Dona, твоето Трещи ли е?
- Публикувана: 17 окт. 2012, 22:32 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2013, 20:39 ч.
Плагиати
На мен ми прилича на НикФин.
Рокси е.
Ама само по усмивките ли я позна? Не разгадахте ли световните икономически конспирации, от които Рокси нежно ни вади?
Ама само по усмивките ли я позна? Не разгадахте ли световните икономически конспирации, от които Рокси нежно ни вади?
Ами горе долу да, щото пък нямаше кой знае колко икономика в примера
, а обикновено и 10 цента обича да води спорове с аргументи, а непросто тъй, та затова се колебаех м/у двете. 
Леката стъпка на ЧШ издаваше,че вече е вървяла по тази пътека не веднъж.
Опасностите бяха елиминирани последователно, гълтане, дъвкане, дращене.
Ако все пак се допуснеше да бъде глътната,политкоректно е да има шнорхел.
Никой не иска вече в гората да бъдат извършвани безобразия , както преди,
а и вълка отдавна беше станал вегетарианец.
Опасностите бяха елиминирани последователно, гълтане, дъвкане, дращене.
Ако все пак се допуснеше да бъде глътната,политкоректно е да има шнорхел.
Никой не иска вече в гората да бъдат извършвани безобразия , както преди,
а и вълка отдавна беше станал вегетарианец.
Беше добра и успешна майка.Нямаше причини децата и да търчат на обществени места, те винаги седяха кротичко на пейката до нея или си играеха на тихи и спокойни игри.Спретнати, приветливи , добрички.И независимо от всеобщото впечатление за доброто им възпитание, все щеше да се намери някоя перната първескиня, която да прелети и изграчи презрително"Хм, бебе и лонгур на една и съща полянка, а къде да играят като се излюпят гаржетата ми"
Хайде, пак от "лесните загадки"
Хайде, пак от "лесните загадки"
ЧШ и Вълкът бяха женени вече 20 години. Обитаваха страхотна хралупа на централната горска алея- уютна, топла, изпълнена с любов и всякакви други положителни чувства. за тези 20 години брак те нито веднъж не се скараха, не се нагрубиха, не престанаха да се желаят дори по-силно отколкото в началото. Вълкът дори и не поглеждаше засуканата съседка- Лисицата. Гледаше само и единствено в невероятните очи на своята избраница- ЧШ.
Но ЧШ имаше своята тайна- тя знаеше, че любовта на Вълка минава през двата му стомаха /и правото черво, де/. Затова не минаваше и ден без да е издебнала някое малко горско животинче, което за вечеря се превръщаше в изискана гурме-порция заек по форестки със сос от питомни манатарки и урина от скункс. Ловуваше винаги тя, докато той доволно претакваше суровата туршия и прецеждаше виното в избата им. Така тя хем се раздвижваше, пък той не се уморяваше, хем след зайчето имаше сили да си играехаят на чичо доктор неуморно до сутринта, въпреки възрастта на Вълка и въпреки че, съседката Лисана се оплакваше, че 20 години по-младия Лисан вече не вдига самолета така често и качествено.
Аз съм Светкавица- лесно е.
Но ЧШ имаше своята тайна- тя знаеше, че любовта на Вълка минава през двата му стомаха /и правото черво, де/. Затова не минаваше и ден без да е издебнала някое малко горско животинче, което за вечеря се превръщаше в изискана гурме-порция заек по форестки със сос от питомни манатарки и урина от скункс. Ловуваше винаги тя, докато той доволно претакваше суровата туршия и прецеждаше виното в избата им. Така тя хем се раздвижваше, пък той не се уморяваше, хем след зайчето имаше сили да си играехаят на чичо доктор неуморно до сутринта, въпреки възрастта на Вълка и въпреки че, съседката Лисана се оплакваше, че 20 години по-младия Лисан вече не вдига самолета така често и качествено.
Аз съм Светкавица- лесно е.
– Скрий се, ма, Ч.Ш., откъде изпълзя!
– Вълчо, ти реагираш така, защото преди време те хванах кукнал в храста, знам. Ама то не е хубаво нито за храста, нито за теб това. Поради това ти направих забележка.
– Ти си една злобна и жлъчна жена, не ме занимавай.
– Вълчо, аз не съм жлъчна, просто ти обяснявам, че е по-добре гората да бъде чиста.
– Явно нямаш оргазми и затова си такава.
Намесват се животните:
„Червена шапко, махай се, остави Вълчо на мира, не те ли е срам. Хванала си го в храста, хванала. Ама много лесно така да го нападаш, след като теб никой не те хващал в него.”
Погледнала Ч.Ш. спокойно, помислила си: „Аз отказвам да се чувствам виновна за това, че никой не ме е хванал да си върша работата в храстите, след като аз никога не си я върша там." Отвърнала просто: "Довиждане.”
– Вълчо, ти реагираш така, защото преди време те хванах кукнал в храста, знам. Ама то не е хубаво нито за храста, нито за теб това. Поради това ти направих забележка.
– Ти си една злобна и жлъчна жена, не ме занимавай.
– Вълчо, аз не съм жлъчна, просто ти обяснявам, че е по-добре гората да бъде чиста.
– Явно нямаш оргазми и затова си такава.
Намесват се животните:
„Червена шапко, махай се, остави Вълчо на мира, не те ли е срам. Хванала си го в храста, хванала. Ама много лесно така да го нападаш, след като теб никой не те хващал в него.”
Погледнала Ч.Ш. спокойно, помислила си: „Аз отказвам да се чувствам виновна за това, че никой не ме е хванал да си върша работата в храстите, след като аз никога не си я върша там." Отвърнала просто: "Довиждане.”
Аз съм Светкавица- лесно е.
Да, ти си.
А в твоята загадка Краси е, мисля.
ЧШ и Вълкът бяха женени вече 20 години. Обитаваха страхотна хралупа на централната горска алея- уютна, топла, изпълнена с любов и всякакви други положителни чувства. за тези 20 години брак те нито веднъж не се скараха, не се нагрубиха, не престанаха да се желаят дори по-силно отколкото в началото. Вълкът дори и не поглеждаше засуканата съседка- Лисицата. Гледаше само и единствено в невероятните очи на своята избраница- ЧШ.
Но ЧШ имаше своята тайна- тя знаеше, че любовта на Вълка минава през двата му стомаха /и правото черво, де/. Затова не минаваше и ден без да е издебнала някое малко горско животинче, което за вечеря се превръщаше в изискана гурме-порция заек по форестки със сос от питомни манатарки и урина от скункс. Ловуваше винаги тя, докато той доволно претакваше суровата туршия и прецеждаше виното в избата им. Така тя хем се раздвижваше, пък той не се уморяваше, хем след зайчето имаше сили да си играехаят на чичо доктор неуморно до сутринта, въпреки възрастта на Вълка и въпреки че, съседката Лисана се оплакваше, че 20 години по-младия Лисан вече не вдига самолета така често и качествено.
Но ЧШ имаше своята тайна- тя знаеше, че любовта на Вълка минава през двата му стомаха /и правото черво, де/. Затова не минаваше и ден без да е издебнала някое малко горско животинче, което за вечеря се превръщаше в изискана гурме-порция заек по форестки със сос от питомни манатарки и урина от скункс. Ловуваше винаги тя, докато той доволно претакваше суровата туршия и прецеждаше виното в избата им. Така тя хем се раздвижваше, пък той не се уморяваше, хем след зайчето имаше сили да си играехаят на чичо доктор неуморно до сутринта, въпреки възрастта на Вълка и въпреки че, съседката Лисана се оплакваше, че 20 години по-младия Лисан вече не вдига самолета така често и качествено.
ЧШ и Вълкът бяха женени вече 20 години. Обитаваха страхотна хралупа на централната горска алея- уютна, топла, изпълнена с любов и всякакви други положителни чувства. за тези 20 години брак те нито веднъж не се скараха, не се нагрубиха, не престанаха да се желаят дори по-силно отколкото в началото. Вълкът дори и не поглеждаше засуканата съседка- Лисицата. Гледаше само и единствено в невероятните очи на своята избраница- ЧШ.
Но ЧШ имаше своята тайна- тя знаеше, че любовта на Вълка минава през двата му стомаха /и правото черво, де/. Затова не минаваше и ден без да е издебнала някое малко горско животинче, което за вечеря се превръщаше в изискана гурме-порция заек по форестки със сос от питомни манатарки и урина от скункс. Ловуваше винаги тя, докато той доволно претакваше суровата туршия и прецеждаше виното в избата им. Така тя хем се раздвижваше, пък той не се уморяваше, хем след зайчето имаше сили да си играехаят на чичо доктор неуморно до сутринта, въпреки възрастта на Вълка и въпреки че, съседката Лисана се оплакваше, че 20 години по-младия Лисан вече не вдига самолета така често и качествено.
Но ЧШ имаше своята тайна- тя знаеше, че любовта на Вълка минава през двата му стомаха /и правото черво, де/. Затова не минаваше и ден без да е издебнала някое малко горско животинче, което за вечеря се превръщаше в изискана гурме-порция заек по форестки със сос от питомни манатарки и урина от скункс. Ловуваше винаги тя, докато той доволно претакваше суровата туршия и прецеждаше виното в избата им. Така тя хем се раздвижваше, пък той не се уморяваше, хем след зайчето имаше сили да си играехаят на чичо доктор неуморно до сутринта, въпреки възрастта на Вълка и въпреки че, съседката Лисана се оплакваше, че 20 години по-младия Лисан вече не вдига самолета така често и качествено.
ЧШ вярваше, че Всичко Може и Всичко е постигнала, Благодарение на своите умения да се справя с Живота при Критични обстоятелства. Обичаше да Начуква Канчетата на мрънкачите, като Им обяснява, че Изходът не е в края на Гората, а в след края на Пещерата, където живеят Баба Меца и Вълкът на семейни начала.
Касита, а това кой е?
ЧШ вярваше, че Всичко Може и Всичко е постигнала, Благодарение на своите умения да се справя с Живота при Критични обстоятелства. Обичаше да Начуква Канчетата на мрънкачите, като Им обяснява, че Изходът не е в края на Гората, а в след края на Пещерата, където живеят Баба Меца и Вълкът на семейни начала.