Истанбул на К.о.т.к.и. - те - 15

gorila Анджи ти писа за пътя през К.Андреево, защото не си уточнила от къде ще пътуваш.  

Извинявам се допусната грешка, ще пътувам през Малко Търново 

За да не е гол запис, да кажа, че ние на 15.11 летим, пак благодарение на вас разбрах за промоцията на търкиш  ,  само дано детето да е здраво  

Момичета, ще имам нужда от малко помощ, за да си начертая маршрута, но по нататък ще пиша подробностите, за сега само ви чета  

Мили дами, ще ви споделя за моето първо пътуване до Истанбул преди около 30 години, което можеше да бъде много злополучно. Бях на 25 год. и потеглих на круиз от гр. Варна с кораб в посока Гърция, Турция, Италия, Франция до Монте Карло и на връщане със самолет от Ница до София. В Истанбул с момиче моята възраст от екскурзията бяхме си пазарували в Капалъ-чарши и се прибираме  по моста Галата към кораба, акустирал в пристанището на Каракьой. Внезапно до нас спира черна волга с тъмни стъкла, излизат двама яки турци и започват да ни дърпат към колата. Започнахме да викаме, секунди ни деляха от отвличане. За наш късмет излезнаха митничари/полицай/ ,бяхме до пристанището и бяхме спасени. Всичко се размина ,но 25 год не съм си и помисляла да пътувам до Турция-Истанбул. Но преди 5 год. една приятелка, която непрекъснато ходи ме проагитира и за Коледа бяхме в Истанбул-много ми хареса , и вече  пета година, през м. април съм на фестивала на лалето. Освен това посетих цялото Егейско крайбрежие и Кападокия. Мисля, че съм голям познавач на Истанбул и благодарение на вас и турските сериали.

В Истанбул черни Волги нямаше. Е, може някой богат колекционер да си е внесъл 1 брой. Но пък да отвлича бълг. туристки с нея  . По това време и аз като служител на тур. фирма придружавах групи по горния маршрут. Поне 1 път годишно ходех. Към всяка група имаше и човек от МВР и като ни се "разкриеше" все тази история разказваше. Колата беше Тойота или Опел. За мене това са градски легенди.
А корабите продължават да акостират ....

82г. е имало организирани екскурзии до Истанбул ли? Много се учудих! Не, че има шанс да съм знаела или чувала, на 5г съм била тогава. Направо ми е любопитно, ако имаше машина на времето, да можех да го видя Истанбул преди 30 години... какъв ли наивен ще да е бил и той    ветеранът на градовете  

Ама вярно по 'онова' време всички страхотии с черни коли се случваха в историите. Брей, голяма екзотика ще да е било, да то москвичи, лади и трабанти черни нямаше, само 'лошите' са имали достъп до черни коли 

E, имаше, разбира се! Балкантурист организираха всякакви екскурзии. Трудно се записваше и се чакаше доста, но имаше.  А в случая става въпрос за круиз. И такива имаше  . Точно 82-83 година най-добрата ми приятелка беше на круиз в Средиземно море с руски кораб. Менюто се състояло най-вече от ряпа и цвекло. Върна се озверяла от глад  . Не си спомням почти нищо от разказите ѝ, но за репите помня. 

tedizonova, и аз вчера я гледах тази снимка. Учудих се, че е толкова безлюдно. По кое ли време е снимана?

Истанбул преди 30 -40 г. може да видиш в кадри от сериала "Времето лети" - града не е толкова населен, няма задръствания.
Да, имаше всяка година групи с автобуси и обиколни корабни. Пиша за от 1982 нататък - тогава работех в тур. фирма. Бяхме 5 такива фирми за цялата страна - Балкантурист, Кооптурист, Орбита, Шипка/на СБА/ и отдел в БДЖ.
Последните организирани пътувания до Истанбул бяха есента на 1985 г. Тогава започна т.н. възродителен процес и МВРто реши да ги спре, страхуваха се от провокации и нападения. Но договорите за круизи бяха сключени и трябваше да се осъществят. Та набрахме си групите и април на 1986 тръгнахме от Варна за последно. На място на туристите обясниха, че вместо посещение на Истанбул ще останем повече дни в Одеса с извънредна програма. Никой не посмя да се възпротиви или да иска неустойки. Та така бях 5 дни в Одеса, разхождах се и си почивах, валя ме топъл пролетен дъжд и си изкарахме отлично. Вечер на кораба  гледахме руска ТВ, слушахме новините за преизпълнени петилетки и т.н.
Като се прибрах в София разбрах за аварията в Чернобил. ...
Таня, на корабите имаше много храна, оставаше даже.  Месо от сутрин до вечер, салатите наистина бяха масово от ряпа, моркови, цвекло. Към супите слагаха допълнително сметана. Българите ядяха всичко и после недоволстваха. Имах проблем с туристка от групата ми - запекла се, на всяко ядене много черен чай сервирали и доливали в чашите. А като я питам тя защо го пие - ами те го сипвали и да не им откаже. Отделно се продаваха газирани и бира, но те бяха  с пари за разлика от чая. Пък нали трябва да купим тенджера под налягане и самовар. Ако продадем маратонки и докопаме злато - екстра.

Im So Excited   нещо специално за теб

Това, че българите бяхме затворени като говеда в страната си, че трябваше да се правим на маймуни, за да излезем да видим свят, че навън бяхме като невидели (каквито си бяхме действително) и прекалено бедни, за да се държим винаги на ниво, не е причина за язвителност.

Много съжалявам че ви споделих за това мое премеждие в Истанбул, защото усетих подигравка и ирония в писанията ви. Екскурзията беше към Орбита, а колата може да е била и друг модел, но в такъв момент така съм я определила. Моля, не коментирайте написаното от мен,само си развалих мнението за вас.

snbankova , хайде не бързай да се сърдиш!     Не си разваляй мнението за нас, дискусии вървят всякакви.

Пак съм учудена какви екскурзии имало навремето. Била съм много малка, разбира се, но знаех само за СБА, че с някакви членски карти са давали възможност да се излиза в чужбина и то в източния блок, а 'на запад' е било възможно, но само с много дебели връзки. Всички възможни роднини и познати край мен бяха пътували само в соц лагера, а на запад само пампорджиите, но то си беше командировка, не екскурзия. Явно е имало вариант, все пак, но не ще да е бил никак лесен, щом барем един не знам, дето да е ходил. Аааа, знам, сетих се, един далечен вуйчо имам, той като млад бил ходил веднъж до Монако и по пътя разни други места. За голям авантюризъм се е смятало.

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=uHeHHqVpPn0

Поздрав за победата в събота!

Нека всеки да пише и изразява мнения както чувства,и както го е преживял.Девер ми също е ходил на такава екскурзия с кораб края на 1986 година,било е много скъпо тогава,разправял е,ама той злато си купил,обувки,якета -такива работи.

Много е приятно и някак мило да гледам вече трети сезон Времето лети-Ойлето,където се пресъздава времето от 1967 година насам,то и сега е 1978 година в момента на филма.И като даваха в миналия сезон общ кадър към Босфора, и като го нямаше моста, а пък ние все си гозднаем че е там де .

Тъкмо влезнах да те търся. Мерси за поздрава!  Мерси и за котешкия MMS! 
Хайде давай разказ!

И аз преди промените (бях на 15, когато те се случиха) бях ходила само в соцлагера. Да, бяхме, и сме, беден народ. Когато нямаш пари, предпочиташ да пиеш безплатния черен чай, за да ти останат пари да купиш нещо на децата със смешната сума, която позволяваха да се обмени. И това не бива да е повод за ирония. Моят покоен дядо казваше "Бос ходя, царски стъпвам". Харесвам тази философия, но не винаги, и не всеки, може да се придържа към нея. Най-малкото пък сме се събрали тук, за да спорим за привичките на българите. Защото засегнатия въпрос касае не нас, като нация, а определен вид хора, които са си такива, независимо от "имането".
Въпрос на темата:
Какво ви подтикна да пожелаете да посетите Истанбул за пръв път?
През май 2006 една неочаквана оферта за екскурзия с една нощувка на много ниска цена (по-скъпо ни излязоха бързите паспорти) стана причина да посетя града за първи път. Винаги съм си мислела коя страна бих предпочела да посетя, ако имам избор - Турция или Гърция, и въпреки някои предразсъдъци винаги съм усещала, че Турция би ми харесала повече. Случайно стана, че първо отидох там, но две години по-късно посетих и Гърция... потвърди се усещането ми. Сами разбирате какво видяхме за ден и половина... панорамна обиколка, Йедитепе,  Св. Стефан, в свободното време Капалъ чаршъ (там ни заведе водача), Босфора и Долма Бахче и докато осъзнаем къде сме, вече си бяхме във Варна. Не забравих града, но неусетно минаха пет години. После през 2011 отидохме два пъти, а тази - още веднъж, като последните два пъти сме напълно самостоятелни, благодарение на това, че ви открих.