СЕДМИ клас - първи срок - 2 тема

На мен това ми е интересно. Ако може- прати ми на лични, да не товаря темата излишно. Понеже знам, че доста родители не са обективни при преценката си. На що натискания и влияния съм се нагледала при избор на училище и на житейска съдба... Не от лошотия, разбира се  , го прави, просто е рядкост родителят да е обективен, когато въпросът касае неговите деца.

Въпреки покрусата си от полученото токущо обаждане - 3 по ДТИ да попитам нещо:

Скоро говорихме с една майка, която се изрази, за синът й преди 9 години - балът му стигаше за АН ( това са най-желаните паралелки в ЕГ ), но  той пожела НА (немски с английски) и го записахме там.
Доколкото разбрах от справочника за кандидатстване, качен в пощата, това сега е невъзможно, но не зная как са записвали преди време и кое точно е сменено!

От протичащата дискусия лично за моето хлапе мога да направя следното заключение: нов език на фона на недоучен още един такъв само би го объркал. Наистина няма кой да работи с него по немски. Имам човек извън семейството който би могъл да му дава уроци, но ми е малко цинично - влиза ( дай Боже) с език и тръгва на курс по същия... А да не забравяме заключението на Андариел - той може много да иска, но ще иде там закъдето му стигне балът. Племенникът ми е ярък пример за това. Много му се учеше език, след 7 клас не е имал колебания, но след две недотам добри матури попадна във... френска гимназия.  Не ми се разказва как я изкара... повтаряйки няколко класа....Помня как веднъж се озъби на родителите си с обвинението, че са го натикали в тази гимназия, а баща му най-спокойно му обясни, че  в случая не е бил в позицията да избира. По- скоро училището го е избрало. Ей това никак не искам да сеслучва с моите деца. За да са в позицията те да избират училището си, определено им трябва бал.
А по повод афинитета... и двете ми деца са много добри по математика, това е един от малкото предмети с които нямаме проблеми. И как се случва така - ами много просто, след трети клас тръгнаха на курсове , надграждаха здраво, кандидатстваха МГ, и макар, че не ги приеха силата им остана, и до сега се движат напред с този предмет ( разбира се, продължават с уроците).
На английски ходеха 2 години , но каквото и да е нивото им сега не мога да акцентирам върху чужд език при условие, че са в период на усвояване на българския. Седмокласника учи английски в рамките на санитарния минимум. Никакъв особен интерес не съм видяла у него, но и как бих могла - при цялата тази математика и български, съчинения и преразкази... Показателен е факта, че не разви интерес към граматиките на Мърфи - така леко и удобно написани, и толкова полезни при упражняване на построяване на изречение. Той гледа да си попълни нещата в "check energy" -  и е готов.

Да те успокоя, Джуди, и психолозите не са обективни в преценката си! В литературата до момента има само хипотези, а сериозна литература за емоционалната интелигентност май почти няма. Доколкото са ми попадали заглавия по книжарниците, все са от типа популярна психология, а точно тези книги се пишат за тираж, не в името на науката.

Това, дето сега му викат емоционална интелигентност е способността да се изпитва емпатия и грубо казано, да влезеш в главата на другия, и да си чувствителен при разпознаването на емоциите му. Това, което родителите още отрано забелязват у децата си, обикновено е много точно.

За психолозите тъй общо аз не знам.   Предполагам и при тях е като по други места- има добри има и такива, дето не са за там. Лично съм виждала различни хора.
Емоционалната интелигентност е само един от видовете. В случая не точно тя ме интересува. Това, на което попадам, обаче, не ми е достатъчно.
 
http://www.bg.iqtester.eu/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8-% … %D1%81%D1%82.html

Писах вече какво ме интересува, ще съм благодарна, ако получа помощ в тази насока.  Колко и дали ще ми свърши работа лично на мен бих предпочела сама да преценя.

G..D.. , мисля, че си права, като се замисляш, дали има кой да работи с детето допълнително, т.к. често е нужно, даже в ЕГ.  Знам за няколко такива случая лично- от самите родители го знам, когато си готвят децата за сертификат.
Лично за мен- ако детето попадне в училище, което ненавижда чак дотам, че да не му се посещава изобщо и да го кара с години, не виждам що да ходи. "Помня как веднъж се озъби на родителите си с обвинението, че са го натикали в тази гимназия, а баща му най-спокойно му обясни, че  в случая не е бил в позицията да избира.". И аз съм виждала подобни. Категорично не искам да в позицията на този баща.
Напълно си права, че ако английският на седмокласника е само от училище, той няма много варианти да го хареса и изобщо да се прояви в тази област, особено при общата учебна натовареност в момента. Там си е на жив късмет.  

Добрият психолог е добър не благодарение на всички учебници, които е прочел, а въпреки тях! Повечето са в матрицата - привързват се към едно течение и по него си карат. За да добиеш представа, ще ти трябва сборник с резюмета на статии, а такъв едва ли ще намериш. Остава ти популярната литература.

Ако не му се ходи в определено училище, то остава опцията да го преместиш в частно. Изборът при сегашната, а и при другите системи е, че човек избира дотолкова, доколкото му позволяват оценките и ранжирането според оценките и на другите. Ако изкара много висок бал, ще има шанс да влезе по първо желание, ако ли не - докъдето стигне. Нали затова се редят тези желания, има относителна свобода.

Не знам, писах, чужда територия не обсъждам, най- малко бих си позволила да обобщавам така.
Ако някой би могъл да ми помогне- благодаря предварително.

Хедра, само за протокола да кажа, че програмата ви малко ще трябва да се обърка по отношение на  втори език. Нито 91 НЕГ, нито 73 СОУ предлагат 2 език испански. Изборът в първата е между английски и руски. Казвам избор, тъй като детето си го избира на по-късен етап, след приема. В 73 СОУ опциите са за английски, френски и руски, но езикът е предварително определен, както и профилите, още с приема, тоест с поставянето на конкретна паралелка пред друга в листата с желания.

Обобщавам, защото поназнайвам някои неща, може да се каже, че ми става все по-своя територия.

Навремето имаше един измислен език Есперанто, който щеше да стане международен   .

Сега целия свят говори испански, руски и английски. В България руския се забрави.
За мен най-важното е да знаят моите английски и испански. Твърдя, че го знаят добре английския. Дано за испанския на големия да го хване повече амбицията да го научи повече.

От там нататък, каквото искат да учат и да придобиват професии.

За желанието момчетата губят някакво в един момент, но на по-късен етап влизали в релси. Да не кажа друго обобщение   .
Ако им се намеси човек, става лошо после. Ако имат кака за пример са малко по-добре с амбициите.

Мерси за инфото Значи младежът ще е още по-щастлив - той не харесва испанския, защото искаше да учи руски Така че, живот и здраве, ще му падне сърце на място Жалко за испанския, де - щеше да му е полезно да го понаучи.

Тъмна Индия ми е това с паралелките, и подредбата на желанията, и училищата... ама не ща да се затормозявам отсега. Предполагам, че като наближи май месец, наред с истерията основно това ще ни е темата и ще се ориентираме със справочниците и т.н.

Иначе за типовете интелигентност и възприятия - това, за което аз говоря, не е емоционалната интелигентност, а е свързано с начините, по които човек най-лесно възприема и обработва информация. В англоезичната литература е с понятието multiple inteligencies и изследва по-скоро начините, по които хората най-лесно помнят и какво ги влече. Ужасно накратко ги има представени ето тук примерно:
http://www.bgfl.org/custom/resources_ftp/client_ftp/ks3/ict/multiple_int/what.cfm

Всеки от нас използва всеки от тези канали за обработване на информация - но някои в много голяма степен, а други спорадично или почти никак. За мен чисто професионално са много интересни, защото ми показват в какви посоки трябва да наблягам, за да могат децата ми в училище да усвояват дадени неща. Примерно в предишния ми клас огромната част от децата бяха word smart и съответно нямаха никакъв проблем с традиционния начин на преподаване, което и за мен беше много лесно (обаче пък беше твърде ужасно за няколкото деца, които бяха кинестетичен тип примерно). Сегашните обаче са много разнородни и имам куп деца, които имат нужда от визуализация, схеми и графично представяне, както и друга група юнаци, които учат по-добре чрез движение. След като половин година пъшках и охках как не вървят нещата и не усвояват така, както ми се иска, просто промених подходите и гледам да включвам много повече елементи от начините, които на тях им пасват, и върви доста по-добре. За мен тези неща са логични и вероятно са обяснението защо има деца, които едва-едва кретат в обичайната училищна среда, а всъщност не са нито глупави, нито незаинтересувани.

В родителския случай тези неща могат да помогнат да се подбират начини на упражняване на дадени неща, така че детето да ги запомни и да може да ги възпроизвежда лесно. Дали ще е чрез списъци и диаграми, които да може да гледа, дали чрез мнемоники, дали чрез определени движения, които да му припомнят нещо, дали чрез маркиране в определен цвят на важните постановки - и т.н., и т.н.

Благодаря за разбирането, Хедра. Затова и писах, че не емоционалната интелигентност ме интересува в случая. Имам и аз накратко разни варианти, но не ми вършат работа. Имах един познат, който имал книжки и с когото сме дискутирали по въпроса, но той не е в България вече. Не поддържаме контакти и съжалявам, че тогава не се възползвах от информацията, която бе събрал. Не ми е било и на дневен ред, вероятно, не съм мислила по тези въпроси. Нали знаеш- една и съща информация различните хора я "чуват" различно, че и по различен начин на разни етапи от живота си. 

И аз споделям това: "В родителския случай тези неща могат да помогнат да се подбират начини на упражняване на дадени неща, така че детето да ги запомни и да може да ги възпроизвежда лесно. Дали ще е чрез списъци и диаграми, които да може да гледа, дали чрез мнемоники, дали чрез определени движения, които да му припомнят нещо, дали чрез маркиране в определен цвят на важните постановки - и т.н., и т.н.".
 Важи и за учителския случай със същата сила. Например при мои студенти задочници вървяха практически примери, лесно ги схаващаха, повечето си бяха в практиката, улавяха връзките лесно, а и по- често бяха определен тип хора. При редовните ми студенти беше повече теория с обяснения и схеми, практиката им бе далечна, с нея им бе трудно. Трудно е човек да си представи нещо непознато по начин, който също не му е особено близък. 
Пиша това в подкрепа на примера ти, че с различните групи вървят различни модели, ако човек иска да работи и да има резултати, разбира се, което, за жалост, е екзотика в училищата у нас.

Вие вече сте на друга тема, но да се върна към задачите на eine in Rente gegangene Nixe
- наистина първия пример не ми е довършен. Срам, не срам, да си призная. А ако детето ми предаде такава задача - недовършена, бих му дуднала.
Е, дадох му втория пример, отне му около 10 минути да го реши:
(х+4у)(х+у-2) и това е неговия отговор.
Много ще съм ти благодарна, ако даваш още такива интересни и позасукани примери.

Мисля, че атестациите които дават на децата след 7 клас ( т.н. характеристики) биха могли да са нещо като изводи след проведени тестове за различните видове интелигентност. Така училищните  психолози след обобщения на резултатите на децата биха могли да дават нкакви насоки. Мисля, че в американските училища атестациите са на този принцип. Аз лично се зарибих от линка на Judi  и напрасках един математически тест.  Е, за щастие - не съм си объркала професията  

Спокойно, това ще го дъвчим доста време. Справочник не ти трябва, трябва ти БГ-мамма