Ако става дума за нов правилник за легализациите на документи - това си е вътрешна работа на Външно, а не на преводачите и фирмите за преводи. Във всеки случай, преводите на документи нямат място в правилник за легализациите на документи. Това са две отделни дейности, независещи една от друга.
Виж, ако става дума за нови правила в преводаческия бранш, това според мен означава:
- да се извърши преброяване на професионалните преводачи в страната - да се види колко са хората, които се занимават САМО с преводи, НЕ между другото, НЕ като допълнителен доход
- да се състави и публикува регистър на професионалните преводачи (заклети, съдебни, оторизирани - както и да бъдат наречени, става дума за хора, които имат право да поставят декларация за верността на превода под превод на документи и книжа)
- да се дефинира ясно и недвусмислено понятието "официален превод", като се премахне нелепото изискване преводачът да сключва договор с Външно за възлагане извършването на официални преводи, и да се унифицират всички разнобойни понятия, срещащи се в закони и директиви - "заверен превод", "легализиран превод", "сертифициран превод" , "лицензиран превод". Срещу всички тях стои един-единствен английски термин -certified translation (превод, който носи декларация за верността с подпис и печат на професионален преводач).
Оттам насетне официалните преводи ще се дават САМО на професионални, регистрирани преводачи. Те да си отговарят лично за тях, съгласно чл. 290, ал. 2 от НК, без други заверки върху техните - нито от агенциите, нито от Външно. Евентуално, ако професионалните преводачите са регистрирани към Министерството на правосъдието, може да се помисли за втора заверка оттам - като на нотариусите.
Агенциите ще продължат да съществуват, без никой да ги заставя да се сертифицират или наемат определен брой лица на трудов договор.
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/4950#4969