Никъде не е казано, че непременно трябва да се прости, за да се справи човек с болката. Дори смятам за насилие над човека да бъде уговарят, притискан и да се очаква от него да прости. Не разбирам защо се получава така, че контрата, в случая прошката, е у наранения, че и на всичко отгоре на него се гледа лошо или поне с неодобрение, ако той не е способен или не иска да прости. А този, който се е държал зле към него? Май нищо не го лови, освен ако случайно някойден не се обади съвестта му. Какво много често казват тези хора, които са излъгали, изневерили или по някакъв друг начин наранили - "ако не можеш да го преодолееш, това си е твой проблем, аз нищо не мога да направя", и си продължава живота, оставяйки другия да се справи както си знае!
- Публикувана: 14 окт. 2012, 11:50 ч.
- Последно мнение: 8 май 2013, 17:35 ч.
Прошката???
Иначе в общи линии гледам да не си го слагам, за да не се налага да се нервя
Именно като не се обиждаме т.е. възприемаме ситуацията по лежерноооо
нямаме нужда да прощаваме По-добре да се научим да не се обиждаме толква лесно
би било чудно 
Няма да осъждаме , няма да се обиждаме и не е нужно на някой да прощаваме
Елементарно, Уотсън. Иначе в общи линии гледам да не си го слагам, за да не се налага да се нервя
Именно като не се обиждаме т.е. възприемаме ситуацията по лежерноооо
нямаме нужда да прощаваме По-добре да се научим да не се обиждаме толква лесно
би било чудно Няма да осъждаме , няма да се обиждаме и не е нужно на някой да прощаваме
Елементарно, Уотсън.ООоооо не, моето решение на проблема е доста по елементарно
Просто не се сращам с хора които ме нервят 
а тук в форума никой не вземам на сериозно, така че .... 
Когато някой ме ядосва-системно/,а е човек, който няма как да не срещам/, правя тълкувание, че въпросният има негов собствен проблем, търси на кого да си го изкара, а аз в момента съм му най-удобна по някаква причина. Не приемам нещата лично, в този смисъл.
Естествено анализирам и ситуацията, търся причина и в себе си, защото обикновено , ако се породи конфликт, необходимо е да има поне две страни.
Но, спазвайки първия абзац, вторият, като резултат не се налага да се случва.
Естествено анализирам и ситуацията, търся причина и в себе си, защото обикновено , ако се породи конфликт, необходимо е да има поне две страни.
Но, спазвайки първия абзац, вторият, като резултат не се налага да се случва.
Прощавам, но не забравям. Такава ми е "породата".
Иначе в общи линии гледам да не си го слагам, за да не се налага да се нервя
Именно като не се обиждаме т.е. възприемаме ситуацията по лежерноооо нямаме нужда да прощаваме
По-добре да се научим да не се обиждаме толква лесно би било чудно
Няма да осъждаме , няма да се обиждаме и не е нужно на някой да прощаваме Елементарно, Уотсън.
+1, обаче все още се уча на това...
Иначе в общи линии гледам да не си го слагам, за да не се налага да се нервя
Именно като не се обиждаме т.е. възприемаме ситуацията по лежерноооо
нямаме нужда да прощаваме По-добре да се научим да не се обиждаме толква лесно
би било чудно Няма да осъждаме , няма да се обиждаме и не е нужно на някой да прощаваме
Елементарно, Уотсън.Никъде не е казано, че непременно трябва да се прости, за да се справи човек с болката. Дори смятам за насилие над човека да бъде уговарят, притискан и да се очаква от него да прости. Не разбирам защо се получава така, че контрата, в случая прошката, е у наранения, че и на всичко отгоре на него се гледа лошо или поне с неодобрение, ако той не е способен или не иска да прости. А този, който се е държал зле към него? Май нищо не го лови, освен ако случайно някойден не се обади съвестта му. Какво много често казват тези хора, които са излъгали, изневерили или по някакъв друг начин наранили - "ако не можеш да го преодолееш, това си е твой проблем, аз нищо не мога да направя", и си продължава живота, оставяйки другия да се справи както си знае!
Напълно съм съгласна -- с една поправка. Това с прошката не идва на мода с ню ейджа, а е част от християнския булшит Никой не я владее така склонноста към изтънчен мазохизъм, както светите люде. Друго си е, като прибавиш и вина към безпомощното обръщане на другата бузка
Никой не я владее така склонноста към изтънчен мазохизъм, както светите люде. Друго си е, като прибавиш и вина към безпомощното обръщане на другата бузка И е много готино, че хем си жертва на някакво зло, хем накрая ти излизаш лош, защото не си способен на прошка, "държиш злобата в себе си" и си "злопаметен". Между другото именно тази манипулация използват почти всички видове насилници, за да държат жертвите си.
Според мен се лансира, защото много хора се чувстват ужасно безпомощни и в конкретни ситуации, и в общата житейска обстановка, и понеже не могат активно да се справят с това (например, да отидеш и да забиеш едно кроше в мутрата на неверника или нагъл търговец, дето те гледа в очите и те лъже), единственият начин за някакъв вид самосъхраненение остава идеята за прошката. Иначе човек тлябва да се гръмне собственоръчно.
Не е ли рано за Сирни Заговезни?
.Иначе - да, прощавам винаги, защото на мен така ми става по-добре. А дали си е взел поука, ами не е мой проблем.
Но май тук се смесват отстояването на правота и прошка за умишлено нанесена вреда. Правото си отстоявам винаги, когато съм убедена в него. Прошката е друго нещо, и не отмъщавам.
Не е ли рано за Сирни Заговезни?
.Иначе - да, прощавам винаги, защото на мен така ми става по-добре. А дали си е взел поука, ами не е мой проблем.
Но май тук се смесват отстояването на правота и прошка за умишлено нанесена вреда. Правото си отстоявам винаги, когато съм убедена в него. Прошката е друго нещо, и не отмъщавам.
Да, така е. Всъщност аз имах предвид много по-дребни прегрешения. Аз също все виждам доброто у хората, все се мъча да си обясня логично лошотията на някои, а понякога логика няма. Да, може би вътрешно няма да простя, ако виждам, че човекът нехае и не осъзнава какво е извършил, но поне съм сигурна, че няма да търся отмъщение. Това прошка ли е?
Да, така е. Всъщност аз имах предвид много по-дребни прегрешения. Аз също все виждам доброто у хората, все се мъча да си обясня логично лошотията на някои, а понякога логика няма. Да, може би вътрешно няма да простя, ако виждам, че човекът нехае и не осъзнава какво е извършил, но поне съм сигурна, че няма да търся отмъщение. Това прошка ли е?
За дребни неща не виня, рядко някой развива целенасочена зла умисъл по битови и дребни въпроси, да не говорим, че вредите не са кой знае какво. Та ако човек вини на място няма нужда да се бори с прошката и чувствата си, защото те просто ще маркират границата на тотално неприемливото за него от морална и всякаква друга гледна точка.