Like_Smoke , сигурно сте оценили напълно приятелството си като бивши колеги вече.
- Публикувана: 24 окт. 2012, 18:44 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2012, 18:36 ч.
Приятелски отношения с колегите - за или против сте?
Твърдо съм против подобни отношения на раб. място!
Какво разбирате под "приятелство между шеф и подчинен"? Любопитно ми е, защото в моята работа смятам, че съм приятелка с момичетата, нищо, че им се водя "шеф" (т.е. управител). Вече 5 месеца съм в болнични и продължаваме да излизаме заедно, да си споделяме най-различни неща, когато мислех да се разделям с БНД те ме подкрепиха психически... Хора, които още като ме назначиха на високата позиция (което в нашата фирма не е кой знае какво) разбраха, че няма да съм типичния шеф, а ще съм една от тях - защото мойто място зависи от тях, а тяхното - от мен. И за няколко месеца успяхме всички заедно да направим офиса най-печелившия не само в нашия регион, но и в страната. Сега това е офиса, който приема и прави най-голям процент от поръчките във фирмата. А беше офиса, в който никой не искаше да работи! Пиша това, за да се види колко голямо значение има това, да си приятел с подчинените си. Идвали са по-рано на работа и са си тръгвали по-късно. Идвали са на работа в 2/3 от почивните си дни и на всички официални празници, като за това никой не им е платил допълнително. Идвали са, за да се докажем като най-добрите. И сме успявали. Нещо, което сегашния им управител не може да постигне, нищо, че има опит на тази позиция от доста години.
Ако мога да обобщя - приятелство на работното място - ЗА!
Ако мога да обобщя - приятелство на работното място - ЗА!
Твърдо съм против подобни отношения на раб. място!
С нови приятели са ме запознавали стари приятели.
Намирала съм и в интернет - форуми по интереси.
Хората имат разни разбирания за приятелството. Но, за мен е убийствено да нямаш приемлива работна среда. Че аз с тия хора прекарвам повече време, отколкото със семейството си!
С колегите си не споделям, примерно, подробности от интимния и семейния живот (макар с някои от тях да сме бюро до бюро вече къде 15 години).
Въпреки това сме добър отбор, разговорът ни върви, споделяме общи интереси, обядваме заедно, понякога се събираме на чашка или културно мероприятие и в извънработно време, та даже и извън София по уикенди. Неформално имам предвид, в нашата работа тийм-мийм билдинги няма.
За по-близък контакт - няма как; различни сме по възраст, социален и семеен статус. При екипи, съставени изцяло от млади хора (особено ако им е първа работа), е друго. Те имат много свободно време, по-отворени са към нови контакти и шанс да изследват как ще им се получи общуването и извън работната среда.
Все пак, няколко близки приятелства са оцелели и извън офиса; в моминските години се сдружихме с една колежка, която остана за кратко (година) при нас, но вече 6-7 години е сред 2-те ми най-добри приятелки. В по-младежките и купонджийски години имах и 2-3 други по-трайни приятелства с настоящи/бивши колеги. Сексвръзки в офиса не съм имала, но то щото така се е получило - не мисля, че и с тях нямаше да се справя
Разочарования в сегашната среда не си спомням. Виж, на първото ми работно място, където бях 18-21, имаше
С колегите си не споделям, примерно, подробности от интимния и семейния живот (макар с някои от тях да сме бюро до бюро вече къде 15 години).
Въпреки това сме добър отбор, разговорът ни върви, споделяме общи интереси, обядваме заедно, понякога се събираме на чашка или културно мероприятие и в извънработно време, та даже и извън София по уикенди. Неформално имам предвид, в нашата работа тийм-мийм билдинги няма.
За по-близък контакт - няма как; различни сме по възраст, социален и семеен статус. При екипи, съставени изцяло от млади хора (особено ако им е първа работа), е друго. Те имат много свободно време, по-отворени са към нови контакти и шанс да изследват как ще им се получи общуването и извън работната среда.
Все пак, няколко близки приятелства са оцелели и извън офиса; в моминските години се сдружихме с една колежка, която остана за кратко (година) при нас, но вече 6-7 години е сред 2-те ми най-добри приятелки. В по-младежките и купонджийски години имах и 2-3 други по-трайни приятелства с настоящи/бивши колеги. Сексвръзки в офиса не съм имала, но то щото така се е получило - не мисля, че и с тях нямаше да се справя
Разочарования в сегашната среда не си спомням. Виж, на първото ми работно място, където бях 18-21, имаше
За съжаление, ситуации, в които попадам на работното място ме карат да мисля по-скоро в насока против. Нямам нужда от приятели, а от хора, които си вършат работата отговорно. Наблюдавам, че никак не е лесно приятелството да отстъпи място на правилата, принципно еднакви за всички.
Приемлива работа среда и колеги - приятели са съвсем различни неща според мен, както и споделянето не е обвързано с приятелство. Има неща, които не съм обсъждала и не желая, дори с най-близките си приятели.
Приемлива работа среда и колеги - приятели са съвсем различни неща според мен, както и споделянето не е обвързано с приятелство. Има неща, които не съм обсъждала и не желая, дори с най-близките си приятели.
Аз съм за и за това подхождам приятелски към всички. Но практиката показва, че това не се цени. Цени се "отраканото" и "готино" държание. В София доста хора са станали прекалено цинични. Стават приятели само с някого, от когото могат да имат полза. Освен това дори и да не съм вече на същата работа това не означава, че вече не съществувам.
Нямам нужда от приятели, а от хора, които си вършат работата отговорно. ...
Приемлива работа среда и колеги - приятели са съвсем различни неща според мен, както и споделянето не е обвързано с приятелство.
Приемлива работа среда и колеги - приятели са съвсем различни неща според мен, както и споделянето не е обвързано с приятелство.
+ 1
Не съм предубедена и затворена към хората, само защото са ми колеги. Ако си допадаме, защо да не си пиеме от време на време заедно питието и да се забавляваме? Най-добрите ми приятелства са създадени именно в работата, нямам никакви приятели от ученическите години, разстоянията прекъснаха контактите ни. Всеки приятен човек, с когото се разбирам е потенциален приятел/приятелка, независимо дали е колега или не.
Аз също съм За,макар че моите шефове не толерират това!Малко едва ли не трябва да не показвме приятелски отношения,защото започват да ни разместват.Един ден работиш с едни колеги на другия ден със други,не че това е лошо,тъкмо се опознаваме всички по-добре!Но въпреки всичко си личи ,че не им харесват тези приятелски отношения и излизанки след работа,според тях се създавали групички.И едната ми колежка наскоро ми каза,че откакто е казала,че се разбира с мен много добре все по-рядко я изпращат при мен,и мениджърката постоянно се чудела как да я заяде!Е то от мен винаги има кой да се оплаква,но това е заради високия пост ,който заемам и е нормално да не ме харесват!Но и доста хора нямат грам пререкания с мен!
Честно не успявам да се сетя какво може да споделя лично, което да ми попречи служебно след като го разгласи подвелата ме колежка Всичко лично си ми е такова, че дали ще предаде доверието ми колежка или приятелка няма значение.
Приятели търся и намирам навсякъде, не си поставям граници. В действителност с годините по-трудно се сприятеляваам и доверявам. Ако в службата не намеря близки души то нямам много къде - остава на детската плпщадка, където се бистрят само разговори за манджи и деца и признавам съм безкрайно отегчена ... /а сега ме разчекнахте/
Всичко лично си ми е такова, че дали ще предаде доверието ми колежка или приятелка няма значение. Приятели търся и намирам навсякъде, не си поставям граници. В действителност с годините по-трудно се сприятеляваам и доверявам. Ако в службата не намеря близки души то нямам много къде - остава на детската плпщадка, където се бистрят само разговори за манджи и деца и признавам съм безкрайно отегчена ...
/а сега ме разчекнахте/
Честно не успявам да се сетя какво може да споделя лично, което да ми попречи служебно след като го разгласи подвелата ме колежка Всичко лично си ми е такова, че дали ще предаде доверието ми колежка или приятелка няма значение.
Приятели търся и намирам навсякъде, не си поставям граници. В действителност с годините по-трудно се сприятеляваам и доверявам. Ако в службата не намеря близки души то нямам много къде - остава на детската плпщадка, където се бистрят само разговори за манджи и деца и признавам съм безкрайно отегчена ... /а сега ме разчекнахте/
Всичко лично си ми е такова, че дали ще предаде доверието ми колежка или приятелка няма значение. Приятели търся и намирам навсякъде, не си поставям граници. В действителност с годините по-трудно се сприятеляваам и доверявам. Ако в службата не намеря близки души то нямам много къде - остава на детската плпщадка, където се бистрят само разговори за манджи и деца и признавам съм безкрайно отегчена ...
/а сега ме разчекнахте/
Но пък това ИЗОБЩО не означава, че човек като има 1-2 деца и вече няма други интереси! Е, може и да няма де - всеки според мечтите и напъните си. Ако за една майка най-важна е кариерата (примерно) няма как да са ѝ интересни разговори за манджи и пелени, но ако е бебето е сбъднатата ѝ мечта, нормално това да е целият ѝ свят. Приятелски или само колегиални отношения - и двете са поносими и на моменти - дори приятни. Но нещото, което трови всяка работа са интригите! Особено ако има някой шеф, който да е интригант - любител (или професионалист в сферата
) и... става мазало! Та всичко друго се понася, само интригите - не! Препоръчани теми