БХК съди държавата, защото няма регламент за домашно раждане

  • 89 876
  • 3 420
  •   1
Отговори
# 2 340
  • Мнения: 12 706
П.П. Мен дори, родилата супер и чувстващата се супер - ама буквално, била там само два дни, чужденката, ако щете... преди да ме изпишат идваха и ме питаха как съм, чувствам ли се ок, плаче ли ми се без причина, чувствам ли признаци на депресия, обобщено имам ли нужда от някаква помощ, освен рутинното...)

А да знaеш в какво се изразява точно помощта? Психотерапия за мама(надявам се знаеш какво е да влезеш там в регистъра), и бебе при приемни родители-питай някой близък дето работи там да ти каже по-добре.
Нали се прави разлика между психолог и психиатър?

# 2 341
  • Мнения: 2 761
Бг не са толкова склонни към депресии,колкото преситения западняр.Като няма психолози в болниците,всеки може да си намери после такъв при нужда-достъпни са.
Едно време е нямало време за депресия.Освен това са живяли няколко поколения под един покрив и по този начин на майката и се е осигурявало нормален сън и помощ.Но сега е вредно да имаш баби покрай себе си.

Психолога е недоучил психиатър.А прави ли се разлика за действията им в една страна като Германия?

# 2 342
  • София
  • Мнения: 15 165
Не, аз не говоря тук за живота на бебета. Говоря за психолози на щат, които да ме питат "имате ли признаци на депресия?", след като съм си родила съвсем ок. Това половин България ще нарече лигавщина. А не е, може да има сериозни последствия.

И ще чуеш коментар, "Абе нали ти е живо и здраво детето, какво се лигавиш с психолози!"

Това искам да кажа.

Но не си ме разбрала, не правя изобщо паралел между домашното раждане и недоносените бебета. Защото такъв не може да има.
Аз не държа да има психолози на щат. Дори не намирам, че именно психолози могат да са от помощ и в случая, и по принцип. По- скоро в други страни по такива проблеми се организират групи за взаимопомощ, нещо като групова терапия, но това върви по линия лигавщина на фона на недоимъка по отношение на лекарства и база.

# 2 343
  • Мнения: 4 875
Бг не са толкова склонни към депресии,колкото преситения западняр.

Как разбра?

Иначе, ако продължим паралела с недоносените и травмиращото болнично раждане - трябва да кажа, че въпреки травмата, аз осъзнавам, че чисто технически е било добре детето ми да е в болница, а не у дома. Без значение как съм се чувствала аз.

Подобно ми е и отношението към раждането - неговата цел е най-вече здрави бебе и майка. Приятните спомени и снимките с тати са по-маловажни.

# 2 344
  • Мнения: 6 365
Мдам, има го и културният фактор. Някои ефекти след раждането в едно общество могат да се опишат като депресия, в друго да се смятат за почти нормални и да се подхванат от другата страна. На Запад може да е нормално майката да е сама и на хапчета, тука е ясно, че след раждането ти става гадно и решението е помощ, хубаво ядене и да си направиш косата. Има и такъв момент. Затова съм скептична към психологията- и да, правя разлика с психиатрията.

Но да ми влезе някой в стаята и с мазна професионална усмивка да ме пита изпитвам ли депресия (като така един вид ме диагностицира предварително), ще ми е много неприятно.

# 2 345
  • Мнения: 2 761
Бг не са толкова склонни към депресии,колкото преситения западняр.

Как разбра?

C трeтото ми око. Simple Smile

# 2 346
  • София
  • Мнения: 15 165
При раждането на недоносено е травмиращо да допуснеш, че бебето ти може да умре и това да е реална възможност. Никакъв психолог не ти трябва, важното е да знаеш, че медицинската грижа за бебето е ок, че всичко, което е възможно се прави. В много болници из страна нямат кувьози, не говорим за нещо по- сложно като сърфактант, например.

# 2 347
  • Мнения: 4 875
При раждането на недоносено е травмиращо да допуснеш, че бебето ти може да умре и това да е реална възможност. Никакъв психолог не ти трябва, важното е да знаеш, че медицинската грижа за бебето е ок, че всичко, което е възможно се прави.

Позволи ми да не се съглася - като майка на дете, родено много по-рано от твоето, с много по-лоши прогнози и стояло много по-дълго в интензивно отделение.

# 2 348
  • Мнения: 418
Наскоро ми се наложи да придружа една близка на психолог. Страхотно беше ... Тя имаше нужда, а на мен ми се отрази добре въпреки, че говорихме за нейните проблеми. Така че не ми говорете че няма нужда, защото колкото и близките да са близки (тя живее при такова условия със няколко поколения при себе си), чужд за семейството (домакинството) човек може по лесно да ти даде отговор и насока на проблемите по леко ако гледа отстрани на проблема.
Семейството те обича, но при дадените обстоятелства, ако се тръшкаш и ревеш без причина и си изпаднал в дълбока депресия, близките не търсят вина в себе си, а си мислят, че това е "наказание божие" , че е нещо отвън тях и че те нямат никаква вина в създалата се ситуация, а понякога не е точно така..
На запад ако има проблем има и семейни консултации, докато тук болния се лекува, уж, но останалите са му се качили на главата, и колкото и хапчета за депресия да пие, ако в дома микро климата не е добър нищо няма да стане... по скоро може да се задълбочи проблема... Да не говорим че различните хора различно и реагират при една и съща ситуация.  Peace

# 2 349
  • София
  • Мнения: 15 165
При раждането на недоносено е травмиращо да допуснеш, че бебето ти може да умре и това да е реална възможност. Никакъв психолог не ти трябва, важното е да знаеш, че медицинската грижа за бебето е ок, че всичко, което е възможно се прави.

Позволи ми да не се съглася - като майка на дете, родено много по-рано от твоето, с много по-лоши прогнози и стояло много по-дълго в интензивно отделение.
Не ме разбра, казвам, че на първо място е грижата за това бебето да оцелее. Не бих определила пари за психолог, докато няма достатъчно за чисто медицинската страна на въпроса.
Иначе вярвам, че групите в подобни случаи са с по- голямо ниво на полезност, но това е друга тема.
И нека да не си мерим на кой детето му колко зле е било. не твърдя, че моето било зле, нито се изкарвам жертва, защото не съм. Просто стана повод да се занимавам с въпроса и до днес, и да помагам, когато  и с каквото ми е възможно.

# 2 350
  • Мнения: 2 658
"На запад" е нормално майката да е сама, но не на хапчета.

Никой не е бил мазен. Мазно ли е да те питат имаш ли нужда от някаква помощ? Ми аз съм съгласна да ми се мазнят тогава, нека, два дена е все пак само... пък пак можеш да откажеш, не те насилват Wink
Иначе аз имах проблем именно първия път, когато си бях още между близки. Твърдо не ми е помагало ядене и да си оправя косата. Ма аз не съм такова желЕзо явно, затова... Не знам как щеше да ми се отрази да има с кой да поговоря поне, да ми каже че не съм луда. Ама нямаше да ми стане по-зле, вероятно. Предполагам просто.
Когато бях тук втория път и сама.. нямаше и помен, бях си екстра. Помощ не ми е била въобще нужна.
Няма общо къде си, поне не при всеки.

# 2 351
  • Мнения: 4 150
При раждането на недоносено е травмиращо да допуснеш, че бебето ти може да умре и това да е реална възможност. Никакъв психолог не ти трябва, важното е да знаеш, че медицинската грижа за бебето е ок, че всичко, което е възможно се прави. В много болници из страна нямат кувьози, не говорим за нещо по- сложно като сърфактант, например.

Важността на кожния допир с майката за едно рано родено дете.Нямалява се нуждата от медикаменти,кувиози и др.интервенции,улеснява и матурира дихателната функция и тн.
http://www.kangaroomothercare.com/premature-babies.aspx
http://www.newscientist.com/article/mg21428634.200-kangaroo-care … ds-of-babies.html
http://www.med.umich.edu/nicu/pdf/C.3KangarooCare.pdf

Искам да отбележа,че бьлгарските акушерки и АГ (да не кажа всички) не са чували за този метод и за положителните му последствия за децата.
Всьщност не е и нужно да прочетеш или да научиш,а само да следваш природните си инстинкти.
Но и това са загубили медиците...
Много е важно и най вече за рано родените деца,да имат допир с майките си колкото се може по често защото е доказано,че това влия положително на развитието на детето.
Децата ги лишават с месеци от това тяхно право.
Дьржат ги затворени в 4 стени,всякакви хора се изреждат да ги изследват,да ги пипат,да ги кьпят...само родителите,които детето познава с всичките си сетива (и има болезнената нужда в такьв момент да са до него) ги няма,липсват...забранено им е да виждат детето си с предтекст,че се прави всичко "вьзможно" най добро за тях.

Жал ми е....и най вече,че родителите не знаят,че децата им могат да бьдат третирани и по друг начин.

Последна редакция: ср, 21 ное 2012, 13:21 от Christian

# 2 352
  • София
  • Мнения: 15 165
При раждането на недоносено е травмиращо да допуснеш, че бебето ти може да умре и това да е реална възможност. Никакъв психолог не ти трябва, важното е да знаеш, че медицинската грижа за бебето е ок, че всичко, което е възможно се прави. В много болници из страна нямат кувьози, не говорим за нещо по- сложно като сърфактант, например.

Важността на кожния допир с майката за едно рано родено дете.Нямалява се нуждата от медикаменти,кувиози и др.интервенции,улеснява и матурира дихателната функция и тн.
http://www.kangaroomothercare.com/premature-babies.aspx

Искам да отбележа,че бьлгарските акушерки и АГ (да не кажа всички) не са чували за този метод и за положителните му последствия за децата.
Всьщност не е и нужно да прочетеш или да научиш,а само да следваш природните си инстинкти.
Но и това са загубили медиците...
Не съм вярвала, че ще сме на едно мнение някога, но факт. С едно изключение, д-р Масларска не само е чувала за това, но и в нейното неонатологично отделение се прилага. Денонощно можех да стоя с бебето, таткото също. Защото да не забравяме, че за майката и бебето е по- добре да са с таткото, отколкото с психолог.

# 2 353
  • Мнения: 14 651
Кристиан, не мога да кажа с какво са запознати всички български АГ-та, обаче е безспорен факт, че са ограничени откъм финанси, база, медикаменти, от всичко. Може ли да спасяваш бебета ако не разполагаш с нищо?
В болницата, където раждах втория път, неонатоложката ми каза да съм близо до бебето колкото се може повече, защото смяташе, че е добре за него. Вадеше го от кувьоза, но като видеше, че посинява, го връщаше пак. После като ми даде, повече никой не дойде да ми вземе от ръцете. Щом някъде може болничните практики да са добри, защо другаде да не може? И защо едни и същи акушерки в частната болница са много мили, а в Шейново ядат глави?

# 2 354
  • София
  • Мнения: 221
 Хубаво е, че си хортувате приятно за ползата от болнично раждане, но все пак темата е за домашното такова. И заплахата да осъдят държавата за липса на регламент.

Общи условия

Активация на акаунт