчера ме извади за пореден път от кожата ми с явното си тъпоумие и упоритост и с когото се карах в продължение на 1 час - той треперещ от гняв, аз с усмивка и спокоен тон. Не, не е това. Да простиш не значи, че смяташ, че другият е бил прав, нито че се отказваш от морала си. Дори не значи, че се лишаваш от правото си отсега-нататък да бъдеш по-предпазлив с него. Просто означава, че изхвърляш лошите чувства от себе си.
ПП Това е някакъв вид изтласкване, за мен, някакво табу върху негативните мисли и чувства...
А кому е нужна моята отрова, омраза и изобщо какво значение имат личните ми чувства, в ситуацията с малтретираното дете, която примерно описваш? Вместо да се опитам да помогна, ако съм в състояние, аз ще занимавам света с моите чувства, моите драматични изживявания? И какво значение има моя мизерен "отказ от прошка" в случая? Аз няма какво да прощавам в тоя случай, не съм господ. Мога да помогна, ако реша и ако мога.
А кому е нужна моята отрова, омраза и изобщо какво значение имат личните ми чувства, в ситуацията с малтретираното дете, която примерно описваш? Вместо да се опитам да помогна, ако съм в състояние, аз ще занимавам света с моите чувства, моите драматични изживявания? И какво значение има моя мизерен "отказ от прошка" в случая? Аз няма какво да прощавам в тоя случай, не съм господ. Мога да помогна, ако реша и ако мога.
Хубаво е човек да има вътрешен мир и да живее в хармония със себе си, за това няма значение на кой сте простили, защо сте простили, така сте решили - направили сте го. Аз например не мога да мразя, опитвала съм се, но не се получава, ядосвам се, иска ми се крещя, да удрям,.....после постепенно ми минава и се опитвам да забравя.
Аз лично не съм злопаметен човек и просто нямам време да се сърдя или да злобея. Прощавам винаги. Забравям всичко лошо, което ми е причинено. Старая се да мисля само за хубавите, позитивните и стойностните неща - така се чувствам по-добре. Така или иначе днес ни има - утре ни няма. По-добре съществуването ни на тази Земя да е изпълнено само с красиви моменти и спомени.
Не се опитвам да прощавам, това, което се опитвам да направя, е да разбера. Когато разбера причината, поради която някой е извършил нещо спрямо мен, ми е много по-лесно да се справя. Има много причини за една или друга постъпка (говорим за такива, дето не са непоправими като убийство и т.н.). Ако някой ме ме наранил с поведението си, ми е важно да знам защо го е направил, дали е било нарочно, дали е било неволно, дали не е очаквал, че ще се получи така...когато разбера, нататък ми е лесно.
Прощавам повърхностно, защото реално не забравям...
Това ми се е случвало 1-2 пъти в живота, и то за много сериозни неща. Няма как да забравя, дори да искам.
Иначе обикновено прощавам и не съм злопаметна, особено когато е било непреднамерено и нецелящо умишлено да ми навреди. `Утре` може и аз да съм в позиция да искам някой да ми прости. Хора сме, грешим.
Особено сега, на прага на Новата 2013 година...
Единствения човек на който не мога да "простя" е мъжът ми.