- Публикувана: 26 окт. 2012, 21:11 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2012, 21:53 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 160
Момичета вие не отчитате една друга подробност. Актьорството е професията на Енгин и от нея си изкарва хляба. Преди Облака не вярвам да е взимал големи хонорари, така че му се е налагало да работи всяка година в проект. Вечв за КВФ нещата седят различно, сигурна съм , че е спечелил много и финансово. Сега може да си позволи да си почива, да си подбира още повече ролите и тн.
Той не е много по почивките, май.
) Пък и почивките му като че ли са активни, ако съдим по снимките с водолазите... Както подчерта и Марианка, в момента Енгин не почива - снима. Това, че не е тв сериал, си е башка история. Дейзи, аз и вчера май написах и днес поразмишлявах над твоя въпрос и повярвай ми,не се сещам коя сцена Берен е отиграла така,че Енгин да почерпи нещо от нея.Всъщност може би наистина е научилнещо,а именно как да не прави някои сцени. 
Маричка,нали 2007-2008 снима Karaulan, 2008-2009 снима АБО,така че няма дълго прекъсване(а може и да греша)
Маричка,нали 2007-2008 снима Karaulan, 2008-2009 снима АБО,така че няма дълго прекъсване(а може и да греша)
А може и да си права.
)В Уикито е дадено така (с по две години, явно защото сезоните на снимане на филмите обхващат края на едната и началото на др. година):
Скрит текст:
Movies
Title Year Role Notes
Kader 2006 Cevat
Turkish Cinema Award (SIYAD) for “Most Promising Actor”
CASOD (Cagdas Sinema Oyuncuları Dernegi) Oyunculuk Award in 2006 for “Most Promising Actor”
Television
Title Year Role Notes
Yabanci Damat 2004–2007 Kadir Sadıkoglu
Karayilan 2007–2008 Nizipli Halim
Bir Bulut Olsam 2008–2009 Mustafa Bulut
Fatmagulun Sucu Ne? 2010–2012 Kerim Ilgaz
Theater
Title Year Role Notes
Romantika Muzikali 2007 Ceto
Хронологично, изглежда така:
Yabanci Damat 2004–2007
Kader 2006 (още докато снима БЧ)
Karayilan 2007–2008
Bir Bulut Olsam 2008–2009
Fatmagulun Sucu Ne? 2010–2012
Title Year Role Notes
Kader 2006 Cevat
Turkish Cinema Award (SIYAD) for “Most Promising Actor”
CASOD (Cagdas Sinema Oyuncuları Dernegi) Oyunculuk Award in 2006 for “Most Promising Actor”
Television
Title Year Role Notes
Yabanci Damat 2004–2007 Kadir Sadıkoglu
Karayilan 2007–2008 Nizipli Halim
Bir Bulut Olsam 2008–2009 Mustafa Bulut
Fatmagulun Sucu Ne? 2010–2012 Kerim Ilgaz
Theater
Title Year Role Notes
Romantika Muzikali 2007 Ceto
Хронологично, изглежда така:
Yabanci Damat 2004–2007
Kader 2006 (още докато снима БЧ)
Karayilan 2007–2008
Bir Bulut Olsam 2008–2009
Fatmagulun Sucu Ne? 2010–2012
Отбелязваме голямата промяна в играта му още по времето на Караилан (сезон 2007/2008). После, изведнъж, в следващия сезон, прави образ, който може да докара зрителя до умопомрачение с дълбочината и изразителността на актьора.
Така е Марица, самият Енгин споделя ,че в АБО е надхвърлил възможностите си или нещо от този род. Той е имал 7 месеца време да се подготвя и го е направил много задълбочено. Пресъздаде образа толкова ярко, че ние сме още опиянени от сюжет и игра. Считам, че неговата интелигентност и отговорност са му били първите помощници при разбирането на образа и вглъбявянето в него. Самият той казва, че накои актьори чакат подобна роля десетилетие. Той разбира правилно шанса да е избран и се подготвя отлично, а ролата изиграва блестящо.
Аз искам да отбележа и нещо друго. Знаем, че Енгин не харесва много много правилата на индустрита, в която се развива. Но аз установих, че реално той иска да бъде в тази индустрия, иска да се занимава с актьорство и да постига успехи.
Когато приемаше някаква награда( със сивото сако) той каза- Посвещавам тази награда на Мерал, защото без нея аз нямаше да съм днес тук” . Енгин е благодарен, че съдбата му е дала шанса да се развива като актьор и да успее. Може да не му харесват славата, папараците, интригите и тн, но той просто принадлежи към тази индустрия и е щастлив да е там.
Другото нещо , което забелязах е в интервюто с арабската журналистка, тя го попита дали би участвал отново с Берен в някой проект. Той й отговори- „Разбира се, защо не?” . Това ми показва, че Енгин има сериозни планове за развитие в кино и тв индустрията и занапред. Което може само да ни радва, защото това означава много нови роли с Енгин.
Когато приемаше някаква награда( със сивото сако) той каза- Посвещавам тази награда на Мерал, защото без нея аз нямаше да съм днес тук” . Енгин е благодарен, че съдбата му е дала шанса да се развива като актьор и да успее. Може да не му харесват славата, папараците, интригите и тн, но той просто принадлежи към тази индустрия и е щастлив да е там.
Другото нещо , което забелязах е в интервюто с арабската журналистка, тя го попита дали би участвал отново с Берен в някой проект. Той й отговори- „Разбира се, защо не?” . Това ми показва, че Енгин има сериозни планове за развитие в кино и тв индустрията и занапред. Което може само да ни радва, защото това означава много нови роли с Енгин.
Добър ден момичета !
Започвам виртуалният ден с благодарност за всичко, което правите нашата тема бъде високо оценявана и посещавана, да се харесват нещата които правим и съответно да бъдат "пренасяни" и в други теми.
Тук се пишат стойностни коментари и анализи, целящи дълбоко вникване както в съдържанието на даденият "продукт" - филм или сериал, така и в пресъздаването на съответните образи в тях.
Това, че сме избрали да "разгадаваме" актьорът и човек Енгин Акюрек е личен избор на всяка една от нас списващи в темата.
Държа да отбележа, че и на мен не ми е особено приятно "двуликото писане".
Както отбеляза Веляна - есента вече твърдо напомни, че идва и почти стана пълноправна господарка навсякъде. При мен в Балкана от вчера е студено, вали и духа. Ама...време му е, както казва Емо Чолаков..
Марица се опитва все още да задържи лятото с "Еньовденска-та невеста" - стопли ни душичките.
Мариянка - продължава да ни повдига духа и настроението с хубави колажи и новини.
На всички момичета, които тепърва ще откриват темата ни - добре дошли !
И понеже е есен - едни "Есенни цветя " - поднесени с песен.
Така е Марица, самият Енгин споделя ,че в АБО е надхвърлил възможностите си или нещо от този род. Той е имал 7 месеца време да се подготвя и го е направил много задълбочено. Пресъздаде образа толкова ярко, че ние сме още опиянени от сюжет и игра. Считам, че неговата интелигентност и отговорност са му били първите помощници при разбирането на образа и вглъбявянето в него. Самият той казва, че накои актьори чакат подобна роля десетилетие. Той разбира правилно шанса да е избран и се подготвя отлично, а ролата изиграва блестящо.
Думата беше "насилил" възможностите си.
Хайде, да не ви мъча с разхвърляно представяне на изводите, които направихме за АБО, давам ги накуп:
Скрит текст:
*
Аслан и доктора си приличат по желанието си да наложат контрол в поведението на Мустафа.
За мен тук е разковничето в целия сериал. Винаги някой искаше да наложи нещо над Мустафа.
Баща му се е заел като първороден син с възпитанието му и се е опитал да го моделира по свой опит и подобие. При неподчинение правилата са ясни - или наказание или върла манипулация с цел подчинение. Няма друго освен подчинение на думата на бащата.
Майка му се съгласява да го оженят за Асие, като нейна роднина, за да може Мустафа да стане родител и да има поколение, защото с Нарин нещата са ялови.
Това ако не е подчинение, здраве му кажи!
И понеже Мустафа е възпитан в патриалхални ценности всички виждаме, че се съгласява с решението на родителите си, въпреки, че преди това възстава и прави куп глупости, накрая омеква и се подчинява. Изцяло решенията за неговият живот са на родителите му. Никой не го разбира за Нарин, никой не иска да усети ранимата му душа и чистото му сърце.
Никой не го е научил да обича и как да се държи с жените. Той е най-големият и първородният, на него се възлагат много надежди и му се вменяват отговорности.
Да, ама не! Мустафа се превръща в един “неуправляем атом“, защото той не разбира как трябва да обедини тези отговорности с дълбоко нежната си душевност, страдаща и плачеща за любов.
И това не е раздвоение на личността, за да бъде вкаран за лечение, каквото е при психично болните хора. Това е непосилен товар, за който няма трасиран път.Всъщност има път, но това е пътят на родителите му, срещу които той с деянията си възставаше. Поведението, което имаше наподобява прибоя. Интуитивно усещаше всичко и всеки, но невинаги можеше да реагира адекватно, защото не знаеше как, а показваше голямо его. Накрая сам искаше някой да го научи да бъде добър. Той усещаше тези празноти у себе си в поведението си към другите и помоли Нарин да го научи. Това е за мен Мустафа и така разбирам този образ.
Невероятен образ с невероятна игра и творчески екип. (Димана)
*
Темата с психиатриите е много сложна и мен ме вълнува много, защото там попадат много неболни хора. Затова се опитвам да разбера Мустафа и откъде произлиза всичко около него. Най-голямата болка за всеки човек е когато е отхвърлен и когато е подчинена волята му. Тогава всеки реагира различно - един с агресия, друг с примирение и прочее. (Димана)
*
Доколкото съм запозната с теорията за инстинктите, има две основни реакции на стрес - бой и бягство. Тук става въпрос за нещо, което не се контролира съзнателно. Мустафа Булут реагира по първия начин.
Но е излишно да задълбаваме толкова в психологическо изследване на образа. Профилът му е такъв, какъвто ти си го скицирала, Димана... Към типологическата характеристика на характера - холеричен темперамент, добавяме заболяване, заради което околните са му позволявали неща, туширани при други деца и пр. и лошо възпитание от страна на бащата („Мустафа аз го възпитавах, Дурие, и виж какво излезе.”) и се получава Мустафа Булут... Интелигентен, своенравен („Като малък, щом се разсърдеше, се криеше... по два дни не можехме да го открием в конака...”), упорит, с голямо его, подивял в следствие на слободията и липсата на правилно възпитание, но и нежен, раним, чувствителен. (Марица)
*
Не съм съгласна, че това е някаква надежда за Мустафа и Асие. Асие измами Мустафа с изнасилването в хотела. Това го нарани (изгуби своята невинност, която искаше да даде на Нарин) и вбеси - той беше манипулиран, тази жена се възползва от безсъзнателното му напиване от мъка по загубата на Нарин. Асие е меркантилна, заядлива, подла, досадна, самовлюбена ... оххххххх... Много качества, които са в пълна противоположност с качествата на Нарин. При положение, че Булут обича безумно Нарин именно заради нейната невинност, заради чистотата на душата и, как го виждате да заобича Асие??? Да, вярно е, тя също малко кротна към края, но си остана същата дребна душа. Няма начин Булут да я обикне. А без любов животът му си остава наказание. Защото душата му беше пълна и цяла само с Любовта.
*
Оставам на мнение, че най-чистата душа, въпреки всичките дивотии, които сътвори, си остава тази на Булут. Той не направи компромис със своята най-голяма ценност - любовта си към Нарин. Бори се за нея до край. След това я уби - за доброто на другите и на самата Нарин.
Е, при такава саможертва, защо трябваше де бъде осъден на нелюбов от Мерал, питам аз?
Справедливо ли е това?
*
Той се предаде.
Така както се предаде, когато беше "хуманно подложен на лечение" в психиатричната клиника.
Но тогава - спасението му беше първо Нарин с идването си, после и появата на Нар.
Сега - когато Нарин твърдо заяви с поглед, с поведение, че "отива" при доктора, че се "отдава" сама, доброволно - това е наистина краят за Мустафа.
Не знам защо, но ми се струва, че ако не беше припаднал - куршумът беше за него. (Марта)
*
Споделям твоето усещане - писах преди няколко дни за това. В 29-и еп. Булут и сам го каза на брат си : От тук нататък няма нищо, Яшар. Унищожихте ме.
Булут се прекърши пред общата воля, предаде се. Изряза сърцето си, остави дупка там, където беше Нарин. Празнота, която няма да бъде запълнена никога.
*
На друго място разсъждавах - ако Сердар беше оцелял, какъв живот очакваше тогава Нарин с него? В момента, в който приключи "минната" си мисия в този край, Сердар щеше да отиде на друго минно поле. Тогава Нарин щеше да бъде изправена пред избор - да го последва, като изостави земята и семейството си, или да изостави него, за да остане с близките си. Щяха ли да опазят щастието и разбирателството си пред този тежък и сложен избор и за двамата? Ако пък Сердар останеше в Гюзелюрт, за да не изправя пред избор Нарин, щеше ли да е щастлив без каузата си - да носи мир в душите на хората, да премахва мините, заложени от миналото там и обричащи ги на духовна смърт?
Пак ще кажа - всеки един от героите в АБО получи своето щастие, дори и за кратко. Единственият, който беше обречен да остане нещастен и сам е Мустафа Булут. Точно това не намирам за справедливо, защото не той беше "грешникът", който трябва да бъде наказан. Той беше жертва. Най-голямата при това на всичко, случващо се в Гюзелюрт (буквално преведено - хубав кай).
НЯМА надежда за Булут що се отнася до любовта към друга жена. НЯМА. И това за мен е просто ужасяващо за самия Булут. Представете си годините, които му предстоят в самота. Колко може да запълни душата на един мъж посвещаването на деца и някаква кауза? Бъдете реалисти - това може да носи пълно удовлетворение на една жена, макар и в изключителни случаи (майка Тереза, например), но не и мъж. Те просто имат друго мислене и други приоритети. Тук говорим за емоции, не за обществена полезност и значимост. А емоцията любов е отнета на Булут. Няма я и няма да я има. Друга, достойна да бъде обичана в обкръжението му няма. Твърде висок е идеалът му за любов - изисква безгрешност от страна на любимата. (Марица)
*
...никой не разбра, дори не се опита да разбере М.Б. и неговата силна, страстна и безрезервна любов и накрая ни оставиха да гадаем щастлив ли е или нещастен и как ще се развият взаимоотношенията в този триъгълник. Защото никой , ама никой , не е срещал любовта, а камо ли в този чист и неподправен вид. Представете си, че както си вървите по улицата се сблъскате с извънземен. Така и с нашите герои - те са поразени, озадачени от чувствата на М.Б. и най-лесно е да го възприемат като душевно болен, просто защото е различен. Аз мисля даже, че М.О. не е знаела какво да прави с толкова влюбения М.Б. и е взела компромисно решение. Според мен още от началото на филма, той беше обречен, защото той е извън стандартите на това болно общество, стегнато в оковите на безброй предразсъдъци. Щастлив или нещастен, той си знае как ще се чувства в бъдеще, но аз съм доволна , че М.О. не го накара да се влюби или категорично да го свърже духовно с Асие. Така поне у мен остана, макар и малка надежда или поне удовлетворение, че Асие не превзе сърцето му. Не я харесвам тази героиня - простее ми. Нито за миг не бях на нейна страна, не я заобичах, не я съжалих. Не ми харесват методите й с които брани територията си, която между впрочем завоюва непочетено. (Милка Радева)
*
Можеше да има шанс Булут с Асие, ако тя беше почтена, чиста душа... но не би!
А преди малко за пореден път се убедих, че никога няма да се подобрят в интимен план отношенията му и с Нарин - тя го мисли за луд (АБО-27 краят: Лудостта на Мустафа няма да свърши.). Това, от което той се страхуваше поначало. (Марица)
*
Докато гледах серията и поредния разговор – изповед на Мустафа с Нар си зададох въпроса – защо Мустафа говори и споделя с едно дете, с едно бебе, което може само да му се усмихва или да плаче? Защо оставиха Мустафа толкова самотен, толкова неразбран, дори най-добрия му приятел Асил му казва – „Когато си тук, всички се държат по различен начин.” Защо „го накараха” да страда от болест, чиито пристъпи го правят безсилен, омаломощен, смазан? Да не би пък образът на Мустафа да е символ на миналото, да се сбогуваме с миналото чрез образа на един прекрасен, силен, умен, смел, отчаяно и безнадеждно влюбен млад човек?
Сервантес се сбогува с добродушна усмивка с рицарското минало на Европа чрез образа на Дон Кихот. Един застаряващ смел рицар, фантазьор и мечтател, смешен в очите на околните луд, обявил дама на сърцето си една обикновена селянка, който се бори с дървено копие с вятърни мелници и чийто спътник и душеприказчик е дебеличкия, добродушен и простоват хитрец Санчо Панса.
Защо пък Мерал да не е решила да се сбогува с миналото на този обичан от нея край чрез терзанията и страданията на безнадеждно влюбения Мустафа Булут? (Дилеми)
*
Мустафа - за мен животът му влезе в необичайното за него "тихо и кротко" русло на човек отговорен за две семейства, на любящ баща на три деца, на човек отворен за промяна, правилно и точно осъзнаващ реалността.
Сърцето му е пълно с обич. Първо той обича, второ и него го обичат /включвам и Нарин, въпреки, че нейната обич е с друго измерение/.
Смятам, че Мустафа накрая е щастлив независимо, че Нарин никога няма да му бъде жена - любовна половина. Мисля, че това вече не го вълнува толкова /имаше преди Бахар и Асие/ - сега си има Асие. Физическата любов при него отстъпи място на другата, която лично аз смятам, че е по-важна - духовната.
Ако Нарин не го искаше и приемаше - тя никога нямаше да роди това дете.
Ако това дете беше "грешка и грях" - природата нямаше да допусне неговото съществуване.
Но Атеш Булут - "частицата от Мустафа и Нарин" е най-важното и най-ценното нещо на света.
И това е което прави живота на Мустафа Булут - пълен, цял и завършен.
А като бонус към всичко това е, че Нарин остава майка на сина в семейството - нейният статут е неприкосновен. (Марта)
*
И за мен накрая МБ е щастлив, защото има син и то от Нарин.
Знаем, че Нарин искаше да махне детето и не го направи от суеверие или по-точно от верие, че един си отива от този свят/в случая баща й /и друг идва. Тя го прие като знак и го остави да се роди. Но да си спомним как тя не искаше да погледне детето, как вътрешно се бунтуваше, че това дете е на МБ. За нея, а и за тамошните жени това може да е грях, но е дар от Бога и се приема.
За МБ въпреки, че бе направено зачатието на Атеш с нежелание от страната на Нарин, но с негова желание, то детето е дар за него и тук е смирението на Мустафа. Той разбра, че Нарин, въпреки омразата си към него е родила детето му. Това ако не е чудо и любов за него здраве му кажи. И той прие нещата затрогващо, защото имаше една частица от него и Нарин в един красив син, който МБ не спря да обсипва с целувки, все едно искайки да вземе липсващите целувки, които не му даде Нарин.
Накрая МБ с радост остана да се грижи за две семейства. Неговото и това на Нарин. Връзката между тях се затвърди, въпреки ужасните събития през които минаха. И Нарин омекна, и Мустафа се укроти и Асие се смири. Стана мирно съвместно съществуване, почти както при Хатун, Фатма и Кадир. Това не е ли съдба? Накрая участниците в този вечен триъгълник бяха усмихнати и някак смирени, приемащи живота си,минал през толкова бури, като съдба. Ежедневието им тръгна в посока утвърдена от заобикалящите ги промени и с поглед към бъдещето, чийто водач ще бъде паша Атеш. Синът от Нарин му вдъхна надежда за нов живот и на искрена и споделена любов - тази на бащата и сина.
За мен това е живият живот! (Димана)
*
Аз също виждам заменяне на сцени, както в КВФ. Нарин целуна Сердар на мостчето, където му удари плесница.
Асие свали обувките на Мустафа, както в сватбената нощ, само че той не я ритна.
Мустафа беше повален, но се изправи. Както той каза, болката кара човек да порасне. Учи го да уважава чуждата болка.
Разговорите с Хатун и с Нарин са много силни и затрогващи. Видях Мустафа щастлив, с Атеш на ръце. Относно тълкуванията за това, приел ли е Асие, следя снимките - навсякъде са Мустафа, Асие и децата, също Мустафа с децата. Снимка с Нарин няма.
Димана, не мога да приема сравнението с Фатма и Хатун, защото те бяха наистина едно семейство и едно домакинство. Нарин няма да живее заедно с Асие, тя си е отделно семейство.
Писах днес по преговора, сега ще обобщя:
Мустафа остана жив, силен, по-мъдър и по-добър. Той премина през болка и страдание, но порасна и прие, че не може да си вземе любов насила. Не го виждам примирен, а смирен.
Уважава жените, осъзнава, че те правят от мъжете хора. Осъзнава приноса на доктор Сердар за добрите промени в хората и живота им. Самият Мустафа се включва чрез благотворителност в продължение на делото на Сердар Батур. Почитта си към него изразява, като дава средства за построяването на детски парк Сердар Батур, иска всички деца да са щастливи.
Мустафа е щастлив, че има син от Нарин. Приел е Асие за своя съпруга. Никога няма да я обича както Нарин, но живеят като семейство.
Това, че се отказва да иска любовта на Нарин, го приближава до нея. Тя приема неговата молба да бъде търпелива с него, да го направи по-добър, да започнат нова страница, чиста и правилна.
Сърцето на Нарин остана при Сердар. Тя изглежда като статуя, студена и твърда. "Кръвта, която познава очакването, знае как да стане камък."
В началото на преговора писах, че възприемам сериала като сблъсък на два свята, два мирогледа. На финала виждам, че носителят на новото идва, пуска зрънцата на бъдещето, и изчезва. Носителят на традициите, Мустафа, преминава през отричане, катарзис и възкресение. Той е животът, земята, негово е и бъдещето. (Валентина)
*
Мустафа има бъдеще. Но бъдеще с Нарин, от която иска да го научи да бъде по-добър. Призна, че е по-силната от него, каза, че ще уважава решенията й и й даде пълна свобода да го води. Това искаше и в началото, но когато не го получаваше, си го изкарваше на нея. Сега разбра, че тя трябва да води, защото го може и защото той харесва нейната воля, трудолюбие и хъс за новости. Оцени тези и качества, призна ги и поиска тя да му ги предаде. Много красиво и трогателно за мен.
Всъщност истината за целият АБО и мустафа е в тези думи на Мустафа, казани по уникално трогателен и молещ начин. Как да не си поплачеш на тези искрени молби за помощ. Властният преди Мустафа моли подчинената преди Нарин за помощ. Много мислен сценарий, страхотно и дълбоко познаване на човешката душа и мъдро поднасяне на нас зрителите е този сериал.
Разчепкахме го докрай и пак има много какво да разсъждаваме и споделяме. Това е Мерал. Благодарна съм й ,че ме срещна с такъв сюжет и такива герои. Накара ме да мисля достатъчно дълго и дълбоко върху исконната нужда на личността от свобода и нейното зачитане. (Димана)
*
Може би още веднъж трябва да чуем интонацията в гласа на последния разказ на Мустафа.
Гласът му звучеше много жизнерадостно, обяснявайки събитията след смъртта на Сердар и истината за Атеш. По звученето и нотките в гласа си изготвих и своето разбиране за финала.
За мен той е отворен. Какво би се случило с участниците в тази сага само те ще знаят и изживеят, но жалоните са поставени. Мустафа се укроти, изкара от дълбините на душата си цялата любов на която е способен, а не само обсебващата към Нарин. Той стана това, което винаги е искал - да бъде добър човек.
Нарин, изживя една любов, която не бе и сънувала, но бе усещала и искала със сетивата си. Тя въпреки големите страхове, жестокости и унижения беше обичана и ще бъде и това тя го знае много добре подсъзнателно.
Дали бъдещият им живот ще им пресече линиите в друг аспект, по-точно любовният, мисля, че да. Не напразно поставих въпроса за двужетството в Турция и не само. Има в живота бол такива взаимоотношения и връзки.
Защото всичко, от което се нуждае човек е ЛЮБОВ. Важното е как ще се срещне разбирането на двама човека за нея.
Асие ще си остане, както каза Марта стопанката на конака. Тя винаги е искала това. И ще приеме смирено съществуването на “царица“ Нарин, макар че ще продължава да кара Мустафа да опитват за син, който той вече има и е първороден от Нарин.
Истината за героите е още в началото на филма. Там е показано кой какво иска от живота си.
И то стана. Асие господарка в конака, Мустафа обичащ Нарин и Нарин гледаща отстрани и желаеща щастието на Мустафа, без тя да присъства в него. Но не, Аллах отреди друга съдба - Нарин и Мустафа винаги да бъдат заедно занапред, независимо под каква форма.
Ние само можем да си мечтаем да е по истинската - любовната, което би било твърде възможно при тази промяна в поведението на Мустафа. Времето лекува всички рани. Ще излекува и техните.
Те ще почнат на чисто, както мъдро поиска Мустафа и тогава чудото само ще дойде.
Отново чувам жизнерадостния глас на Мустафа в епилога. Този път няма химери в мислите и чувствата, а реално отчитане на живота в неговите краски и НАДЕЖДА. (Димана)
*
Сердар плати с живота си, за да стане един от тях? (Валентина)
В началото на преговора писах, че възприемам сериала като сблъсък на два свята, два мирогледа. На финала виждам, че носителят на новото идва, пуска зрънцата на бъдещето, и изчезва. Носителят на традициите, Мустафа, преминава през отричане, катарзис и възкресение. Той е животът, земята, негово е и бъдещето.
Получава се, че при сблъсъка новото не побеждава старото, а му вдъхва нов живот. Затова смятам Мустафа за образ, натоварен с много надежда.
*
Мене пък ме порази тази твоя мисъл: Сердар плати с живота си, за да стане един от тях? Като добавим и горното ("носителят на новото идва, пуска зрънцата на бъдещето, и изчезва"), излиза, че имаме символ - носителят на новото посява зрънцата на надежда за промяната към по-добър живот в душите на хората, но за да се превърне в част от тях, той самият става част от тази земя. Така животът му се превръща в част от техния, те си принадлежат завинаги.(Марица)
*
Да,
и според мен финалът е отворен и изобщо не е окончателен, и ние можем да начертаем много версии на бъдещето.
Мустафа разказва какво се е случило, но децата са малки и животът продължава, нима забравихте думите му ... „Нарин е моя жена и на този и на онзи свят и никой не може да промени това.”
Нарин и Мустафа са свързани от нещо по-здраво от верига, Атеш.
Покрай тяхното дете, Нарин ще опознае един друг Мустафа.
Ще имат много хубави мигове и трудни моменти, в които ще бъдат един до друг.
Преди Нарин не общуваше нормално с Мустафа, сега ще и се наложи да го прави.
Мустафа, който гледах 29 епизода не е човек, който се отказва лесно, той е оптимист и не губи надежда, и със сигурност ще смени тактиката.
Когато Нарин показваше направените снимки, се усмихваше.
Съдбата на Нарин, Мустафа и Асие беше преплетена по някакъв начин от Бог:
Детето на Асие, се роди благодарение на Нарин.
Нарин беше до Асие, когато я ритна Бахар и щеше да загуби бебето.
Нарин беше до нея и когато тя раждаше.
Името на Нарин трябваше да слуша Асие в първата си нощ с Мустафа.
Нарин върна Мустафа към живота в лудницата.
Асие беше свидетел на безумната любов на Мустафа, която така и не изчезна.
Бъдете сигурни, Мустафа никога няма да се откаже от Нарин, той ще чака търпеливо, ако трябва ...до края на живота си ще се надява на нейната любов.
А защо пък тя да не се породи, понякога всичко става за миг.
И Скарлет не обичаше Рет Бътлър, но ... накрая какво стана?
И аз наблюдавах лицата при снимките, Нарин се усмихваше, Асие също не гледаше злобно, погледът и беше някак спокоен, Мустафа беше щастлив. (Ева)
*
Финалът и на мен ми звучи оптимистично. Разбира се, всеки може да си го довършва както иска, героите са млади и животът е пред тях, много неща има да им се случват. Но любов между Нарин и Мустафа ми се струва невъзможна. Тя беше жена на Сердар, носителят на новото. Да стане първа жена, втора жена, по старите религиозни обичаи, въобще не ми се връзва, не го приемам за възможно. (Валентина)
*
Краят мисля, че е добър и за Булута. Такава изпепеляваща любов не може да се размине без жертви. То имаше жертви, но МБ оцеля, Мерал го пощади.
Не е щастлив? Не е справедливо? Няма как да бъде ..
Нима живота е справедлив? Нима всички са щастливи?
А надежда има. М. Булут се промени, разбра себе си, започна да уважава другите.
А след такава разрушителна любов, която можеше наистина да го изпепели, това си е направо удовлетворителен финал. Живота продължава и те ще намерят начин да позалепят парчетата. Погледнато реално най-лош беше края за доктора, беше щастлив за кратко и ... умря.
Нарин - изпита кратко щастие и ще тъгува до края на живот си по него. Но поне го изпита.
Асие - и тя няма да е щастлива, но тя се задоволява и с по-малко.
Мустафа - неговото сърце ще тлее до края. Но все пак съдбата се смили над него ,оцеля и му даде сина от любимата и нейното присъствие около него, а той е доволен и на това - да й бъде в помощ и да й се радва отстрани.
Да, няма щастие за главните герои в края ooooh!
Но при тази история няма как да се случи. Ако не се беше влюбил.....ако тя го беше обикнала....Няма как да се променят нещата. Единствено виждам безболезнен изход от така създалата се ситуация още в началото някой /може би най-добре Нарин в прав текст да му каже, че нещата между тях са невъзможни или най-близките му хора - майка, баща, брат/.През цялото време според мен нямаше категоричен отпор и всички всъщност го оставиха да прави каквото той си е намислил. Накрая чак Инджи му каза това, което трябваше да чуе много отдавна.
Никой май не знае какво й е било в главата на Мерал Окай, но не ни пречи да си правим нашите ,предположения защо уби д-р Сердар. Най-прозаичното мисля - ако не го беше убила, МБ никога нямаше да узнае за сина си, още по-малко да остане единствен негов баща, какъвто остана накрая. МО е била пристрастна към МБ и според мен все пак е раздала някаква справедливост.
Другите се оказаха по-потърпевши от него.
Аз го виждам до Асие в бъдеще, Нарин никога няма да забрави Сердар и да има друг мъж в живота й, т.е. МБ ще си остане единствен баща на Атеш.
Жал ми беше за всички от тях на финала. Асие също не заслужаваше това, което й мина през главата, тя също направи усилия за промяна. Тя май е единствената, която след всичко, направено от МБ, може да продължи да го желае и обича. (Аниста)
*
Личи си, че Мерал Окай обича тази земя и тези хора /светла й памет/.
Бяхте писали за д-ра като символ на новото мислене, а МБ на старото. Да, това е борба между ново и старо. Защо М. Окай уби Сердар и не пожела да остави нищо физическо след него /можеше да има дете от Нарин/?Защото може би остави неговия дух, той донесе семето на промяната и това семе попадна и на място, което беше като скалите в Дара - непристъпно, диво и нежелаещо промените на времето.
Новото си проправя път трудно през закостенелите разбирания на обществото, този процес е бавен и винаги има опасност за приносителя му.
Промените се случват, когато хората сами поискат да им се случат и самите те започнат да ги правят. Всичко привнесено наготово не води до нищо добро, носи повече вреда ,отколкото полза. Доктора си отиде и остави всичко в ръцете на тези, които приеха новото и поискаха то да се случи. Те сами могат да продължат, това е тяхната земя, техните деца и те знаят вече какво да правят с живота си.
Сакралния въпрос -щастлив ли е МБ? Не зная, но важното е, че пак е цял .(Аниста)
*
Сега, след като съм изчела горе-долу всички обсъждания на сериала и изгледах пак края, попромених леко предишното си мнение /при обсъждането му в другата тема/. Мислех, че децата са тези, които му помогнаха да се изправи. Сега вече си мисля, че смъртта на Сердар е ключовия момент. Досега не разбирах защо трябваше да умре все пак. Само заради това да остане МБ единствен баща на сина си?
Не само. Той загина за да живее МБ.В момента в който умря Сердар се роди новия Булут. МБ видя края на д-ра и това го разтърси из основи. Мината, която настъпи Сердар избухна и в главата на МБ. Това е, което му помогна и го спаси. Излезе от транса ,в който пак беше изпаднал /както когато беше в лудницата/. След сватбата на Нарин той живееше като насън. Смъртта на д-ра го излекува според мен. Накара го да види и почувства болката на другите. Разбра, че светът не се върти около него, измъкна се от самосъжалението, в което беше затънал.
От тук нататък МБ може да започне на чисто, скъса със старото си Аз, разбра себе си и другите, видя себе си такъв, какъвто никога не искаше да признае че е.
Чрез болката на Нарин той забрави за своята и вече не се приема за жертва на любовта си. Животът трябва да продължи и то по най-достойния за всички начин.[/b]
А Нарин - тя усети вече с пълната й сила болката на МБ, която гореше сърцето му досега. Затова накрая не го отблъсна, но само за да споделят вече общи цели. Мъжът за нея ще остане завинаги Сердар дори да е само в облаците. /Да, Вале, и аз мисля същото за заглавието на филма. Струва ми се, че някой гледа от облаците и разказва, какво се случва./ (Аниста)
Аслан и доктора си приличат по желанието си да наложат контрол в поведението на Мустафа.
За мен тук е разковничето в целия сериал. Винаги някой искаше да наложи нещо над Мустафа.
Баща му се е заел като първороден син с възпитанието му и се е опитал да го моделира по свой опит и подобие. При неподчинение правилата са ясни - или наказание или върла манипулация с цел подчинение. Няма друго освен подчинение на думата на бащата.
Майка му се съгласява да го оженят за Асие, като нейна роднина, за да може Мустафа да стане родител и да има поколение, защото с Нарин нещата са ялови.
Това ако не е подчинение, здраве му кажи!
И понеже Мустафа е възпитан в патриалхални ценности всички виждаме, че се съгласява с решението на родителите си, въпреки, че преди това възстава и прави куп глупости, накрая омеква и се подчинява. Изцяло решенията за неговият живот са на родителите му. Никой не го разбира за Нарин, никой не иска да усети ранимата му душа и чистото му сърце.
Никой не го е научил да обича и как да се държи с жените. Той е най-големият и първородният, на него се възлагат много надежди и му се вменяват отговорности.
Да, ама не! Мустафа се превръща в един “неуправляем атом“, защото той не разбира как трябва да обедини тези отговорности с дълбоко нежната си душевност, страдаща и плачеща за любов.
И това не е раздвоение на личността, за да бъде вкаран за лечение, каквото е при психично болните хора. Това е непосилен товар, за който няма трасиран път.Всъщност има път, но това е пътят на родителите му, срещу които той с деянията си възставаше. Поведението, което имаше наподобява прибоя. Интуитивно усещаше всичко и всеки, но невинаги можеше да реагира адекватно, защото не знаеше как, а показваше голямо его. Накрая сам искаше някой да го научи да бъде добър. Той усещаше тези празноти у себе си в поведението си към другите и помоли Нарин да го научи. Това е за мен Мустафа и така разбирам този образ.
Невероятен образ с невероятна игра и творчески екип. (Димана)
*
Темата с психиатриите е много сложна и мен ме вълнува много, защото там попадат много неболни хора. Затова се опитвам да разбера Мустафа и откъде произлиза всичко около него. Най-голямата болка за всеки човек е когато е отхвърлен и когато е подчинена волята му. Тогава всеки реагира различно - един с агресия, друг с примирение и прочее. (Димана)
*
Доколкото съм запозната с теорията за инстинктите, има две основни реакции на стрес - бой и бягство. Тук става въпрос за нещо, което не се контролира съзнателно. Мустафа Булут реагира по първия начин.
Но е излишно да задълбаваме толкова в психологическо изследване на образа. Профилът му е такъв, какъвто ти си го скицирала, Димана... Към типологическата характеристика на характера - холеричен темперамент, добавяме заболяване, заради което околните са му позволявали неща, туширани при други деца и пр. и лошо възпитание от страна на бащата („Мустафа аз го възпитавах, Дурие, и виж какво излезе.”) и се получава Мустафа Булут... Интелигентен, своенравен („Като малък, щом се разсърдеше, се криеше... по два дни не можехме да го открием в конака...”), упорит, с голямо его, подивял в следствие на слободията и липсата на правилно възпитание, но и нежен, раним, чувствителен. (Марица)
*
Не съм съгласна, че това е някаква надежда за Мустафа и Асие. Асие измами Мустафа с изнасилването в хотела. Това го нарани (изгуби своята невинност, която искаше да даде на Нарин) и вбеси - той беше манипулиран, тази жена се възползва от безсъзнателното му напиване от мъка по загубата на Нарин. Асие е меркантилна, заядлива, подла, досадна, самовлюбена ... оххххххх... Много качества, които са в пълна противоположност с качествата на Нарин. При положение, че Булут обича безумно Нарин именно заради нейната невинност, заради чистотата на душата и, как го виждате да заобича Асие??? Да, вярно е, тя също малко кротна към края, но си остана същата дребна душа. Няма начин Булут да я обикне. А без любов животът му си остава наказание. Защото душата му беше пълна и цяла само с Любовта.
*
Оставам на мнение, че най-чистата душа, въпреки всичките дивотии, които сътвори, си остава тази на Булут. Той не направи компромис със своята най-голяма ценност - любовта си към Нарин. Бори се за нея до край. След това я уби - за доброто на другите и на самата Нарин.
Е, при такава саможертва, защо трябваше де бъде осъден на нелюбов от Мерал, питам аз?
Справедливо ли е това?
*
Той се предаде.
Така както се предаде, когато беше "хуманно подложен на лечение" в психиатричната клиника.
Но тогава - спасението му беше първо Нарин с идването си, после и появата на Нар.
Сега - когато Нарин твърдо заяви с поглед, с поведение, че "отива" при доктора, че се "отдава" сама, доброволно - това е наистина краят за Мустафа.
Не знам защо, но ми се струва, че ако не беше припаднал - куршумът беше за него. (Марта)
*
Споделям твоето усещане - писах преди няколко дни за това. В 29-и еп. Булут и сам го каза на брат си : От тук нататък няма нищо, Яшар. Унищожихте ме.
Булут се прекърши пред общата воля, предаде се. Изряза сърцето си, остави дупка там, където беше Нарин. Празнота, която няма да бъде запълнена никога.
*
На друго място разсъждавах - ако Сердар беше оцелял, какъв живот очакваше тогава Нарин с него? В момента, в който приключи "минната" си мисия в този край, Сердар щеше да отиде на друго минно поле. Тогава Нарин щеше да бъде изправена пред избор - да го последва, като изостави земята и семейството си, или да изостави него, за да остане с близките си. Щяха ли да опазят щастието и разбирателството си пред този тежък и сложен избор и за двамата? Ако пък Сердар останеше в Гюзелюрт, за да не изправя пред избор Нарин, щеше ли да е щастлив без каузата си - да носи мир в душите на хората, да премахва мините, заложени от миналото там и обричащи ги на духовна смърт?
Пак ще кажа - всеки един от героите в АБО получи своето щастие, дори и за кратко. Единственият, който беше обречен да остане нещастен и сам е Мустафа Булут. Точно това не намирам за справедливо, защото не той беше "грешникът", който трябва да бъде наказан. Той беше жертва. Най-голямата при това на всичко, случващо се в Гюзелюрт (буквално преведено - хубав кай).
НЯМА надежда за Булут що се отнася до любовта към друга жена. НЯМА. И това за мен е просто ужасяващо за самия Булут. Представете си годините, които му предстоят в самота. Колко може да запълни душата на един мъж посвещаването на деца и някаква кауза? Бъдете реалисти - това може да носи пълно удовлетворение на една жена, макар и в изключителни случаи (майка Тереза, например), но не и мъж. Те просто имат друго мислене и други приоритети. Тук говорим за емоции, не за обществена полезност и значимост. А емоцията любов е отнета на Булут. Няма я и няма да я има. Друга, достойна да бъде обичана в обкръжението му няма. Твърде висок е идеалът му за любов - изисква безгрешност от страна на любимата. (Марица)
*
...никой не разбра, дори не се опита да разбере М.Б. и неговата силна, страстна и безрезервна любов и накрая ни оставиха да гадаем щастлив ли е или нещастен и как ще се развият взаимоотношенията в този триъгълник. Защото никой , ама никой , не е срещал любовта, а камо ли в този чист и неподправен вид. Представете си, че както си вървите по улицата се сблъскате с извънземен. Така и с нашите герои - те са поразени, озадачени от чувствата на М.Б. и най-лесно е да го възприемат като душевно болен, просто защото е различен. Аз мисля даже, че М.О. не е знаела какво да прави с толкова влюбения М.Б. и е взела компромисно решение. Според мен още от началото на филма, той беше обречен, защото той е извън стандартите на това болно общество, стегнато в оковите на безброй предразсъдъци. Щастлив или нещастен, той си знае как ще се чувства в бъдеще, но аз съм доволна , че М.О. не го накара да се влюби или категорично да го свърже духовно с Асие. Така поне у мен остана, макар и малка надежда или поне удовлетворение, че Асие не превзе сърцето му. Не я харесвам тази героиня - простее ми. Нито за миг не бях на нейна страна, не я заобичах, не я съжалих. Не ми харесват методите й с които брани територията си, която между впрочем завоюва непочетено. (Милка Радева)
*
Можеше да има шанс Булут с Асие, ако тя беше почтена, чиста душа... но не би!
А преди малко за пореден път се убедих, че никога няма да се подобрят в интимен план отношенията му и с Нарин - тя го мисли за луд (АБО-27 краят: Лудостта на Мустафа няма да свърши.). Това, от което той се страхуваше поначало. (Марица)
*
Докато гледах серията и поредния разговор – изповед на Мустафа с Нар си зададох въпроса – защо Мустафа говори и споделя с едно дете, с едно бебе, което може само да му се усмихва или да плаче? Защо оставиха Мустафа толкова самотен, толкова неразбран, дори най-добрия му приятел Асил му казва – „Когато си тук, всички се държат по различен начин.” Защо „го накараха” да страда от болест, чиито пристъпи го правят безсилен, омаломощен, смазан? Да не би пък образът на Мустафа да е символ на миналото, да се сбогуваме с миналото чрез образа на един прекрасен, силен, умен, смел, отчаяно и безнадеждно влюбен млад човек?
Сервантес се сбогува с добродушна усмивка с рицарското минало на Европа чрез образа на Дон Кихот. Един застаряващ смел рицар, фантазьор и мечтател, смешен в очите на околните луд, обявил дама на сърцето си една обикновена селянка, който се бори с дървено копие с вятърни мелници и чийто спътник и душеприказчик е дебеличкия, добродушен и простоват хитрец Санчо Панса.
Защо пък Мерал да не е решила да се сбогува с миналото на този обичан от нея край чрез терзанията и страданията на безнадеждно влюбения Мустафа Булут? (Дилеми)
*
Мустафа - за мен животът му влезе в необичайното за него "тихо и кротко" русло на човек отговорен за две семейства, на любящ баща на три деца, на човек отворен за промяна, правилно и точно осъзнаващ реалността.
Сърцето му е пълно с обич. Първо той обича, второ и него го обичат /включвам и Нарин, въпреки, че нейната обич е с друго измерение/.
Смятам, че Мустафа накрая е щастлив независимо, че Нарин никога няма да му бъде жена - любовна половина. Мисля, че това вече не го вълнува толкова /имаше преди Бахар и Асие/ - сега си има Асие. Физическата любов при него отстъпи място на другата, която лично аз смятам, че е по-важна - духовната.
Ако Нарин не го искаше и приемаше - тя никога нямаше да роди това дете.
Ако това дете беше "грешка и грях" - природата нямаше да допусне неговото съществуване.
Но Атеш Булут - "частицата от Мустафа и Нарин" е най-важното и най-ценното нещо на света.
И това е което прави живота на Мустафа Булут - пълен, цял и завършен.
А като бонус към всичко това е, че Нарин остава майка на сина в семейството - нейният статут е неприкосновен. (Марта)
*
И за мен накрая МБ е щастлив, защото има син и то от Нарин.
Знаем, че Нарин искаше да махне детето и не го направи от суеверие или по-точно от верие, че един си отива от този свят/в случая баща й /и друг идва. Тя го прие като знак и го остави да се роди. Но да си спомним как тя не искаше да погледне детето, как вътрешно се бунтуваше, че това дете е на МБ. За нея, а и за тамошните жени това може да е грях, но е дар от Бога и се приема.
За МБ въпреки, че бе направено зачатието на Атеш с нежелание от страната на Нарин, но с негова желание, то детето е дар за него и тук е смирението на Мустафа. Той разбра, че Нарин, въпреки омразата си към него е родила детето му. Това ако не е чудо и любов за него здраве му кажи. И той прие нещата затрогващо, защото имаше една частица от него и Нарин в един красив син, който МБ не спря да обсипва с целувки, все едно искайки да вземе липсващите целувки, които не му даде Нарин.
Накрая МБ с радост остана да се грижи за две семейства. Неговото и това на Нарин. Връзката между тях се затвърди, въпреки ужасните събития през които минаха. И Нарин омекна, и Мустафа се укроти и Асие се смири. Стана мирно съвместно съществуване, почти както при Хатун, Фатма и Кадир. Това не е ли съдба? Накрая участниците в този вечен триъгълник бяха усмихнати и някак смирени, приемащи живота си,минал през толкова бури, като съдба. Ежедневието им тръгна в посока утвърдена от заобикалящите ги промени и с поглед към бъдещето, чийто водач ще бъде паша Атеш. Синът от Нарин му вдъхна надежда за нов живот и на искрена и споделена любов - тази на бащата и сина.
За мен това е живият живот! (Димана)
*
Аз също виждам заменяне на сцени, както в КВФ. Нарин целуна Сердар на мостчето, където му удари плесница.
Асие свали обувките на Мустафа, както в сватбената нощ, само че той не я ритна.
Мустафа беше повален, но се изправи. Както той каза, болката кара човек да порасне. Учи го да уважава чуждата болка.
Разговорите с Хатун и с Нарин са много силни и затрогващи. Видях Мустафа щастлив, с Атеш на ръце. Относно тълкуванията за това, приел ли е Асие, следя снимките - навсякъде са Мустафа, Асие и децата, също Мустафа с децата. Снимка с Нарин няма.
Димана, не мога да приема сравнението с Фатма и Хатун, защото те бяха наистина едно семейство и едно домакинство. Нарин няма да живее заедно с Асие, тя си е отделно семейство.
Писах днес по преговора, сега ще обобщя:
Мустафа остана жив, силен, по-мъдър и по-добър. Той премина през болка и страдание, но порасна и прие, че не може да си вземе любов насила. Не го виждам примирен, а смирен.
Уважава жените, осъзнава, че те правят от мъжете хора. Осъзнава приноса на доктор Сердар за добрите промени в хората и живота им. Самият Мустафа се включва чрез благотворителност в продължение на делото на Сердар Батур. Почитта си към него изразява, като дава средства за построяването на детски парк Сердар Батур, иска всички деца да са щастливи.
Мустафа е щастлив, че има син от Нарин. Приел е Асие за своя съпруга. Никога няма да я обича както Нарин, но живеят като семейство.
Това, че се отказва да иска любовта на Нарин, го приближава до нея. Тя приема неговата молба да бъде търпелива с него, да го направи по-добър, да започнат нова страница, чиста и правилна.
Сърцето на Нарин остана при Сердар. Тя изглежда като статуя, студена и твърда. "Кръвта, която познава очакването, знае как да стане камък."
В началото на преговора писах, че възприемам сериала като сблъсък на два свята, два мирогледа. На финала виждам, че носителят на новото идва, пуска зрънцата на бъдещето, и изчезва. Носителят на традициите, Мустафа, преминава през отричане, катарзис и възкресение. Той е животът, земята, негово е и бъдещето. (Валентина)
*
Мустафа има бъдеще. Но бъдеще с Нарин, от която иска да го научи да бъде по-добър. Призна, че е по-силната от него, каза, че ще уважава решенията й и й даде пълна свобода да го води. Това искаше и в началото, но когато не го получаваше, си го изкарваше на нея. Сега разбра, че тя трябва да води, защото го може и защото той харесва нейната воля, трудолюбие и хъс за новости. Оцени тези и качества, призна ги и поиска тя да му ги предаде. Много красиво и трогателно за мен.
Всъщност истината за целият АБО и мустафа е в тези думи на Мустафа, казани по уникално трогателен и молещ начин. Как да не си поплачеш на тези искрени молби за помощ. Властният преди Мустафа моли подчинената преди Нарин за помощ. Много мислен сценарий, страхотно и дълбоко познаване на човешката душа и мъдро поднасяне на нас зрителите е този сериал.
Разчепкахме го докрай и пак има много какво да разсъждаваме и споделяме. Това е Мерал. Благодарна съм й ,че ме срещна с такъв сюжет и такива герои. Накара ме да мисля достатъчно дълго и дълбоко върху исконната нужда на личността от свобода и нейното зачитане. (Димана)
*
Може би още веднъж трябва да чуем интонацията в гласа на последния разказ на Мустафа.
Гласът му звучеше много жизнерадостно, обяснявайки събитията след смъртта на Сердар и истината за Атеш. По звученето и нотките в гласа си изготвих и своето разбиране за финала.
За мен той е отворен. Какво би се случило с участниците в тази сага само те ще знаят и изживеят, но жалоните са поставени. Мустафа се укроти, изкара от дълбините на душата си цялата любов на която е способен, а не само обсебващата към Нарин. Той стана това, което винаги е искал - да бъде добър човек.
Нарин, изживя една любов, която не бе и сънувала, но бе усещала и искала със сетивата си. Тя въпреки големите страхове, жестокости и унижения беше обичана и ще бъде и това тя го знае много добре подсъзнателно.
Дали бъдещият им живот ще им пресече линиите в друг аспект, по-точно любовният, мисля, че да. Не напразно поставих въпроса за двужетството в Турция и не само. Има в живота бол такива взаимоотношения и връзки.
Защото всичко, от което се нуждае човек е ЛЮБОВ. Важното е как ще се срещне разбирането на двама човека за нея.
Асие ще си остане, както каза Марта стопанката на конака. Тя винаги е искала това. И ще приеме смирено съществуването на “царица“ Нарин, макар че ще продължава да кара Мустафа да опитват за син, който той вече има и е първороден от Нарин.
Истината за героите е още в началото на филма. Там е показано кой какво иска от живота си.
И то стана. Асие господарка в конака, Мустафа обичащ Нарин и Нарин гледаща отстрани и желаеща щастието на Мустафа, без тя да присъства в него. Но не, Аллах отреди друга съдба - Нарин и Мустафа винаги да бъдат заедно занапред, независимо под каква форма.
Ние само можем да си мечтаем да е по истинската - любовната, което би било твърде възможно при тази промяна в поведението на Мустафа. Времето лекува всички рани. Ще излекува и техните.
Те ще почнат на чисто, както мъдро поиска Мустафа и тогава чудото само ще дойде.
Отново чувам жизнерадостния глас на Мустафа в епилога. Този път няма химери в мислите и чувствата, а реално отчитане на живота в неговите краски и НАДЕЖДА. (Димана)
*
Сердар плати с живота си, за да стане един от тях? (Валентина)
В началото на преговора писах, че възприемам сериала като сблъсък на два свята, два мирогледа. На финала виждам, че носителят на новото идва, пуска зрънцата на бъдещето, и изчезва. Носителят на традициите, Мустафа, преминава през отричане, катарзис и възкресение. Той е животът, земята, негово е и бъдещето.
Получава се, че при сблъсъка новото не побеждава старото, а му вдъхва нов живот. Затова смятам Мустафа за образ, натоварен с много надежда.
*
Мене пък ме порази тази твоя мисъл: Сердар плати с живота си, за да стане един от тях? Като добавим и горното ("носителят на новото идва, пуска зрънцата на бъдещето, и изчезва"), излиза, че имаме символ - носителят на новото посява зрънцата на надежда за промяната към по-добър живот в душите на хората, но за да се превърне в част от тях, той самият става част от тази земя. Така животът му се превръща в част от техния, те си принадлежат завинаги.(Марица)
*
Да,
и според мен финалът е отворен и изобщо не е окончателен, и ние можем да начертаем много версии на бъдещето.
Мустафа разказва какво се е случило, но децата са малки и животът продължава, нима забравихте думите му ... „Нарин е моя жена и на този и на онзи свят и никой не може да промени това.”
Нарин и Мустафа са свързани от нещо по-здраво от верига, Атеш.
Покрай тяхното дете, Нарин ще опознае един друг Мустафа.
Ще имат много хубави мигове и трудни моменти, в които ще бъдат един до друг.
Преди Нарин не общуваше нормално с Мустафа, сега ще и се наложи да го прави.
Мустафа, който гледах 29 епизода не е човек, който се отказва лесно, той е оптимист и не губи надежда, и със сигурност ще смени тактиката.
Когато Нарин показваше направените снимки, се усмихваше.
Съдбата на Нарин, Мустафа и Асие беше преплетена по някакъв начин от Бог:
Детето на Асие, се роди благодарение на Нарин.
Нарин беше до Асие, когато я ритна Бахар и щеше да загуби бебето.
Нарин беше до нея и когато тя раждаше.
Името на Нарин трябваше да слуша Асие в първата си нощ с Мустафа.
Нарин върна Мустафа към живота в лудницата.
Асие беше свидетел на безумната любов на Мустафа, която така и не изчезна.
Бъдете сигурни, Мустафа никога няма да се откаже от Нарин, той ще чака търпеливо, ако трябва ...до края на живота си ще се надява на нейната любов.
А защо пък тя да не се породи, понякога всичко става за миг.
И Скарлет не обичаше Рет Бътлър, но ... накрая какво стана?
И аз наблюдавах лицата при снимките, Нарин се усмихваше, Асие също не гледаше злобно, погледът и беше някак спокоен, Мустафа беше щастлив. (Ева)
*
Финалът и на мен ми звучи оптимистично. Разбира се, всеки може да си го довършва както иска, героите са млади и животът е пред тях, много неща има да им се случват. Но любов между Нарин и Мустафа ми се струва невъзможна. Тя беше жена на Сердар, носителят на новото. Да стане първа жена, втора жена, по старите религиозни обичаи, въобще не ми се връзва, не го приемам за възможно. (Валентина)
*
Краят мисля, че е добър и за Булута. Такава изпепеляваща любов не може да се размине без жертви. То имаше жертви, но МБ оцеля, Мерал го пощади.
Не е щастлив? Не е справедливо? Няма как да бъде ..
Нима живота е справедлив? Нима всички са щастливи?
А надежда има. М. Булут се промени, разбра себе си, започна да уважава другите.
А след такава разрушителна любов, която можеше наистина да го изпепели, това си е направо удовлетворителен финал. Живота продължава и те ще намерят начин да позалепят парчетата. Погледнато реално най-лош беше края за доктора, беше щастлив за кратко и ... умря.
Нарин - изпита кратко щастие и ще тъгува до края на живот си по него. Но поне го изпита.
Асие - и тя няма да е щастлива, но тя се задоволява и с по-малко.
Мустафа - неговото сърце ще тлее до края. Но все пак съдбата се смили над него ,оцеля и му даде сина от любимата и нейното присъствие около него, а той е доволен и на това - да й бъде в помощ и да й се радва отстрани.
Да, няма щастие за главните герои в края ooooh!
Но при тази история няма как да се случи. Ако не се беше влюбил.....ако тя го беше обикнала....Няма как да се променят нещата. Единствено виждам безболезнен изход от така създалата се ситуация още в началото някой /може би най-добре Нарин в прав текст да му каже, че нещата между тях са невъзможни или най-близките му хора - майка, баща, брат/.През цялото време според мен нямаше категоричен отпор и всички всъщност го оставиха да прави каквото той си е намислил. Накрая чак Инджи му каза това, което трябваше да чуе много отдавна.
Никой май не знае какво й е било в главата на Мерал Окай, но не ни пречи да си правим нашите ,предположения защо уби д-р Сердар. Най-прозаичното мисля - ако не го беше убила, МБ никога нямаше да узнае за сина си, още по-малко да остане единствен негов баща, какъвто остана накрая. МО е била пристрастна към МБ и според мен все пак е раздала някаква справедливост.
Другите се оказаха по-потърпевши от него.
Аз го виждам до Асие в бъдеще, Нарин никога няма да забрави Сердар и да има друг мъж в живота й, т.е. МБ ще си остане единствен баща на Атеш.
Жал ми беше за всички от тях на финала. Асие също не заслужаваше това, което й мина през главата, тя също направи усилия за промяна. Тя май е единствената, която след всичко, направено от МБ, може да продължи да го желае и обича. (Аниста)
*
Личи си, че Мерал Окай обича тази земя и тези хора /светла й памет/.
Бяхте писали за д-ра като символ на новото мислене, а МБ на старото. Да, това е борба между ново и старо. Защо М. Окай уби Сердар и не пожела да остави нищо физическо след него /можеше да има дете от Нарин/?Защото може би остави неговия дух, той донесе семето на промяната и това семе попадна и на място, което беше като скалите в Дара - непристъпно, диво и нежелаещо промените на времето.
Новото си проправя път трудно през закостенелите разбирания на обществото, този процес е бавен и винаги има опасност за приносителя му.
Промените се случват, когато хората сами поискат да им се случат и самите те започнат да ги правят. Всичко привнесено наготово не води до нищо добро, носи повече вреда ,отколкото полза. Доктора си отиде и остави всичко в ръцете на тези, които приеха новото и поискаха то да се случи. Те сами могат да продължат, това е тяхната земя, техните деца и те знаят вече какво да правят с живота си.
Сакралния въпрос -щастлив ли е МБ? Не зная, но важното е, че пак е цял .(Аниста)
*
Сега, след като съм изчела горе-долу всички обсъждания на сериала и изгледах пак края, попромених леко предишното си мнение /при обсъждането му в другата тема/. Мислех, че децата са тези, които му помогнаха да се изправи. Сега вече си мисля, че смъртта на Сердар е ключовия момент. Досега не разбирах защо трябваше да умре все пак. Само заради това да остане МБ единствен баща на сина си?
Не само. Той загина за да живее МБ.В момента в който умря Сердар се роди новия Булут. МБ видя края на д-ра и това го разтърси из основи. Мината, която настъпи Сердар избухна и в главата на МБ. Това е, което му помогна и го спаси. Излезе от транса ,в който пак беше изпаднал /както когато беше в лудницата/. След сватбата на Нарин той живееше като насън. Смъртта на д-ра го излекува според мен. Накара го да види и почувства болката на другите. Разбра, че светът не се върти около него, измъкна се от самосъжалението, в което беше затънал.
От тук нататък МБ може да започне на чисто, скъса със старото си Аз, разбра себе си и другите, видя себе си такъв, какъвто никога не искаше да признае че е.
Чрез болката на Нарин той забрави за своята и вече не се приема за жертва на любовта си. Животът трябва да продължи и то по най-достойния за всички начин.[/b]
А Нарин - тя усети вече с пълната й сила болката на МБ, която гореше сърцето му досега. Затова накрая не го отблъсна, но само за да споделят вече общи цели. Мъжът за нея ще остане завинаги Сердар дори да е само в облаците. /Да, Вале, и аз мисля същото за заглавието на филма. Струва ми се, че някой гледа от облаците и разказва, какво се случва./ (Аниста)
И добавям от себе си:
Общо взето, съм гледала да спазя хронологията при обсъждането. Някои от мненията съм запазила, без да отбележа чии са... моля да ме извините – не е от неуважение, а от вечната ми припряност...
Вместо край:
Не се страхувай от враговете си - в най-лошия случай те могат само да те убият. Не се страхувай и от приятелите си - в най-лошия случай те могат само да те предадат. Страхувай се от безразличните. Те не убиват и не предават, но благодарение на тяхното мълчаливо съгласие на света съществуват и предателство, и убийство.
Р. Ебърхард,"Цар Питекантропус Последни"
Ние не сме безразлични!
Не се страхувай от враговете си - в най-лошия случай те могат само да те убият. Не се страхувай и от приятелите си - в най-лошия случай те могат само да те предадат. Страхувай се от безразличните. Те не убиват и не предават, но благодарение на тяхното мълчаливо съгласие на света съществуват и предателство, и убийство.
Р. Ебърхард,"Цар Питекантропус Последни"
Ние не сме безразлични!
Марица, колко много сме писали, и това е само на финала! Ако извлечем за всяка серия анализите, дори само най-съществените, ще се получи огромен научен труд!
Но на мен най-много ми допада края на твоя пост:
Не се страхувай от враговете си - в най-лошия случай те могат само да те убият. Не се страхувай и от приятелите си - в най-лошия случай те могат само да те предадат. Страхувай се от безразличните. Те не убиват и не предават, но благодарение на тяхното мълчаливо съгласие на света съществуват и предателство, и убийство.
Р. Ебърхард,"Цар Питекантропус Последни"
Ние не сме безразлични!
Ако по АБО можем да спорим, с тези думи няма как да не сме съгласни!
Но на мен най-много ми допада края на твоя пост:
Не се страхувай от враговете си - в най-лошия случай те могат само да те убият. Не се страхувай и от приятелите си - в най-лошия случай те могат само да те предадат. Страхувай се от безразличните. Те не убиват и не предават, но благодарение на тяхното мълчаливо съгласие на света съществуват и предателство, и убийство.
Р. Ебърхард,"Цар Питекантропус Последни"
Ние не сме безразлични!
Ако по АБО можем да спорим, с тези думи няма как да не сме съгласни!
Марица, направо съм "шах и мат" от последният ти пост със скритият текст.
Имам предложение - ако искаш акцентирай с различен цвят различните мнения и съответно авторите - по лесно е за четене.
Имам предложение - ако искаш акцентирай с различен цвят различните мнения и съответно авторите - по лесно е за четене.
Акцентирах само върху изводите, които смятам за най-важни - болднах ги. Сега ще разделя с празни редове мненията едно от друго... така ще стане по-лесно,м ?
Марица, колко много сме писали, и това е само на финала! Ако извлечем за всяка серия анализите, дори само най-съществените, ще се получи огромен научен труд!
Но на мен най-много ми допада края на твоя пост:
Не се страхувай от враговете си - в най-лошия случай те могат само да те убият. Не се страхувай и от приятелите си - в най-лошия случай те могат само да те предадат. Страхувай се от безразличните. Те не убиват и не предават, но благодарение на тяхното мълчаливо съгласие на света съществуват и предателство, и убийство.
Р. Ебърхард,"Цар Питекантропус Последни"
Ние не сме безразлични!
Ако по АБО можем да спорим, с тези думи няма как да не сме съгласни!
Но на мен най-много ми допада края на твоя пост:
Не се страхувай от враговете си - в най-лошия случай те могат само да те убият. Не се страхувай и от приятелите си - в най-лошия случай те могат само да те предадат. Страхувай се от безразличните. Те не убиват и не предават, но благодарение на тяхното мълчаливо съгласие на света съществуват и предателство, и убийство.
Р. Ебърхард,"Цар Питекантропус Последни"
Ние не сме безразлични!
Ако по АБО можем да спорим, с тези думи няма как да не сме съгласни!
Абсолютно е така!!!!! Марица, направо съм "шах и мат" от последният ти пост със скритият текст.
Имам предложение - ако искаш акцентирай с различен цвят различните мнения и съответно авторите - по лесно е за четене.
Имам предложение - ако искаш акцентирай с различен цвят различните мнения и съответно авторите - по лесно е за четене.
Акцентирах само върху изводите, които смятам за най-важни - болднах ги. Сега ще разделя с празни редове мненията едно от друго... така ще стане по-лесно,м ?
Марица,
. Благодаря, че си си направила труда да събереш нашите мнения и да обобщиш! 
Има грешка в посочването на мой пост. Ти си написала , че е на Дилеми, а е мой. Завършва с НАДЕЖДА. При редактирането, което ще направиш, моля да коригираш неволната грешка.
Марица, колко много сме писали, и това е само на финала! Ако извлечем за всяка серия анализите, дори само най-съществените, ще се получи огромен научен труд!
Но на мен най-много ми допада края на твоя пост:
Не се страхувай от враговете си - в най-лошия случай те могат само да те убият. Не се страхувай и от приятелите си - в най-лошия случай те могат само да те предадат. Страхувай се от безразличните. Те не убиват и не предават, но благодарение на тяхното мълчаливо съгласие на света съществуват и предателство, и убийство.
Р. Ебърхард,"Цар Питекантропус Последни"
Ние не сме безразлични!
Ако по АБО можем да спорим, с тези думи няма как да не сме съгласни!
Но на мен най-много ми допада края на твоя пост:
Не се страхувай от враговете си - в най-лошия случай те могат само да те убият. Не се страхувай и от приятелите си - в най-лошия случай те могат само да те предадат. Страхувай се от безразличните. Те не убиват и не предават, но благодарение на тяхното мълчаливо съгласие на света съществуват и предателство, и убийство.
Р. Ебърхард,"Цар Питекантропус Последни"
Ние не сме безразлични!
Ако по АБО можем да спорим, с тези думи няма как да не сме съгласни!
Ще се самоцитирам вместо отговор:
Връщам се с усмивка назад, защото съм започнала с един повърхностен поглед обсъждането на филма (много наивно, наистина!), а го завършвам, обогатена от вашите мисли, идеи и възприятия. Смятам, че постигнахме много заедно в разбирането на този прекрасен филм. Благодаря ви от сърце за споделянето!
И като прелюдия на прехода и завръщането ни към общата ни любов, едно едноименно стихотворение... Заглавието не е под въздействие на бг-варианта на сериала, писано е през 2003-а, още не е бил минал и Конкурса за таланти...
)) Но мисля, че напомня отношението ни към филма...ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ
Пепелнорозова светла магия
леко обвива ме в здрача.
С пепелнорозово ще покрия
сивото, дето изскача.
Нека да топли цвета изгорен
сенките – спомени бледи.
Пепел от роза ще скътам във мен –
нежно в очите да свети.
Марица, направо съм "шах и мат" от последният ти пост със скритият текст.
Имам предложение - ако искаш акцентирай с различен цвят различните мнения и съответно авторите - по лесно е за четене.
Имам предложение - ако искаш акцентирай с различен цвят различните мнения и съответно авторите - по лесно е за четене.
Акцентирах само върху изводите, които смятам за най-важни - болднах ги. Сега ще разделя с празни редове мненията едно от друго... така ще стане по-лесно,м ?
Марица,
. Благодаря, че си си направила труда да събереш нашите мнения и да обобщиш! Има грешка в посочването на мой пост. Ти си написала , че е на Дилеми, а е мой. Завършва с НАДЕЖДА. При редактирането, което ще направиш, моля да коригираш неволната грешка.
ОК -отивам да изправям грешките!
)) Надявам се, че не се сърдиш - просто съм много емоционална и понякога бързам, бързам... ))
Марица, направо съм "шах и мат" от последният ти пост със скритият текст.
Имам предложение - ако искаш акцентирай с различен цвят различните мнения и съответно авторите - по лесно е за четене.
Имам предложение - ако искаш акцентирай с различен цвят различните мнения и съответно авторите - по лесно е за четене.
Марта гледам го твоя аватар, страхотно сладък Енгин. Как си проси целувка Керим. Уникален момент.
Препоръчани теми