А защо ревеш. На момента даваш отпор, ако смяташ, че е несправедливо.
Другият път ще се държи още по-зле.
Другият път ще се държи още по-зле.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2025, 19:43 ч.
Невъзможните хора в живота ни
И защо и ти да ставаш невъзможен да се заяждаш и обиждаш, напротив ясно отстояване на позиция без влизане в нивото и енергията на такива хора, те точно това искат. Когато кажеш, че не искаш поничката. Заяждане няма, негативност също, а само ясна позиция. Като почнеш коментар, че са гадни роничките, каква е целта, цяла тирада от доводи подаваш и да се заяжда, да се говори и да се нагнетява още повече обстановката. Ясна позиция, минимум говорене, обяснения и коментари и невъзмогния си търси нова жертва, защото вече не си интересен.
Така е, няма да си помогнеш, като и ти станеш токсичен. Най-много да получиш краткотрайно удовлетворение, че си боцнал невъзможния. Грандиозните лесно можеш да ги разклатиш, като ги жегнеш по егото - те не понасят накой да им разваля образа на най-умните, красиви, компетентни по всичко. С психопатните вече е друга бира, там всичко е калкулирано и много малко неща ги засягат, защото не преработват на емоционално ниво. Но както казах, безсмислено е.
Иначе твърдото отстояване на граници работи с нахални и нагли хора, но невъзможните не са обикновени такива. Те граници не признават, напротив, обичат да ги прекрачват, щом разберат къде са. Доставя им удоволствие да те провокират. Кетч даде прекрасни примери как всичко може да бъде извъртяно. Губеща игра е това. И игра на нерви, които обикновените хора нямат, докато за невъзможните е начин на живот. Наистина не си заслужава. Ако се налага да ги търпиш, грейуолът е най-доброто. Но нищо не е като да си далеч от тях.
Точно в ситуацията на Рокстар бях попаднал. Замълчиш ли си, почва тормоза. Ако се надяваш сам да се усети и да спре тормоза- не, няма да спре никога
Това са хора, които те мразят, не те искат и жалене към тях не трябва да има. Иначе ще има да си пишеш по форумите едно и също до безкрай - как те погледнал и какво ти казал. Никой не може да ти помогне, ако сам не се спасиш. От оплакване полза няма, а знаете приказката за оплакващия се
Това са хора, които те мразят, не те искат и жалене към тях не трябва да има. Иначе ще има да си пишеш по форумите едно и също до безкрай - как те погледнал и какво ти казал. Никой не може да ти помогне, ако сам не се спасиш. От оплакване полза няма, а знаете приказката за оплакващия се
Смесвате селски простаци с манипулативни невъзможни.
Тактиката е различна.
Тактиката е различна.
Сериозно? И каква е тактиката? Да мълчиш и ревеш в тоалетната в почивката?
Не, разбира се, но в момента се чувствам добре и ми е спокойно. Виждам как я напира да се заяде. Като хиперактивно дете, което се чуди вече какво да захване.
... хиперактивно дете, което отново ще те заяде, защото знае, че може да ти се качва на главата без да представяш реакция.
П.С. Между другото шефката ми открито ме е заплашвала с уволнение. Като я предизвикам и й кажа: "Ами хайде давай!" пак свива сармите и почва да клепа на парцали.
И аз мълчах в началото -10 години все мълчах. Сега с немска диплома и предстоящо вземане на немски паспорт хич не им мълча. Въпрос на нагласа. Да видиш после как те заобикалят и само ти се усмихват защото пак може да настръхнеш като котка.
Радвам се за теб, че придобиваш самочувствие. И честито дипломиране 
Благодаря! Говорих си вчера с майка ми по тази тема. И тя е мачкана от чужбински шефове. На въпроса защо не им се опълчва или противопоставя тя ми отговори, че е "обикновен работник" и поради това шефовете й имали право да я правят на луда. Сърцето ми се скъса като ми го каза. Толкова да няма ама капка себеуважение. После си помислих: "Как ли другите ще те уважават, като ти сам не се уважаваш"?
"Човек като мен? Че какво ми е бе, Майче, аз допринасям за положителната атмосфера, реших да ви донеса нещичко, много си песимистична, трябва да се настроиш да очакваш хубави неща, майка ми/стринка ми така не умееше да приема подаръци и все беше на нокти, а хората бяха добронамерени към нея, но накрая им писна и се разбягаха".
Пп. Разбира се аз такива ги тровя на всяка реплика. Ако иска, ОК, не ме бърка и тая динамика. Пък най ме кефи толкова да изкрейзят, че.чак физически да посегнат. Е тогава ела ми котьо
Радвам се за теб, че придобиваш самочувствие. И честито дипломиране
Благодаря! Говорих си вчера с майка ми по тази тема. И тя е мачкана от чужбински шефове. На въпроса защо не им се опълчва или противопоставя тя ми отговори, че е "обикновен работник" и поради това шефовете й имали право да я правят на луда. Сърцето ми се скъса като ми го каза. Толкова да няма ама капка себеуважение. После си помислих: "Как ли другите ще те уважават, като ти сам не се уважаваш"?
Ако си в малка фирма нищо, че е в Германия няма стандарти и средата не е добра. В големите фирми моя опит е само позитивен, въобще не може и дума да стане за мачкане, оплакване на различни нива, включително в централата в Америка през системата ни. Проблемна колежка, германка с почти всички в лоши отношения, идва психолог за цял ден в техния отдел, ситуацията се подобри. Отношение без значение какъв си, от къде си, цвят на кожа. Въобще работната среда много зависи къде си, ниво и най-вече ниво на езика. Никой не иска да си перфектен граматически, но да можеш да се изразиш и да имаш реална комуникация.
И аз мълчах в началото -10 години все мълчах. Сега с немска диплома и предстоящо вземане на немски паспорт хич не им мълча. Въпрос на нагласа. Да видиш после как те заобикалят и само ти се усмихват защото пак може да настръхнеш като котка.
Ей така става с хора, които не знаят да поставят граници. И не ги разбират. И после престъпват границите на другите. Защото изобщо не разбират - завърта се цикъл.