Подсъзнанието може всичко 53 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Клемче, и аз като Рози и Рози да натвърдя... докато мислиш за болестта, как детенце е болно, как не трябва да е болно, как няма да си щастлива, докато не е здраво (т.е. е болно), че ти е трудно да благодариш, защото детето ти е болно.... усещаш ли каква е основната вибрация, която излъчваш? Знам, че го знаеш, ама пак да напомня... трудно е превръщането на точно тая вибрация от твърдо-конкретно отрицателна към трудно-конкретно положителна. Затова е чудесно, че благодариш на Вселената за другите неща, които имаш.
Да се оправя по-бързо детенце! 

Вече без връзка с тебе - не знам защо се смята, че трябва да се благодари за лошото, което имаме. Ако не го чувставш като благослов - а това може да стане обикновено доста след като е отминало - иначе сме мазохисти - та ако не го чувстваме като благослов, тая благодарност си е само пусти звучи, а вътрешния отклик е още по-лош, защото вътрешното ни Аз казва - "Абе как да съм благодарен за тоя кошмар???" Затова, в такива случаи трябва да се търси другото, за което да се благодари, извън това, което ни кара да се чувстваме нещастни.

Да не става както в известната история, в която се взираме в дупката, а не забелязваме прекрасния свят, който е около нас.

Raboteshta, да простя на мен ми помагат няколко неща:

1. Осъзнаването, че хората извършват постъпки не за да навредят на нас, а за да направят добро на себе си - както го разбират в онзи момент от живота си. Аз не познавам човек, който да става сутрин с мисълта "Я да видя сега как ще направя зло на Мила!" - не, хората искат да направят собствения си живот по-добър, а понеже не могат да се справят с тая задача, без да наранят другите, затова понякога се получава така. Влизането "в обувките на другия" ми помага да изляза от собствената си обида, негодувание и т.н. и да осъзная, че този човек не е могъл да се справи със ситуацията по по-добър начин, затова ме е наранил.

2. Ясното съзнание, че ако не прощавам, държа отрова в себе си и вредя само на себе си. Тези хора най-вероятно изобщо не осъзнават моите душевни терзания и животът им по никакъв начин не зависи от това, дали аз ще им простя или не. Така че, прощавайки, правя добро на себе си - изчиствам се от "токсините" на емоционалното ми тяло.

3. Това, че прощавам на някого, не означава, че му давам разрешение пак да постъпи така с мен или с близките ми хора. Той го е направил без мое разрешение, няма да го търси и занапред. Това, че прощавам, означава, че се освобождавам от робството на отрицателното чувство не-прощаване, което ме гнети мен самата.

Дано съм помогнала.  

Рози, успех! 

Много обичам такива дълги постове. Точе
Сега,ако ми кажете някоя техника за привличане на конкретен човек,всъщност,той човека си е привлечен,даде едно обещание,пък не го спази,има си бариери,които го спират. Как да му помогна да не мисли много,много
Клемче, и на мен ми се ще да ти пиша,не се вторачвай в това,че детенцето боледува. Защото забелязвам,че май точно това му се случва честичко,не го привличай по този начин,ако може. Ами всички деца боледуват,особено често тия до 4 годинки. И ние снощи бяхме в спешното,но се разминаха нещата. Не го мисля това,нали засега сме добре 

 

"...
- Кажете сега, след този ден, кое ви помогна да достигнете до този връх, кому сте задължен? Каква е вашата тайна?

По усмивката му разбрах, че му е приятно да разисква въпроса, защото съзнаваше многозначимостта на своя готов отговор. Макар да го познавах добре, сбърках в очакванията си: премъдрият човек не се сети най-напред за любимите си билки и лечебни растения, с които бе сътворил спасителната медицина, наречена от него „Българска народна медицина”.

- Ето какво - поде той. - Съумявал съм да запазя душевното си равновесие, тъй като то е спасително за човека.

- И от болести ли?

- То се знае - и от болести! И най-вече от тях. Душевно уравновесеният човек не боледува. Той е винаги здрав. Защото в душевното равновесие, в бодростта на духа обитава спасителната сила на здравето. Тези неща вървят заедно.

- И все пак - какво по-конкретно?

- Първото на този свят, за всеки човек и за всички люде, е взаимопомощта. Съобразява ли се човек с нея - става неуязвим.

- И здрав?

- И здрав!

- Как се обяснява?

- Много просто: взаимопомощта изразява доброжеланието между хората, настройва ги, както нищо друго не може да го стори, и оня, който е в състояние, драговолно помага на другите, които не могат, както нему на свой ред помагат други и се осъществява процесът на усъвършенстването. Той е непостижим за сам човек. По силите е само на всички. Така се постига духовно възвисяване, което се характеризира с ведрост, порив към добро, обич към себеподобните и всичко друго от този род. И ако човек, който благодарение на взаимопомощта - тази, която дава, и онази, която му дават - го постигне, той е здрав. Истински здрав. Вън от душевната ведрост, породена от съзнанието за взаимопомощта, здраве не може да има. Тогава има опасност от болест.
..."




Цитат от тук: http://www.voda.vlez.bg/?showpage=33945 за Клемче, а и за всички,  на които днес им е дошло времето да го чуят.
Усмихнат ден!

!!!

Престани да гледаш на Вселената като на инструмент за наказание!

ВЕ-ЛИ-КО! Благодаря, благодаря, благодаря, муа

Е това с хлебарката не го схванах 

Хлебарката е симоронски символ за вредна и погрешна мисъл. Изтребването на "хлебарки" е една от симоронските техники.

Мила и Рози и рози Благодаря ви за споделеното. Особено много ми хареса това "Да вляза в обувките на другия". Честно казано опитвах, но няма ефект, поради това,че аз никога не мога да си представя,че ще постъпя така (имам страх от Бог). За много работи съм се поставяла на мястото на др човек и винаги съм разбирала постъпките и изобщо не ми е било трудно да простя, защото и аз не съм светица  . Правила съм много и правя и сега грешки, наранявам и ме нараняват, но не бих се  възползвала от деца без баща и  от глупостта на майка им(т.е. аз). Опитвала съм се да се поставя на тяхно място ,но съм повече от сигурна,че не бих постъпила така. Всичко друго, което са ми причнявали лично на мен не се е налагало изобщо да простя защото веднага го забравях, не ме болеше и не се чувствах тази тежест, но .......когато касае децата ми не мога да се освободя от гнева и най-вече болката, която изпитвам. Може би защото нищо не направих и не се борех, но кой би очаквал,че най-близките им хора биха постъпили така долно.
PS
както и да е, благодарна съм,че мога да споделя защото освен пред най-добрата ми приятелка и на лист хартия, когато ми е много тежко пред никого не съм изплаквала болката си.

Абе техника, техника, ама си е гадна като я видиш на снимка, а камо ли на живо 

Това е идеята. Щото ако си мислиш "вредна мисъл" умът ти може и да го домързи да грабне мисловния чехъл и да я размаже А така, като я видиш как маха с мустаци и веднага ти иде да хванеш Райд-а и да си поразчистиш мисловното пространство.

Докато приемаш Бога като наказател вместо като обичащ ще си вкарваш маса автоголове.

Това е мислене, в което някой отвън ти е авторитет, разрешаващ, похвалващ, за да имаш право да взимаш решения и да реализираш ти своите собствени желания. Търсиш одобрение за себе си и наказание за другиго от някой велик и всемогъщ. Ето това е проблемът с прошката ти - че не се чувстваш достатъчно издигната.

И за да няма съмнения - аз съм католичка и много добре знам какво учи догмата и в ортодоксалната и в моята религия, но също така знам и разликата между катехизиса и квази-бабешкото учение, което се прокламира и от много неуки селски свещеници.

Бог те е създал съвършена с пълни права за щастие и е дал в ръцете ти всички инструменти, за да се защитиш, когато е необходимо. Дали ги използваш, зависи само от тебе. Да те е страх, че някой отвън нещо ще ти направи - ще ти поклати пръст, ще те накаже в ъгъла, ще накара шефа ти да те уволни е все от една и съща опера. Порастването на личността става чрез осъзнаване, че единственият, който има права да се разпорежда, си самият ти.

Ей много се ядосвам на такива извинения. Нямало да го направи, защото я било страх, че ще я накажат????? А това означава ли, че ти искаш да го направиш?? Това и ти е критерият - някой да не ме види отвън, да не ме наклюкари на учителката, която да ме накаже!!!!! Умна жена!

Бог отличил Човека от тварите като му дал свободна воля!!!!!!!!!!!!!!!!

      Рози, много точно си се изказала- напълно съм съгласна с теб! 

Рози права си   Може би не се изразих правилно. По скоро не "страх от Бога", а от собствената ми съвест. Много е старшно съвестта ти да не ти дава мира и да избягаш от нея. Един път ми се е случвало да направя голяма грешка,ама наистина голяма и все още това ме дълбае, може би затова и не успявам да простя. Защото първо трябва да простя на себе си, за да го направя и с въпросните хора. Наистина човек сам за себе си определя кое е грешно, зависи от гледната точка. Замислих се бих ли могла да постъпя по даден начин и съм сигурна, че не бих, просто аз съм такъв човек. Това не значи, че аз постъпих правилно и в това е целият проблем.

Рози миличка не съм силна като теб в изразяването и може би /страх от Бога/ е много силно казано, аз винаги съм ти се възхищавала за начина по който успяваш да изразиш себе си, аз за жалост не успявам.   Много благодаря за тая темичка  и много, много ви обичам.

А аз зная, че БОГ ме обича, защото ми помогна в много труден момент, когато се бях отказала да продължа. Не зная дали е БОГ или Вселена, в съзнанието ми са едно. Така,че не го приемам ,само като наказател.

Такааааааааааааааа - хайде сега да наритам всички, защото искам да наритам най-вече и най-напред себе си!!!! Точно защото и аз бях забравила, че Бог ме обича - само и единствено....

Най-нормалното нещо на света е да се греши. Малкото дете преди да проходи колко пъти пада и става?? Колкоооооооооооооооооооооооооооооо?? А да изпитва притеснение, срам, да се оглежда, дали някой не го е видя,л да му идва на ум изобщо, че някой ще си помисли нещо за него?? Не! Естествено, че има развиване на социални умения във времето. Естествено, че има неща, които не правим заради морални норми, които са вътре в нас. Но именно за някои от тези "морални" норми се ритам себе си отзад. Аз например страдах от комплекса "така не се прави". Леле че съм била простааааааааааааааааааааааааааааа!! Има толкова най-обикновени и елементарни неща в живота, които минавах под този параграф, само защото ме е било страх да се защитя. Не се прави ли. Ела да видиш как се научих, че ако оставям хората да си карат коня по моя харман, после за мене няма да има от хубавото в живота.

Ама Вселената зорлем ме научи на това. Е и един 6 месеца психотерапия, за да си видя част от страховете какви са и откъде идват.... Малък пример е една пълна използвачка, която се въдеше в близкото ми обкръжение до преди година и която най-долно си въртеше нейните интриги, а аз наивницата я приемах за близка. О, как изобщо не ми пука за нещата, които са се случили вече, ама много сълзи изплаках и много изстрадах. Именно защото бях забравила, че аз заслужавам най-доброто и ако някой постъпва против моите интереси и щастието ми от общуването с него, ще го натиря на кучето в гъза (по-чуствителните души да си затворят очичките тук). Колко време не разказвах на никого тя какво ми причини от притеснение, че ще я злепоставя. Глупачка аз!! Сега с удоволствие гледам отстрани на миналото. И знам, че Вселената сложи всичко на мястото му и това се случи в моя живот. Защото тази нещастница спря да се меси в живота ми и да има изобщо роля в него. По труден и болезнен за мене начин, но като не съм виждала, че се ръси хоросан от фасадата, трябваше да падне комина, за да разбера, че основите на къщата са гнили.

Ето затова ви се ядосвам, защото минах по този път. Изобщо не се моря да прощавам или не на някого. Мила много добре го е казала - човекът не го прави в мой ущърб, а в негов собствен интерес. Ако аз го допускам, проблемът е в мене. След кота отстраня проблема, другия да ходи да пасе. Не ме интересува изобщо и не си губя времето да се вълнувам от постъпките му. Просто се предпазвам от зловонието на неговата личност като го отстранявам от моя живот.

Бог ме постави в ситуация, в която да се развия и да порастна и да отстоявам себе си, да оценя собствените си качества. Щом някой не ме цени, той няма място в моя живот. Щом се държи с мене грубо, нападателно, подло, използващо, подмолно или каквото там се сетите, прав му път. Да си намери такива хора, които ще го търпят или пък ще съответстват на вътрешните му потребности, така че да не го избива на долности разни такива.

Отдавна съм се дистанцирала от негативните  приятели и хора!!Чувствам се прекрасно!Дето се вика понякога съм си себедостатъчна!Не искам да прощавам или да ми прощават!Правя всичко,както е най-добре за мене!Стига вече съм се раздавала!То не остана за мене!