Не мисля, че коментарът на Бояна е груб. Тя казва с малко повече думи просто човек да не бъде толкова чувствителен и да потърси в себе си причина защо присъствието на определени хора ни изсмуква енергията, защо сме податливи на лошата енергия - нещото е в нас, не само в другия. Лоши хора ще има винаги, а и ние със сигурност не сме най-най-добри. Прости трикове как да ни е добре в присъствието на други няма. Има самовъзпитание, проба и грешка в определени ситуации докато намерим правилния начин, по който ни е добре и комфортно.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2025, 19:43 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Добре, отклонявам малко дискусията.
Казвала съм, че за целия си живот познавам отблизо само един невъзможен, който ми беше родител. Само че почина.
И сега се появява интересен ефект, в който с времето започвам да разбирам неговото поведение в дадени ситуации и да се припознавам в него. Дали аз ставам невъзможна или е ефект на скръбта и порастването?
Казвала съм, че за целия си живот познавам отблизо само един невъзможен, който ми беше родител. Само че почина.
И сега се появява интересен ефект, в който с времето започвам да разбирам неговото поведение в дадени ситуации и да се припознавам в него. Дали аз ставам невъзможна или е ефект на скръбта и порастването?
В смисъл на някакви неприятни неща, които е правил ли и вие ги правите?
За мен лично най-показателното нещо, че един човек е невъзможен е "техниката на дълбаенето". Хваща се някакъв незначителен проблем, примерно чистене и се започва - леко подхвърляне, груби забележки, едночасов разговор, два часа разговор, цяла нощ разговор - докато жертвата започне да пищи "остави ме на мира".
Същото важи и за други теми. Не се хващайте за думата "чистене".
Аз това нещо, по този начин, никога не бих го причинила на когото и да е.
За мен лично най-показателното нещо, че един човек е невъзможен е "техниката на дълбаенето". Хваща се някакъв незначителен проблем, примерно чистене и се започва - леко подхвърляне, груби забележки, едночасов разговор, два часа разговор, цяла нощ разговор - докато жертвата започне да пищи "остави ме на мира".
Същото важи и за други теми. Не се хващайте за думата "чистене".
Аз това нещо, по този начин, никога не бих го причинила на когото и да е.
Добре, отклонявам малко дискусията.
Казвала съм, че за целия си живот познавам отблизо само един невъзможен, който ми беше родител. Само че почина.
И сега се появява интересен ефект, в който с времето започвам да разбирам неговото поведение в дадени ситуации и да се припознавам в него. Дали аз ставам невъзможна или е ефект на скръбта и порастването?
Казвала съм, че за целия си живот познавам отблизо само един невъзможен, който ми беше родител. Само че почина.
И сега се появява интересен ефект, в който с времето започвам да разбирам неговото поведение в дадени ситуации и да се припознавам в него. Дали аз ставам невъзможна или е ефект на скръбта и порастването?
И родителят си е родител, част от децата си. Съзнателно или не, но децата му подражават усвояват цели схеми на поведение. Това не означава, че са същите. Например, родител жертва постоянно се тръшка. Детето може да усвои тръшкането, но със съпътстващите го чувства на нормален човек, да е приел като дете, че всичко е много драматично и така да приема нещата или да им реагира. Това обикновено като сме възрастни се случва в момент на слабост, защото тогава го караме на автоматизми усвоени несъзнателно много рано.
Възможно е и чувството за вина, което винаги е част от скърбенето при загуба на близък, да ви наказва по този начин. Но човек не става такъв и ако е такъв изобщо не подозира, че му има нещо. Невъзможните хора са съвършени, единствено съвършени в своите очи.
Това беше продължение на грубия ви тон. Не сте само вие със сериозните проблеми според вашите си критерии, и енергийните вампири не са моя теория, съществува като понятие отдавна. И защо веднага пратихте жената на психолог, и да си намествала чакрите? Някои груби хора по този начин се опитват да уязвят "по-слабите", вечно ги нападат, изкарват ги лабилни, луди, прекалено чувствителни и така нататък. Вместо да се насърчава грубиянщината и негативизма под каквото и да е форма, и вместо да се пращат хората по психолози и коучове, по-добре да се помогне на хората кой с каквото може, пък дори и да са извън темата. Но за съжаление в днешно време злобата и негативизма са на почит, трябва човек да е нагъл и нахален за да успее и да не го мачкат, а останалите биват обявявани за лигльовци, инфантилни, взимащи много навътре нещата и така нататък.
Не мисля, че Персона формулира правилно въпроса си и усещанията и затова се получи така. Нито мисля обаче, че Бояна е невъзможна.
Ако трябва да коментирам напрягането в контекста на темата - ще се потретя или почетвъртя, но истински grey rock, т.е. непоклатим, не е само фасада. Аз, примерно, донякъде съм овладяла фасадата относно реакции или липсата им, но продължавам да "попивам" остатъчната енергия на невъзможен човек. Значи на практика не съм овладяла грей рок. Човек трябва вътрешно да се дистанцира, това е.
Относно родителите и децата им. Имам 3 на брой случая, в които жена твърди, че майката е нарцис или безспорно описва нарцистично поведение и след напоително общуване започвам ясно да виждам подробностите и номерата, манипулативните реакции, липсата на самокритика, хвърляне под автобуса на други хора. И започвам да се чудя - кой е жертвата и кой е насилникът, защото на теория майка насилник създава жертва. Но май на практика не е така и облъчването играе своята роля.
Това е принципното ми мнение. Не поемам отговорност да диагностицирам, разбира се, само ще кажа, че баш баш невъзможен или поне човек с нарцистично разстройство си личи и по писане. Даже тогава най-много си личи, защото имаш време да прочетеш, имаш го черно на бяло. И не смятам, че Emerald е такъв човек изначално, вътрешно, дори да е приела някакви черти, както всеки един от нас.
Ако трябва да коментирам напрягането в контекста на темата - ще се потретя или почетвъртя, но истински grey rock, т.е. непоклатим, не е само фасада. Аз, примерно, донякъде съм овладяла фасадата относно реакции или липсата им, но продължавам да "попивам" остатъчната енергия на невъзможен човек. Значи на практика не съм овладяла грей рок. Човек трябва вътрешно да се дистанцира, това е.
Относно родителите и децата им. Имам 3 на брой случая, в които жена твърди, че майката е нарцис или безспорно описва нарцистично поведение и след напоително общуване започвам ясно да виждам подробностите и номерата, манипулативните реакции, липсата на самокритика, хвърляне под автобуса на други хора. И започвам да се чудя - кой е жертвата и кой е насилникът, защото на теория майка насилник създава жертва. Но май на практика не е така и облъчването играе своята роля.
Това е принципното ми мнение. Не поемам отговорност да диагностицирам, разбира се, само ще кажа, че баш баш невъзможен или поне човек с нарцистично разстройство си личи и по писане. Даже тогава най-много си личи, защото имаш време да прочетеш, имаш го черно на бяло. И не смятам, че Emerald е такъв човек изначално, вътрешно, дори да е приела някакви черти, както всеки един от нас.
Някой има ли съвети какво да правим, когато дори самото присъствие на някого ни напряга и ни вреди? Аз нямам проблем с това да не навлизам в комуникация с токсични и опасни хора, но за съжаление, много лесно попивам енергията край себе си и не знам как да се "защитя" - ясно е, че в живота невинаги се срещаме само с позитивни доброжелатели. Има хора, които сякаш изсмукват светлината от стаята. Съществуват ли някакви начини човек (особено ако е по-чувствителен 😊) да не е като попивателна гъба?
Извинявам се, ако вече е обсъждано, преглеждах рандъм страници от темата, но е твърде дълга, за да я чета цялата.
Извинявам се, ако вече е обсъждано, преглеждах рандъм страници от темата, но е твърде дълга, за да я чета цялата.
А защо трябва да си в присъствието на този човек? Имаш избор да излезеш от ситуацията т.е. да си тръгнеш.
Иначе това което съм чела, дистанция, отдалечаваш се от такива хора, съобразяваш се какво говориш и мислиш само за себе си. Моя роднина си позволи на мой гръб да се направи на интересна, станах и си тръгнах за потрес на всички, на следващото събиране любезно не отидох. Понякога квалифицираме някого, като "токсичен", но истината е, че думите и изразяването се разбира различно от всеки, всеки влага различен смисъл. Има хора който "просто така си говорят", е да, но за мен това не е ок и не мога да го приема, ако контакта е наложителен държа дистанция, държа се любезно, но никакви излишни приказки, защото не ми се слушат глупости. Както и наскоро прочетох, ако човека прави крачка назад, правиш и ти, така подържаш баланса на отношенията.
Мисля съм го писал и преди в някоя от темите, бях на 19 когато намерих как да се справям с майка ми. След поредния скандал за някаква тъпотия, поредните ритници с кубинките по мебелите вкъщи и псувни накрая осъзнах, че само си троша нервите излишно и реших да я възприемам като едно малко бръждящо черно бяло телевизорче, което не мога да изключа, но мога да го възприемам просто като шум. И подейства метода, с пълен игнор и темерутство се намалиха драстично скандалите. Доста успешен метод, сега не действа навсякъде и с всеки, но при мен подейства
Мисля съм го писал и преди в някоя от темите, бях на 19 когато намерих как да се справям с майка ми. След поредния скандал за някаква тъпотия, поредните ритници с кубинките по мебелите вкъщи и псувни накрая осъзнах, че само си троша нервите излишно и реших да я възприемам като едно малко бръждящо черно бяло телевизорче, което не мога да изключа, но мога да го възприемам просто като шум. И подейства метода, с пълен игнор и темерутство се намалиха драстично скандалите. Доста успешен метод, сега не действа навсякъде и с всеки, но при мен подейства
Радвам, ако въобще подходящата дума е радвам се, за намерения начин, но все пак как комуникирате, виждате се, сядате на една маса за празник....контакта не е ли приятно време прекарано заедно, а не задължение.
И винаги се чудя при такива отношения, кой създаде и възпита такива хора? Ако е рядкост ще си кажем случва се, но това е масово. Майка ти няма как само с теб да е така, тя е съседка, колежка....що за отношения и поведение.
Ся не знам какво точно дефинирате под невъзможен, майка ми е адекватна през по голямата част от времето и тогава може да се комуникира с нея нормално. Но от време на време я прихваща нещо, заяжда се, иска да се налага, кара те да правиш глупости и др. От някакви случайни неща или маловажни дерайлира напълно. Общо взето спрях да я вземам много на сериозно, а като влезе в такъв епизод и удрям игнора. Тва докато живеех с нашите, по късно вече като женен не се меси и не създава много проблеми
Няма комуникация с невъзможен. Празниците са ад, защото си на тръни. След като си тръгнеш започват разговори и от други хора научаваш за себе си толкова неща, за които не си подозирал, изречени убедително та чак изпитваш съмнение да не би верно да си направил всичко това… не искаш празници маси и комуникация. Когато ти звънне телефона получаваш аритмия, изпитваш колебание да вдигнеш ли и как да се държиш. Не вдигаш. Не помага, изсипва се непоканен щото трябва веднъж на тримесечие да те вижда. И прочие. Какви енергийни вампири?! Ти си мълчиш, то ти сипе. През свободната част от тримесечието се бориш със съвестта си, в края на тримесечието даже си със светлата вяра, че една вечеря ще е прекрасна. И да нищо, че никога не е била, винаги има първи път… твоето дете ти казва моля те, не прави това, а ти имаш терзания щото е майка ти или сестра ти кли прочие…
Всички, цялото ти семейство е на тръни.
Катастрофираш, болен си, блъснала те е кола, казва се - ееее как само на теб ти се случват тези странни работи, или пък Господ си знае работата
Не не. Жертвата на вампирите изобщо не знае какво означава това и пожелавам никога да не разбира
Всички, цялото ти семейство е на тръни.
Катастрофираш, болен си, блъснала те е кола, казва се - ееее как само на теб ти се случват тези странни работи, или пък Господ си знае работата
Не не. Жертвата на вампирите изобщо не знае какво означава това и пожелавам никога да не разбира
И започвам да се чудя - кой е жертвата и кой е насилникът, защото на теория майка насилник създава жертва. Но май на практика не е така и облъчването играе своята роля.
Ами и според мен невинаги е така, не знам какво казват професионалистите, но нарциситични и психопатични черти да се "предават" от майка към дъщеря (конкретно) съм наблюдавала през живота си. Не знам дали има елемент на имитиране, но съм съгласна с Бояна, че ако човек се тревожи дали е невъзможен, значи не е.
Някои мои разсъждения върху психопатиите при шимпанзетата, свързани с двойката майка-дете:
Скрит текст:
Самата Гудол не говори за психопатии. Това заключение си направих, докато четях с огромен интерес една от книгите ѝ, посветена на моделите на поведение на шимпанзетата от Гомбе. Например наблюдавано е, че инфантицидът между шимпанзета от един клан е много рядко срещано явление, а когато го има, обикновено е от страна на алфа мъжки към бебета, които не са негови (очаквано) и пак е много рядко явление (не се отнася до шимпанзета от друг клан, там жестокостта е безмерна). Та, въпреки това, за 40+ години живот в Гомбе Гудол два пъти наблюдава системен инфатицид от женска към бебетата на други женски, като най-голямата дъщеря на убийцата е привлечена като помагач и съучастник още от ранна пубертетна възраст и в двата случая.
В рамките на около десет години първата от тези "двойки" убива и изяжда поне 3 бебета, и то изключително брутално и демонстративно. След смъртта на майката дъщерята престава с убийствата. А при самите описания на Гудол на характерите на маймуните (а те имат характери също като нас) майката, Пешън, е 100% невъзможна. Изявен егоист, много зле като родител, почти лишена от майчински инстинкт (дъщерята-съучастник, Пом, практически се е самоотгледала). Популярна сред мъжките и използваща всички лостове, които това ѝ дава, за тормоз върху по-слабите, особено нископоставените женски, докато стига до бебеубийствата. Шимпанзетата са много социални, от това зависи оцеляването им, но Пешън няма никакви "приятели", влиза в отношения с другите единствено за лична изгода и - макар че не проявява никаква нежност и игривост към децата си - всички те са зависими от нея, "прислужват" ѝ по всякакъв начин, страхливи и безхарактерни са и никое от тях не се издига в йерархията, освен най-голямата дъщеря.
По-късно другата двойка майка и дъщеря, от които майката е била свидетел на ранните убийства на Пешън и Пом, правят няколко описа за инфантицид. Но по спомен май имаха слаб или никакъв успех и скоро след това зарязаха опитие. Някои подробности може и да ми се губят де.
В рамките на около десет години първата от тези "двойки" убива и изяжда поне 3 бебета, и то изключително брутално и демонстративно. След смъртта на майката дъщерята престава с убийствата. А при самите описания на Гудол на характерите на маймуните (а те имат характери също като нас) майката, Пешън, е 100% невъзможна. Изявен егоист, много зле като родител, почти лишена от майчински инстинкт (дъщерята-съучастник, Пом, практически се е самоотгледала). Популярна сред мъжките и използваща всички лостове, които това ѝ дава, за тормоз върху по-слабите, особено нископоставените женски, докато стига до бебеубийствата. Шимпанзетата са много социални, от това зависи оцеляването им, но Пешън няма никакви "приятели", влиза в отношения с другите единствено за лична изгода и - макар че не проявява никаква нежност и игривост към децата си - всички те са зависими от нея, "прислужват" ѝ по всякакъв начин, страхливи и безхарактерни са и никое от тях не се издига в йерархията, освен най-голямата дъщеря.
По-късно другата двойка майка и дъщеря, от които майката е била свидетел на ранните убийства на Пешън и Пом, правят няколко описа за инфантицид. Но по спомен май имаха слаб или никакъв успех и скоро след това зарязаха опитие. Някои подробности може и да ми се губят де.
Няма комуникация с невъзможен. Празниците са ад, защото си на тръни. След като си тръгнеш започват разговори и от други хора научаваш за себе си толкова неща, за които не си подозирал, изречени убедително та чак изпитваш съмнение да не би верно да си направил всичко това… не искаш празници маси и комуникация. Когато ти звънне телефона получаваш аритмия, изпитваш колебание да вдигнеш ли и как да се държиш. Не вдигаш. Не помага, изсипва се непоканен щото трябва веднъж на тримесечие да те вижда. И прочие. Какви енергийни вампири?! Ти си мълчиш, то ти сипе. През свободната част от тримесечието се бориш със съвестта си, в края на тримесечието даже си със светлата вяра, че една вечеря ще е прекрасна. И да нищо, че никога не е била, винаги има първи път… твоето дете ти казва моля те, не прави това, а ти имаш терзания щото е майка ти или сестра ти кли прочие…
Всички, цялото ти семейство е на тръни.
Катастрофираш, болен си, блъснала те е кола, казва се - ееее как само на теб ти се случват тези странни работи, или пък Господ си знае работата
Не не. Жертвата на вампирите изобщо не знае какво означава това и пожелавам никога да не разбира
Всички, цялото ти семейство е на тръни.
Катастрофираш, болен си, блъснала те е кола, казва се - ееее как само на теб ти се случват тези странни работи, или пък Господ си знае работата
Не не. Жертвата на вампирите изобщо не знае какво означава това и пожелавам никога да не разбира
Прекрасно описано, така аз се чувствам. Като ми цъкне телефона, почвам понякога да треперя.
Празници са ад.
Баба ми (на майка ми майка) е още по невъзможна. За това тя е такава каквато е.
В момента има друга жертва и не съм аз слава богу.
Скоро ще се роди детенцето ми и хич не ми трябва стрес. По принцип използвам Grey Rock метода напоследък и работи.
Така поне може да видим разговор нормален.
Ако започне да се заяжда и да търси драми, нсй добре пълен игнор.
Точно като черно бял телевизор е: не мога да в изключа но не я взимам и на сериозно
Препоръчани теми