The Catcher in the Rye, много емоции влагаш и това те закопава. При тренинги и коучинг на персонал първото, на което се учи всеки е да се фокусира върху себе си и своята работа. Това означава да не и обръщаш внимание. Не докато мислиш за нея да я игнорираш, просто я изтрий от съзнанието си. Фокусирай се върху своите неща върху, които имаш власт. С нея официална кореспонденция само и "заета съм". Ако ти говори нещо извън преките ви задачи и кажи, че сте се събрали да работите и не намираш уместни подобни реплики, разговори и тн. Само по същество и по работа мисли в работата. Това да се надцакваш с простак води до пълно отчаяние, а с невъзможен и до по-лошо. Работила съм с години във вероятно най-нарцистичната, егоманиашка, подлярска и егоцентрична среда, в която всяко вдишване е война и мнозинството постоянно замислят някаква подлярщина, та и от опит – само работата те интересува. Така и около теб ще имаш кръг, който също се интересува от това. Би било супер човек да работи на приятно място с колеги приятели, но се случва рядко. Затова единственият изход е да не се влиза в емоционални взаимоотношения на място, на което си отишъл, за да вършиш нещо конкретно и да се прибереш със заплата и доволство от постигнатото, пък вече с близките си да се чувстваш по някакъв начин и да са ти значими репликите, отношението им и прочее.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2025, 19:43 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Как успяхте да виреете в такава среда?
Едно нещо ще ви кажа и то си е моята истина - тръгнете ли си от един такъв, дори да срещате други, вече знаете как да си тръгвате. Даже Господ помага!
Аз в момента съм сам сама на работното ми място и това ми действа много оздравяващо. Често се справям сама с различни ситуации, в които преди съм се опитала на други хора, включително невъзможни и виждам че мога сама да вървя напред.
Аз в момента съм сам сама на работното ми място и това ми действа много оздравяващо. Често се справям сама с различни ситуации, в които преди съм се опитала на други хора, включително невъзможни и виждам че мога сама да вървя напред.
The Catcher in the Rye, много емоции влагаш и това те закопава. При тренинги и коучинг на персонал първото, на което се учи всеки е да се фокусира върху себе си и своята работа. Това означава да не и обръщаш внимание. Не докато мислиш за нея да я игнорираш, просто я изтрий от съзнанието си. Фокусирай се върху своите неща върху, които имаш власт. С нея официална кореспонденция само и "заета съм". Ако ти говори нещо извън преките ви задачи и кажи, че сте се събрали да работите и не намираш уместни подобни реплики, разговори и тн. Само по същество и по работа мисли в работата. Това да се надцакваш с простак води до пълно отчаяние, а с невъзможен и до по-лошо. Работила съм с години във вероятно най-нарцистичната, егоманиашка, подлярска и егоцентрична среда, в която всяко вдишване е война и мнозинството постоянно замислят някаква подлярщина, та и от опит – само работата те интересува. Така и около теб ще имаш кръг, който също се интересува от това. Би било супер човек да работи на приятно място с колеги приятели, но се случва рядко. Затова единственият изход е да не се влиза в емоционални взаимоотношения на място, на което си отишъл, за да вършиш нещо конкретно и да се прибереш със заплата и доволство от постигнатото, пък вече с близките си да се чувстваш по някакъв начин и да са ти значими репликите, отношението им и прочее.
Едно нещо ще ви кажа и то си е моята истина - тръгнете ли си от един такъв, дори да срещате други, вече знаете как да си тръгвате. Даже Господ помага!
Аз в момента съм сам сама на работното ми място и това ми действа много оздравяващо. Често се справям сама с различни ситуации, в които преди съм се опитала на други хора, включително невъзможни и виждам че мога сама да вървя напред.
Аз в момента съм сам сама на работното ми място и това ми действа много оздравяващо. Често се справям сама с различни ситуации, в които преди съм се опитала на други хора, включително невъзможни и виждам че мога сама да вървя напред.
Да, то е ясно, но не всеки може да си бъде сам шеф и да не зависи от никого.
За това е хубаво на ново място да се заявиш и да поставиш граници, после е твърде късно.
Аз имам шеф, но го виждам доста рядко.
Реално работиш сама. Съветите са неприложими за хора принудени да работят в колектив.
Единствената опасност, която може да те застигне е шефа ти да реши да сложи роднина на твоят пост...
Имам ъпдейт - спрях тотално да реагирам, пишеше ми и по време на разговори дразнещи неща, като види, че съм в среща. Започна да пуска подигравателни мемета за моята позиция в чата, на които не реагирах.
Оказах се права защо опитва от няколко месеца да ме злепостави. Явно тя ще заеме длъжността, на чиито изисквания не отговаря - дори не говори езика на държавата, с която ще работи. И даже ми се подигра - че за хора като мен (демек на плебейските според нея позиции) имало работа.
Доста демотивиращ развой, явно ако попаднеш на такъв човек и искаш нещо, което и той, никога няма да го получиш. И ще си кюташ на смотано място, докато такива хора винаги успяват с всички прийоми да постигнат своето. И продължава да провокира, за свещи да са ѝ - защото съм сигурна, че е за темата, а не просто нагла селяндурка.
Оказах се права защо опитва от няколко месеца да ме злепостави. Явно тя ще заеме длъжността, на чиито изисквания не отговаря - дори не говори езика на държавата, с която ще работи. И даже ми се подигра - че за хора като мен (демек на плебейските според нея позиции) имало работа.
Доста демотивиращ развой, явно ако попаднеш на такъв човек и искаш нещо, което и той, никога няма да го получиш. И ще си кюташ на смотано място, докато такива хора винаги успяват с всички прийоми да постигнат своето. И продължава да провокира, за свещи да са ѝ - защото съм сигурна, че е за темата, а не просто нагла селяндурка.
Ще си кюташ на смотаното място, ако ти го решиш! След толкова години и невъзможни колеги и шефове - все още ли имаш добри очаквания в тази фирма?
Fire - нищо. Тя никого не харесва, не съм я окачествила като невъзможна сега, а отдавна, когато нямахме пресечни точки на база начин на опериране. Уточнявам, защото знам как звучи. Повечето ѝ плювки, а те са стабилни, винаги са били "от загриженост." Като типичен нарцис или там, каквото е.
Просто сега аз ѝ бях на мерника, защото е тъкала задкулисно да вземе позиция, която крещи "мен". Отговарям от- до, говоря езика и щеше да ме изстреля. Външно много по- трудно се скача в позиция. В пари - по- лесно.
Не си заслужават всички тези нерви. Имам приятелка, която години се оплакваше от работата си, а познавайки нея и нейни колежки, знаех, че е кадърен служител. И в крайна сметка какво стана? Съкратиха я. И аз, и други приятелки й казваха, че мястото е токсично и не си заслужава, да търси по-добро. Но пуст инат.
"Те" винаги са загрижени. Да свалиш гарда, да им разкажеш за проблем, болест, нещо с децата, всякаква слабост по принцип. И в следващия момент го обръщат срещу теб.
99% от хората, които познавам правят точно това. Е ли са всички невъзможни? Едва ли. Явно си е човешка черта.
Подозирам, че в напрегната ситуация всеки от нас може да се възползва от слабостта на друг човек и да я използва срещу него.
Да, на един колега му умряха роднини наведнъж, той самият имаше съмнения за кофти неща и тя загрижена, че имал нужда от терапия, но ако сам не си помогне, няма как да стане и ще "трябва" да му пострада работата. (Искаше неговата, защото тя няма достатъчно).
Че понеже не се справял и му страдало мъжкото его, затова не се подчинявал на страхотния шеф, а той - звезда. Както и да е, няма какво да нищим.
Разликата между нормален ядосан човек е, че е директен, невъзможните винаги го правят задкулисно и да изглежда по друг начин, както и да не може да поемат отговорност. Винаги е нещо от типа "you know it but you can't put your finger on it".
Че понеже не се справял и му страдало мъжкото его, затова не се подчинявал на страхотния шеф, а той - звезда. Както и да е, няма какво да нищим.
Разликата между нормален ядосан човек е, че е директен, невъзможните винаги го правят задкулисно и да изглежда по друг начин, както и да не може да поемат отговорност. Винаги е нещо от типа "you know it but you can't put your finger on it".