Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
Последно мнение: 16 май 2024, 21:18 ч.

Невъзможните хора в живота ни

387 026
7 278
1

# 990 23 юни 2019, 11:49 ч.

Мнения: 1 254

Съжалявам за това.
Много от партньорите развиват съзависимост т.е. е нужно от осъзнаване, че не носиш отговорност за неговия живот, справяне, това да се чувства добре....

Как си по принцип с грижата за себе си? Поставяш ли се на второ/ последно място?
Той ли те търси? Как се чувстваш като общувате? Когато правиш нещо за него , напрегната и нервна ли си?

# 991 23 юни 2019, 12:31 ч.

Мнения: 2 003

Грижа се за себе си. И не се поставям на второ място. Това беше основната причина за скандалите ни.
И да - той ме търси. Да - напрегната съм, когато правя нещо за него. Дразня се, когато иска нещо от мен.
Знам, че не съм отговорна за здравето му. Но се чудя лош човек ли съм, като си помисля, че ако умре, ще свършат и проблемите?

# 992 23 юни 2019, 12:56 ч.

Мнения: 1 254

Питах те дали се дразниш, защото това показва че нарушава границите ти. Обмисли ги, определи си ги и не позволявай на чувството за вина да те обременява.
Не си лош човек. Хората си мислят всякакви неща. Това е, когато човек не вижда изход и разчита на някаква външна сила да му помогне.
В по предните страници цитирах една терапевтка / извинете за ж.р.: )/ . Та същата описва, че понякога съпруги на нарц. мъже, които по някаква причина не могат да ги напуснат / заради финанси или са изплашени/, понякога имат фантазии, че мъжете им напр. няма да се върнат от командировка/напр самолета се разбива/. И не защото им желаят злото, а защото мислят че това е единствения начин да се освободят.

# 993 23 юни 2019, 13:46 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: cherenlebed в нд, 23 юни 2019, 12:56

В по предните страници цитирах една терапевтка / извинете за ж.р.: )/ . Та същата описва, че понякога съпруги на нарц. мъже, които по някаква причина не могат да ги напуснат / заради финанси или са изплашени/, понякога имат фантазии, че мъжете им напр. няма да се върнат от командировка/напр самолета се разбива/. И не защото им желаят злото, а защото мислят че това е единствения начин да се освободят.

Виждаш ли докъде ни изкривиха и обезличиха?
Ликвидираха женския род в езика ни, а ние се подчинихме и дори се извиняваме когато го използваме.
А, говорим все за равноправие......

# 994 23 юни 2019, 13:52 ч.

Мнения: 1 254

А аз затова си го ползвам Simple Smile

... Ама за избегна евентуални обяснения го отбелязвам.

# 995 23 юни 2019, 14:07 ч.

София
Мнения: 17 885

Провери изследвания и искай доказателства.
Ако е от този вид, твърде вероятно да си измисля, за да те привлече отново за публика. Внимавай. Играе ти по струната на състраданието. Знам, че звучи невероятно, но има такива хора.

# 996 23 юни 2019, 18:43 ч.

Мнения: X

И аз веднага си помислих същото - че си измисля за тумори и всякакви др. страшни диагнози, които да привлекат състрадателната ти душа.

Намали максимално контакта с този човек. Максимално възможно. Отстоявай границите си! Не си длъжна и всеки път да вдигаш.

Търси те, защото му даваш енергия. Не защото те обича.

# 997 23 юни 2019, 20:38 ч.

Мнения: 20 155

Цитат на: 512 в нд, 23 юни 2019, 12:31

Търси вниманието и емоционално те ангажира през нещастието, лошото, тревогата.
Защото знае, че на болен, затруднен човек, трудно се отказва.
Това е гадно.
А кое те кара да продължаваш да общуваш с този бивш любим мъж?
Вина, съжаление, чувство за отговорност, дълг?

# 998 24 юни 2019, 00:42 ч.

Мнения: 2 003

Честно казано - не знам защо още поддържам връзка с него. Напуснах го, защото е алкохолик. Чак след като се освободих от влиянието му, се усетих, че е манипулатор. Ядосах се на себе си, че не съм се усетила на време.
А сега се опитвам да му помогна да пребори алкохолизма.
Вина не е, сега вече. Преди - да, преди години.
Не се чувствам и отговорна за него.
Сега се чувствам по-сигурна в себе си и успявам да отстоявам позициите си. Мисля, че е някакво приятелско чувство към него, което все още пазя.

И да - малко късно, но и на мен ми мина мисълта, че се опитва да ме преметне със зараждащите се симптоми.

# 999 24 юни 2019, 02:04 ч.

Мнения: 15

Не съм професионалист, всъщност съм пациент, диагностициран с codependency и love addiction. Вече 2 години посещавам психолог и съм сигурна, че няма и 1 пълна седмица от този период, в която да не съм чела по въпроса. 2 от предишните ми връзки бяха с covert narcissist и borderline. Много хора са написали по-горе, че точното диагностициране няма значение, но собственият ми опит и стотиците хора, които съм чела по форумите, показват друго. А именно: когато се прилага no contact методът, всъщност се изисква невероятна воля и доста хора се провалят. Причините са две: 1. Trauma bonding и адикция 2. Човешкият мозък е устроен така, че когато няма категоричен отговор - се лута и/или си съчинява собствен. Точно тук повечето жертви влизат в спирала от рационализиране, самообвинения, емпатизиране, разбиране и какво ли още не.
Точно поради това много често ще срещнете хора с някакъв проблем (изобщо, не само ЛР), които знаят, че имат проблем; казано им е; обяснено им е, че няма значение какъв е точно проблемът; та дори и го разбират;... но не го приемат и продължават да чоплят за диагноза.
Това е единственият начин, който съм открила за себе си, че действа. Когато "лепнеш етикета" и на насилника, и на себе си - откъсването става невероятно естествено и лесно... и окончателно (ако си осъзнал, че ЛР от антисоциалния спектър са на практика неизлечими).

Последна редакция: пн, 24 юни 2019, 02:29 от Youvsyou

# 1 000 24 юни 2019, 11:26 ч.

Мнения: 734

От време на време ми изникват спомени за ситуации, отношение, реакции и моето усещане. Дори преживявам емоциите наново. Прави сте "за лепенето на етикет". И аз имам нужда от нещо черно на бяло относно бившия съпруг. Затова и сама си намирам своите доказателства - доубеждавам се, че е нямало смисъл да упорствам, да полагам усилия и да търпя. Убеждавам се, че когато и да съм се чувствала зле и съм била укорявана за това, и ми е било казвано, че преувеличавам, всъщност съм имала право и причина да се чувствам така.

# 1 001 24 юни 2019, 11:45 ч.

София
Мнения: 971

За съжаление така сме устроени, че търсим одобрение и похвали от най-големите си палачи, отказвайки да приемем, че всъщност са лоши, безчувствени, студени и безжалостни.... За това търпим и си мислим, че като се държим мило и нежно ще ги променим. А чудеса не съществуват...

# 1 002 24 юни 2019, 11:48 ч.

Мнения: 1 254

Човек вероятно търси външна опорна точка, защото се занижава самооценката и се губи инстинкта да се довериш на собствената си преценка. Това, което описваш като преживявания и спомени е флашбек / така ли се пише ?!/ . Особено емоционалния - когато се преживяват основно емоциите е тежък. Ако е често и съчетано с други проблеми може да е част от посттравматичен стрес. Хубаво е , ако има тригери / нещо, ситуации, което ги пораждат/ да се разпознават.

# 1 003 24 юни 2019, 15:24 ч.

Мнения: 48 056

Аз съм прекъснала контакт над 5 -6 години вече. Но...достатъчно е дума, тема, и все едно някой ме е ударил и ми е изкарал въздуха. Даже сега се чудя как съм живяла преди в някакъв невероятен стрес и изключително ненормална среда. И въпреки всичко откъсването е много много трудно. Постоянно се чудиш дали не може нещо да се направи, да се оправят нещата, дали не си сбъркал някъде, дали да не подадеш ръка.
Ясно е, че доживот си има последствия. За мен де. Но ми е и ясно, че те ще са по-малки, само ако откъсването продължи. Възобновя ли контакт, не знам какво ще се случи. Вероятно просто ще се разболея.Защото такова съществуване не е нормално.

# 1 004 24 юни 2019, 17:02 ч.

Мнения: X

HAPPY, в никакъв случай не възобновявай контакт.

Аз когато съм опитвала, направо тялото ми крещеше, че човекът е опасен за мен и моето здраве - постоянно ми се появяваха херпеси/афти (по много на брой), учестяваше ми се дишането, сърцебиене имах и кошмари.

Тялото знае най-добре, момичета!
Trust your gut, казват англичаните. Не ума, не емоциите (и двете понякога подвеждат), трябва да се доверяваме на телесните си реакции - свиване на стомаха, избиване на пот, внезапни нерви в присъствието на човека, и т.н.

Абсолютен и пълен no contact с такива хора, и никакви заблуждения, че могат да се оправят или излекуват. Не, не могат! И не искат! Ако беше възможно, да се бяха променили качествено

И е много важно човек да си дава сметка, че това не е била някаква голяма, "гранде" изпепеляваща любов. Не е било. Нищо от преживяното не е било истинско....

Звучи тежко, звучи гадно, но това е начинът човек да се справи - да си даде сметка за тази сурова истина, за да му се изпари и най-минималното желание за общуване с токсичните хора. Те могат да те завлекат само назад. Няма живот с такива хора.

Препоръчани теми

Домашното насилие – тема №4

Развод или…?

Как да подходя и да си я върна

Здравословна ли е прекалената грижовност?

Причина:

Причина: