Невъзможните хора в живота ни

Аз се покрих тотално. Без разговори, влизам само на задължителните, не обсъждам дали ми е криво, пропуснах събиране, реагирам само някой като пусне пейзаж от почивка или снимка на децата, всичко друго все едно го няма. Провокаторските картинки, послания и задявки.
Тъпата ку4к@ се пробва да ме злепостави веднъж все едно ме няма в екипа, но като цяло започна да бълва "закачки" и по другите колеги. Обижда ги, подиграва им се, а после им носи сладичко, примерно.

Той идва около веднъж седмично и това ще трае около месец. После ще ме преместят.

Кетчър, точно същото. Обиди, публични подигравки и после кекс, чийз кейк... като по калъп. На мен ми донесе кутийка с розова поничка, да съм се усмихнела, че съм била мрачна. А баща ми лежеше в болницата в кома, когато тя ми съкрати обедната почивка на 30мин. и нямаше как да ходя повече на обед на посещение. Отказах поничката, аз сладко не ям и не обичам. Тя излезе със заключение " който отказва сладко, не му е чиста работата".  За сравнение моята беше на 64г., твоята на каква възраст е?

Има закони, няма как някой да прави своеволия. Освен това помисли общо за ситуациите с този човек и имай готови отговори.
Не ми се слушат несъстоятелни коментари.
Благодаря, задръж си поничката. Следва коментара, че не читав....
Това не е твоя работа.
Да се придържаме, към причината поради която сме тук.
Може лесно да я манипулираш и ти:
Толкова ли не се усещаш.
Хайде спри се, не се ли усещаш.
И да действа, вкарваш на човека съмнение, че май не е толкова оригинален и се излага.

И след всичко това те изкарва негативна и заядлива пред всички Истински невъзможните не ги спира да се излагат и да не са оригинални. Можеш да ги удариш по егото (примерно, "уф, тея понички много гадни, откъде ги намери?"), но и това няма да спре въртележката. Или ще продължат все едно нищо не е било, или ще се амбицират. Накрая пак ти ще излезеш лошата. Тях тая игра ги зарежда, теб те изцежда. Борбата с такива наистина е безсмислена.

Злодеида, много съжалявам, че си се сблъскала с такъв кошмарен човек в толкова труден момент. Но всяко зло за добро, радвам се, че не само си се измъкнала, а си получила тласък в положителна посока! Предполагам е по-лесно, ако не си основна мишена, но мен ме натоварва да гледам и отстрани, защото знам много добре какво се случва. За мен вариантът е или аз, или невъзможният, заедно - не.

Тях тая игра ги зарежда, теб те изцежда. Борбата с такива наистина е безсмислена.
Много точно определение. Имах 1 гадже невъзможен (втори път не допуснах тази грешка), който обичаше да се заяжда с хората онлайн, така се забавляваше.
Винаги го правеше анонимно, винаги знаеше къде да удари човек, за да го заболи.
Като вдигнеше кръвното на няколко човека и после сияеше.

И защо и ти да ставаш  невъзможен да се заяждаш и обиждаш, напротив ясно отстояване на позиция без влизане в нивото и енергията на такива хора, те точно това искат. Когато кажеш, че не искаш поничката. Заяждане няма, негативност също, а само ясна позиция. Като почнеш коментар, че са гадни роничките,  каква е целта, цяла тирада от доводи подаваш и да се заяжда, да се говори и да се нагнетява още повече обстановката. Ясна позиция, минимум говорене, обяснения и коментари и невъзмогния си търси нова жертва, защото вече не си интересен.

Злодеида, на 40.

Съжалявам за баща ти и че така са постъпили с теб в такъв момент, чела съм те колко много се грижеше за него и как изнемогваше. За съжаление това не е само заслуга на невъзможните, а на компаниите като цяло - видят ли, че някой има сериозни проблеми, които ще цедят силите му, веднага бива нарочван. Затова на работа - никакви споделяния.

Лъвичка си личи, че се е сблъсквала с точно такива хора, безпогрешни са ѝ коментарите и усещанията. За адекватен човек е също толкова гнусно и натоварващо да го гледа отстрани да се изсипва върху друг.

Анатомията на невъзможните е друга. Те нямат срам, няма грам да се засегне, че поничката е гадна, защото идеята на поничката не е да се почерпите за здраве, идеята на отваряния ми подарък не е да ме зарадва, а да подразни, да изкара реакция, да си мнителна и параноична, да си груба и неоценяваща милия жест на поничка в такъв тежък момент.
Колко налудничаво щеше да звучи, ако бях повдигнала въпроса, че ми е откраднала молив. Нито се гримира, нито е клептоманка, а заплатата ѝ е доста по- висока от моята.

Идеята на редуването на гадно отношение с мило има и друга роля - на биохимично ниво ти разджурква всичко и те дестабилизира. Освен това има за цел да те обърка - да си кажеш "може би пък греша" и не на последно място си е социопатски подход да упражняваш насилие, но в същото време да закачваш хората на кукичка да ти се доказват и извикат доброто отношение.

Когато не могат да те газлайтнат, че нещо не си наред, се опитват да променят обществения ти образ, цакат те чрез хората около теб. Примерно, привика целия екип на друго място, останах сама и вика Кечъре, ела при нас да си хапнем сладко. Така направи и с друг човек, но тогава аз останах, защото всичко останало е да си с невъзможния.

Винаги ще се извърти. Винаги.

Ооо, благодаря ти за поничките, колко мило, изобщо не го очаквах от човек като теб. Знам аз, че много ме харесваш ти и затова все след мене ходиш. Много мило да имаш такива върли фенове. Охх, чак се притесних от толкова внимание"

"Човек като мен? Че какво ми е бе, Майче, аз допринасям за положителната атмосфера, реших да ви донеса нещичко, много си песимистична, трябва да се настроиш да очакваш хубави неща, майка ми/стринка ми така не умееше да приема подаръци и все беше на нокти, а хората бяха добронамерени към нея, но накрая им писна и се разбягаха".

Oт луд/а оттърване няма. Единственото което може да направиш е да кажеш на такъв човек че ти е неприятно да се занимава с теб. Иначе не се усещат и могат да продължат с лиготиите безкрай. Случи ми се и троснато поставих границата на една женка и сега дори се държи мило.
Но аз знам че тя е ненормална и психопат.

Те са всеки втори и не искат галене или игра. Те са ненормални и от мълчане, сумтене и бягане няма ефект. Иначе лудата не се усеща, и ще ти се стъжни живота. Ти го трупаш, тя си прави кефа. Ши стане ама в друг живот

Аз това за ромът пък, бих казала: Съжалявам, не мога да го приема. Притеснявам се, че може да искаш да ме напиеш, за да злоупотребиш сексуално с мен! Но, естествено аз обожавам абсурдни отговори, пък и ще се стресне...😁

Не, ще ме изкара лесбийка, която иска да я харасва. Или пияница.
Пиене и харасмънт са много чувствителни теми в корпорациите, нищо че ненарочените пият от сутрин и се поебват чат- пат. Но по принцип винаги там цакат, ако нещо...

Идеята е, че в разговор винаги винаги ще ги извъртят. Затова - липса на разговор.

Абе той като е решил да се заяжда...
Оня ден оня киселяк:
Какви ... имаме?
Аз изреждам всички марки, които продаваме.
Какви са им характеристиките?
Аз: такива и онакива.
Той: Кои какви са?
Аз се запънах на една марка.
Той: ти май не познаваш стоката, това е защото по цял ден си седиш на телефона. Ти май само слънчеви очила можеш да продаваш. /Това е най-елементарното, демек нищо не мога./
Аз онемях и като си тръгна се разплаках. Всъщност дори да бях отговорила на всичко, пак щеше да се заяде за друго. Няма смисъл.

Не съм убедена, че това е невъзможен. По-скоро е простак с власт. Иначе би трябвало 80%от хората да ги определим като невъзможни.