Невъзможните хора в живота ни

Какво се случва с любовта след всички обиди, манипулации и криви физиономии, водещи до усещането за нищножност у жертвата и раждащи потребността от тактики за оцеляване?

Джулая, аз се опитвам елементарно уважение да съхраня към него, пък за любовта даже не ми се говори

Умира. И любовта умира, и уважението, и всяка една положителна емоция, която някога си изпитвал. Но всъщност тогава става много лесно да си тръгнеш.

Аз също съм имала не е една връзка с невъзможен мъж. И ми е ясно, че любовта отива по дяволите. Че от един момент нататъка не може да го дишаш този невъзможен нито емоционално, нито физически. Обаче аз съм имала щастието да не живея с тези мъже. Не мога да си представя какво е такъв човек да е всеки ден около теб, че и секс да си иска примерно. Блякс

Ти си познаваш човека най-добре, но до момента описваше как той те злепоставя пред роднините си или се кара с вашите. И все пак ходиш с него. Защо?
Именно това имам предвид под "обяснение" - да дадеш накратко причина и да млъкнеш. В противен случай изглеждаш непоследователен и импулсивен човек.
А за острата реакция ще ползвам клишето, че когото го е страх от мечки, не ходи в гората. По-добре единична реакция и той да се ядоса, отколкото постоянно ТИ да се ядеш отвътре. Важното е на теб да ти олекне.

Не, той докато сме с неговите роднини дори напротив - много мило се държи с мен, кавалер е, втурва се да прави някои неща, които иначе когато сме само двамата може и да си спести, грижи се даже за комфорта ми, доколкото го позволява обстановката.
Само когато моите родители присъстват, нещо му идва отвътре да се драка с тях. Когато сме били на гости у майка и татко, тогава се е опитвал да ме злепостави, но пред сестрите си - не. Единствено, че в повечето случаи не ме пита за мнението ми, като правят разни планове или ме пита, ама постфактум, когато вече и без това са го решили. ( Излиза, че ако искам да го поддържам в добро настроение, по-добре да ходим някъде с тях или на гости, или те да идват.) Именно това ми е много странно и ме провокира да си задам първия въпрос в темата. Защо пред тях е толкова мил, а после става обратното. Не знам като са насаме без мен дали ме коментират. Питала съм го споделял ли им е за някои наши сдърпвания - казва, че категорично не и че изобщо не иска да ги занимава. Това ме накара и след последните му изцепки да сигнализирам на сестрите му. Защото, ако утре стане нещо крайно неприемливо между нас и се разделим, ще им е като гръм от ясно небе, тъй като дори не подозират, че имаме проблеми. Дори си позволих на едната да й кажа, че не винаги ми се ходи с тях, защото смятам, че имаме нужда от време само двамата заедно и тя го прие за съвсем нормално. Опитват се и те да му влияят за някои неща, но не мисля, че е на 100% податлив. Мисля, че дори ако той им откаже визита или ангажимент, няма да направят драма от това, но той сам си предлага услугите и твърди, че няма никакъв проблем. Не искам да ме разбирате грешно - не ми пречи, че им помага - напълно естествено е. Хората са свестни и разбрани. Пречи ми, че е прекалено често и прекалено за дълго. Почти няма уикенд, в който да сме само ние. Ако пък останем сами е изнервен, изморен и всичко става някак насила. В абсолютен разрез с поведението му, когато е с родата си.

Иска да те отдели от семейството ти и да прилепнеш само към неговото фемили. Много тегаво. Това пък, че споделяш със сестрите му, защо? Те са си негови сестри. Нямат никакво отношение какво се случва между вас двамата. Роднините не могат да "закрепят" ничие семейство, нито да налеят друг акъл на някой негов член. Вие двамата трябва да сте добре, да се забавлявате и да пътувате заедно и т.н. Дори и роднините да не траят някой от вас.

И двете неща са характерни.
Да се държи добре с теб за пред хората. Театър и демонстрация.
Газлайтинг - да те отдръпне от всички твои близки, роднини и приятели.
И направо полудяват, ако "жертвата им" започне да си гради собствен кръг от приятели, които не познават и не могат да им влияят.
Също така, това със събиранията е много характерно. Обяснявам стъпка по стъпка.
1. Прави всичко възможно да ви заведе на събиране, уж с най-добри намерения - купон, да се видим с хора, да се отпуснем.
2. Държи се добре, но може да се нацупи внезапно. И наблюдава да "се издъниш.
3. Афтърпарти. Жална ви майка. Захваща се за "издънката", която е нещо съвсем дребно, жест, фраза и се започва скандал почти цяла нощ.

Анонимен,
мисля, че все още си в етапа да го оправдаваш, да търсиш причини в себе си и околоните за поведението му. Но то няма да се промени към по-добро.
Развивай себе си, за да може да се справяш и сама когато всичко свърши.

Анонимен, този мъж ми прилича на класически див балкански субект, т.е. селянин, което е също вид невъзможен, ако и ти не си като него. Никаква причина не виждам да стоиш там, но щом "не е моментът за късане" ще се наложи да видиш още селски изпълнения с манджи и фасони.

Така на думи е лесно. На мен ми е много трудно да не ми пука, като ми зависи нещо.
В момента съм в ситуация с колега, която направо бие на социопат и постоянно се опитва да ме черни. Посредствена е като умения и допуска грешки, после ходи и разправя на хората, че са от мои файлове взети. Пише ми постоянно измислици в чата "не си направила това", "сбъркала си това", но ако ѝ посочиш гррешка, вади от 9 кладенеца вода, че не е нейна. Работим много пряко заедно и се очаква да си говорим и координираме постоянно. Разговорите са с часове и никога няма решение, никога няма конкретен отговор, като бездна, в която времето спира с постоянни мачкащи коментари и хаос. И ми разказва психарски истории за умрели хора, за да ме дестаблизира.
Аз се надявам скоро да не съм там, работя по въпроса, но не искам някаква психопатка да ме очерня и да ми съсипва репутацията, която съм си изградила с усилия и работа. Буквално казва на черното бяло и газлайтва.
И пред шефа, естествено, се прави на улава и ненормална. Уволнявана е вече за поведение в предната фирма, но явно аз не мога да отреагирам като хората и усещам, че избухвам, ставам агресивна и се подавам на провокации. Постоянно съм в обяснителен и доказателствен режим, ако ме смиърва, че нещо е моя грешка.

Олекна ми малко, като споделих. Отстрани изглежда, че тя просто нещо е улава и не прави нещата нарочно.

Ще питам така, както питах децата навремето - а ти защи й ходиш по акъла? От какво те е страх? Защо не й се опънеш? Имаш и шеф, на когото да опишеш случващото се. Казваш му, че не можеш и не искаш да работиш с нея и я оставяш да се дъни.

The Catcher in the Rye, аз съм в същата ситуация, но при мен са 2 такива колежки и шефка... Вече единствения ми вариант е да сменя работата. След 11 години като мениджър напуснах заради стреса и отидох в тоя офис на дъното на веригата като офис асистент уж за да съм по-спокойна. Разказаха ми изграта. Не се трае вече. В монента рърся работа свързана с физически труд за да ми почине психиката.

Защо бягате? Винаги ще има хора като тях на всяка работа. Всеки път ли ще бягате?

Не винаги има такива хора, не винаги те са фактор на работното място. Ако човек има избор е по-добре да не стои в отровна среда само, за да се доказва колко е силен. Срещу безсъвестни хора не си силен, а винаги си жертва.