ЮНСКИ ЮНАЧЕТА -Тема 116

Здравейте момичета мили,
как сте, защо така не пишете вече?
Поли, радвам се, че сте си изкарали страхотна почивка. Много се вълнувам за събитията около вас и с нетърпение чакам да се похвалиш, много мили емоции изпитвам....
Ние сме добре, децата започнаха градина. Андреа вече е без 2 зъба, много е сладка, много ме слуша, много ми е умничка. Феята, разбира се и донесе хубави подаръци, аз и обясних, че Феята съм аз, но тя упорито си вярва в истинската фея Преславчо и той е голям сладур, ама е доста палав, емоционален и непослушен и си имаме доста проблеми с неговите нервни изблици и истерии, дано по-бързо да минава този период.
Ние ходихме до Румъния на екскурзия, страхотно си изкарахме, видяхме много красоти, изкачихме се с лифта до надписа над Брашов и гледката беше вълшебна, а замъка Пелеш ми скри шапката направо - все съм чела приказки, гледала съм филми, представяла съм си кралски дворец - богатствата, красотите, изобилието в него надминаха всичките ми фантазии и представи за богатство. Вечерта имахме жива музика и доста потанцувахме, сервитьорите ни сервираха по много атрактивен начин и се заредих с хубави емоции за зимата, пък вече планувам за напролет следващата дестинация - може би ще е Италия...
И така, това е около нас, поздрави на всички, надявам се, че сте здрави, че сте изкарали едно чудесно лято и ви моля да се разпишете за да не се забравяме. Поздрави и целувки на малчовците!

Здравейте момичета и от нас!
Ние сме добре. От юли месец съм на работа, нощна смяна. Има един почивен ден за нощната, и той е събота, и всеки си има по още един през седмицата, но не винаги го дават. С мъжо почти не се виждаме. В момента сме на разговори по телефона, по път за работа и на бележки. Само когато почивам вечерта се виждаме, защото неговият почивен ден пък е неделя. Понякога като се прибера през нощта и той се събуди си гукаме.
Вито е вече на училище от 03 септември. Отначало хич не му се ходеше, но вече свикна и ходи с желание. То това се води предучилищна, а догодина е 1-ви клас. Тук завършват на 16 год. Училището започва от 9 часа и свършва в 15 часа, но ние го оставяме на платена занималня към
него, защото баща му го прибира към 16:30 часа. Иначе там рисуват, учат числата, буквите. Той може да брой до 20 без никакъв проблем на английски. Някой буквички също вече знае. На мен ми е много мъчно, защото го виждам само за 1 час сутрин, докато го приготвям за у-ще. Той също постоянно казва, колко много му липсвам и все ме пита кога съм почивка. Даже снощи се събуди като се прибрах и искаше да се гушкаме, и заспа в мен, като бебе. Много ми стана мило.
Иначе тук градът е хубав. Свикнах с него. Даже и с времето почнах да свиквам. Постоянно вали и духа вятър. Живота е доста уреден и евтин. Цените на храните са като в БГ, даже и по-евтино, разликата е че заплатите са 2-3, че и 4 пъти по-високи. Квартирите са по-скъпи, но пък си заслужава, заради удобствата. Е отнесох се. Това е от нас. Целувки  

Роси, много приятно и интересно ми беше да прочета как сте. Пиши повече за живота ви там, интересно е. Също и за училището на Вито. Явно е свикнал вече, странно ми беше като разбрах колко малки тръгват в Англия. Особено пък на 5 в първи клас. Предполагам, че програмата е доста олекотена?
Стискам палци нататък да си намериш по-добра "дневна" работа, за да сте по-често заедно.

Ани, много добре звучат твоите екскурзии!  И тука да ти кажа, че Анреа е многооо сладка! брат и е голям чаровник и той! 

Роси, много се радвам, че вече сте се адаптирали и малкия е вече ученик! На теб ти пожелавам повече свободно време с него! 

При мен нищо ново, много работа, малко свободно време, в което тичам покрай децата и това е! 

Здравейте отново!
Роси, много се радвам, че писа, че сте добре и че вече свиквате и се приспособявате там. Наистина промяната е голяма, но вие го правите с желание и затова не ви тежи. Вито е страхотен на клипчетата, нацелувай го много   И на мен ми е странно как така на 5 г. в първи клас, но явно системата е друга, както тук сега от 5 г. са в предучилищна.
Петя, благодаря ти за милите думи!   Вие как сте, разкажи за децата, интересно ми е дали само моя Преси е такъв буен и чувствителен.
А да ви разкажа онзи ден Андреа как ме умили и разплака чак:
Преди ми разказваше за едно дете в градината, което е от малцинствата и доста лошо миришело и никой не иска да играе с нея. Андреа все пак направила опит да поиграе с нея, но не могла да издържи на миризмата и се отказала. Това е преди време.
И онзи ден ми обяснява, че вече това момиченце и е приятелка и е играла с нея.
Попитах я: Е как така, вече не мирише ли на лошо?
А тя ми отговори: А не, още си мирише, ама нали мамо, е по-важно какъв е Човекът отвътре, а не отвън.......
Аз направо  , много е пораснала и помъдряла...  

Благодаря момичета за топлите думи. Ани непременно ще го нацелувам. Да и аз отначало се притеснявах с това ранно у-ще, но те тук не учат така както в БГ. Програмата им е по-лека с много интерсни занимания. Ето примерно тази седмица имаха фотограф на посещение, също и театър.
А и нали ви казах тук завършват на 16 години и после колеж. Той бързо свиква. Тази събота той се буди сутринта и ми вика айде на у-ще. Аз му казвам, че днес съм почивка и той също, и си мислех, че ще е доволен. А той ми вика не искам да си на почивка, а на работа, а аз на у-ще. Добре, че беше прекрасен ден, та бяхме в парка и игра със съученици, а и гледахме хип-хоп на живо в парка. Тук всяка неделя има пазари, наречени карбути. Хората си продават ненужните вещи. Има много играчки, техника, дрехи и каквото се сетите. Има ползвани, но и нови неща. И варират по 1,2,3 паунда. Евтинийка. Например моят мъж си купи велосипед за 10 паунда. Аз си купих чисто нов тостер за 2 паунда. Има телевизори за по 10-15 паунда. Кухненски роботи, хладилници,мебели и много неща на безбожно ниски цени. Това си и говорим с моят мъж, че хората се оттърват от нещата, който не ползват, но пък ще са нужни на други хора, а в БГ хората си пазят покъщнината с години, че има и от поколение на поколение. Абе организирани хора са, усмихнати, за най-малкото се извиняват. Определено мога да кажа, че ми харесва тук. Някакси се чувствам жива, пълна с енергия.   

Роси, супер звучиш, радвам се, че си щастлива. Надявам се скоро да преминеш и на дневна работа, за да имате повече време заедно.

Ани, Андреа е много умна и с добро сърце, като теб

А като чета как Вито се радва на училището, просто... не знам, момичета, Петър уж вече е голям, обаче какъв рев пада сутрин за градината. Ако не го държа здраво за ръката, или не го нося, ще избяга обратно към къщи. Това ни се случва всяка сутрин, от м. Май насам. Реве със сълзи Разпитвала съм го, не намирам проблеми. Вечер е жизнен, весел, доволен. Не съм усетила да се страхува от нещо/някой. Сега пробваме баща му да го води. Пак е плакал днес, но по-малко. Наистина се надявам да намерим решение, защото се измъчвам и деня ми не тече много добре след ревливите сутрини. Очаквам и родителската среща. Разместили са децата по групите, и все още не знаем защо. Петър е в група с приятелчета от миналата година, но има и нови деца.

При вас как е?

Здравейте!

Дълго време не съм писала, но ви чета редовно.

Грета, при нас мина този период след ваканцията, но беше с Криси. След 5 седмици, в които не ходиха на градина, Стефан нямаше търпение да ходи пак и да с види "приятелите". Криси плака около 1 седмица. Последната седмица от ваканцията четяхме книжките за Франклин, и за неговите приятели, и всяка вечер говорехме колко ще е хубаво като се върнат на градина и да с видят прия4елите - така подсилихме радостното очакване от връщане на градината...може би това д тревожи Петър - до скоро е бил ваканция и му трябва време да обърне нагаласата си, че вече не е ваканция.

При нас е ежедневие - работа, детска градина...Стефан и Криси си играят заедно, но и много се карат, и понякога е доста изморително непрекъснато да има арбитър между тях. Стефан му идва много понякога, че Кристина е безцеремонна и му взима играчките от ръцете и му разваля игрите, и съответно той започна да прави същото с децата в градината понякога, което не е добре - но говорим, говорим, мисля, че му е ясно, но и него го изморява постоянното съобразяване с малкия човек Криси, която пък още не разбира съвсем колко е по-хубаво да се играе заедно, вместо да се карат...

Затова съм решила, събота и неделя да се опитваме да прекарваме известно време с децата по отделно. Със Стефан е много приятно и забавно - ходим на кино, или до града, а с Криси излизаме в парка...Ани, Поли, Петя,  - вие, които сте в две деца, вие имате ли някакви такива ритуали? Някакви други хитринки, които работят, така че и двете деца да получават индивидуално внимание, и едновременно с това да се научат да играят повече заедно?

Криси след 1 седмица става на 2 г., не мога да повярвам коЛко бързо порасна...вече си е малко момиченце, със собствено мнение, говори много, шегува се, много е забавна...за съжаление, пак започна с настинките, щом тръгна на градина. Нослето й тече почти всяка седмица, но поне няма температура.

Грета и Нико не е много щастлив от градината. Беше в много дълга ваканция, два месеца и половина , от които два извън София и сега още мрънка сутрин. На два пъти се разплака в къщи за малко и все ме пита - днес последно нали, утре почивка (това понеделник вечерта примерно). Уж си има приятели там, играе, нищо не го притеснява, но... все пак режим, дисциплина, това може, това не може... това не му харесва.

Ани, Андрея ми стопли сърцето!

Роси и аз от тези английски евтинийки на разпродажба пазарувам, но от тук през ибей )) И не ми вярват хората, като казвам какви евтини нови неща купувам от там

Благодаря за коментарите, Снежи, Крем. При Петър не е заради ваканцията, а по принцип. Защото през Май, Юни и Юли е бил на градина, и тогава ревеше почти всеки ден. Мисля, че е много чувствителен. Често ми се обижда и може би това да е причината. Вчера го водихме на УНГ доктор и той каза, че детето е много спокойно и уравновесено, не е притеснено.

Здравейте, момичета! Приятно ми е да ви чета Роси, чудесно е, че се чувстваш добре!

Ние изкарахме една дълга ваканция, месец и половина, с децата, но честно казано ни беше много трудно и не беше никаква почивка. И в Лондон бяхме за 3 седмици, и на море, и на планина, но се оказа, че като са по цял ден с нас и един с друг някак много напрежение се натрупва у децата и започват непрекъснати разправии, глезотии, капризи, въобще е изтощително. Виж, като си имат режим и не са през цялото време с нас или един с друг е много по-нормално всичко!

При нас Бобата с лекота тръгна отново на датска градина. Е, мрънка по малко, тежи му това, че има някаква структура денят му и има толкова правила, но мисля, че му се отразява добре! Снежи, мисля, че добре сте го измислили, че трябва всяко дете да получава и време, в което е само с родителите. И ние до този извод стигнахме. Досега естествено си се получаваше това, тъй като Боби ходеше рано на градина, някой от нас прекарваше сутрините в игри с Андрей 2 часа, после го водим при някоя баба, следобед по-рано някой от нас взима Боби, разхожда се с него, а по-късно вечерта взимаме и Андрей. Но скоро и Андрей ще тръгва на ясла и ще видим как ще е. Те двамата като цяло се разбират доста добре, но има и доста сдърпвания, разбира се. Купих си някаква книжка "Siblings without Rivalry", чета, опитвам се да черпя някакви идеи .

Грета, притеснително ми се вижда това, че Петър толкова време плаче от детската... Това наистина е прекалено дълго време, а и странно е, че не го е правел и после изведнъж е започнал... Какво казват възпитателките, успокоява ли се веднага след като го оставиш, играе ли с деца или е потиснат? Той разказва ли ви нещо от детската - кои учители харесва, кои не харесва, с кои деца има караници. Аз понякога ако играят навън и отида да взема Боби, сядам на пейката до възпитателката и го гледам как си играе, как общува, какви са динамиките между децата, за да си създам лични впечатления. Дали това няма да е полезно, за да се ориентирате и Петър какво би могло да го притеснява?

При нас Боби навремето в началото тръгна с лекота, след няколко месеца обаче една госпожа нещо се беше объркала и като не успял веднага да си намери някаква дрешка се изнервила и му казала, че няма да дойдем да го вземем... Той страшно се стресирал, ревал, ревал, и после около месец, всеки път като беше тая госпожа (т.е. през ден) ревеше колкото му глас държи. Като беше другата, си влизаше спокойно. Добре че сподели какво го притеснява обаче, ние също, пред него казахме на госпожата, нали знаете, че каквото и да направи, винаги ще го вземем, тя също осъзна, че е сгрешила и положи усилия да се успокои детето и в крайна сметка сега се разбират добре, което много ме радва. Но искам да кажа, че имаше проблем, имаше той някакви страхове и затова беше почнал да реве, по конкретен повод, а не просто ей така...

Поздрави!

Аз лично стоях до прозореца на стаята докато разбера какво става след като влезе при децата. За 2 минути се успокоява и започва да играе. Всички госпожи, с които съм говорила казват, че е много послушен и почти веднага спира да плаче. Играе си с децата, не страни. А вечер, когато го вземаме, също играе и е весел.
Единственото нещо, което успях да разбера от него, и то вчера, е че една от новите учителки, сега, на втора група, свирела много силно със свирка и ги карала да се подреждат по един. И тя наистина има свирка на врата. Прилича на физкултурник. Но пък е много мила като го посреща и го успокоява, и го въвежда в стаята. Чувала съм добри неща за нея от родителите. Не ми е казал, че им се карат, или други по-странни работи, а само че ги "строяват". Сякаш налагането на правила не му харесва и роптае срещу това.
Чакам родителската среща и ще поискам да го видя през деня, без да ме очаква. Благодаря ти, че сподели  

Здравейте,
ее ето, че се появихте 
Благодаря ви за милите думи към Андреа! 
Грети, и на мен ми се вижда малко странно да плаче все още, вече са големи. Но пък всяко дете си е с различна психика. Щом като говориш с него и не казва да има нещо, което го притеснява. Може просто да му се иска да си е вкъщи с вас.
Преси преди доста плачеше, миналата година, но тази я чакаше с нетърпение, те само 1 месец бяха ваканция. Но ние постоянно говорехме как чакаме с нетърпение новата година, че вече са в по-голяма група, с нови, по интересни учебни книжки, и най-важното - че ще го запишем на народните танци, които той много обича и затова чакаше с нетърпение. Но и те са с Андреа стая срещу стая, виждат се, госпожите им често се сменят и заместват и си ги познават - и децата, и учителите. Аз вече се притеснявам за догодина, когато Андреа ще е ученичка, а той ще бъде в нова градина, в Плевен, с нови деца и госпожи...ама има време.
Ние този уикенд ходихме на Балканец, много добре си изкарахме, моят мъж реди плочки в банята на къщата, която си направихме, а ние с децата се разхождахме, брахме глог и четох книга, много отморяващо ми дойде.
Креми, Роси, и аз ибей много си го обичам. Съжалявам само, че в последно време нямам много време да го преглеждам по-редовно, но ето, и сега чакам 3-4 пратки от там 
Снежи, Зара, разбирам ви напълно, доста по-трудничко е, когато имаш 2 дечица, чудиш се как да си разпределиш времето, така, че всички да са доволни, да обърнеш внимание на всички, а и да не си пренебрегваш домакинските задължения и работата също...сложно е. Моята приятелка ми се чуди как при това динамично ежедневие успявам почти всеки ден да готвя, но аз просто обичам да го правя. А време поотделно не мога да им отделя, просто нямам. Но Преси много обича да е с баща си, по мъжки и когато има възможност тръгва с него, помага му като работи нещо - дали из градината, дали някое колело или машинка да ремонтират... А аз в това време се занимавам с Андреа, обикновено и показвам какво и как готвя или нещо друго от домакинската работа. Иначе навън на площадката излизаме все заедно.
Хайде стига съм  писала, чао засега и доскоро!

Здравейте на всички 
Може би някои от вас ме помнят, а други не.  Много дълго време не писах , защото преживях един много болезнен 4-годишен период в който се опитах да запазя семейството си... Уви не успях и от половин година съм в графата разведени. Определено ми беше трудно да пиша и чета , когато нищо не върви , а да ви занимавам с проблемите си не беше честно...
 Сега всичко се промени : със Стефчо сме при родителите ми , а до месец си отиваме в новото жилище. Той расте като гъбка , повечко не слуша и се опитва да върти номера , но ще мине и този период .
Радвам се за вас , че все още сте тук и се подкрепяте и се надявам да се намери малко местенце и за мен отново 

Yaya, много неприятно! Много съжалявам за неприятните преживявания и за двамата със Стефчо.... какво да ти кажа, не знам. Пожелавам ти само слънчеви моменти и много здраве от тук насетне!