Но все в някакъв момент намесата на родителите приключва. Иначе се преминава на ниво мамин син, което също не е полезно.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2025, 16:59 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Янтра, колко невъзможни имаш в обкръжението и какви са на децата ти? Знаеш, че това не е тема за излишни спорове на теория.
Аз също не ограничавам контакт
Даже настоявам да се общува възпитано, на празници, да се поддържат любезни отношения. Това е важно за развитието на децата. Разбира се в ранна възраст, и когато е имало риск от манипулация съм охранявала процеса, но порасналите деца могат и трябва да развиват собствени контакти и поглед над света и отношенията в него.
Даже настоявам да се общува възпитано, на празници, да се поддържат любезни отношения. Това е важно за развитието на децата. Разбира се в ранна възраст, и когато е имало риск от манипулация съм охранявала процеса, но порасналите деца могат и трябва да развиват собствени контакти и поглед над света и отношенията в него.
Това също, не е невъзможен човек. По-скоро е кофти възпитание и малко народопсихология.
В случая майката цял живот е слушала майка си и свекърва си, вероятно и мъжа си, и сега смята, че е време и ѝ се полага тя да нарежда, и да изисква от дъщеря си. Но следва отпор и от там цялата трагикомедия. Има жени, които в прав текст си го казват и се вайкат, как те били слушали, пък сега като било техен ред, никой не ги слушал. Тук единственият правилен ход е да правиш това, което прецениш за правилно, без обяснения и оправдания. На 20тото непреклонно "така съм решила", свикват.
В случая майката цял живот е слушала майка си и свекърва си, вероятно и мъжа си, и сега смята, че е време и ѝ се полага тя да нарежда, и да изисква от дъщеря си. Но следва отпор и от там цялата трагикомедия. Има жени, които в прав текст си го казват и се вайкат, как те били слушали, пък сега като било техен ред, никой не ги слушал. Тук единственият правилен ход е да правиш това, което прецениш за правилно, без обяснения и оправдания. На 20тото непреклонно "така съм решила", свикват.
Да, това е най-вероятното обяснение, при все че продължавам да не мога да си обясня желанието да искаш някой друг да живее собствения си живот по твоите правила.Но приемам, че има неща, които не разбирам.
Има едно нещо обаче, което така и не мога да приема в майка ми и то е желанието й другите да се чувстват зле. Макар и да не е психопат по смисъла на описаното до тук в темата, за мен тя си е невъзможна. Невъзможна е най-вече с дълбаенето, с което не те оставя намира и то обикновено е за нещо, което вижда, че или не можеш да направиш, защото към момента просто не ти достига време, сили и някакъв друг ресурс или пък вижда, че не искаш, защото сегашното положение ти харесва и не искаш да се отказваш от него. Или пък обратното - искаш да направи нещо, а тя всячески те убеждава да се откажеш, че не е добра идея. И когато най-накрая ми писне и се скарам с нея, започва да реве със сълзи и да пита не можело ли просто да даде съвет. Това било просто съвет, можело нормално да й отговоря, че не искам. Преди това около пет пъти ми е казала този съвет и аз пет пъти съм казала, че на този етап от живота си няма да го последвам, но това го отрича - както описват повечето потребители в темата. Била го казала 1-2 пъти, какво толкова. А всъщност са 11-12. Или пък не отрича, че го е казала, но това било разумния начин да постъпя и едва ли не нямам друга опция. Реално, другата опция винаги я има, просто се опитва да ме принуди с някакви несъществуващи средства, да ме манипулира със статуса си на майка.Това се повтаря през целия ми съзнателен живот.
Същвременно постоянно звъни по телефона и заема ролята на любяща майка и баба, а като й отидем на гости, започва да командори. Просто се плаша от предстоящите празници. В момента си говорим нормално, чудя се дали да не й кажа, да изготви един списък с правила, който да спазваме, като отидем при нея, за да не се сърди. Това, разбира се, в сферата на иронията, за да повдигна все пак някак този въпрос, който не може вечно да тлее така. По принцип не харесвам ирония и подгиравки, но тя пък много често си служи с тях. Дали така няма да се усети поне малко?
Цялата работа е, че има огромно Его и винаги са ми били много забавни тези съвети, които казват, че така се дръжат хората, на които им липсва любов и ако им даваш любов и внимание, няма да се държат така грубо. Това не е вярно. И баба ми беше такава. Дадеш им малко внимание и те се закачат още повече. Залепят се за теб, едва ли не искат те да са центъра на Вселената ти, а същевременно постоянно те критикуват. Е няма как постоянно да ми обясняваш кое не ми е наред и да искаш да те търся и да ти давам внимание. Е това ме побърква, имам чувството, че й трябва някой покрай нея, който да мачка.
Не влизай в обяснителен режим. Приемай съветите като информация и дотам. Ако почнеш да спориш защо не искаш това и онова, ще стане затворен кръг. Просто слушаш все едно телевизор.
За да има диалог все пак, и то ползотворен, сменя темата, подхващай нещо, за което сте на едно мнение.
За да има диалог все пак, и то ползотворен, сменя темата, подхващай нещо, за което сте на едно мнение.
Това също, не е невъзможен човек. По-скоро е кофти възпитание и малко народопсихология.
В случая майката цял живот е слушала майка си и свекърва си, вероятно и мъжа си, и сега смята, че е време и ѝ се полага тя да нарежда, и да изисква от дъщеря си. Но следва отпор и от там цялата трагикомедия. Има жени, които в прав текст си го казват и се вайкат, как те били слушали, пък сега като било техен ред, никой не ги слушал. Тук единственият правилен ход е да правиш това, което прецениш за правилно, без обяснения и оправдания. На 20тото непреклонно "така съм решила", свикват.
В случая майката цял живот е слушала майка си и свекърва си, вероятно и мъжа си, и сега смята, че е време и ѝ се полага тя да нарежда, и да изисква от дъщеря си. Но следва отпор и от там цялата трагикомедия. Има жени, които в прав текст си го казват и се вайкат, как те били слушали, пък сега като било техен ред, никой не ги слушал. Тук единственият правилен ход е да правиш това, което прецениш за правилно, без обяснения и оправдания. На 20тото непреклонно "така съм решила", свикват.
Да, това е най-вероятното обяснение, при все че продължавам да не мога да си обясня желанието да искаш някой друг да живее собствения си живот по твоите правила.Но приемам, че има неща, които не разбирам.
Има едно нещо обаче, което така и не мога да приема в майка ми и то е желанието й другите да се чувстват зле. Макар и да не е психопат по смисъла на описаното до тук в темата, за мен тя си е невъзможна. Невъзможна е най-вече с дълбаенето, с което не те оставя намира и то обикновено е за нещо, което вижда, че или не можеш да направиш, защото към момента просто не ти достига време, сили и някакъв друг ресурс или пък вижда, че не искаш, защото сегашното положение ти харесва и не искаш да се отказваш от него. Или пък обратното - искаш да направи нещо, а тя всячески те убеждава да се откажеш, че не е добра идея. И когато най-накрая ми писне и се скарам с нея, започва да реве със сълзи и да пита не можело ли просто да даде съвет. Това било просто съвет, можело нормално да й отговоря, че не искам. Преди това около пет пъти ми е казала този съвет и аз пет пъти съм казала, че на този етап от живота си няма да го последвам, но това го отрича - както описват повечето потребители в темата. Била го казала 1-2 пъти, какво толкова. А всъщност са 11-12. Или пък не отрича, че го е казала, но това било разумния начин да постъпя и едва ли не нямам друга опция. Реално, другата опция винаги я има, просто се опитва да ме принуди с някакви несъществуващи средства, да ме манипулира със статуса си на майка.Това се повтаря през целия ми съзнателен живот.
Същвременно постоянно звъни по телефона и заема ролята на любяща майка и баба, а като й отидем на гости, започва да командори. Просто се плаша от предстоящите празници. В момента си говорим нормално, чудя се дали да не й кажа, да изготви един списък с правила, който да спазваме, като отидем при нея, за да не се сърди. Това, разбира се, в сферата на иронията, за да повдигна все пак някак този въпрос, който не може вечно да тлее така. По принцип не харесвам ирония и подгиравки, но тя пък много често си служи с тях. Дали така няма да се усети поне малко?
Цялата работа е, че има огромно Его и винаги са ми били много забавни тези съвети, които казват, че така се дръжат хората, на които им липсва любов и ако им даваш любов и внимание, няма да се държат така грубо. Това не е вярно. И баба ми беше такава. Дадеш им малко внимание и те се закачат още повече. Залепят се за теб, едва ли не искат те да са центъра на Вселената ти, а същевременно постоянно те критикуват. Е няма как постоянно да ми обясняваш кое не ми е наред и да искаш да те търся и да ти давам внимание. Е това ме побърква, имам чувството, че й трябва някой покрай нея, който да мачка.
До болка ми е познато това. И моята майка прави абсолютно същото. Налага си нейното мнение и нейния начин на живот.
Изказва се не 1-2 пъти а 30-40 пъти и то през много години. И накрая казва: тя като майка имала право да изрази мнение. Донякъде съм съгласно НО: нито съм попитала за нейното мнение нито ме интересува особено. И най вече че го повтаря 30 пъти поне и се опитва да го налага и да манипулира. Това е било цял живот. И после се опитва да те накара да мислиш че само нейното е правилно и ти бъркаш и да се откажеш от твоята идея.
Вечно и трябва, някой да коментира и да мачка. Такава си е.
100 пъти е повторено в темата - такива хора не стават по-добри никога. Не трябва да им давате нищо - внимание, любов, а също така и каквато и да е било лична информация - от това кога лягате и ставате до това дали сте сменили работата. Всяко късче информация ще бъде използвано срещу Вас!!!
Народопсихологията също се изражда в токсичност много пъти.
Те не обичат празници, искат да ги скапват и винаги намират начин.
Отивам на банкет със свито сърце какво ми е измислила социопатката, даже си мислех да не ходя. Но после прецених, че няма да ми краде живота и нервите и просто ще се опитам да не общувам с нея. Да съм весела и да си прекарам добре, има с кого по принцип.
Те не обичат празници, искат да ги скапват и винаги намират начин.
Отивам на банкет със свито сърце какво ми е измислила социопатката, даже си мислех да не ходя. Но после прецених, че няма да ми краде живота и нервите и просто ще се опитам да не общувам с нея. Да съм весела и да си прекарам добре, има с кого по принцип.
Да се отчета за моя психопат. Сдобрихме се с дъщерята, виждаме се, той се отнася все по-гадно към нея. Явно се е жегнал, защото оная вечер ми е пратил съобщение с пожелания да пукна.
Той й се подмазва и манипулира точно 3 месеца - толкова са му способностите, след това започва да "изпуска".
А,да - общо при невъзможните е, че имат "модел на поведение". Повтарят определено поведение на точно определено време и по точно определен начин. Ако искате, засечете, да видите, че е вярно!
Той й се подмазва и манипулира точно 3 месеца - толкова са му способностите, след това започва да "изпуска".
А,да - общо при невъзможните е, че имат "модел на поведение". Повтарят определено поведение на точно определено време и по точно определен начин. Ако искате, засечете, да видите, че е вярно!
Да се отчета за моя психопат. Сдобрихме се с дъщерята, виждаме се, той се отнася все по-гадно към нея. Явно се е жегнал, защото оная вечер ми е пратил съобщение с пожелания да пукна.
Той й се подмазва и манипулира точно 3 месеца - толкова са му способностите, след това започва да "изпуска".
А,да - общо при невъзможните е, че имат "модел на поведение". Повтарят определено поведение на точно определено време и по точно определен начин. Ако искате, засечете, да видите, че е вярно!
Той й се подмазва и манипулира точно 3 месеца - толкова са му способностите, след това започва да "изпуска".
А,да - общо при невъзможните е, че имат "модел на поведение". Повтарят определено поведение на точно определено време и по точно определен начин. Ако искате, засечете, да видите, че е вярно!
На колко са децата? Ако са над 18 с този човек никакъв контакт. Ако са под 18 само делови такъв, иначе "думата дума отваря" и става страшно. Да искаш майка на децата ти да пукне що за човек трябва да си. Ти как реагира? Написали му нещо?
Това също, не е невъзможен човек. По-скоро е кофти възпитание и малко народопсихология.
В случая майката цял живот е слушала майка си и свекърва си, вероятно и мъжа си, и сега смята, че е време и ѝ се полага тя да нарежда, и да изисква от дъщеря си. Но следва отпор и от там цялата трагикомедия. Има жени, които в прав текст си го казват и се вайкат, как те били слушали, пък сега като било техен ред, никой не ги слушал. Тук единственият правилен ход е да правиш това, което прецениш за правилно, без обяснения и оправдания. На 20тото непреклонно "така съм решила", свикват.
В случая майката цял живот е слушала майка си и свекърва си, вероятно и мъжа си, и сега смята, че е време и ѝ се полага тя да нарежда, и да изисква от дъщеря си. Но следва отпор и от там цялата трагикомедия. Има жени, които в прав текст си го казват и се вайкат, как те били слушали, пък сега като било техен ред, никой не ги слушал. Тук единственият правилен ход е да правиш това, което прецениш за правилно, без обяснения и оправдания. На 20тото непреклонно "така съм решила", свикват.
Да, това е най-вероятното обяснение, при все че продължавам да не мога да си обясня желанието да искаш някой друг да живее собствения си живот по твоите правила.Но приемам, че има неща, които не разбирам.
Има едно нещо обаче, което така и не мога да приема в майка ми и то е желанието й другите да се чувстват зле. Макар и да не е психопат по смисъла на описаното до тук в темата, за мен тя си е невъзможна. Невъзможна е най-вече с дълбаенето, с което не те оставя намира и то обикновено е за нещо, което вижда, че или не можеш да направиш, защото към момента просто не ти достига време, сили и някакъв друг ресурс или пък вижда, че не искаш, защото сегашното положение ти харесва и не искаш да се отказваш от него. Или пък обратното - искаш да направи нещо, а тя всячески те убеждава да се откажеш, че не е добра идея. И когато най-накрая ми писне и се скарам с нея, започва да реве със сълзи и да пита не можело ли просто да даде съвет. Това било просто съвет, можело нормално да й отговоря, че не искам. Преди това около пет пъти ми е казала този съвет и аз пет пъти съм казала, че на този етап от живота си няма да го последвам, но това го отрича - както описват повечето потребители в темата. Била го казала 1-2 пъти, какво толкова. А всъщност са 11-12. Или пък не отрича, че го е казала, но това било разумния начин да постъпя и едва ли не нямам друга опция. Реално, другата опция винаги я има, просто се опитва да ме принуди с някакви несъществуващи средства, да ме манипулира със статуса си на майка.Това се повтаря през целия ми съзнателен живот.
Същвременно постоянно звъни по телефона и заема ролята на любяща майка и баба, а като й отидем на гости, започва да командори. Просто се плаша от предстоящите празници. В момента си говорим нормално, чудя се дали да не й кажа, да изготви един списък с правила, който да спазваме, като отидем при нея, за да не се сърди. Това, разбира се, в сферата на иронията, за да повдигна все пак някак този въпрос, който не може вечно да тлее така. По принцип не харесвам ирония и подгиравки, но тя пък много често си служи с тях. Дали така няма да се усети поне малко?
Цялата работа е, че има огромно Его и винаги са ми били много забавни тези съвети, които казват, че така се дръжат хората, на които им липсва любов и ако им даваш любов и внимание, няма да се държат така грубо. Това не е вярно. И баба ми беше такава. Дадеш им малко внимание и те се закачат още повече. Залепят се за теб, едва ли не искат те да са центъра на Вселената ти, а същевременно постоянно те критикуват. Е няма как постоянно да ми обясняваш кое не ми е наред и да искаш да те търся и да ти давам внимание. Е това ме побърква, имам чувството, че й трябва някой покрай нея, който да мачка.
Защо да е ирония, сядаш с нея и ясно казваш какво ти харесва, какво не, какво допускаш, какво не, защото си пълнолетна и нямаш нужда някой да те наставлява и напътства. Нещата трябва да си ги кажете. Майка ти го прави, защото това е видяла, това за нея е "правилно", ако има желание помогни и сама да се осъзнае, видеа, книги за мен това се постига само така, ако човека иска да се осъзнае, че такова поведение е недопустимо и го унищожава. За себе си изгради система на поведение, с което ясно да и покажеш, че ако се държи по този начин, се дистанцираш и просто няма да се виждате, ревът й, чиста манипулация и изнудване, на което директно бих и казала, че няма да се вържа. Държи се лошо, отдръпваш се, държи се добре и ти се държиш добре, без да се сближаваш много, защото понякога зад доброто поведение се подготвя следващата атака.
Дъщеря ми е на 20 вече и както писахме назад и както се сещаш, аз не мога да й определям отношенията с баща й.
Аз много отдавна не говоря с него и не реагирам. Той е това, което е. Аз съм го разбрала, надявам се и някои от хората в темата някой ден да стигнат до това разбиране и покой.
Аз много отдавна не говоря с него и не реагирам. Той е това, което е. Аз съм го разбрала, надявам се и някои от хората в темата някой ден да стигнат до това разбиране и покой.
Sephora, опитвала съм се да го направя, да поговорим. В общи линии отговорите й са, че не може всеки път да обмисля толкова внимателно какво говори. Че това са дребни неща и аз съм дребнава. Като я слуша човек нея тя разправя съвсем друга история - как от време на време изпуска по някоя непремерена реплика, а пък аз несправедливо правя скандал. Както казах, просто отрича - не става въпрос за някоя случайно изпусната реплика, а за дългосрочно поведение, насочено да се опитва да променя всяко мое решение. Според нея е нормално родителите винаги да имат правото да кажат на децата си какво не харесват у тях. 90% от ежедневната й реч се състои от изказвания какво у хората не харесва. Няма смисъл да ви отегчавам повече, най-разумно ми се вижда наистина да не й давам почти никаква лична информация.
Благодаря ви, в тази тема наистина разбирате за какво става въпрос.
Благодаря ви, в тази тема наистина разбирате за какво става въпрос.