Невъзможните хора в живота ни

Прочетете назад. Той си е такъв. И ще става по-зле.

Тогава не виждам какво можеш да направиш за майка ти, освен да я помолиш да не ти се оплаква от него. Харесва си го, търпи си го и толкова. С годините той няма да стане по-кротък, но пак казвам, тя има избор и избира да е с него. Гледай себе си. С такъв баща не ти е било лесно и сигурно все още не ти е, та си обърни внимание, вместо да спасяваш други, които повече от очевидно не просто нямат проблем, но и имат вина децата им да живеят в подобна обстановка.
Ето и на Рокстар на мъжа не знаем какво му е, но тя се е изнесла, защото и е проблем, не е чакала децата и да пораснат и те да я спасяват.

Общо взето, това дали има или няма диагноза, е все едно. Как се нарича "това нещо" няма значение. Тези хора се смятат за абсолютно здрави и никой не може да ги накара да се лекуват. Единственият път е бягство. Или заболяване на жертвата.
Нарушението на съня е първият ясен признак.

По темата за дете и невъзможен родител роман мога да напиша.Аз се опитвам 5 години след раздяла с такъв да балансирам психиката на детето,което вече е на 18 и някак си отдъхнах,надявайки се,че спечелих тази битка.
Нали не смятате,че тази жестокост и липса на емпатия,която се стоварва изневиделица като стена върху теб, е различна при отношението баща-дете,Неадекватни и злобни нападки и към двете ни и особено изразена садистична наклонност на тормоз към детето,особено ако то ясно показва,че предпочита другия родител.
През какво ли не минахме-паник атаки,гняв към тормозещия родител и разбира се част от това се стовари и към мен.Мисля,че това,което помага е контакта да е рядко,при нас детето само го определи като един път месечно.
Работа с много добър за нея психолог.Израстна го,но сега тя е рязка и безкомпромисна в отношението към баща си и той се сви и сякаш чувства,че е по-силна и проявява респект.
Пазете много психиката на децата си.Това,да утвърждаваш такъв родител като положителен е все едно удар срещу детето,особено ако и то е било обиждано и подлагано на емоционален тормоз.
Каквото и да кажеш всъщност няма да има значение,защото този типаж сам ще обори добрите думи с безумните си действия срещу здравето и самочувствието на детето си.
Мисля,че дори е опасно за децата,ако трябва да съжителстват с подобен индивид.Това неминуемо ще остави голям психичен отпечатък,дори да са пораснали.

Когато бях на 16 нямаше термин паник атаки и всичко се отдаваше на истерични пубертетски прояви. Горкият ми баща…
Откакто съм стара някак разбирам причини, следствия и т.н, но това не променя страданието и чувството, че не си обичан… през годините съм имала всякакви чувства. И все пак ми е мъчно и все пак се тормозя…
На 18 години не си силен, нито родителят ти  е респектиран от Великото ти отрицание. И веднъж годишно да го вижда все тая… а романът не е Ваш, а на дъщеря Ви.
Извинете, но между невъзможен партньор и невъзможен родител разликата е между земята и небето.
Въобще не съм си давала сметка допреди три години за какво става дума…

Уверявам ви,че невъзможният е такъв и в двете роли-и на партньор,и на родител.
Няма как да е , И за мен беше шокиращо как така насочваш гнева си и към дете,което уж трябва да защитаваш.
Романът е в това да се чудиш как да предпазиш, да си буфер,да компенсираш.Опитваш,но и раздялата не прекъсва от раз процеса. Само който го е преживял може да разбере.

Понякога съм имала чувството, че е готов да нареже децата, само за да ми отмъсти. Е, не баш физически. Но психически явно да.

Точно така е. Класическият гневен мъж, който трудно преживява раздяла се кротва щом си намери друга жена, но тия завинаги остават зли, подли и отмъстителни, невероятно и непоносимо как са особено жестоки към децата си. Децата са слабото място на майката и като тях ги боли и нея ще я заболи най-много. Всеки би останал потресен от изобретателността и наглостта, с която обръщат всичко в своя полза, дори тормоза над децата, и на него умеят да са жертва.
Ето затова е важно децата да знаят защо, по дяволите, другият родител е избрал подобно чудовище, с което да създаде деца. Важно е и да знаят, че те няма да станат чудовища, че това е характер, това е недъг, а не генетична смъртна присъда и за тях. Това имам предвид и явно не мога да обясня като казвам да се каже нещо хубаво за този потресаващ родител. Той може да е умен, да е добър в работата си, може да е хубав, висок, нещо си все е, нещо отделно от характера. Това нещо детето ще може да приеме в себе си, защото така или иначе този родител е част от него. Не да приема характера, не да го среща, търпи и одобрява, но да има нещо, което хем да обясни как така този човек се е озовал в живота му и хем да помогне да се приеме генетичното наследство, което може да е дори под формата на здрави зъби, или каквото там се измисли. Много е трудно за децата, само децата на такива хора и гледалите деца на такива хора го разбират. Понякога на другия родител, който също е жертва, това е много трудно и невъобразимо, но детето е по-важно, трябва да се гледа то. Мое мнение.

Майка ти е в зависимост.
Няма да го напусне.
Погрижи се за себе си, защото е възможно твоята съдба да е подобна.

Да, този "трик" ми го показа моята психоложка и аз всъщност го прилагам. Той си има много положителни качества и често ги споменавам.

Анонимна, майка ти се оплаква не защото иска да ѝ се помогне и да бъде спасена. Така че, не се втурвай. Дистанцирай се. От опит. Моята майка цял живот се оплаква от баща ми, който беше алкохолик, и аз си мислех, че ще ѝ помагам и спасявам, ми не, след като почина, вече е опечалена вдовица и реве за него. За съжаление тези хора са съзависими и не осъзнават какво причиняват и на децата си. Дистанция!

Съгласна съм, че да спасяваш родител от другия си родител е абсолютно грешно. Като цяло за мен е много сбъркано дете да спасява родител.

Не отхвърляй майка ти, заеми позиция, говори с тях. Може баща ти да има деменция, може да се повлияе от разговор с теб. С кого да говори майка ти, с комшийката ли? И как да се раздели и да го изостави! Както те съветват. Мои близки имат такъв проблем, бащата е на 73 г. с деменция, агресивен, не желае да се изследва, не желае да пие лекарства, човек с бизнес и авторитет. Жената е в безизходица, възрастните “деца” си усвояват ресурсите от бизнеса на родителите и си пътуват по света, като надлежно документират във Фейсбука. Не можели да му въздействат, не можели да говорят с него, не можели да го заведат на лекар, ама могат да си усвояват ползите, защото е лесно и удобно.

Steana, наисткна ли мислиш, че такива хора се вразумяват с разговор? Мислиш ли, че такива разговри не са водени? Как точно се принуждава да се лекува човек, който не иска? С усмирителна риза ли да го въдворят? Може, ама след съдебно решение. Много на ангро пишеш неща, за които явно идея нямаш как стоят в действителност, не как ти се иска на теб.
Пълнолетен човек, който не е под запрещение не можеш да накараш на сила да прави каквото и да е. Ако щеш и пяна пусни от ежедневни разговори, молби и каквото се сетиш. Няма ефект. Единственият начин е да се дистанцираш, иначе ще се побъркаш. Крайно време е да се вдигне тая стигма от партньорите на такива хора, че са длъжни да се принесат в жертва. Не са. Длъжни са да се погрижат за себе си, след като не са успели да помогнат. Точка.

Аз имам пишман приятелка, която живее с насилник. След последните му изпълнения се наложи да я оперират. Постоянно се оплаква от него, но не го напуска. Съвместен бизнес и такива неща. Един ден ще я убие.