Невъзможните хора в живота ни

Горното твърдение е абсолютно изкривяване на здравословните мисли, според мен и самосаботиращо твърдение, което е често срещана причина за доброволно намърдване в токсични взаимоотношения, които ти смучат силите, но не те правят щастлив..

За да можеш да се грижиш за друг, първо трябва да си се погрижил за себе си, най-вече за физическото и психическото си здраве. Няма как да си нещастен, смачкан, озлобен и да можеш да предложиш адекватна грижа.

Здравейте!
Пиша за баща си, който според мен е невъзможен. Цял живот никога не сме имали разбирателство с него като се започне още от най-ранната ми детска възраст предвид, че съм търпяла физически и психически тормоз. Майка ми е починала доста отдавна. И така поддържала съм отношения с него през годините, на всички празници е бил поканен, не е като да не е получил уважение от мен, но така или иначе угодия никога няма. Може да ме обиди, може да ме нахока както си иска, след което млъква и чака аз да го търся, така е било винаги, вече съм почти на 50 г. Чашата на търпението ми преля тази година, от края на август нямаме контакти. Повода за последното скарване беше вила на село, за която от години слушам, че никакви пари не искаме да влагаме там, не искаме да ходим всяка седмица и т.н. Въпроса е, че аз съм наследник на една четвърт от къщата, а той на три четвърти и съответно мъжът ми не иска да си влага там спестяванията, пък и не иска да има обща работа с него. Иска да има шофьор на разположение, който да го кара до село и да го прибира до апартамента в града и не остава да спи никога там. И така последното лято успях да убедя мъжът ми да направим ремонт на къщата и той най-накрая се съгласи. Отидох да говоря с баща ми и настъпи страшен скандал с мен, първо взе да вика, че докато той не каже няма никакъв ремонт да почваме и че къщата като не може повече да я гледа, предвид, че е с доста болежки щял да я продаде. Питам как ще я продаде без мен, имам все пак една четвърт дял там след което ми отговори цитирам: абе ти за дяловете ли си дошла да ми говориш. След което ми каза, че ще му се подпиша за да продаде къщата да си намелел жена да го гледа срещу 1500 лв. на месец. Само че той има и други имоти две търговски помещения, които дава под наем и защо не си ги продаде тях, а тази къща, която ми се полага по наследство. Съответно станах и си тръгнах, оттогава не се е обаждал, аз не съм и чакала де, естествено чака пак аз да го търся. На синът ми е казал, че съм му била казала почне ли ремонта и повече няма да стъпиш там, а аз нищо такова не съм казвала, напротив и стая щях да му направя. Сега ме яде отвътре, че идват коледни празници и трябва да го поканя. От една страна съм жалостива и смятам, че никой не трябва да е на Коледа сам, а от друга ако трябва да съм честна нямам абсолютно никакво желание. С поведението си, което е цял живот от случки подобни на горната тотално ме отчужди от себе си, а последните 3 год. не ме търси за друго освен да го карам до това село и обратно до тях с моята кола. Направо не знам как да постъпя от тук нататък.

Трябва да го поканиш? И защо? Я си гледай спокойствието. Който сее ветрове, жъне бури. Каквото ще да приказва, ти нали знаеш истината.

Години съм била сама на празници, жива съм.

Аз няма да съм сама на празниците, а със синът ми и дъщерята, мъжът ми е в чужбина. Въпроса е с дядото как да процедирам от тук нататък. Единствена дъщеря съм и това поведение винаги ми е било непонятно.

Ако баща ти наистина е невъзможен, никакви имоти и наследства няма да те интересуват. Единственото, което ще искаш, е да си възможно по-далече от него и минимална комуникация.

Със своите имоти той може да направи каквото реши. Ти имаш четвърт от вила, която вероятно е трудно продаваема. На твое място аз бих се настроила, че от  баща си никога няма да получа нищо. Това е една доста здравословна позиция, при която никога няма да си разочарована.
Относно твоята четвърт, законът те защитава и може си се бориш за нея чрез адвокат.

Абе тегли му една дълга
Ще продава ама друг път
Ще намери някой за 1500 ама друг път

Сега ще ви разкажа как е пасивният невъзможен: има рд, другото и дете и внук настояват да празнува, невъзможният накрая се съгласява но с условие да не канят други роднини (т.е. мен). Те се съгласяват. Партито се отменя в последния момент поради лошо предчувствие.
Аз се обаждам с поздрав и следва “ела да те почерпя; аз: ми извинявай, имам друг ангажимент, друг ден ще дойда. Невъзможен: ееее аз някак мислех че ще дойдеш, не знам защо все си го мисля… така да минеш да ме видиш,  че не ми остава много”
Толкоз.
Тегли една дълга и си гледай децата.

Вилата е лесно продаваема, защото е в едно от най-близките села до града и там имотите са скъпи. Той не може да я продаде без мен, защото по закон е длъжен да предложи неговия дял най-напред на съсобственика, тоест на мен. Мен не ми е за парите, просто не искам изобщо този имот да се продава, тъй като си имам сантименти към това село, което е на майка ми и там съм израснала, имах баба и дядо. Относно другите му имоти очаквам нищо да не хвана. Ама все пак не съм очаквала така да се приключват отношения с родител. Хайде да е мъж чертата и толкова. Аз над моите деца треперя, дано съм с акъла си като остарея и никога да не изричам подобни неща.

А защо смяташ, че твоя дял е толкова малко, би трябвало ако си едно дете, реално ти да наследявяш половината.

Обърнахте темата в имотна... не е за тук тази история, според мен

Не е вярно. Преживелия съпруг получава половината, другата половина се дели между преживелия съпруг и децата. Тя казва, че е едно дете - значи точно 1/4 има.

Има половината ако са били в съсобственост.
Както и да е
Това не е важно в случая

Не сте права. Говорете с адвокат и се пообразовайте.