Невъзможните хора в живота ни

Не е вярно, че не правят разлика. Много добре преценяват разликата между добро и зло, но не чувстват нищо по този въпрос. нямат съвест. Обикновено човек изпитва вина ако направи нещо лошо – те не изпитват нищо, знаят, че е лошо, зори зло, но не чувстват нищо. Обикновено човек съчувства, съпреживява онова, което чувства другия, но те не, те не чувстват нищо, колкото и да страда човек около тях не им трепва нищичко.

Психопатът накратко е човек без съвест, манипулативен, нарцистичен и егоцентричен, патологичен лъжец и без никакво чувство за срам или достойнство. Поради последното най-честият им номер е да търсят съжаление. Видите ли някой, който съзнателно буди съжаление и спокойно го приема е много вероятно да е психопат.
 Често са очарователни, но макар да им приписват страхотен интелект не винаги е така. Всякакви хора могат да са психопати, включително не особено умни. Те изглеждат ужасно умно, заради огромното си самочувствие, а и защото винаги печелят играта, пък те я печелят, защото не ги затормозяват емоциите.


Факт. Те си играят с емоциите на хората, колкото по-добър и емпатичен е човекът отсреща, толкова по-зле за него. В една инструкция към български психиатри от края на 70-те прочетох указание – установите ли, че срещу вас стои психопат незабавно прекратете работата с него. Т.е. дори психиатрите, дори изпечени специалисти по всякакви психиатрични проблеми не са застраховани. Веднъж четох за американска психиатърка, която не следвала това указание и след две седмици терапия на психопат с депресия превела всичките си пари по неговата сметка.

Най-ужасното на психопатите е, че те карат хората да се чувстват обичани. Докато един обичащ човек може да няма умението да декларира своите чувства, психопатите го правят съвсем свободно, защото не умеят да се срамуват. Затова и жертвите на партньор психопат много трудно приемат, че той/тя фактически не ги обича и никога не ги е обичал. Всичко е било толкова истинско, като във филм 

Та Априлска вълшебница, сатъри сред психопатите размахват толкова, колкото и сред останалите. Реално те са, според известният техен изследовател, психиатъра Марта Стаут, 4 от всеки 100 човека. Твърде вероятно е ако вие не сте тяхната жертва да ги смятате за "най-милият човек, когото съм виждала" или даже за най-добрия. Може да е човек с всяка професия, макар да им приписват само стремежи към шефска позиция, често много от тях са най-обикновени хора, които тормозят семейството или съседите си.

Аз мисля, че много добре различават добро от зло, но нямат съвест и не изпитват никакви угризения, ако вършат лоши неща.
Също така са много прикрити. Знаят как да се държат в обществото и в повечето случаи само близките са наясно с истинската им същност.

С Бояна сме писали едновременно.

Често и близките не са наясно, защото те самите са жертви.

Е, аз затова и написах "грубо казано" , макар , че за мен да нямаш съвест, означава да нямаш  ясна преценка за зло...Ама това е сигурно, защото се опитвам да си обясня нещата от  моята си гледна точка / която е на много други /предполагам/, които  са се сблъсквали с такова  нещо и  се опитват да си го преведат в някаква норма на разбираемост.../

Благодаря за отговорите. От тях стигнах до извода, че познавам един, но отдавна не общуваме.

Живях с такъв. 17 години. Последните 3 беше бяха най-кошмарни. Имах 2 варианта, или се хващам за косата и бягам с 200, или се самоубивам. Е, оцелях, въпреки него, въпреки тоталната липса на подкрепа от където и да било. Не успя нито да ми промие мозака, нито да ме увреди ментално. Сега живея втори живот, а той тепърва ще плаща масрафа.

Нямаш емоционалната част от преценката, имаш само рационалната. Те знаят, че това е лошо за другия, за всички хора, но не чувстват нищо. В една книга на Селинджър се казваше, че е трудно да удариш човек в лицето, защото се чувстваш сякаш удряш себе си. Това е емпатията, те го нямат, нямат чувството за нередно. Могат да помнят, че са ги били дори, когато правят нещо лошо, но нямат чувството за срам и вина, което всяко дете поне до 6-тата си година формира.

Кураж! Дори с Гугъл транслейт виж сайта по-горе и макар да трябва да се бориш всеки ден с чувствата си, най-вече с чувството, че не си права, даже че ти си лошата, ще се справиш. Щом си успяла да си тръгнеш не се предавай! 

Благодаря Бояна. Единственото, с което се боря в момента, е децата ми да разберат, че не аз съм лошата и лудата, а това не става за ден или два. Мнението на околните, които дори нямат представа от подобна динамика на съжителстване, никак не ме вълнува. Дори към него не изпитвам нищо, само го сажалявам, че е затворник на собствената си увредена психика, от което, към днешна дата, страда само и единствено той.

П.С. С френски и английски проблем нямам, а и не съм спирала да чета от години - нали трябваше все пак да се съхраня умствено и физически, докато фактическата раздяла стане факт.

Това са вид енергийни вампири ли?

Да, и това.
Но не само.
Основното е, че нямат съвест, срам и съпричастност.

и са жалки страхливци и използвачи. Способни са да предадат дори родната си кръв, за тях другите хора нямат стойност.

И аз познавам - за пред всички перфектният човек,но горкият той не се справя с нещо,да му помогнем.
Минават и през трупове,за да извлекат полза и да е на тяхното.Също така обикновено имат свита от пажове,които са под тяхното въздействие.

Да, интересно е, че няма срам и достойнство като нормалните хора. Може ужасно да се унижава в името на крайната си цел. Отдавна съм разбрала, че човек няма полезен ход срещу такъв човек, освен да прекратиш контакта.

За тях хората са като предмети, нищо повече.


Често имат, да, нали като ревнат трябва някой и да ги обслужва и да напада при нужда, защото те не обичат челните сблъсъци, но пък обичат да делят света на свои и чужди. Често даже ако е родител също дели непременно да добри и лоши, ако са две или повече деца, винаги има едно "златно дете", и едно пренебрегнато. Така държат системата в синхрон, с ревност, съмнения, страхове.


Няма, винаги губиш, защото те измислят играта, импровизират. Интересно е, че според специалистите те нямат план, импровизират, реагират в момента на онова, което става, няма как да им предвидиш ходовете. А и често в тези ходове няма никакъв смисъл, погледнато логично, защото те могат и да нямат друга цел освен забавление. Като с кукли си играят с другите в общи линии.

Защо пък говорите само за психопати?
3-4 месеца живяхме със сина на мъжа ми от първия му брак. Да още психиатрите не са се произнесли, но според мене ( непрофесионално мнение) е с шизофрения. На 27 години е. Няма никакви контакти. Не общува. Външно изглежда много нормален строен младеж. Дори не си използва телефона. Не че не може, но не му трябва.
От една страна, не е в състояние сам да се справя с ежедневните дейности, а от друга, не може да понася хората. Вечно изразява недоволство и негативни емоции. Трудно го понася и баща му.
Няма интерес към нищо, не смята да работи.
Като дете и докато завърши училище е бил нормален.
Майка му също не е в състояние да се грижи за него. Тя си е психопат. С висше образование, но никога не е работила. Смята, че някой е длъжен да я издържа. Не може да свърти никакви имоти: залага, продава всичко, което е на нейно име. Явно, предало се е върху сина й.