Ми, а, де! Първо беше даване под наем, защото училището било далеч...
- Публикувана: 21 окт. 2012, 13:26 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2012, 17:50 ч.
На ръба съм...
Наде, да разгледаме така ситуацията.
1. Тръгва с рогата напред, тръгва се оспорване на имота, СИО ли е, не е ли, кой пил, кой ял, кой плащал и накрая печелим половината от гарсониерката в полза на Исайкова.
Какво следва от войната, обаче:
- Автоматично генерира наем за половината гарсониерка- 100 евра, или двеста лева.
- оспорва издръжката от 280 лева, с оглед доходите му от минимална заплата и я свежда до 80 лева месечно.
Теглим чертата и накрая Исайкова остава в гарсониерката с малкия, получава 80 лева издръжка и плаща 200 лева наем за половината апартамент.
Моля все пак да не изключваме реалната възможност да е лишена изобщо и от другата половина, ако съдът приеме, че имотът е закупен с пари на свекърите и дори да е форма на дарение от тяхна страна, все пак признае и правото на дарителите да развалят дарението, нали така.
2. План "Б" - мирно, тихо и светкавично се прехвърля целия имот на малкия /със или без право на ползване за нея, но се борим за 'със".
- Месечна издръжка от 280 лева.
След две-три години /може и по-рано/ страстите утихват, всеки е по пътя си, Исайкова си взима решение от съдия в Районен съд, продава гарсониерката и си купува където пожелае и каквото пожелае, което и е близо до училището на малкия и прочие. Пак с разговори, преговори и аргументи, остава си в добри отношения със свекърите и мъжа си, надявам се и животът продължава.
Аз препоръчвам второто.
Ти какво би препоръчала?
1. Тръгва с рогата напред, тръгва се оспорване на имота, СИО ли е, не е ли, кой пил, кой ял, кой плащал и накрая печелим половината от гарсониерката в полза на Исайкова.
Какво следва от войната, обаче:
- Автоматично генерира наем за половината гарсониерка- 100 евра, или двеста лева.
- оспорва издръжката от 280 лева, с оглед доходите му от минимална заплата и я свежда до 80 лева месечно.
Теглим чертата и накрая Исайкова остава в гарсониерката с малкия, получава 80 лева издръжка и плаща 200 лева наем за половината апартамент.
Моля все пак да не изключваме реалната възможност да е лишена изобщо и от другата половина, ако съдът приеме, че имотът е закупен с пари на свекърите и дори да е форма на дарение от тяхна страна, все пак признае и правото на дарителите да развалят дарението, нали така.
2. План "Б" - мирно, тихо и светкавично се прехвърля целия имот на малкия /със или без право на ползване за нея, но се борим за 'със".
- Месечна издръжка от 280 лева.
След две-три години /може и по-рано/ страстите утихват, всеки е по пътя си, Исайкова си взима решение от съдия в Районен съд, продава гарсониерката и си купува където пожелае и каквото пожелае, което и е близо до училището на малкия и прочие. Пак с разговори, преговори и аргументи, остава си в добри отношения със свекърите и мъжа си, надявам се и животът продължава.
Аз препоръчвам второто.
Ти какво би препоръчала?
Наде, да разгледаме така ситуацията.
1. Тръгва с рогата напред, тръгва се оспорване на имота, СИО ли е, не е ли, кой пил, кой ял, кой плащал и накрая печелим половината от гарсониерката в полза на Исайкова.
Какво следва от войната, обаче:
- Автоматично генерира наем за половината гарсониерка- 100 евра, или двеста лева.
- оспорва издръжката от 280 лева, с оглед доходите му от минимална заплата и я свежда до 80 лева месечно.
Теглим чертата и накрая Исайкова остава в гарсониерката с малкия, получава 80 лева издръжка и плаща 200 лева наем за половината апартамент.
2. План "Б" - мирно, тихо и светкавично се прехвърля целия имот на малкия /със или без право на ползване за нея, но се борим за 'със".
- Месечна издръжка от 280 лева.
След две-три години /може и по-рано/ страстите утихват, всеки е по пътя си, Исайкова си взима решение от съдия в Районен съд, продава гарсониерката и си купува където пожелае и каквото пожелае, което и е близо до училището на малкия и прочие. Пак с разговори, преговори и аргументи, остава си в добри отношения със свекърите и мъжа си, надявам се и животът продължава.
1. Тръгва с рогата напред, тръгва се оспорване на имота, СИО ли е, не е ли, кой пил, кой ял, кой плащал и накрая печелим половината от гарсониерката в полза на Исайкова.
Какво следва от войната, обаче:
- Автоматично генерира наем за половината гарсониерка- 100 евра, или двеста лева.
- оспорва издръжката от 280 лева, с оглед доходите му от минимална заплата и я свежда до 80 лева месечно.
Теглим чертата и накрая Исайкова остава в гарсониерката с малкия, получава 80 лева издръжка и плаща 200 лева наем за половината апартамент.
2. План "Б" - мирно, тихо и светкавично се прехвърля целия имот на малкия /със или без право на ползване за нея, но се борим за 'със".
- Месечна издръжка от 280 лева.
След две-три години /може и по-рано/ страстите утихват, всеки е по пътя си, Исайкова си взима решение от съдия в Районен съд, продава гарсониерката и си купува където пожелае и каквото пожелае, което и е близо до училището на малкия и прочие. Пак с разговори, преговори и аргументи, остава си в добри отношения със свекърите и мъжа си, надявам се и животът продължава.
Еми аз нали затова казвам - да взема и да бяга.
Дори и да не и се полага морално, щом правно са пропуснали да га направят навремето, да оформя документите и да се спасява. Но за пореден път се убеждавам, че прваното няма нищо общо с моралното и обратно След две-три години /може и по-рано/ страстите утихват, всеки е по пътя си, Исайкова си взима решение от съдия в Районен съд, продава гарсониерката и си купува където пожелае и каквото пожелае, което и е близо до училището на малкия и прочие. Пак с разговори, преговори и аргументи, остава си в добри отношения със свекърите и мъжа си, надявам се и животът продължава.
Аз препоръчвам второто.
Ти какво би препоръчала?
Ми, а, де! Първо беше даване под наем, защото училището било далеч...
Ти що не ми отговаряш - ако свекърите ти ви бяха дали пари да си купите апартамент, щеше ли ти да имаш право върху него, макар че не си дала и една стотинка?
Защото аз ти гарантилрам, че в случай на развод щеше да се бориш със зъби и нокти за правото си на една втора, плюс възможността да останеш в него и след навършване на пълнолетие на децата ти, включително и ако ти се наложи да сменяш квартала и училището и да го продадеш.
И това е абсолютно справедливо, и затова и законодателят така е решил тия въпроси. Въпреки, че незнайно защо според някои тука е редно една жена да излезе от деветгодишен брак и дете на улицата. А къде отива компенсацията за нейния труд за това семейство през тези години и пропуснатите ползи?
Може.
АКо имотът е на името на сина и, тя е настойник и се взима решение от Районен съдия за защита интересите на детето и се реализира продажбата без проблем.
А-а, не е така, Наде.
В нашата родина, една жена може да бъде малтретирана, унижавана и пребивана, дори, съвсем безплатно.
АКо имотът е на името на сина и, тя е настойник и се взима решение от Районен съдия за защита интересите на детето и се реализира продажбата без проблем.
Винаги е така. При "катастрофа" целта е да се минимизират загубите - моралните загуби компенсираш с материални, а материалните с морални. В случая жената ще компенсира с един апартамент, а синчето с висове, крясъци и обиди
А-а, не е така, Наде.
В нашата родина, една жена може да бъде малтретирана, унижавана и пребивана, дори, съвсем безплатно.
За каква алчност говорите изобщо бе хора, в белите страни, виновния за разбиването на семейството съпруг дължи издръжка на другия (често жената), а какво да говорим за имоти, деца и т.н.
Че има право жената на част от имота, как да няма. Сега у нея остава по-голямата тежест и отговорност да се грижи и отгледа сина им, това никаква издръжка не го плаща.
Че има право жената на част от имота, как да няма. Сега у нея остава по-голямата тежест и отговорност да се грижи и отгледа сина им, това никаква издръжка не го плаща.
И тук ще стане. Когато коментирахме нашия договор, нотариуса ни сподели, че определно започва практика в тази посока и жените си държат на издържка, и за тях освен всичко останало в случай на развод, дори хора с по 20-30 год брак подписват договори. Въпрос на време е нещата да започнат да стоят по малко по-различен начин.
Имотът си е СИО, но се води само на единия и той си плаща данъка.
Изобщо не е вярно това. Ако по време на брака един от съпрузите придобие имот този имот е СИО и другия съпруг е длъжен да декларира в общината половината и да и плаща данък. Не мога да твърдя ако не го декларира какво ще стане, но най- вероятно ще получи известие за неплатени данъци в някакъв момент, защото съпругът на чието име е жилището ще плаща само половин данък. Това става ясно още при нотариуса, който задължително е наясно купувача дали е семеен или не.
Напротив, Надя е права. Може и само единия от съпрузите да плаща целия данък върху собствеността.
Ти плащаш ли половината от данъка за колата ви? Сигурно не, но имаш право на половината от нея.
А адвокатите могат да са гледали много неща, но затова посъветвахме авторката да намери добър адвокат, защото мнозина имат диплома и елементарни неща не знаят.
Ми, а, де! Първо беше даване под наем, защото училището било далеч...
Ти що не ми отговаряш - ако свекърите ти ви бяха дали пари да си купите апартамент, щеше ли ти да имаш право върху него, макар че не си дала една стотинка?
Защото трябва да си голям идиот, за да отказваш нещо наготово
Ако е с право на ползване само - Исайкова не може да продава нищо.
Не отговарям, Ирис, защото не моят живот е обект на разискване, аз не съм пускала тема, нито съм искала съвет! Страничен наблюдател съм, старая се да бъда възможно най-обективна. Нали ужким за морал, за честност... дрън-дрън!
Има време някой да светне свекъра какви ще са последствията, все още няма нищо подписано. Като гледам, всичко си е едно и също откак светът светува - моралът е за другите, ние лесно се лекуваме с материалното.
Има време някой да светне свекъра какви ще са последствията, все още няма нищо подписано. Като гледам, всичко си е едно и също откак светът светува - моралът е за другите, ние лесно се лекуваме с материалното.
Ако е с право на ползване само - Исайкова не може да продава нищо.
Точно така !
Може да го продаде само детето , което е собственик , когато стане пълнолетно и то ако майка му се откаже от правото на ползване .
Майката е ползвател .