Хепи, психопат не си, обаче си като едно дете, което е седнало в средата на стаята и крещи, за да му обръщат внимание. Хипохондриците вредят предимно на себе си, защото наистина вярват, че са много зле и че положението им безнадеждно. И да не им съчувстваш, и да им, все едно - те искат да са болни, защото иначе не им е интересно. Имам такива познати, 2 жени и един мъж.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2026, 18:16 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Това, според мен, е страх и реакция на страха от това, че близък човек е в тежко положение. Такива събития могат да мобилизит, но могат и да паникьосат здравия роднина, който ще трябва да поеме грижата и отговорността за болния - водене и търсене на лекари, болници, обгрижване съвсем физически. Самата мисъл за всички тези неща могат да докарат сърцебиене и желание просто да избяга, само и само да го избегне.
А аз се чудя някои хора психопати ли са или обикновени егоисти?
Уж са си нормални, като видят плачещо детенце например, ще реагират.
Обаче когато техен близък се разболее от рак, те почват - колко им е кофти на тях, че човека е болен, досаждат му с всевъзможни глупост и лични проблеми и т.н.
Вместо поне малко да го оставят на спокойствие или да помогнат наистина.
Уж са си нормални, като видят плачещо детенце например, ще реагират.
Обаче когато техен близък се разболее от рак, те почват - колко им е кофти на тях, че човека е болен, досаждат му с всевъзможни глупост и лични проблеми и т.н.
Вместо поне малко да го оставят на спокойствие или да помогнат наистина.
На мен скоро ми се случи да блокирам до степен да успокоявам плачещите лекари на починал мой близък, а известно време след това като трябваше да успокоявам приятел с лоша диагноза на близък да се разрева като магаре.
Като ти дойде до главата да имаш тежко болен, сам се чудиш на реакциите си, които освен всичко друго, се менят непрестанно. Може и да станеш нетърпим за всички около себе си, освен за болния, и да те възприемат като дразнител.
пп: ненормалната реакция е да се подразниш от това, че някой се е разболял или е научил тежка новина, защото ти е развалил плановете.
пп: ненормалната реакция е да се подразниш от това, че някой се е разболял или е научил тежка новина, защото ти е развалил плановете.
защо да е ненормална реакция? Под разваляне на плановете най-вероятно се има предвид, не че човек токова държи на плановете си, а че се чувства отговорен, а често и безсилен пред дошлата болест. Болестите са не само страдание, а и разправия и вземане на решения точно в област, в която човек е некомпетентен, а трябва да е нащрек за правилността на докторските решения. Сеща се, един каже едно, друг - друго, а накрая ти трябва да решиш кой от двамата е по-прав за доброто на болния човек, за когото отговаряш.
защо да е ненормална реакция? Под разваляне на плановете най-вероятно се има предвид, не че човек токова държи на плановете си, а че се чувства отговорен, а често и безсилен пред дошлата болест. Болестите са не само страдание, а и разправия и вземане на решения точно в област, в която човек е некомпетентен, а трябва да е нащрек за правилността на докторските решения. Сеща се, един каже едно, друг - друго, а накрая ти трябва да решиш кой от двамата е по-прав за доброто на болния човек, за когото отговаряш.
Нямам това предвид. Обаждам се да отложа планиран ангажимент, защото съм научила шокираща новина, не съм на себе си и ще ходя на свиждане в болница, а отсрещната страна пречупва ситуацията само и единствено през собствените си интереси и вижда повод да се ядосва, че му се развалят плановете.
Хепи, психопат не си, обаче си като едно дете, което е седнало в средата на стаята и крещи, за да му обръщат внимание.
Тва е сигурно, защото не са ми обръщали внимание като дете. Майки, обръщайте внимание на децата си, за да не станат като мен. Нямам това предвид. Обаждам се да отложа планиран ангажимент, защото съм научила шокираща новина, не съм на себе си и ще ходя на свиждане в болница, а отсрещната страна пречупва ситуацията само и единствено през собствените си интереси и вижда повод да се ядосва, че му се развалят плановете.
Не отричам, че има и реднета, за тях е темата, все пак.
Хепи, психопат не си, обаче си като едно дете, което е седнало в средата на стаята и крещи, за да му обръщат внимание.
Тва е сигурно, защото не са ми обръщали внимание като дете. Майки, обръщайте внимание на децата си, за да не станат като мен. 
ее, тази съвсем не я помня!
Според мен успешните търговци и предприемачи имат засилени психопатични черти, иначе не ги виждам как биха се справили хем да се поставят на мястото на другия, хем да използват това, за да измъкнат каквото им е нужно.
Според мен успешните търговци и предприемачи имат засилени психопатични черти, иначе не ги виждам как биха се справили хем да се поставят на мястото на другия, хем да използват това, за да измъкнат каквото им е нужно.
много пъти съм си го мислела, изобщо успешния ръководен персонал и успешния бизнесмен следва според мен да е опериран от емпатия тотално, защото всички знаете, личният успех много често минава през нечий друг неуспех, за който на въпросния 'успяващ' изобщо не му пука
Hear AgainЕдинственото, което ме кара да се съмнявам в успеха на терапия в случая е, че без сериозни доказателства нито един терапевт няма да приеме злият човек в живота ти за зъл, да не говорим за психопат. Всяка една терапия ще бъде ориентирана към това да се помириш и да простиш, например или да погледнеш на този човек по друг начин, по- положително.
Пол Остър е мрачен, но велик.
"... защото само добрите се съмняват в добротата си и това, повече от всичко друго, ги прави добри. Защото лошите, те си знаят, че са добри, докато добрите не знаят нищо подобно. Те цял живот прощават на другите, но не могат да простят на себе си."
Пол Остър, Човек на тъмно
Пол Остър, Човек на тъмно
Започнах да чета "Дядо ми" на Марина Пикасо - внучката на Пабло Пикасо. Тя го охаректизира като "невъзможен човек" .Родител , точно както са описани най-тежките случаи в темата .Отнасял се е към деца и внуци много студено и пренебрежително , високомерно , държал ги е в подчинение и им е насаждал комплекси чрез себеизтъкване и упреци . Такъв е бил и към жените си май-но не съм напреднала още в книгата . Всъщност много от гениалните хора проявяват такива психопатни черти. Жан-Жак Русо си е изоставял децата в приют, защото не е чувствал изобщо любов и желание да се грижи за тях.