Затова е прието, че става въпрос за континуум, а не за психопатични черти "0" или "1". Всеки си носи по малко от тях, но при някои хора са по-изразени.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2026, 18:16 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Има акцентируеми личности, те носят някаква характеропатия, но без да са психопати. Психопата е вид личност, не черта от личността, затова и не се лекува, затова и не се смята за болест. Те съзнават кое е добро и зло, просто не им пука.
То е ясно, че не всеки, който се оплаче в темата от невъзможен роднина, твърди, че е психопат. Може да не е психопат и пак да те обърка.
Само че друго се чудя аз: кога е нормално гневът на децата към родителите да изчезне и обвиненията "заради тях съм такъв" да престанат. В крайна сметка в един момент човек се отделя и трябва сам да носи отговорност за това какъв човек е. Родителите безспорно са важни, но колкото и гадно да му е на човек, винаги може да направи така, че му стане малко по-добре.
Само че друго се чудя аз: кога е нормално гневът на децата към родителите да изчезне и обвиненията "заради тях съм такъв" да престанат. В крайна сметка в един момент човек се отделя и трябва сам да носи отговорност за това какъв човек е. Родителите безспорно са важни, но колкото и гадно да му е на човек, винаги може да направи така, че му стане малко по-добре.
То е ясно, че не всеки, който се оплаче в темата от невъзможен роднина, твърди, че е психопат. Може да не е психопат и пак да те обърка.
Само че друго се чудя аз: кога е нормално гневът на децата към родителите да изчезне и обвиненията "заради тях съм такъв" да престанат. В крайна сметка в един момент човек се отделя и трябва сам да носи отговорност за това какъв човек е. Родителите безспорно са важни, но колкото и гадно да му е на човек, винаги може да направи така, че му стане малко по-добре.
Само че друго се чудя аз: кога е нормално гневът на децата към родителите да изчезне и обвиненията "заради тях съм такъв" да престанат. В крайна сметка в един момент човек се отделя и трябва сам да носи отговорност за това какъв човек е. Родителите безспорно са важни, но колкото и гадно да му е на човек, винаги може да направи така, че му стане малко по-добре.
Повечето хора изминават този път и без терапевт, но някои пък, за удобство, избират да не го изминат. Няма рецепти и срокове, Янечек, щеше да е лесно ако имаше. Познавам хора на преклонна възраст, които продължават да се самосъжаляват и оправдават с тежкото си детство или кофтия си произход.
Поне така твърдят терапевтите, Янечек, философите и разните гурута, но аз лично се съмнявам в това. Вярно е, че човек се отделя и се превръща във възрастен, който носи отговорност за себе си, може да се промени като отношение към себе си, но това става донякъде. За добро или лошо, човек остава свързан с това, което е получил в прекия и пресонес смисъл, от родителите си, и си го носи цял живот. Каквато и промяна и контрол да поеме човек над живота и мисленето си, софтуерът от родителите винаги стои включен. Осъзнавам, че написаното от мен звучи почти песимистично, че едва ли не няма никаква надежда, но рядко промяната може да е из основи и да се зачеркне или подмени родителското влияние. Затова и няма никога да напиша такава статия или книга, защото е ясно, че е непродаваема идея.
Поне така твърдят терапевтите, Янечек, философите и разните гурута, но аз лично се съмнявам в това. Вярно е, че човек се отделя и се превръща във възрастен, който носи отговорност за себе си, може да се промени като отношение към себе си, но това става донякъде. За добро или лошо, човек остава свързан с това, което е получил в прекия и пресонес смисъл, от родителите си, и си го носи цял живот. Каквато и промяна и контрол да поеме човек над живота и мисленето си, софтуерът от родителите винаги стои включен. Осъзнавам, че написаното от мен звучи почти песимистично, че едва ли не няма никаква надежда, но рядко промяната може да е из основи и да се зачеркне или подмени родителското влияние. Затова и няма никога да напиша такава статия или книга, защото е ясно, че е непродаваема идея.
Не се променя гадното отношение, а се променя начинът, по който ти действа и това е съвсем естествен процес, не става с прочитане на една супер книга. Не спираш да възприемаш човека като гаден, но просто тази гадост не те трови толкова.
Аз по-скоро имах предвид точно обвиненията по родителите, то за всичко може тях да набедиш и така да оправдаеш личните си провали.
Аз по-скоро имах предвид точно обвиненията по родителите, то за всичко може тях да набедиш и така да оправдаеш личните си провали.
така де, но хората искат да се променят и да чуват, че могат да се променят! Как се приема гадното отношение на родител, ако знаеш и го усещаш дори след като вече си възрастен човек и отдавна не живееш с него?
Като хвърлих един поглед на темата се сетих за един конкретен човек, близък на мъжът ми. Вече не контактуваме с него. На нас лично нищо лошо и невъзвратимо не е направил, но по-добре да стои далеч.
Ако съм разбрала правилно, говорих за хора които за лицемери, егоисти, ще използват и прегазят "приятел", за да може те да имат кяр, винаги и за всичко за прави според тях, но ако не ги познаваш добре, ще си помислиш, че този човек е приятен за маса.
Ако съм разбрала правилно, говорих за хора които за лицемери, егоисти, ще използват и прегазят "приятел", за да може те да имат кяр, винаги и за всичко за прави според тях, но ако не ги познаваш добре, ще си помислиш, че този човек е приятен за маса.
Като хвърлих един поглед на темата се сетих за един конкретен човек, близък на мъжът ми. Вече не контактуваме с него. На нас лично нищо лошо и невъзвратимо не е направил, но по-добре да стои далеч.
Ако съм разбрала правилно, говорих за хора които за лицемери, егоисти, ще използват и прегазят "приятел", за да може те да имат кяр, винаги и за всичко за прави според тях, но ако не ги познаваш добре, ще си помислиш, че този човек е приятен за маса.
Ако съм разбрала правилно, говорих за хора които за лицемери, егоисти, ще използват и прегазят "приятел", за да може те да имат кяр, винаги и за всичко за прави според тях, но ако не ги познаваш добре, ще си помислиш, че този човек е приятен за маса.
Aз се справих с тези неща като мисля положително. Някои хора ми се смеят за тези ню ейдж глупости ,но това е моят начин да се чувствам добре. Нещата в миналото не ги мисля, сега тази тема ме подсети за тях. Не се самосъжалявам, не се чувствам зле в момента, не мога да кажа, че съм провален човек, имам си успехи и в професионално, и в личното поприще. Махнала съм се от средата, която не ми е действала добре и сега ми е екстра. Е, разбира се, стремя се към още по-голямо съвършенство. Не мисля, че травмите, които са ми били нанесени, са непоправими. Всичко се надживява. Трябва да обръщаме повече внимание на хубавите неща в живота и да се стремим към повече успехи и личностно израстване за в бъдеще. 
(Каква комунистическа реч. 
)
(Каква комунистическа реч. ) Aз се справих с тези неща като мисля положително. Някои хора ми се смеят за тези ню ейдж глупости ,но това е моят начин да се чувствам добре. Нещата в миналото не ги мисля, сега тази тема ме подсети за тях. Не се самосъжалявам, не се чувствам зле в момента, не мога да кажа, че съм провален човек, имам си успехи и в професионално, и в личното поприще. Махнала съм се от средата, която не ми е действала добре и сега ми е екстра. Е, разбира се, стремя се към още по-голямо съвършенство. Не мисля, че травмите, които са ми били нанесени, са непоправими. Всичко се надживява. Трябва да обръщаме повече внимание на хубавите неща в живота и да се стремим към повече успехи и личностно израстване за в бъдеще. (Каква комунистическа реч. )
(Каква комунистическа реч. )Примерите които имам около себе си - тези хора или живеят сами на старини, или живеят с някой, който просто го е страх да си тръгне.
Примерите които имам около себе си - тези хора или живеят сами на старини, или живеят с някой, който просто го е страх да си тръгне.