- Публикувана: 26 окт. 2012, 21:11 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2012, 21:53 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 160
И така, аз си продължавам. С много марков панталон е Керим...
Ами нали му дадоха дрехи от Ердоан, с които да се преоблече, след нощта на "съвета" в имението на Яшаран? Естествено, Ердоан няма да носи конфекция...
И тук несъответствие-той Керим е с една глава по-висок от Ердоан,но сега няма и в това да се вглеждаме.
Ъъъъъ те са били още нови - неподгънати за ръста на Ердоан.
)) Затова са му станали. 
)) 
Мукадес се опитва да накара Рахми да убеди Фатмагюл да се ожени за Керим. Пристига комисарат от полицията, за да вземе показания от Фатмагюл. Мюнир е в паника, може да се обърка всичко, изпраща Мукасе да говори отново с Фатмагюл, да я подготви. Но стаята е празна, Фатмагюл я няма… Фатмагюл тича отново по улиците на Ълдър към единственето място, къдете си мисли, че ще намери утеха, спасение и закрила.. Тича към своята къщата, тича към своя Мустафа…
Болка, гняв, безсилие и наранена гордост. Мустафа стои и гледа горящата къща, която до вчера градеше със собствените си ръце, гъсти черни облаци дим закриват небето…Фатмагюл приближава, вижда облаците дим, вижда горящата къща, вижда Мустафа…тихо и невярващо прошепва името му, превива се от отчаяние и покруса…
Вижда я майката на Мустафа, Халиде, притичва до нея - Фатмагюл… Фатмагюл. Не ходи, не го доближавай. Приключи с теб. Виж, запали те, изпепели те. Фатмагюл в отчянието си вика отново името на Мустафа. Той обръща глава, гледа я мълчаливо няколко секунди, обръща глава и я отминава.
Халиде - Не се разправяй повече. Вече е невъзможно. Невъзможно е. Хайде, върви си вече. Повече не може да сте заедно. Погуби себе си, не съсипвай и сина ми.
Фатмагюл се опитва да намери съчувствие в нея, нарича я майко Халиде… Халиде отново и казва да си върви, оставя сама отчаяната и прекършена Фатмагюл…
Болка, гняв, безсилие и наранена гордост. Мустафа стои и гледа горящата къща, която до вчера градеше със собствените си ръце, гъсти черни облаци дим закриват небето…Фатмагюл приближава, вижда облаците дим, вижда горящата къща, вижда Мустафа…тихо и невярващо прошепва името му, превива се от отчаяние и покруса…
Вижда я майката на Мустафа, Халиде, притичва до нея - Фатмагюл… Фатмагюл. Не ходи, не го доближавай. Приключи с теб. Виж, запали те, изпепели те. Фатмагюл в отчянието си вика отново името на Мустафа. Той обръща глава, гледа я мълчаливо няколко секунди, обръща глава и я отминава.
Халиде - Не се разправяй повече. Вече е невъзможно. Невъзможно е. Хайде, върви си вече. Повече не може да сте заедно. Погуби себе си, не съсипвай и сина ми.
Фатмагюл се опитва да намери съчувствие в нея, нарича я майко Халиде… Халиде отново и казва да си върви, оставя сама отчаяната и прекършена Фатмагюл…
Скрит текст:
След това... започва да се изпълнява плана на Мюнир и Мукадес... За Фатмагюл вече няма надежда, няма спасение, започва полюлявайки се да тича, Мустафа я гледа от терасата на къщата, все още може да я спре…Обажда се баща му – И за двама ви така е най-добре. Не можеше пред очите на всички…Какво да се прави? Значи и това ни било писано. Господ да помага на всички ни. Халиде – Бързо да минава! Свърши. Приключи. Благодари се, че с това се отърва, синко.
Мустафа вече не може да се сдържа, избухва в ридания…
Фатмагюл е на „мястото”…поляна, през която е минавала много пъти, поляна, през която минаваше, тичайки да посрещне Мустафа…Отново избухва в ридания, срутва се на колена на земята…няма спасение, няма надежда...
Керим умислено върви, пристига и той до „мястото”, чува ридания , сепва се…Вижда превитата и ридаеща на земята Фатмагюл.
Фатмагюл в отчаянието си прекарва пръсти по земята, напипва парченце стъкло, за миг се стъписва, после прокарва пръсти по него, проблясва мисъл, взема решение…
Керим вижда стъклото в ръката на Фатмагюл, почти трепва в предчувствието на това, което тя се готви да направи...Фатмагюл гледа небето, вятърът роши косите й, затваря очи, насочва ръбчето на стъкълцето към ръката си, натиска…Керим я вижда, неволно извиква името й: Фатмагюл… тя обръща глава Какво правиш? притичва при нея, опитва се да вземе стъклото – Спри, хвърли го! Тя изпада в истерия, започва да пищи, вика…Виковете й чува батко й Рахми, който я търси, тя отчаяно се вкопчва в него, моли го да я отведе от това място…
Мустафа вече не може да се сдържа, избухва в ридания…
Фатмагюл е на „мястото”…поляна, през която е минавала много пъти, поляна, през която минаваше, тичайки да посрещне Мустафа…Отново избухва в ридания, срутва се на колена на земята…няма спасение, няма надежда...
Керим умислено върви, пристига и той до „мястото”, чува ридания , сепва се…Вижда превитата и ридаеща на земята Фатмагюл.
Фатмагюл в отчаянието си прекарва пръсти по земята, напипва парченце стъкло, за миг се стъписва, после прокарва пръсти по него, проблясва мисъл, взема решение…
Керим вижда стъклото в ръката на Фатмагюл, почти трепва в предчувствието на това, което тя се готви да направи...Фатмагюл гледа небето, вятърът роши косите й, затваря очи, насочва ръбчето на стъкълцето към ръката си, натиска…Керим я вижда, неволно извиква името й: Фатмагюл… тя обръща глава Какво правиш? притичва при нея, опитва се да вземе стъклото – Спри, хвърли го! Тя изпада в истерия, започва да пищи, вика…Виковете й чува батко й Рахми, който я търси, тя отчаяно се вкопчва в него, моли го да я отведе от това място…
Мукадес се опитва да накара Рахми да убеди Фатмагюл да се ожени за Керим. Пристига комисарат от полицията, за да вземе показания от Фатмагюл. Мюнир е в паника, може да се обърка всичко, изпраща Мукасе да говори отново с Фатмагюл, да я подготви. Но стаята е празна, Фатмагюл я няма… Фатмагюл тича отново по улиците на Ълдър към единственето място, къдете си мисли, че ще намери утеха, спасение и закрила.. Тича към своята къщата, тича към своя Мустафа…
Болка, гняв, безсилие и наранена гордост. Мустафа стои и гледа горящата къща, която до вчера градеше със собствените си ръце, гъсти черни облаци дим закриват небето…Фатмагюл приближава, вижда облаците дим, вижда горящата къща, вижда Мустафа…тихо и невярващо прошепва името му, превива се от отчаяние и покруса…
Вижда я майката на Мустафа, Халиде, притичва до нея - Фатмагюл… Фатмагюл. Не ходи, не го доближавай. Приключи с теб. Виж, запали те, изпепели те. Фатмагюл в отчянието си вика отново името на Мустафа. Той обръща глава, гледа я мълчаливо няколко секунди, обръща глава и я отминава.
Халиде - Не се разправяй повече. Вече е невъзможно. Невъзможно е. Хайде, върви си вече. Повече не може да сте заедно. Погуби себе си, не съсипвай и сина ми.
Фатмагюл се опитва да намери съчувствие в нея, нарича я майко Халиде… Халиде отново и казва да си върви, оставя сама отчаяната и прекършена Фатмагюл…
Болка, гняв, безсилие и наранена гордост. Мустафа стои и гледа горящата къща, която до вчера градеше със собствените си ръце, гъсти черни облаци дим закриват небето…Фатмагюл приближава, вижда облаците дим, вижда горящата къща, вижда Мустафа…тихо и невярващо прошепва името му, превива се от отчаяние и покруса…
Вижда я майката на Мустафа, Халиде, притичва до нея - Фатмагюл… Фатмагюл. Не ходи, не го доближавай. Приключи с теб. Виж, запали те, изпепели те. Фатмагюл в отчянието си вика отново името на Мустафа. Той обръща глава, гледа я мълчаливо няколко секунди, обръща глава и я отминава.
Халиде - Не се разправяй повече. Вече е невъзможно. Невъзможно е. Хайде, върви си вече. Повече не може да сте заедно. Погуби себе си, не съсипвай и сина ми.
Фатмагюл се опитва да намери съчувствие в нея, нарича я майко Халиде… Халиде отново и казва да си върви, оставя сама отчаяната и прекършена Фатмагюл…
Скрит текст:
След това... започва да се изпълнява плана на Мюнир и Мукадес...За Фатмагюл вече няма надежда, няма спасение, започва полюлявайки се да тича, Мустафа я гледа от терасата на къщата, все още може да я спре…Обажда се баща му – И за двама ви така е най-добре. Не можеше пред очите на всички…Какво да се прави? Значи и това ни било писано. Господ да помага на всички ни. Халиде – Бързо да минава! Свърши. Приключи. Благодари се, че с това се отърва, синко.
Мустафа вече не може да се сдържа, избухва в ридания…
Фатмагюл е на „мястото”…поляна, през която е минавала много пъти, поляна, през която минаваше, тичайки да посрещне Мустафа…Отново избухва в ридания, срутва се на колена на земята…няма спасение, няма надежда...
Керим умислено върви, пристига и той до „мястото”, чува ридания , сепва се…Вижда превитата и ридаеща на земята Фатмагюл.
Фатмагюл в отчаянието си прекарва пръсти по земята, напипва парченце стъкло, за миг се стъписва, после прокарва пръсти по него, проблясва мисъл, взема решение…
Керим вижда стъклото в ръката на Фатмагюл, почти трепва в предчувствието на това, което тя се готви да направи...Фатмагюл гледа небето, вятърът роши косите й, затваря очи, насочва ръбчето на стъкълцето към ръката си, натиска…Керим я вижда, неволно извиква името й: Фатмагюл… тя обръща глава Какво правиш? притичва при нея, опитва се да вземе стъклото – Спри, хвърли го! Тя изпада в истерия, започва да пищи, вика…Виковете й чува батко й Рахми, който я търси, тя отчаяно се вкопчва в него, моли го да я отведе от това място…
Мустафа вече не може да се сдържа, избухва в ридания…
Фатмагюл е на „мястото”…поляна, през която е минавала много пъти, поляна, през която минаваше, тичайки да посрещне Мустафа…Отново избухва в ридания, срутва се на колена на земята…няма спасение, няма надежда...
Керим умислено върви, пристига и той до „мястото”, чува ридания , сепва се…Вижда превитата и ридаеща на земята Фатмагюл.
Фатмагюл в отчаянието си прекарва пръсти по земята, напипва парченце стъкло, за миг се стъписва, после прокарва пръсти по него, проблясва мисъл, взема решение…
Керим вижда стъклото в ръката на Фатмагюл, почти трепва в предчувствието на това, което тя се готви да направи...Фатмагюл гледа небето, вятърът роши косите й, затваря очи, насочва ръбчето на стъкълцето към ръката си, натиска…Керим я вижда, неволно извиква името й: Фатмагюл… тя обръща глава Какво правиш? притичва при нея, опитва се да вземе стъклото – Спри, хвърли го! Тя изпада в истерия, започва да пищи, вика…Виковете й чува батко й Рахми, който я търси, тя отчаяно се вкопчва в него, моли го да я отведе от това място…
Май този път съвсем добре паснах с илюстрациите към написаното от теб...
Препоръчани теми