Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 161

И аз да се запиша в темичката с една песен

Плис! Марица се разплисква - да и върви по вода на темичката..

Добре заварили! ))

Браво на Цвети Пиронкова! Браво и на вас, момичета! Страхотен преговор правите! И както винаги - на ниво!

Общо взето, за да отговорим на тези въпроси в темата, до тук наблегнахме на събитията от първите 5 епизода:
1. Безгрижие и кошмар
2. Истина ли е?
3. Натиск
4. Решение
5. Женитба

Събрах и подредих изказаните до тук мнения. Гледала съм да посочвам авторите им. Където не е посочено – аз съм се разливала...   Тук там съм си позволила леки технически редакции и съкращения  в името на по-добрата прегледност... Доказателствените диалози също съм съкращавала с цел облекчаване на разказа.
Ами – това е. Четете и знайте... )) Ако не сте съгласни – ще дискутираме още, докато изясним нещата.  



Решението, което взе – да се ожени за Фатмагюл, се основа на няколко важни момента:

-   от времето преди кошмара – в Йълдър той има свой дом, работа, чувства се уютно в градчето си, не мечтае за приключения, а за това – да се влюби, да създаде семейство с любимото момиче, да знае бъдещето си 100 години напред...


-   чудото се случва – вижда момиче, което привлича погледа му – местно, красиво, вероятно възпитана в ценности, които и той споделя. Тя би могла да бъде осъществената му представа за щастие (това се отчита само на подсъзнателно ниво към този момент)... лошото в случая е, че я вижда в компанията на преситените от удоволствия братовчеди Яшаран и изпълнения с объркване и завист за простите, земни, но ясни мечти на Керим Вурал... неговите приятели от детинство... които вече имат други ценности (или нямат такива – въпрос на гледна точка), които гледат на света по начин, различен от неговия, които са се превърнали в консуматори и циници... Съдбата е благосклонна – още два пъти в същия този ден той среща погледа на това момиче. Възхитен е, пленен... научава името и – Фатмагюл – както и това, че вече е обвързана...

-   всичко след кошмарната нощ – вината, че се е оставил да бъде подведен да се покаже достоен за компанията на „приятелите” – пиян и дрогиран, безусвестен и неспособен на адекватни реакции ги е последвал във всичко през онази фатална нощ;
-   неспособността да си спомни какво точно се е случило – посегнал ли е на момичето (спомня си сълзата и запушената уста, писъците, но не знае дали това е преживяно, или халюцинация от дрогата)?, способен ли е на такава подлост? Без увереността, (която неговата съвест изисква) че не е участвал в изнасилването, му е трудно да вземе решение какво следва да направи – да се предаде в полицията, а заедно със себе си и извършителите на това гнусно деяние, или да търси начин да се спаси като невинен.
Един мъж, осъзнал събитията, случили се през нощта -  изпитващ огромна болка и вина. Това не може  е бил той, той не би могъл да нарани никого (още повече момичето, за което вчера тайно помечта). Отивайки на мястото сякаш иска да се убеди, че това не се е случило, че е било някакъв кошмарен сън. (Марта)
-   изясняването от адвокат Мюнир на тежестта, която ще трябва да понесат – изнасилване, което може да се нарече предумишлено, заедно с употреба на забранени наркотични вещества... присъдата ще е много тежка... Отново усеща пренебрежението на останалите към хората от неговата черга, бедни или не особено заможни... Тук се появяват страхът и самосъжалението, които се прибавят към ужаса от липсата на точен спомен.
-   натискът на семействата на неговите „приятели”, но най-вече техните лъжи и предателство: „Момичето пищеше, докато ти проникваше в царството и.”„Той не беше с нас в къщата на Вурал... не знаем къде е ходил и какво е правил след като си тръгнахме от годежа.” Ясно кой ще бъде жертвеното агне...
...в паниката си тръгват да отричат и с помощта на уменията на лисицата Мюнир и парите на Яшаран да прикриват извършеното, ако честно и почтено бяха поели отговорност за постъпката си и поели вината си ...В лицето на Керим видяха удобния обект за поредната сделка - ти поемаш вината, ние ти даваме пари и възможност за живот в чужбина. Да,  но за някои хора не всичко е сделка, имат и съвест, чест, чувство за отговорност. Той прие "сделката", за да изкупи част от  своята вина,  да "изчисти" в очите и устите на хората Фатмагюл, да я предпази от публично поругаване, може би дори от смъртта. (Дилеми)


-   мислите за съсипания живот на Фатмагюл, срама пред себе си, пред майката, която е посегнала на живота си, защото е била нещастна, пред жената, която го е отгледала и възпитавала в уважение и зачитане на другите хора и на жената в частност...
-   сблъсъка с прекършеното цвете Фатмагюл (Божествена роза) – там, на брега, на който си отиде тяхната невинност – поругана, стъпкана, предадена... Тук вече вината го съсипа. В очите на Фатмагюл той се видя като насилник. Прие  твърдението на Вурал, че е участвал в престъплението, за истина... Спаси Фатмагюл -  да не посегне на живота си  - но разбра, че нейният живот, както и неговият, вече са разрушени. Целият кошмар е истина, която няма как да бъде пренебрегната, забравена, простена... Сега той трябва да поеме своята отговорност за този съсипан живот и да направи каквото му е по силите, за да не завърши това момиче с примка на шията, както неговата майка, защото с подобна вина той не би могъл да издържи да живее.



Всичко това, събрано с „благородната лъжа” на Мукаддес и Мюнир, подсказана му услужливо от коменданта в полицейския участък, накара Керим да вземе решението: „Женя се, како”...
Знаеше какво го очаква - живот пълен с гняв, болка, срам и вина. (Марта)

Решението да се примири Керим взе след думите на Фатмагюл към Рахми, признанието, което чу на плажа: „Аз го направих. Искам да умра. Да умра и да се спася.”

Нейното решение да приеме уговорения и натрапен брак с „насилника” беше взето само заради обстоятелства и случки след кошмара.

- Годеникът, комуто се уповава, че ще и  подаде ръка, ще я прегърне и утеши, я проклина. Най-важна за него е неговата наранена чест, най-важно е да отмъсти, за да изчисти петното от името си, което тя е позволила да му бъде нанесено. (Марта)


-  Мукадес - да направи най-доброто за семейството, но с едната подробност - "семейството" е ТЯ. Уговорената женитба на Фатмагюл е една "успешна" сделка, а  същевременно е и "наказанието" на брат и сестра - за нейният личен провален живот. Тук и за минута не допусна, че нещата ще се преобърнат с времето на 180 градуса. (Марта)

- майката на Мустафа – „Не отивай. Не го доближавай. Приключи с теб. Виж – запали те, изгори те. Вече е невъзможно. Хайде, върви си вече. Повече не може да сте заедно. Погуби себе си, не съсипвай и сина ми.”
- да спаси живота на Мустафа (предпазвайки го от затвора, където неминуемо щеше да попадне след като "отмъсти" за нея).  Себе си тя смяташе за мъртва вече и не я интересуваше нищо друго. (Марта)
- обстоятелствата - дори Фатмагюл да беше подала оплакване, тя нямаше подкрепа от никого при водене на делата (нито финансова, нито морална), а дори и да беше спечелила делото, за нея в онова общество пак нямаше да има място, за тези хора тя щеше да продължава да бъде омърсена. За съжаление това е истината. (Веляна)
А аз ще добавя, че макар и водени от различни интереси, избутвайки на преден план какви ли не мотиви, в крайна сметка всички се подчиниха на т.н. "Традиция".  Друг път за никого нямаше. (Натали)
- Самата Фатмагюл – „Моят дом изгоря. Знаеш ли? Той не ми вярва. Ненавижда ме. Боли... Да беше видял лицето му – безчувствено. Не остави нищо, което да му напомня за мен. Нищо. Всичко изгори. Мустафа изгори мен. Батко, как ще живея? Батко, не искам да се омъжа за мерзавец. Моля те, не позволявай снахата да ме омъжи за него. Батко, моля те, остави ме да умра. Нямам сили да живея повече.”
- Рахми – Кой го направи? Ти ли го направи?  Защо го направи? Ще мине. Всичко ще мине. Ще се омъжиш. Хората ще забравят. Трябва. Така трябва да стане. ... Искаш да ме оставиш? И аз ще тръгна с теб. Ако се самоубиеш, аз също ще го направя. Ти си ми душата. Как ще мога да живея без душата си? Кой може да те замени? Не е важно кой какво говори. Не е важно какво се е случило. Ти си моята чиста сестричка. Неопетнена. Ти си моят живот, Фатмагюл.

Решението да се примири със съдбата си Фатмагюл взе заради брат си.

Събитието не касаеше само преките участници в него. То рефлектира върху всички, които са им близки... Всеки от тях реагира според собственото си виждане, всеки от тях се намеси според собствената си съвест, за да се стигне до казаните пред закона две "да", определили съдбата на истинските жертви в тази драма - Фатмагюл и Керим...

И така – отговорът на въпроса е, че двамата се подчиниха на съдбата, която взе решенията вместо тях в този момент... отстъпиха пред обстоятелствата, натиска на близки и врагове, на обществото като цяло, защото бяха млади, наранени, объркани и в този момент не видяха друг изход за себе си и своите близки.

Здравейте момичета

Какво ме направихте? Направо се ошеметих  от бързината ,с която изписвате темата . Два дни ви оставих и вие сте написали чудеса!!!  Страхотни постове и анализи и снимки и информации и прочее!! Нямате равни!!!
Нещо не мога да се справя с вашето темпо напоследък, само се опитвам да ви настигам поне с четенето.
Спомням си поста на Дива от предходната тема и кое я е провокирало да заплаче та и аз да си кажа. Мен ме провокира да се разплача момента, когато всички започнаха да искат от Керим да поеме вината и да се ожени за момичето. Почувствах Керим като “жертвен агнец“, отиващ на заколение. Спомням си, че много се гневях на решението му да поеме вината и плаках безутешно и не толкова за героя, колкото за неправдата към един невинен младеж, който няма гръб в живота. Мислите ми отиват и по-нататък в одобрение на решението Мелек и Едже да включат и Фахретин. Знаете колко много се наблегна на това, че Керим вече има защита в лицето на баща си.

Димана,здравей-и на мен точно като тебе ми беше мъчно,но не само за Керим,а и  за Фатмагюл,затова написах,че те просто бяха притиснати от всички до стената и принудени да се оженят,но то пък Господ(в случая Едже и Мелек) си знае работата и на двамата им се случи най-хубавото нещо на света.

То точно така си и беше. Майката на Ердоан го каза - Благодарим ти за саможертвата. Само дето не отбеляза, че Керим беше принуден да се жертва към този момент. После стана свидетел на опита на Фатмагюл да се самоубие, което го накара да вземе решението да се омъжи за нея, за да и даде поне малък шанс да изглежда "почтена и чиста" в очите на околните, да и даде шанс за ново начало...

Аха - Господ в лицето на Мукаддес (свещената). )) Тя точно тази заслуга си приписваше - че с нейното настояване са си осигурили щастието да са заедно.

Честита Нова Тема !

Благодарности на Мариянка, че винаги се грижи да ни е "топло", слънчево и уютно във виртуалният ни дом !

Понеже времето с което ще  разполагам  да пиша в темата от утре ще бъде ограничено / отпуска, отпуска- колко да е отпуска ? - просто свърши /, ще продължа да преговарям самостоятелно и в по-бързи темпове, но винаги с мисъл и любов за всички вас !

Не съм по обширните обобщения, затова накратко - преговорните ми разсъждения останаха в старата тема, но за сметка на това тук ви поднасям виждането си за "Ангел- пазителят".

Този който винаги стои до човека за когото се "грижи", обича, подкрепя и пази от злото.

Понякога този Ангел - може да придобие и човешки облик - стига ние самите да му позволим това.

С много любов за вас !



http://www.dailymotion.com/video/xupz8w_kerim-and-fatmagul-the-b … inning_shortfilms

Текста на песента се разбира, но за всеки случай превода  / взет е от Ютуб /

Марта_49, кога сколаса...За теб специално: http://media.msgplus.net/flashAnim/anim/b013.swf