Влязох в ''Семейни отношения'' просто да прочета нещо и не съм мислила че ще открия тази теме , която много точно описва живота ми в последните години. Лошото е че отдавна имах съмнения , че човекът който допускам хилядократно в живота си е невъзможно зъл и психо , но сякаш не исках да повярвам че това е истината. Още по лошо е ,че това е ''заразно'' и на моменти откривам признаци и в себе си ... Няма с кого да коментирам тези мои мисли, защото много хора ще ме сметнат за луда , единствено с него съм се опитвала да говоря това , но опитите ми са напълно безуспешни и в резултат на тях влизам в едни психични лабиринти , които са ме водили до там да обвинявам себе си и да определям себе си за психопат...
Не знам от къде да започна , може би от момента в който се събрахме ... няма да забравя никога ролята на жертва която беше приел и играеше успешно, беше жертва на родителите си на бившата си всички го бяха ''наранили'' с течение на годините явно ролята му на жертва явно му хареса за всяко свое действие обвиняваше мен, детето си и единствения си приятел . В един момент се оказах сама бременна и без подкрепа и тотално му вярвах на всичко , дори тогава когато ме тръшкаше на земята и ми казваше ,че съм се тръшкала сама ,когато ме блъскаше в стената и твърдеше че сама съм си удряла главата за да се самоубия , дори тогава му вярвах че това наистина се е случило. Сега като се върна на зад всичко това ми е като някакъв филм на ужасите , имала съм моменти когато не мога да преценя дали наистина тези сцени са се случили. Добре че майка ми се върна от чужбина и си ме прибра . През изминалите от тогава 5 години този човек се появява уж пораснал и променен в живота ми ,а историята се повтаря само че тормозът е стигнал на високо психическо ниво има много за разказване , аз съм писала периодично в темите за самотни родители ,случките са хиляди ...
