Жената грам не е готова да му сочи врата - за какво да се пъне и блъфира? После ще реве горчиво, че сама го е изгонила, полза - нулева. Тя иска да го изтърпи и успява - това е нейния начин.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 16 май 2024, 21:18 ч.
Невъзможните хора в живота ни
В2022, благодаря за препоръката - ще я потърся тази книга.
Ms. Gorgeous, да, разбирам, че буквално го подтиквам с поведението си, което най-вероятно е супер needy -все за нещо се колебая и тюхкам, все търся контакт, прегръдка, целувка, но как да го изискам това уважение, като още от самото начало съм му показала, че съм уязвима и той чудесно се възползва от това? Между другото вече започвам да внимавам какво му споделям като притеснения, защото наистина не знам дали няма да го използва срещу мен, ако загрубее играта. Имаше няколко случая, в които прекрасно се възползва от страховете ми, за да ми натрие носа.
Lady Brinne, за домакинстването и аз уж съм на този принцип и той до един момент се включваше що-годе активно в домакинството, с изключение на готвенето. Дори му казах веднъж да сготви нещичко той, че да видя как му харесва ( защото наистина никога не е готвил откакто сме заедно). Отговорът беше, че той ако можел, щял да готви. Но ако трябвало и да МИ готви , да МИ чисти и да Ми взима детето от ДГ, аз какво съм щяла да правя? Туш! Направо не можах да повярвам докъде стига наглостта му. Аз, дето уикендите се чудя по-напред да сготвя ли, да почистя ли или детето да изведа на разходка - защото той е много изморен и не може или пак е зает да помага на някой от дъ биг фемили. Какво съм щяла аз да правя? Направо да се чудиш къде изчезна мъжът, който те е събуждал с кафе, кроасани и роза в леглото, какъвто беше първите години.
Случвало се е да ме остави малко да поспя, а той да облече и нахрани детето, и си мислех, че го прави от добро сърце и загриженост, но след това изказване мисля, че вероятно му тежи това и в удобен случай гледа да ми го "върне". И че въобще не трябва да проявявам слабост пред него, защото това работи срещу мен. Утре ще ме изкара лоша майка пред роднини и съседи. Даже и онзи изблик с манджата се чудя дали не е бил заради нещо друго, случило се по-рано през деня, за което не е направил проблем, даже ме е поощрил привидно, а после е решил, че трябва по някакъв начин да ми се набие канчето. Изобщо не вярвам, че зад тия изригвания стои единствено желанието му да сподели лично непреднамерено мнение, и проблемът да е единствено в моето неприемане на критика.
Ms. Gorgeous, да, разбирам, че буквално го подтиквам с поведението си, което най-вероятно е супер needy -все за нещо се колебая и тюхкам, все търся контакт, прегръдка, целувка, но как да го изискам това уважение, като още от самото начало съм му показала, че съм уязвима и той чудесно се възползва от това? Между другото вече започвам да внимавам какво му споделям като притеснения, защото наистина не знам дали няма да го използва срещу мен, ако загрубее играта. Имаше няколко случая, в които прекрасно се възползва от страховете ми, за да ми натрие носа.
Lady Brinne, за домакинстването и аз уж съм на този принцип и той до един момент се включваше що-годе активно в домакинството, с изключение на готвенето. Дори му казах веднъж да сготви нещичко той, че да видя как му харесва ( защото наистина никога не е готвил откакто сме заедно). Отговорът беше, че той ако можел, щял да готви. Но ако трябвало и да МИ готви , да МИ чисти и да Ми взима детето от ДГ, аз какво съм щяла да правя? Туш! Направо не можах да повярвам докъде стига наглостта му. Аз, дето уикендите се чудя по-напред да сготвя ли, да почистя ли или детето да изведа на разходка - защото той е много изморен и не може или пак е зает да помага на някой от дъ биг фемили. Какво съм щяла аз да правя? Направо да се чудиш къде изчезна мъжът, който те е събуждал с кафе, кроасани и роза в леглото, какъвто беше първите години.
Случвало се е да ме остави малко да поспя, а той да облече и нахрани детето, и си мислех, че го прави от добро сърце и загриженост, но след това изказване мисля, че вероятно му тежи това и в удобен случай гледа да ми го "върне". И че въобще не трябва да проявявам слабост пред него, защото това работи срещу мен. Утре ще ме изкара лоша майка пред роднини и съседи. Даже и онзи изблик с манджата се чудя дали не е бил заради нещо друго, случило се по-рано през деня, за което не е направил проблем, даже ме е поощрил привидно, а после е решил, че трябва по някакъв начин да ми се набие канчето. Изобщо не вярвам, че зад тия изригвания стои единствено желанието му да сподели лично непреднамерено мнение, и проблемът да е единствено в моето неприемане на критика.
Не търси проблем в себе си. Това поведение не е нормално - не бива да се толерира. Не бива да се позволява на друг човек да се държи по подобен начин с нас, само заради това да има мир. Това не е мир, това е бомба със закъснител...
Съжалявам да го кажа, но той не те обича.
Виждала съм такова поведение с очите си - баща ми беше такъв човек и се държеше по подобен начин, защото не му пукаше нито за майка ми, нито за децата му. Парадираше навън с "перфектно семейство", добра жена и деца - първо отлични ученици, след това студенти е добър университет... Но реално нямаше никакъв пръст в това - бе абдикирал от "семейството" си отдавна.
Няма нищо нормално в това "да си връщаш" на другия, че се е наложило да свършиш нещо, още повече, свързано с детето.
Съжалявам да го кажа, но той не те обича.
Виждала съм такова поведение с очите си - баща ми беше такъв човек и се държеше по подобен начин, защото не му пукаше нито за майка ми, нито за децата му. Парадираше навън с "перфектно семейство", добра жена и деца - първо отлични ученици, след това студенти е добър университет... Но реално нямаше никакъв пръст в това - бе абдикирал от "семейството" си отдавна.
Няма нищо нормално в това "да си връщаш" на другия, че се е наложило да свършиш нещо, още повече, свързано с детето.
Как позволяваш детето ти да става свидетел и да расте в подобна отровна среда? Да позволяваш подобно отношение към себе си за дълго време ми се струва прекалено. Ще вземеш да се обезличиш или разболееш и после кой ще се грижи за детето ти. Може да съм малко рязка, но подобни отношения ме влудяват. А ти семейство нямаш или поне не с този човек, който те тормози и манипулира по толкова грозен начин.
В основата на нарциста е срамът и той никога няма да си признае нещо. Затова другите са му виновни.
Ако ти си “прихванала” от него, т.е тези нарцистични черти, които откриваш у теб, то помисли кое е при теб това дълбоко чувство.
Ако ти си “прихванала” от него, т.е тези нарцистични черти, които откриваш у теб, то помисли кое е при теб това дълбоко чувство.
Скрит текст:
В момента, в който идентифицираш това чувство в теб, ще успяваш да разделиш кой е “негов” проблем, който опитва да ти прехвърли и кой е “твоя”.
Така ще имаш емоционална дистанция и става по-лесно да реагираш адекватно.
Основното остава дистанциране, но колкото и да се държи отвратително с теб, най-големия му страх е, че ще те загуби, защото това означава провал за него, а оттам и активиране на срама, което той се опитва с всички сили да предотврати. Това е парадоксът, оттам и циклите на love bombing и после тормоз.
За раб.място: много зависи от организацията на фирмата и от шефовете.
И в големи фирми има такава динамика, триковете стават вече по-подли и прикрити.
Но основно зависи шефът каква атмосфера създава и поддържа. Някой предпочитат точно такива токсични отношения в колектива.
Така ще имаш емоционална дистанция и става по-лесно да реагираш адекватно.
Основното остава дистанциране, но колкото и да се държи отвратително с теб, най-големия му страх е, че ще те загуби, защото това означава провал за него, а оттам и активиране на срама, което той се опитва с всички сили да предотврати. Това е парадоксът, оттам и циклите на love bombing и после тормоз.
За раб.място: много зависи от организацията на фирмата и от шефовете.
И в големи фирми има такава динамика, триковете стават вече по-подли и прикрити.
Но основно зависи шефът каква атмосфера създава и поддържа. Някой предпочитат точно такива токсични отношения в колектива.
Нарцис и срам? Няма такъв филм. Не само не го е срам, а е и високомерен и убеден в съвършенството си.
Имаш ли името на филма?
Ето тук проучване:
https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0165178113007518
Тук е обяснено:
https://narcissistfamilyfiles.com/2017/11/13/why-and-how-narciss … y-the-shame-game/
Ето тук проучване:
https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0165178113007518
Тук е обяснено:
https://narcissistfamilyfiles.com/2017/11/13/why-and-how-narciss … y-the-shame-game/
Нарцисът се опитва да те изнуди ти да се срамуваш, а не че той се срамува. Той от нищо не се срамува, а се смята в правото си да получи това, което иска. И лъжат на поразия, включително във въпросници. Ако смятат, че е важно да изглеждат, че се срамуват, демонстрират го, стига да извлекат полза от това.
А и честно да ти кажа, хич не ме интересува дали вътрешно се срамуват или не се срамуват. Важното е мен да не се опитват да ме правят на маймуна.
А и честно да ти кажа, хич не ме интересува дали вътрешно се срамуват или не се срамуват. Важното е мен да не се опитват да ме правят на маймуна.
Не мога да повярвам .... изобщо как живеете с такъв човек .."Но ако трябвало и да МИ готви , да МИ чисти и да Ми взима детето от ДГ, аз какво съм щяла да правя? " ,а той изобщо какво прави ,май само скандали ,ядене и пиене всяка събота ,да живее над стандарта си ,че нали брачедите какво ще кажат ... и това във вашия дом ,май ви е взел страха ... куфарите и сбогом скъпи ,аз бях до тук 
А и честно да ти кажа, хич не ме интересува дали вътрешно се срамуват или не се срамуват. Важното е мен да не се опитват да ме правят на маймуна.
Темата не е за това, което теб те интересува или какво ти е важно.
Темата е за взаимопомощ, а ти се хващаш за някой пост и си контра.
Не само в тази тема. Доста често те критикуват, че не можеш да приемеш друга гледна точка.
Дори поставяш под съмнения изследвания, така омаловажаваш професионалистите и труда им.
Т.е ти омаловажи моят пост първо...
Незнам дали ти е важно как изглежда това отстрани 😉...
Да, именно защото е за взаимопомощ го казвам - когато на човек не му пука защо нарцисът е нарцис и какво иска да му вмени, нарцисът става безсилен. Можеш да манипулираш човек само тогава, ако на него му пука. Ако не му пука нищо не можеш да направиш. В момента, в който разбера нарцистичната природа на някого, просто преставам да му се връзвам, да страдам, да му позволявам да ме манипулира. Махам невидимата верига, с която иска да ме върже към себе си. И той го усеща и разбира и тогава има два варианта - или да не ме закача повече, или истерясва, което е по-скоро негов проблем, защото той прави панаира и губи контрол. Аз запазвам контрола.
Може да приемам другата гледна точка, но да не съм съгласна с нея. Да приемам не означава съгласие. Отчитам другата гледна точка като имаща право на живот.
Може да приемам другата гледна точка, но да не съм съгласна с нея. Да приемам не означава съгласие. Отчитам другата гледна точка като имаща право на живот.
Скрит текст:
С горния си пост лекичко се опитваш да ме манипулираш като ми вменяваш вина и срам с "виж, други те критикуват, значи има защо; не може да държиш на своето, трябва да се съгласиш, че другите са прави; как не те е срам да поставяш под съмнение научните статии". Статиите не си ги написала ти, за да омаловажавам поста ти. Само че аз това съм го виждала и го виждам по сто пъти на ден и освен да регистрирам употребата на такива похвати, друго не става. Всеки има право на своята гледна точка - да е съгласен или не с нещо. В случая моята е различна от твоята.
Предварително се извинявам за дългия чаршаф, който написах. Много четох и мислих по темата и открих някои полезни неща за моя случай.
Asyalein, Не знам и аз за чувството за срам. Ако виждам такова чувство за срам, то е срам от това, че може да е проявил слабост. Или по-скоро недопускане на проява на слабост, която би го карала да се срамува. Много съм споделяла с него през годините, дотолкова, че да ми паднат всички защити. Той чудесно знае как се чувствам в даден момент, затова, допускам знае че наранява с думите си. От друга страна ме е карал да се чувствам виновна, че съм казала нещо, което само в неговата глава е обидно. И наистина, претендира, че е обиден, а аз истинска обида не виждам в очите му.
Говорили сме много за загубите си. Всъщност, опитвала съм се да говоря, защото и двамата сме преживели такива. Не успявам да доловя никакво друго чувство освен неприязън да се говори за неговата загуба.
Не знам възможно ли е човек на повърхността да е екстроверт, а вътре в себе си интроверт. Прилича ми на нещо такова. Има много познати и приятели, но според мен никой от тях не се е докоснал до истинския му вътрешен свят. И на мен ми е трудно. Всеки опит за пробив навътре, за да го разбера по-добре, удря на камък, а понякога и на кухо. Аз пък съм привиден интроверт. Имам малко приятели, но споделям с тях как се чувствам, не си крия истинските емоции и съм ОК с това да не съм непременно нахилена и еуфорична.
И понеже сега аз съм тази която години наред се е разкривала и разкривала, естествено е много по-лесно да бъда уязвена.
Cuckoo, даже от "Не искам да ходя при роднините ти, защото".. защото-то трябва да отдпадне. Всеки опит да обяснявам желанията си, предизвиква остра реакция. И в интерес на истината, колкото по-малко се обяснявам и аргументирам, толкова по-лесно се приемат нещата от него.
Hihihihi, разбира се, че най ми е криво и виновно, че детето живее в такава обстановка. Затова и докато намеря удачен начин за раздяла, се опитвам да парирам опитите за семейни свади едва ли не в зародиш. Той много добре знае, че не дава добър пример за детето по този начин. Хем много сме говорили за други семейства, в които бащата е груб колко лошо се отразява това на децата. Обаче явно като го правят другите, е много лошо, като го прави той и му кажа да се погледне отстрани - а, да не съм намесвала сега и детето...
Cvetan, какво да ти кажа. Не е като тотално да е абдикирал от домакински задължения, но в последно време виждам как все с по-голяма неохота ги върши. Ако може нещо да се отложи във времето, или пък нещото се прави, но се пъшка, прухти или, хайде, няма да навлизам в битовизми, но малко като в оная поговорка за мързеливия и акъла стават нещата. За детето полага елементарни грижи като да го изкъпе, приспи. Още повече се активира с частта с детето, откакто след една от изцепките му реших, че явно роднините му изобщо не го познават в тази светлина, в която блести вкъщи и споделих на сестрите му, че ми се иска малко повече да се занимава с детето. Едната говори с него и понеже е единственият авторитет, на който се доверява, се опита да се коригира донякъде и вече има опити и да играе с него. Обаче нещо да излязат, да се разходят, да карат колело - не - много е изморен. Едно от най-големите забавления, които му предлага е, да го метне в колата и да го закара на каките си, те да се занимава с него, докато той пие кафе и пуши.
И последно, че стана много дълго. Днес сутринта, за пръв път чух от него думата "извинявай".
След опит отново да ме вкара в обяснителен режим за нещо, което би могло съвсем спокойно да се изясни защо и как е станало и след няколко квалификации, които чух по свой адрес, придружени с подигравателни физиономии, парирах агресията му с реакциите, предложени от Ms. Gorgeous. Даже очаквах да демонстрира как си тръгва, но всъщност се изнесе в другата стая, преспа и на следващия ден като нормален човек ми обясни какво не му е било приятно и ми се извини. В конкретния случай вложих минимум емоции, но достатъчно твърд изказ. Мисля, че колкото по-малко показваш, че ти пука, толкова повече се сапикясват такива хора. Преди страдах, ревях, мъчно ми беше. От сега нататък само хладен разум.
Asyalein, Не знам и аз за чувството за срам. Ако виждам такова чувство за срам, то е срам от това, че може да е проявил слабост. Или по-скоро недопускане на проява на слабост, която би го карала да се срамува. Много съм споделяла с него през годините, дотолкова, че да ми паднат всички защити. Той чудесно знае как се чувствам в даден момент, затова, допускам знае че наранява с думите си. От друга страна ме е карал да се чувствам виновна, че съм казала нещо, което само в неговата глава е обидно. И наистина, претендира, че е обиден, а аз истинска обида не виждам в очите му.
Говорили сме много за загубите си. Всъщност, опитвала съм се да говоря, защото и двамата сме преживели такива. Не успявам да доловя никакво друго чувство освен неприязън да се говори за неговата загуба.
Не знам възможно ли е човек на повърхността да е екстроверт, а вътре в себе си интроверт. Прилича ми на нещо такова. Има много познати и приятели, но според мен никой от тях не се е докоснал до истинския му вътрешен свят. И на мен ми е трудно. Всеки опит за пробив навътре, за да го разбера по-добре, удря на камък, а понякога и на кухо. Аз пък съм привиден интроверт. Имам малко приятели, но споделям с тях как се чувствам, не си крия истинските емоции и съм ОК с това да не съм непременно нахилена и еуфорична.
И понеже сега аз съм тази която години наред се е разкривала и разкривала, естествено е много по-лесно да бъда уязвена.
Cuckoo, даже от "Не искам да ходя при роднините ти, защото".. защото-то трябва да отдпадне. Всеки опит да обяснявам желанията си, предизвиква остра реакция. И в интерес на истината, колкото по-малко се обяснявам и аргументирам, толкова по-лесно се приемат нещата от него.
Hihihihi, разбира се, че най ми е криво и виновно, че детето живее в такава обстановка. Затова и докато намеря удачен начин за раздяла, се опитвам да парирам опитите за семейни свади едва ли не в зародиш. Той много добре знае, че не дава добър пример за детето по този начин. Хем много сме говорили за други семейства, в които бащата е груб колко лошо се отразява това на децата. Обаче явно като го правят другите, е много лошо, като го прави той и му кажа да се погледне отстрани - а, да не съм намесвала сега и детето...
Cvetan, какво да ти кажа. Не е като тотално да е абдикирал от домакински задължения, но в последно време виждам как все с по-голяма неохота ги върши. Ако може нещо да се отложи във времето, или пък нещото се прави, но се пъшка, прухти или, хайде, няма да навлизам в битовизми, но малко като в оная поговорка за мързеливия и акъла стават нещата. За детето полага елементарни грижи като да го изкъпе, приспи. Още повече се активира с частта с детето, откакто след една от изцепките му реших, че явно роднините му изобщо не го познават в тази светлина, в която блести вкъщи и споделих на сестрите му, че ми се иска малко повече да се занимава с детето. Едната говори с него и понеже е единственият авторитет, на който се доверява, се опита да се коригира донякъде и вече има опити и да играе с него. Обаче нещо да излязат, да се разходят, да карат колело - не - много е изморен. Едно от най-големите забавления, които му предлага е, да го метне в колата и да го закара на каките си, те да се занимава с него, докато той пие кафе и пуши.
И последно, че стана много дълго. Днес сутринта, за пръв път чух от него думата "извинявай".
След опит отново да ме вкара в обяснителен режим за нещо, което би могло съвсем спокойно да се изясни защо и как е станало и след няколко квалификации, които чух по свой адрес, придружени с подигравателни физиономии, парирах агресията му с реакциите, предложени от Ms. Gorgeous. Даже очаквах да демонстрира как си тръгва, но всъщност се изнесе в другата стая, преспа и на следващия ден като нормален човек ми обясни какво не му е било приятно и ми се извини. В конкретния случай вложих минимум емоции, но достатъчно твърд изказ. Мисля, че колкото по-малко показваш, че ти пука, толкова повече се сапикясват такива хора. Преди страдах, ревях, мъчно ми беше. От сега нататък само хладен разум.