ЮНСКИ ЮНАЧЕТА -Тема 116

Yaya   много неприятности се преживяла но тук можеш да разчиташ на приятелско рамо винаги!Пиши по често как сте!
Вдигай главата на горе и върви смело на пред с твоето детенце!


Момичета при нас нищо ново за това и не пиша от работа в къщи сега и като застудя съвсем се завряхме по къщите.
Децата почнаха да мрънкат че искат да ги водим на забавления разни ,но аз хич и неща да стъпвам по разни молове ,че имам горчив опит от там.Колкото пъти съм ги водила на детски център толкова пъти сме се прибирали болни

Успешна седмица на всички

yaya86 , съжалявам, миличка, че си минала през това. От поста ти лъха толкова много тъга  Прегръщам те!
И спокойно можеш да ни "занимаваш с проблемите си", ние сме тук и за това 
Наистина, пиши по-често как сте със Стефчо.
Ние сме добре. Здрави сме всички ( да чукна на дърво  , демек на глава  ). Кати ходи с удоволствие на ДГ. Записала съм я на всичко без футбол, защото няма как да я водя засега отделно на нещо. Прибираме се в 18ч, а повечето спортове са от по-рано.
В тази връзка Гретхен се чудя какво ли може да е станало, че Петър да плаче така. Да не би някое дете да е агресивно наистина, знам ли и аз  . Това със свирката ме потресе обаче  На мен ако ми свирне някой може и да се напишкам, та на дете... това да не е казарма. Аз бих направила забележка, това съвсем сериозно. Виждам, че когато извикам на Кати силно за нещо (явно определени неща не достигат до ушичките и, избирателно слуша) и тя направо се стъписва. А ако и свирна с такава свирка ще дава заето няколко часа сигурно.

Дълго стана... Поздрави на всички 

Благодаря ви много за подкрепата 
Viper , съжалявам за това което ти се е случило миналата година и те 

Стефчо възприема нещата около нас учудващо добре или по-скоро не показва милото. След срещите с баща му се държи ужасно , започна да лъже и незнам дали е от възраста или от всичко ставащо. Баща му го взима много често за по няколко дни ( а честно ми се иска да не е така , но не мога да го огранича, на този етап) . Малкия все още ходи на ДГ в Сухата река ( при баща си) , но се надявам да мога да го преместя скоро , че с това пътуване на ден по 80-90км се побърквам . Чувствам се виновна , че не му обръщам достатъчно внимание , но с този ремонт и 2-ро преместване за 3 месеца вече съм луднала. Скоро ще се успокоят нещата , надявам се

Здравейте  

Да взема да се разпиша и аз.

Yaya, съжалявам за това, което ти се е случило. Понякога така е по-добре. Дано намериш истинското щастие за себе си  

Снежи, включвам се по въпроса ти за карането между братя и сестри. Моите се караха изключително много. Имах чувството, че този период никога няма да премине. Но в крайна сметка премина. Опитвала съм доста неща. Включително и да отделям за всеки време поотделно. При нас ефектът беше нулев. Дори отрицателен. Това, което имаше балогприятен ефект при нас, бяха съвместните игри. Мама, тати и те двамата. Като те двамата задължително бяха от един отбор. Така свикнаха да си помагат и да си сътрудничат. Но моето мнение всъщност е, че най-вече тяхното порастване помогна. Колкото по-големи са, толкова по-разумни стават. Така че не се притеснявай - и това ще отшуми  

При нас няма нищо ново. Работя си от вкъщи и ми остава време за всичко - и да изчистя, и да сготвя, и да изгладя, и да поработя, и книжка да почета...    Таткото води сутрин Елена на училище, а Павката е с мен през деня. Купила съм му всички книжки на Моливко + наръчника за учители и всяка сутрин учим по тях. Късния следобед отиваме да вземеме каката от занималня и после играят навън. От тази седмица Ели ходи на танци и ми се иска да запиша и Павчето на някакъв спорт.

Най-сетне освен в централния регистър сме вписани и във всички регионални дирекции и вече сме в очакване. Но това чакане е просто убийствено. При всяко позвъняване на вратата, подскачам с надеждата, че ми носят писмо. При всяко позвъняване на телефона, затаявам дъх с надеждата, че ще видя непознат номер и че това ще е Точното обаждане. Но... все още си чакам. Не мога да ви опиша колко мудна е процедурата, при положение, че толкова душички чакат някой да се погрижи за тях. Сблъсках се отблизо с бюрокращината и незаинтересуваността и нежеланието на служителите да работят... Нямам думи просто!

Иначе съм подготвила всичко за детенцето - и гардеробче, и завивки, и играчки, и шкафче, на което да седят нейните вещи. Дрешките само съм оставила за накрая, защото не знам дали ще е на две или на три или пък на три и половина... Напливът е за бели дечица до годинка - годинка и половина и просто не мога да повярвам, че въпреки критериите ни, пак ще чакаме дълго... Не мога да повярвам, че документите ни просто си поседяха ей така, без абсолютно никаква причина, цели две седмици в централата в София, преди да ги изпратят и в другите градове. Защото за тези дечица, особено по-големичките, всеки един ден е от огромно значение, а какво остава за 2 седмици. Просто нямам думи!

Но да не ви занимавам повече с това. Най-голямото ми желание е да подарим на някое детенце истинска Коледа, с истиснка топла вечеря, с истински подаръци и най-вече с истински мама и тати и истински братче и сестриче. Моля се това да се случи съвсем скоро и имам нужда от стиснатите палчета на всички вас.

Здравейте,

Yaya, надявам се оттук нататък само хубави неща да ти се случват, понякога щастието закъснява, но сигурна съм, че скоро всичко ще потръгне.

Поли, прочетох за вашето решение, няма по-благородно и наистина хубаво нещо. Стискам палци скоро да получите така чаканото обаждане/писъмце и скоро да сте петима и дано се случи скоро. Жалко, че бюрокрацията забавя и толкова важни неща като съдбата на дечицата без родители.

Ние сме добре. Павел проговаря, играем заедно, игрите стават все по-забавни. Взехме и кученце и вече сме пълна къща!

Здравейте, момичета! И аз не съм писала отдавна, но сега не мога да не се включа.
polito_87, четях те и очите ми се пълниха със сълзи. Наистина огромен поклон пред това което правите. Август месец бяхме на гости в Родопите на едно приемно семейство. Взели са детето на 3 годинки от дом. Казаха, че още е било с памперс, не е можело да дъвче храната, почти не е говорило. Сега е на 5 години. Да, вече не носи памперс, храни се, говори. Страхотно детенце, но наистина акъла му е все още като на две годишно дете.   Тези деца наистина имат нужда от внимание и от СЕМЕЙСТВО!!! В истинско семейство стават хора с главно Х!!!! За две години това дете е претърпяло огромно развитие.  
Въпросното детенце ще бъде осиновено от семейство Французи. Дано бъде щастливо и да успее в живота.  
yaya86, съжалявам. На Марина приятелката в ДГ е с разделени родители от скоро. Майката започна да идва от сега в парка, за да си играе детето й с Марина. Симона е жизнено, усмихнато дете, добродушна е. На мен не ми е правило впечатление да страда. Но точно тази вечер, като се прибирахме с Марина, тя ми сподели следното: "На Симона таткото е разделен с тях. Тя й е мъчно за него и иска да вземе моя татко"   Явно нашия тате като идва на парка и на детето му е направило впечатление. Много ми стана мъчно, въпреки, че Симона, както казах е усмихната и игрива, но явно й липсва и днес в ДГ е споделила с приятелката си.
Така, че колкото и да ти е неприятно не му ограничавай контактите с тате.  
Съжалявам, ако съм те наранила с написаното, не исках, просто счетох за необходимо да разкажа, защото и аз бях изумена от разказа на Марина за приятелката й.
Пожелавам ти от сърце да бъдете щастливи със Стефан.


Около Марина има няколко нови неща, но се постарая да пиша утре, че сега стана късно и дълго.

Yaya, наистина през големи перипетии си преминала  Съжалявам че ти се е наложило да преживееш това и от сърце се надявам от тук-нататък да те очакват само хубави неща 
Стелиян е добре - ходи на градина с доста голямо желание да си призная. Много е пораснал! Никак не ни се слуша и на нас. Щеше да стане батко през април, но нещата не се развиха както трябваше... Вече сме добре, следващия път може би... 
Аз от миналата седмица съм вече с два почивни дни, но толкова свикнах да съм все на работа, че чак не ми се стои вкъщи. В неделя така или иначе съм дежурен мениджър, но взех да си намирам извинения и през някой от другите дни да оставам да спя в хотела.
polito_87, стискам палци за Коледните празници да сте вече петима!

ivi_81, съжалявам. Така е било писано  Радвам се, че сте добре. 

Марина от както стана на 4 години и започна да проявява характер. От третата година до четвъртата имах чувството, че имам най-доброто и послушно дете. И сега е добра, но не винаги. Ядосва се когато не стане на нейното и не винаги ме слуша. Но пък винаги като й кажа си подрежда играчките. Все още ми е гушанка и много се гушкаме. 
Предстои ни преместване в чисто нова градина. Малко по далече е от старата, но е страхотна, построена по Европейски стандарти. Чакаме уж до края на месеца да отвори.
Там ще бъде с нови г-жи и деца. Но познавайки детето мисля, че ще свикне бързо. Тя контактува много с деца, ходи запознава се, все си намира приятели. Надявам се да попаднем в групата на една готина г-жа. Тя обеща да направи всичко възможно Марина да е в нейната група, но да видим дали ще стане.

Ivi  много съжалявам и стискам палци скоро да се похвалиш с хубава новина!

Поли а на теб ти пожелавам от сърце скоро да получиш хубавата вест,и да посрещнете една незабравима Коледа с пълна с деца и радост къща!

Поли, очите ми се напълниха със сълзи докато четях поста ти. Дано скоро да сте петима! Очаквам с нетърпение този момент и разказите ти след него
ivi_81, съжалявам за случилото се   Дано вече да сте се възстановили. Явно скоро се е случило...  
ninand и Кати много се гушка, целува ме, прегръща ме, голяма ми е гальовница  
Иначе Кати често се сеща за бебето, за съжаление   Все ме разпитва разни неща, едни и същи де, защо, как така... От скоро започна да ме пита защо някои хора не могат да имат деца и не мога да разбера от къде и идват тези въпроси в главичката. Разпитвам я защо ме пита това, от къде го е чула. Опитвам се да отклонявам темата ако пак пита за бебето, гледам да не обръщам внимание, за да не остане спомен в нея. Спомня си обаче, че аз много съм плакала. Е, тогава се опитвах да се сдържам поне пред нея, но не винаги успявах. Сега постоянно ме пита нямам ли пак бебе в корема и само ми разказва с подробности каква добра кака ще е, сладурана малка  
Гретхен, как е госпожата със свирката,  моля те пиши. Като се сетя за това и направо   

Не са чак толкова трагични нещата със свирката, поне не съм чула скоро и видяла да се ползва На родителската среща си поговорих с възпитателките и съм доволна. Петър продължава да плаче като го водя, но млъква веднага след като изляза. Има респект от тях. Иначе е весел, контактен и разбран. Всеки ден обещава, че няма да плаче. Вече съм склонна да мисля, че е много привързан и  му е кофти да се разделяме. Не мога да кажа, че е послушен и не го очаквам. Обожава да прекарваме времето заедно и истински се радва, когато излизаме на дълги разходки. Надявам се кабинковия лифт да работи и да се качим до Ч. Връх утре. Препоръчаха ни да го качваме на висока надморска височина заради ушите

yaya, здравей! Добре дошла отново и дано за още дълго време. Важното е, че сте взели решение. Нещо, което не върви, е по-добре да се прекъсне. Желая ти да намериш баланса и нова любов, която да ти даде надежда за още по-хубави дни.

Иви, 

Полито,    няма да се повтарям, успех!

Къде сте, бе, хора  

Петър пак е с вирусна инфекция, три дни болничен, този път с баща си. Ден преди да се разболее, за първи път от известно време, не плака сутринта, защото го заведе баща му. Сменяме ролите, поне за седмица  

Момичета, скоро четох от първата тема насам, стигнах не повече от 20-та, но се улисах в четене, спомних си първите ни запознанства и споделените емоции. Много приятно ми стана. А сега как бавно върви една тема, повече от година пишем в тази

Ох, Грети, не ми говори за болести, че лошо ми става.....   Моите цяло лято не са боледували и сега се почна. Марти ходи 4 дена и се разболя с хрема и кашлица. В понеделник ходи и си го прибрах с повръщане, сега и Габи се разболя. Ужас ти казвам!

Иначе наистина беше прекрасно настроението в началото в темата!   аз сядах на компа преди да съм закусила още!

Иначе да, с бащите си не се глезят толкова. Раздялата не я преживяват така. 

Здравейте,
Надявам се всички да са здрави и малки и големи

Аз малко се позагубих, ама с малката на 2 месеца влезнахме в болница за бронхиолит, после се изписахме сами и в крайна сметка се оказа рефлукс и бронхиолита усложнение от него, но мина месец и половина докато разберем. После тук там, баткото на градина да пуснем и въобще въртележка.
Да чукна на дърво София е голяма кротуша и се гледа лесно. Май тези дни зъби я мъчат, ама и това ще мине.

Поли много се вълнувам покрай вас, стискам палци желанието ти да се сбъдне и да имате прекрасна Коледа ... Аз сънувах, че ще осиновим 2 момчета близнаци... да видим дали ще се сбъдне след някоя и друга година ...

rosicp браво, че свиквате. Един път като влезете в релси и всичко ще ви е наред, а и детето като свиква... в крайна сметка нали заради тях човек предприема такива стъпки.

Ааааа petia_tag гледам хубави снимки във фейса

anyto целувки на Андреа... то благодарение на вас е така възпитана. Повече такива деца да има. Успех и с рисунката.

gmarinova Как е положението сега с градината?

snowwhite от наблюдения при приятели с деца с такава разлика мога да ти кажа, че още макс половин година да са така, после им се поизравняват интересите и уменията и са много по-спокойни, така че още малко имаш да стискаш зъби.
Иначе ние нямаме време за двамата отделно, но според мен ще е наложително особено като пролази София. За сега Тео прекарва повечето време с мъжа, че бременността ми беше много уморено и вечер само лежах, сега с грижите около София пак нямам много време за него... Последния месец вече доста повече прекарваме двамата, или  тримата, пък мъжа работи. Притеснявам се като пролази София, че ще му разваля игрите и си мисля тогава да му отделям наистина време само за нас двамата.

yaya86 здравей, как няма да те помня. Много неприятно, но аз вярвам, че всяко зло е за добро. Вярвам, че всичко ще се нареди и ти пожелавам да имаш само прекрасни моменти от тук нататък. 

ivi_81   

Bellheimer честит нов член на семейството! Дано няма много бели, а само игри и да се грижат за кучето.

ninand Премесихте ли се в новата градина?

viper а не е ли по-добре да й обясниш, искам да кажа, че аз не знам как бих реагирала на твое място, но като страничен наблюдател. Да не й останат въпросите и да си мисли, че е нещо страшно и странно и лошо.. знам ли...

Здравейте от нас
При нас всичко е добре. Малко, по-малко нещата се нареждат. Купихме си кола, остана още малко от един заем, който го връщах три години, почнах да ходя на колеж два пъти в седмицата. Малко ми е трудно, защото се прибирам 2-3 след полунощ, ставам в 7,30 часа, за да приготвя Вито за училище, да закуси и да го заведа. Почва от 9, а аз в 9,30 съм на колеж до 11,30 и в 12 съм вкъщи. Взимам душ, хапвам набързо, сготвя ако мога и в 3,15 тръгвам за работа. В дните като не съм на колеж поне си поспивам, като се върна от у-щето на Вито. Сега чакам да оправим документите за колата, защото е необходимост просто. Безкола е трудно, а времето е ужасно. Днес например се прибрах вир вода. Вече трети чадър чупя от вятъра.
Чета ви всички, но нямам време да пиша често.
Поли и аз чакам с нетърпение новини от теб. Толкова ме радваш.
YaYa несъм била на твоето място и не мога да си представя какво ти е, затова не искам и да ти давам съвети. Само знам, че ти е много трудно. Аз бях сама без моя 8 месеца и въпреки че знаех  , че е за доброто на нас и затова го няма, безнего ми беше адски трудно и децата усещат ние как се чувстваме. Но пак е по-различна ситуация. Вярвам и аз като  mgamisheva, че всяко зло е за добро. Никога не може да сме сигурни в утрешния ден.
mgamisheva 
Ани Андреа е прекрасна и много умно дете.
На всички болнички бързо въстановяване.