Невъзможните хора в живота ни

  • 480 766
  • 8 317
  •   1
Отговори
# 7 815
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 1 003
Много благодаря на всички за отговорите, много сте мили Heart Eyes

Аз избягах (чисто физически) на дистанция, даже в друга държава щях да живея, ако междувременно не се беше появил ММ.
Но сигурно е останало нещо в първоначалните настройки, както правилно отбелязва Бояна. Рационално се проявява в дадени ситуации, когато си давам сметка, че критично/скептично/неприятно мнение трябва да бъде чуто, дори с риск да засегне някого; не като самоцел. Ирационално, толкова време съм избягвала парадигмата на единия край - жертва - и съм се старала да поемам контрола, да се боря и да не се оплаквам - че в много крайни ситуации, с определени "тригъри", се чудя дали не залитам в другата крайност.

Роки, мисля си, че токсичната двойка агресор-жертва върви заедно. Може би детето несъзнателно се опитва да запълни другия край и можеш да промениш комуникацията, ако  "жертвата" излезе от модела от своята страна?

# 7 816
  • София
  • Мнения: 15 167
За огромно съжаление, много деца на невъзможни, стават същите.
В момента дъщеря ми играе ролята на баща си и ми къса сърцето, тъй като не искам да спра комуникация с нея, а като се чуем се започва заяждане буква по буква.
Те не могат да стават същите, или са такива от малки, или не. При вас ситуацията е невъзможна, не бащата, и децата трябва да изберат страна. В момента дъщеря ти е избрала другата страна, преди беше на твоята и не ти беше невъзможна, но е била невъзможна за баща си, вероятно. Грозните разводи са така ако един от двамата не спре и не позволи на децата да не избират страна. И децата могат да са и много големи, даже стари, но това да продължава, докато родителите го искат.

# 7 817
  • София
  • Мнения: 44 486
Тя винаги е била тежък характер. Но се надявам това да е период, който ще отмине.
В смисъл, не е толкова невъзможна.

# 7 818
  • Мнения: 22 046
Rockstar - ще отмине. Дай й само и единствено време, капи като капката на едно и също място. Никога не прекъсвай контакт. Винаги бъди стабилна. Не позволявай детето ти да те вижда срината, плачеща, трагична. Дори да ти се къса сърцето, гледай да си приветлива и любезна. Това са задължителните неща. След 2 години ще пишеш пак, че съм била права.

# 7 819
  • София
  • Мнения: 44 486
Да, така правя. Питам как е, гледам да я заговоря за нещо приятно - телевизия, дрехи, познати. Вчера се отпусна и си говорихме нормално, поне за малко.

# 7 820
  • Наблизо
  • Мнения: 8 358
Здравейте,
Гледах по канал едно сега една дама Десислава Дамянова,която говореше за недоразвита индивидуалност и съпътсващите проблеми.Наш близък отговаря 100 процента на описанието,но разбира се не може по никакъв начин да бъде закаран на терапия.Проблемът е,че мъчи близките си и не може да се говори с него.
Най-засегнатият човек много страда и се чудим как да помогнем.Някой да е третирал този проблем при специалист?

# 7 821
  • Мнения: 2 179
Десислава Дамянова е невероятна няколко пъти слагам линкове в различни теми от нейни видеа. Особено за развода говори много интересни неща, но малцина ги осъзнават и разбират. При развод детето не трябва да се поставя в позиция да е на нечия страна, разумните развеждащи се, не използват детето, като инструмент за манипулация и отмъщение.
За съжаление отрасвайки в определени модели, вярвания и поведение ние го попиваме на подсъзнателно ниво и предоставяме неосъзнато това поведение, има опция за промяна, но това става с развитие, четене и тези модели не могат напълно да се премахнат, все някога в някой момент ще реагираш като родителя ти, но можеш да го тушираш. Истината е, както казва Десислава Дамянова, че ние си мислим, че реагираме осъзнато, но всъщност нашето поведение е резултат на необясними подсъзнателни процеси. Изгледайте видеата й, аз ги слушах няколко пъти, със сигурност ще сте една идея по-осъзнати и ще се отрази на поведението и възприятията ви.

# 7 822
  • София
  • Мнения: 22 335
Относно моята ситуация. Мисля, че съм на път да се науча да не спасявам хората. Онзи ден напрежението се режеше с нож и явно е коментирано какво съм казала. Почувствах се тъпо и сама. После се нормализираха леко нещата, но не беше готино и ти излизаш лошият накрая.
Смятам също така да пропусна следващата ни официална сбирка, но не както досега - загатвайки защо или казвайки в прав текст, а ще правя като другите - ще се правя н луда. Много исках, ама ей как не можах. Явно наистина не е нужно винаги да си казваш, защото когато всички други мълчат, ти контрастираш като проблемен. А нарцисът минава в роля жертва - на обиден и как смееш да предполагаш такива неща и да го сочиш с пръст. Той се отнася така добре с теб ... пред публика.

# 7 823
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 610
Това приятелски кръг ли е?

# 7 824
  • Мнения: 3 654
Относно моята ситуация. Мисля, че съм на път да се науча да не спасявам хората. Онзи ден напрежението се режеше с нож и явно е коментирано какво съм казала. Почувствах се тъпо и сама. После се нормализираха леко нещата, но не беше готино и ти излизаш лошият накрая.
Смятам също така да пропусна следващата ни официална сбирка, но не както досега - загатвайки защо или казвайки в прав текст, а ще правя като другите - ще се правя н луда. Много исках, ама ей как не можах. Явно наистина не е нужно винаги да си казваш, защото когато всички други мълчат, ти контрастираш като проблемен. А нарцисът минава в роля жертва - на обиден и как смееш да предполагаш такива неща и да го сочиш с пръст. Той се отнася така добре с теб ... пред публика.
Тук сте права,аз никога не съм мълчал и да е имало хора които мислят ксто мен за даденият казус си мълчат,така ти излизаш на топа виновен.Даже и да не си човека отсреща вече обигран бизнесмен визирам мия бивш шеф веднага така обърна нещата, че едва ли не само аз мърморя и съм недоволен а УЖ съм бил почти един от най платените в фирмата:).Има два типа хора тези които си търсят правата и заплащането и тези които не са доволни мърморят безгласно и си трайкат,ако някой успее да извоюва нещо намазват и те.Аз не работя в тази фирма и не съжалявам.За,да си добре трябва да не даваш всичко от себе си и да лицемерничиш това е моето виждане,обратното колкото повече работиш и искаш да дърпаш напред някой ще се намери да убие всичко.Бездушни хора не харесвам.Особено мъже.

# 7 825
  • here and now
  • Мнения: 5 521
Аз толкова съм свикнала с репликата "Но само ти реагираш", че винаги я очкавам когато се наложи да повдигна неудобна тема.
Обикновено отговарям "Добре е, че съм само аз, че ако сме много няма да е добре за теб"
Това е в личен разговор.
Важни за мен неща, обсъждам "очи в очи". Пред публика по-често не виждам и не чувам, в чужди конфликти не се намесвам, защото нещата обикновено имат предистория, която не знам.

# 7 826
  • София
  • Мнения: 22 335
Моята логика да обсъждам неща пред публика е, че нарцисите винаги се страхуват от exposure.
На четири очи винаги обсъждат нещо и после те газлайтват, че не е вярно, а иначе е пред свидетели.
Като им посочиш противоречията пред много хора, полудяват и тръгват да нищят планове за отмъщение.
Така че добра тактика е - удряш и бягаш, изчезваш от полезрението. Да не могат да се скарат с теб и им остава да се скарат с другите, защото те не могат да се въздържат.

# 7 827
  • Мнения: 716
По принцип нарцистите  са много лесно за усещане и преценяване, схванал ли си вече веднъж материята.

Примерно баба ми (най невъзможния човек дето познавам)
Много обича да гаслейтва (и това не защото е над 80 години, ами тя си го умее 😏)
А много обича и друго да прави:
Изказва се неподготвено тоест обидно, получава реакция на казаното и после почва да реве и крещи колко съм невъзпитана 😝😝😝😝 вече ми е смешно. Но не смятам че мога да променя жена на 80 и повече години. Да си се тръшка. За това се виждаме само веднъж в годината. Всеки получава все някога заслуженото си

# 7 828
  • Мнения: 24 140
Не е до възраст.
Моят невъзможен е доста, доста по-млад и реагираше по същия начин.
Наговори куп нелепости, газлайтва, интригантства, тънка злоба. Слушаш, отбиваш, игнорираш и в един момент ти писва и му сипеш. И се почва едно тръшкане – ето, ти вдигаш скандали, ти си зъл човек, мачкаш ме само, няма да допусна това.
Бе кошмар, кошмар.
Кажеш – ок, не допускай, тръгвай си тогава. И се почва – Ето, гониш ме, не ти прави чест, не съм очаквал, не е достойно.
ИЛи опиташ ти да си тръгнеш. За да се дистанцираш и спасиш, нали. И пак – къде отиваш, бягаш, няма комуникация, не става така. Това е егоистично.
Няма угодия и правилен подход с тези хора.
Те винаги са в роля и играят.
Затова – дистанция и с 200.

# 7 829
  • Мнения: 716
Не е до възраст.
Моят невъзможен е доста, доста по-млад и реагираше по същия начин.
Наговори куп нелепости, газлайтва, интригантства, тънка злоба. Слушаш, отбиваш, игнорираш и в един момент ти писва и му сипеш. И се почва едно тръшкане – ето, ти вдигаш скандали, ти си зъл човек, мачкаш ме само, няма да допусна това.
Бе кошмар, кошмар.
Кажеш – ок, не допускай, тръгвай си тогава. И се почва – Ето, гониш ме, не ти прави чест, не съм очаквал, не е достойно.
ИЛи опиташ ти да си тръгнеш. За да се дистанцираш и спасиш, нали. И пак – къде отиваш, бягаш, няма комуникация, не става така. Това е егоистично.
Няма угодия и правилен подход с тези хора.
Те винаги са в роля и играят.
Затова – дистанция и с 200.


Подкрепям, така е за жалост. Аз съм опитвала доста тактики с баба ми. Да я игнорирам, да не я слушам, да не го приемам навътре …. Е не става.
Ако се дистанцирам и не я чувам дори по телефона, се почва едно ревана, че лисица ме е отгледала и куп други нападения.
Не можеш да угодиш, каквото и да направиш, все е лошо. Както и психоложката ми казва: с истински нарцист, няма как да се разбереш. Те се смятат за недосегаеми   и грандиозни.

 Тя така и с дядо ми се държа цял живот (Бог да го прости)
Крещеше му, обиждаше го, гонеше го, мачкаше го и тн и той милия търпеше, защото нали  по това време не се развеждаха (какво ще кажат хората 😒😒).
Знам че не е до възраст, мисълта ми беше, че тя цял живот си гаслеитва, макар и вече да е с лека деменция. Едното няма нищо общо с другото.

Общи условия

Активация на акаунт