Невъзможните хора в живота ни

Де да беше партньор. Струва ми се по лесно за прекратяване.
Осмислянето и споделянето помагат донякъде, но не е хубаво пък да се залитне в изпадане в роля на вечна жертва.

То това е най-добрият съвет, но като имате общи деца, например, очевидно няма как да стане.


 Приятел психиатър казва "Като чуя воля и се  хващам за рецептурника". Извън  шегата, не воля трябва,  а мотивация. Като знаеш, че нещо е лошо за теб и не го правиш. Та вместо зацикляне върху диагностиката и измамно връщане на контрола по този начин, по-добре човек да продължи да живее извън този филм. Да намери своята крепост  – сила, семейство, приятели, нова любов  – и да има нормално и здравословно ежедневие. Обсесията по ровене за диагнози, форуми за взаимопомощ също е проблем и пак казвам, понеже чувството за контрол, което носи е фалшиво и временно, човек постоянно има нужда от нови дози от него. А то няма контрол освен върху себе си. Винаги можем да се окажем свързани с някой такъв, но винаги има и изход.

Добре, де, а как се лекуват тези, които изобщо не осъзнават, че имат проблем. Смятат себе си за нормални, а другите трябва да се преглеждат?
И всъщност външно си изглеждат редовни, функционират горе-долу в обществото и затова няма как да бъдат лекувани или съветвани от психолог насила? Тези така ли ще живеят и какво може да стане накрая?

О, живеят си. И то добре си живеят. И нямат никакви скрупули. Пример - моят свекър. Живее си сам, прави каквото си иска. От време на време се опитва да манипулира сина Ми (внука му), защото само той все още го изслушва. Но вече не му се получава. А иначе - всички и за всичко са му виновни. Като му омръзне да е сам, отива в болницата, в която работи сина мУ( санитар е, не е лекар).  Понеже е над 80 годишен, има хронични болежки, го приемат за около седмица и го дундуркат там. Грижи, храна, чисто бельо, някой му чисти, съседи по легло му съчувстват. И човека е щастлив.

 Друг пример - ММ (все още) - махнах му се от главата, не му дудна да върши нещо в къщи. Прави си каквото иска - с една дума гледа по цял ден телевизия. От време на време ще си сготви или ще си вземе готова храна от магазина. Като му доскучае, ми се обажда - уж да ме чуе, а по-скоро аз да го слушам да се жалва: колко е уморен, как колегите са изнервени, как го нахокал шефа,   ...
 Сега го отрязах и се почна: вие всички ме предадохте ... Не го доизлушах - изсмях му се с глас и той ми затвори. да видим до кога!?

Ма те не се лекуват, това не се лекува. Човекът си е такъв. Психолог и психиатър за близките, за самите невъзможно няма и защо, те са си екстра. Освидетелстване при насилие, или ако е родител и трябва попечителство, защото с възрастта стават още по-невъзможни. Но лечение...

Няма лечение
Те де факто са си добре, доколкото е добре човек, който не може да изпитва някои емоции и т.н. Но то е като да ти липсва някое сетиво по рождение. Не можеш да си го представиш. Функционираш си така. И докато за сетиво все пак осъзнават, че нещо и какво им липсва, то тези едва ли биха могли да проумеят какво им липсва. Иначе по доктори ходят, я за хапове, я за драма, я за нещо друго. Но не и да се лекуват Не съм лекар, нито психолог, но мисля, че добър професионалист би трябвало да ги отклони, да не изписва хапове, да не се хваща на драми. Лекаря не може да ги излекува, но може да послужи за храна и нови сценарии. КОето ги прави щастливи, по техния си начин
Тези хора не са точно простаци, алчни или мързеливци, а наистина хора, не подлежащи на нормална логика. Например могат да се съсипят от работа, да изхарчат всичките си пари или да се унижават и нараняват, ако това е според някой от сценариите им. И точно това ги прави щастливи, или ги храни или там каквото се случва в главите им.

Затова дълго време се спореше дали да се водят болести. Щото болестта е его- дистонна, т.е. причинява дискомфорт на носителя й (примерно ОКР), докато личностовите са си его- синтонни. Те причиняват дискомфорт, меко казано, на околните, а самият човек си се чувства окей и не изпитва дискомфорт от основните стълбове- че е манипулативен, безчувствен и т.н. Проблемите идват за него от хроничната скука и празнота.

И пак сещам за баща ми. Колко много работел, спял в института, а пари не изкарваше. Поради характера му, колегите не можеха да го понасят и накрая го избутаха оттам. А той пък хвърли вината на мен!, че съм била много непослушна и от притеснения не работел добре. Логика!
Сетих се, че имах и един шеф, от тия лъжливите. "Ама как, аз ти казах да го направиш вчера!?" А в моя тефтер или мейл нямаше нищо по въпроса.

"...Иначе по доктори ходят, я за хапове, я за драма, я за нещо друго. Но не и да се лекуват Не съм лекар, нито психолог, но мисля, че добър професионалист би трябвало да ги отклони, да не изписва хапове, да не се хваща на драми. Лекаря не може да ги излекува, но може да послужи за храна и нови сценарии. .."


Мисля, че точно така е постъпила психиатърката, при която отиде последния път ММ. Аз ходя при нея от години и тя ни познава и двамата. Казала  му, че няма нужда от лекарства. Аз първо не му повярвах, но сега - като чета горното - я разбирам напълно.

Много интересна тема. Четейки, обаче се идентифицирам с гранично разстройство. Знам, че не трябва да си поставям сама диагнози, но голяма част от симптомите са налице. Страх от изоставяне, честа смяна на настроенията, които варират от чувство на празнина, радост, тъга и опустошителен гняв, мисли за самоубийство... След което силна тревожност и чувство за вина. Много нестабилна се чувствам, някой път изобщо не мога да се контролирам. Нямам си доверие на преценката, понеже се познавам, че много пъти преувеличавам ситуацията. На моменти се чувствам много смачкана, друг път съм направо арогантна. Изобщо не се харесвам и не се чувствам добре със себе си... Има ли спасение?
 Доста интересна статия, за жалост нямам капацитета да разбера всичко в нея https://psihichnozdrave.com/biblioteka/statii/граничната-личност/

От кога си така? ЛР е устойчив във времето модел на поведение в личен и социален аспект.

От както се помня. В тийн годините беше много тежко, после почнах да си задавам въпроси и да се опитвам да се контролирам, но все още не успявам напълно.

Уейв, не се самодиагностицирай мила. Обикновенно хората, нуждаещи се от реална помощ не я търсят и се смятат за нормални и идеални.
Темата е интригуваща .
Бояна, интересува ме тази липса на емпатия, свръхегоизъм и безчувственност към другите може ли да има наследствен фактор или да се предаде като модел, чрез възпитание на дете . Наблюдавала съм момиче , което страдаше от неглижирането на майка си, а сега проявява същата студенина и копира отношението и.

Уейв! Чети ме внимателно сега! Ще изпиша едно чаршафче, на който не му е интересно, да прескочи.

C-PTSD имитира граничното личностово р-во (Borderline personality disorder) по симптоми. Жертвите на насилие много често (да не кажа почти винаги) развиват C-PTSD. Проявите му са много сходни с личностовото р-во Borderline.

Още нещо - ако си била отглеждана от нарциси/психопати и всякакви други токсици, е твърде вероятно да имаш доста ниско самочувствие, което понякога се компенсира със свръх-голямо его, а това от своя страна наподобява нарцисизъм и/или ЛР.
Вследствие от продължителни емоционални травми, нормално е твърде голямото сближаване да те плаши, но също и изоставянето. Ето пак наподобяване на личностно р-во тип Borderline.

Има и друг механизъм на действи - доста често жертвите  "добиват" характеристиките на мъчителя си, само и само за да оцелеят в отровната диада. Когато лежиш с кучетата, няма как да не хванеш бълхи Особено пък ако си отгледан от такива и това са ти познатите модели на поведение. От тук следват големи проблеми - жертвата не стига, че е с ниско самочувствие, че е мачкана и тормозена, ами и за да компенсира раните си и комплексите си, самата тя почва да проявява отровни поведения. Все пак тя обаче има някаква човещина в нея... Забелязва кривите си поведения и започва да се обвинява за тях. Започва да си мисли, че и тя е същата "стока" като мъчителя си, от там още повече се срива самочувствието и така... до безкрай. Страшно е. Най-страшно е, че много жертви никога не осъзнават първопричините за поведението си, и погрешно започват да се считат за лоши хора, за луди хора... И става малко така, че невинният се обвинява и се мрази, а виновният (тормозителят) живее без капчица угризения. И дори пред обществото може да изглежда така. Но това е друга тема, няма да раздувам излишно.


Наблюденията ми сочат, че почти няма жертва на насилие (или някакъв вид системна емоционална злоупотреба, неглижиране и т.н.), която да не си е мислила, че тя самата е нарцис, психопат, граничен човек, "лош човек" и т.н.;  Често жертвите не се държат много "нормално", понякога се държат проблемно и могат да бъдат объркани с насилници/токсични.


Мисълта ми е:
1) Дори да проявяваш отровни поведения (да си обсебваща, контролираща, със смени в настроенията и т.н., т.н.), фактът, че това те притеснява, означава, че нямаш ЛР. Означава също, че с теб може да се работи, осъзната си, и има голям шанс да се промениш и подобриш. Има мегдан да се научиш да влизаш в добър контакт със себе си и с другите хора.

2) Много е възможно да си жертва и просто още да не го знаеш.

3) C-PTSD имитира BPD.

4) Има ли човек:
-емпатия към другите
-желание да променя себе си
-съвест
-притеснение, че може да е токсичен

 Почти сигурни знаци, че всъщност той не е токсичен! Или дори да е, не е в огромна степен, и нещата са поправими и обратими.

5) ЛР от Cluster B обикновено нямат никаква самокритичност и не биха се разпознали в списъци и критерии С очите си съм виждала нарцис (потвърден от 3-ма психолози, че е такъв), да чете описанието за нарцистично личностово р-во и да не се разпознае.... Вместо това да посочи с пръст някой друг!


Така че, споко, дишай. Надали имаш ЛР. Естествено, ако имаш кофти черти от характера или поведението (дали придобити от насилие или от нещо друго), те насърчавам да си ги коригираш. Но не бързай да си поставяш няк'ви страшни диагнози.


В крайна сметка правилото е следното - има ли осъзнаване и признаване, че имаш някакъв проблем, значи има и начин той да се реши.
При ЛР най-често няма нито осъзнаване, нито признаване, че имат проблем. Всички други имат проблеми и дефекти, само те не!

Много благодаря за отделеното време! Психиатър ли е единственият начин?