С второто ми дете и аз можех да прекарвам, колкото време искам до кувьоза, даваха ми да бъркам вътре и да го галя, като се постабилизира, неонатоложката ми показа как да го гушкам, така че главата му да остава в кувьоза. Частна болница, разбира се. Първото е родено в държавна и трябваше да прося информция за състоянието му и да го виждам веднъж на ден за 5 минути. И да търпя презрително и злобно отношение. Разбирам ги тези, които не искат това, но за жалост алтренативата не е раждане у дома.
- Публикувана: 29 окт. 2012, 15:09 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2012, 00:57 ч.
БХК съди държавата, защото няма регламент за домашно раждане
Сова, това с психолозите у нас се счита малко за лигавщина за съжаление. И това е само върхът на айсберга на някои национални специфики - които касаят и начина на раждане в болница. 
А такива моменти оставят много дълбоки следи - години след като са минали и заминали. Не е по-малко травмиращо от физическо нараняване - но за разлика от него, никой не счита за нужно да го третира.
А такива моменти оставят много дълбоки следи - години след като са минали и заминали. Не е по-малко травмиращо от физическо нараняване - но за разлика от него, никой не счита за нужно да го третира.
Сова, това с психолозите у нас се счита малко за лигавщина за съжаление. И това е само върхът на айсберга на някои национални специфики - които касаят и начина на раждане в болница.
А такива моменти оставят много дълбоки следи - години след като са минали и заминали. Не е по-малко травмиращо от физическо нараняване - но за разлика от него, никой не счита за нужно да го третира.
А такива моменти оставят много дълбоки следи - години след като са минали и заминали. Не е по-малко травмиращо от физическо нараняване - но за разлика от него, никой не счита за нужно да го третира.
С второто ми дете и аз можех да прекарвам, колкото време искам до кувьоза, даваха ми да бъркам вътре и да го галя, като се постабилизира, неонатоложката ми показа как да го гушкам, така че главата му да остава в кувьоза. Частна болница, разбира се. Първото е родено в държавна и трябваше да прося информция за състоянието му и да го виждам веднъж на ден за 5 минути. И да търпя презрително и злобно отношение. Разбирам ги тези, които не искат това, но за жалост алтренативата не е раждане у дома.
Съжалявам за онова, което сте преживели.
Ми ето, някои считат за лигавщина и това, нали...?
Нали и аз все това викам, ама...
Ето, всеки може сам да си направи извод колко лесно се пляскат такива презрителни коментарчета. Къде от неразбиране, къде от....
Не може да сме все на мнение "Понеже аз това не го разбирам, значи не е правилно/го няма!". Така няма помръдване на никъде...
(Че то аз имах ужасна следродина депресия първия път, ужасна. Никой не ме е питал нищо в БГ тогава, много ясно де. Аз си мислех, че това е лигавщина и не съм добре.. Така си мислех после с години. И на никой не казах. добре, че мина.. кой зане как и до колко е минало изобщо... да, оставя следи. Затова и си помислих втория път, "ееех, защо сега ме питате.. сега знам, че нищо ми няма, защо не можеше да е първия път...", но... това е..)
Нали и аз все това викам, ама...
Ето, всеки може сам да си направи извод колко лесно се пляскат такива презрителни коментарчета. Къде от неразбиране, къде от....
Не може да сме все на мнение "Понеже аз това не го разбирам, значи не е правилно/го няма!". Така няма помръдване на никъде...
(Че то аз имах ужасна следродина депресия първия път, ужасна. Никой не ме е питал нищо в БГ тогава, много ясно де. Аз си мислех, че това е лигавщина и не съм добре.. Така си мислех после с години. И на никой не казах. добре, че мина.. кой зане как и до колко е минало изобщо... да, оставя следи. Затова и си помислих втория път, "ееех, защо сега ме питате.. сега знам, че нищо ми няма, защо не можеше да е първия път...", но... това е..)
Татковците са нервни и изплашени, защото ги държим на страна. Не знаят какво да очакват и на финала очакваме да са адекватни.
Татковците са различни - няма общо "татковците". Някои са адекватни, други като видят кръв припадат.
А много от тях, чувайки, че жена им крещи и заплашва акушерката, по-скоро биха застанали на страната на жена си - защото няма как да знаят дали тя има обективна нужда от трансфер в болница, например.
Все си мисля, че жената, която ще дойде вкъщи няма да е непозната. Тя ще проследява и бременността и ще има време да прецени хората, а и хората ще преценят може ли да и се доверят. Акушерката не е длъжна да приема всички, само тези, които прецени.
На мен ми беше отказано да родя в чужбина с акушерка, тъй като не беше известно как е преминала бременността. /Търсех и такъв вариант/
Не знам, защо смятате, че един агресивен татко няма да се прояви и в болнично заведение.
П.П. Мен дори, родилата супер и чувстващата се супер - ама буквално, била там само два дни, чужденката, ако щете... преди да ме изпишат идваха и ме питаха как съм, чувствам ли се ок, плаче ли ми се без причина, чувствам ли признаци на депресия, обобщено имам ли нужда от някаква помощ, освен рутинното...)
А да знaеш в какво се изразява точно помощта? Психотерапия за мама(надявам се знаеш какво е да влезеш там в регистъра), и бебе при приемни родители-питай някой близък дето работи там да ти каже по-добре.
Не знам, защо смятате, че един агресивен татко няма да се прояви и в болнично заведение.
Защото повечето татковци там са отвъд вратите на отделението, а в болницата има много народ + охрана обикновено.
Това не са просто и следи, това може да ти разкатае фамилията завинаги.
Тъй е. Три години след раждането си, след още едно родено навреме бебе - още реввам неконтролируемо щом видя даже снимка на бебе в кувьоз.
Не не, говорим за неща като разговори с психолог, поне в леките, нормални случаи. Може в болницата, може и после. Това зная, питала съм.. Колко пъти не зная, но разбира се зависи какво е положението...
Вече за регистри и приемни родители... това е друго, ако нещата са наистина сериозни.
(Познавам такъв случай, но не на бебе, а на по-големи деца - колкото моят син, пратени при приемно семейство.. там са и в момента, но майка им втори път вече беше в клиника. Не мога да обсъждам. Но това е доста сериозно, така или иначе, не става ей така просто след два разговора с психолог.)
Вече за регистри и приемни родители... това е друго, ако нещата са наистина сериозни.
(Познавам такъв случай, но не на бебе, а на по-големи деца - колкото моят син, пратени при приемно семейство.. там са и в момента, но майка им втори път вече беше в клиника. Не мога да обсъждам. Но това е доста сериозно, така или иначе, не става ей така просто след два разговора с психолог.)
Ми ето, някои считат за лигавщина и това, нали...?
Нали и аз все това викам, ама...
Нали и аз все това викам, ама...
Това не са просто и следи, това може да ти разкатае фамилията завинаги.
Тъй е. Три години след раждането си, след още едно родено навреме бебе - още реввам неконтролируемо щом видя даже снимка на бебе в кувьоз.
Животът бил да лижеш мед от бодлива тел.
Бояна, на бас, че някоя мама-ербап, яка българка , дето не е имала/не е чувала за проблеми - или пък толкоз я интересува, нищо че е чувала, би нарекла и това лигавщина...
Това имам предвид, лесно се наричат лигавщини разни.. неща.
, дето не е имала/не е чувала за проблеми - или пък толкоз я интересува, нищо че е чувала, би нарекла и това лигавщина...Това имам предвид, лесно се наричат лигавщини разни.. неща.
Разбирам какво искаш да кажеш, но не съм съгласна с паралела, който правиш. Нека има домашно раждане, не ме интересува, но докато мрат бебета, които могат да бъдат спасени аз не подкрепям ние да финансираме това.
Не, аз не говоря тук за живота на бебета. Говоря за психолози на щат, които да ме питат "имате ли признаци на депресия?", след като съм си родила съвсем ок. Това половин България ще нарече лигавщина. А не е, може да има сериозни последствия.
И ще чуеш коментар, "Абе нали ти е живо и здраво детето, какво се лигавиш с психолози!"
Това искам да кажа.
Но не си ме разбрала, не правя изобщо паралел между домашното раждане и недоносените бебета. Защото такъв не може да има.
И ще чуеш коментар, "Абе нали ти е живо и здраво детето, какво се лигавиш с психолози!"
Това искам да кажа.
Но не си ме разбрала, не правя изобщо паралел между домашното раждане и недоносените бебета. Защото такъв не може да има.
Съжалявам за онова, което сте преживели.
Благодаря за съчувствието, но наистина вече всичко съм преживяла, споменът не ме тормози ни най-малко и пиша това, само за да се знае като информация от другите. Ако искаш адекватно отношение, най-често трябва добре да си платиш, така поне беше, когато на мен ми беше ред да раждам. Разбирам ги жените, които не искат болница, вярвам им, че са били тормозени от персонала и не ги считам за лигли, но няма да могат да избягат от гадното отношение към пациента като останат вкъщи. После нали пак се избира педиатър, все някога отиваш на лекар, може и в болница да влезеш с детето...
На мен ми е интересно- домашното раждане би ли създало нужда от психолог?
По принцип съм силно скептична към психологията, но съм сигурна, че домашното раждане може да е също толкова бруталничко, колкото и болничното. Не на последно място, след раждане отделяш огромно количество адреналин, който дава бодрост около три дни. След това има голям спад в енергията, който лесно може да се превърне и във влошено настроение и да се развие като депресия, в добавка на други неприятности от раждането.
Точно това имах предвид за неонатологиите: дори да са много добри технично, може да липсва специфичен климат, дух ли, що ли, за иновации. А той се създава от лекари-личности, които дори по света са малко, а в България още по-малко.
По принцип съм силно скептична към психологията, но съм сигурна, че домашното раждане може да е също толкова бруталничко, колкото и болничното. Не на последно място, след раждане отделяш огромно количество адреналин, който дава бодрост около три дни. След това има голям спад в енергията, който лесно може да се превърне и във влошено настроение и да се развие като депресия, в добавка на други неприятности от раждането.
Точно това имах предвид за неонатологиите: дори да са много добри технично, може да липсва специфичен климат, дух ли, що ли, за иновации. А той се създава от лекари-личности, които дори по света са малко, а в България още по-малко.