Невъзможните хора в живота ни

Отдавна не давам на майка ми почти никаква лична информация. Като с американската полиция е положението - всичко което кажеш, може да бъде използвано срещу теб

И преди мисля, че си споменавала, че имате трудни отношения с майка ти. Работила ли си да изчистиш това което се е насъбрало в теб? Сама или с психолог? Ако ще констилация правила ли си?
Това е отрова, което се трупа в теб - намерила ли си начин да не се трупа и да ти вреди?

Работила съм с психолог заради баща ми, който пък беше алкохолик. Тогава тя се опита да говорим и за майка ми, но не бях готова. Права си, че стои натрупано в мен, трябва да направя нещо по въпроса.

И без да са невъзможни, с типичните родители от старото поколение, липсата на информация е най-добрия подход. Каквото и да научат се бъркат и искат те да решават, около мен винаги е било масово и при редови хора по-патриархални. Чувстват, че те отговарят за всичко и по неясни причини, че всичко знаят и разбират по-добре. Информационна хигиена, питайте те как са и другото е разговори за времето и други хора. Иначе не става.

Аз се радвам да се похвалят, удовлетворена съм ,че не напразно съм се старала да израстат.
 Със сигурност дразня, но установих ,че не формулирам въпросите правилно. Аз се дразня , като ме подпитват  умно, отдалеч, а  правя същото. Понеже съм овенска зодия , по-пряма съм, но не формулирам срещу тях въпроса правилно , като обясня защо питам, има разбиране.
 Но това между родител-дете ,че ти е свикнало и   има чувства някакви ,да не ги определям. С други хора - не става, винаги намират под вола теле.

Колкото повече наблюдавам подобен тип хора, толкова повече се убеждавам, че при много голяма част от тях дори не е защото са убедени, че знаят повече, то е навик, дълбоко вкоренен навик. Така са живяли цял живот, това са виждали, това правят. Има едни някакви проценти, които са невъзможни, но другита са такива, заради средата. Лошото е, че това е не може да се промени и трябва да се лавира.  Като се срещна с този тип поведение, се питам, този човек обича ли ме, иска ли да ми навреди, полза за него каква ще има. Обичайно си давам сметка, че човекът не е лош, просто така е възпитан. И продължавам, без да драматизирам.
Бях записана на курс, в който попаднах на една дама, мисля че бих могла да я определя като невъзможна. Тази жена успя да доведе до рев почти цялата група (става дума за големи жени). Много се впечатлих как нарочваше някоя и започваше целенасочено и само нея да тормози, да коментира, да се подиграва. В момента, само в който жертвата избухнеше, тя сяда от страни и се усмихва доволно. След като се намесиха преподавателите, тя обясни, че всички останали са много чупливи, меки и т.н., тя нищо лошо не им била правила. Имаше и другото - когато някой каже, че ще направи нещо, на секундата ставаше нейно желание. Обличаше се много предизвикателно, в момента в който осъзна, че няма да ѝ обърна внимание, започна да се облича като мен. Направо беше шокиращо. В часовете, в които я нямаше, преподавателките констатираха, че хората в групата са много различни. Казваха, ама вие се усмихвате... На мен ми помогна тази тема и най-вече това, че курсът е за ограничено време. Между другото, не беше се задържала на нито една работа за повече от година. Жена над 50 години.

Сетих се и още нещо по повод информацията, казвате нещо, омаловажават го, визирам родители, обаче после пред този, онзи се хвалят с вас, със същото. Аз отдавна много внимавам какво казвам, някак си в нашия манталитет има една прекалена нездравословна откритост, абе да си кажеш, аз нама какво да крия и то пред всички. Освен това има теми които никак не са ми приятни в стил, колко струва, колко ти е заплатата, колко...и това е  вкоренен навик за мен, после почват да го обсъждат, от там ето уреди се, ти успя, аз не....е това е доста масово поведение, нещо като "благородна завист", но никой не пита, добре как успя, какъв е пътя, гледа се само крайния резултат, но зад този резултат се крият усилия.
По повод предходния коментар и тази жена, преподавателя не си е на мястото, той определя правилата и допуска такова поведение.  В много курсове много се излиза извън темата, излишни разговори и това води до такива ситуации.

Alex_jp, това което описвате за жената от курса, е все едно за моята майка, 1:1. Така се заяжда с мен и с други жени, които уж са й приятелки и точно така, когато човекът се обиди, тя казва, че е много лабилен и крехък, тя просто казвала истината, която не винаги е приятна. Но пък ако на нея й посочиш някакъв недостатък, след около 3 минути започва да плаче със сълзи и да казва ти колко си ужасен. Направо е тъжно такова положение  ..
Прочетох за метода на сивата скала, изглежда като нещо работещо и ще го пробвам.  Благодаря, Rockstar.

Grey Rock метода работи, аз редовно го прилагам. Колкото се може по малко информация да давам.
Баба ми е същата: критикува, но ако нея я критикуваш, почва едно тръшкане и реване колко си невъзпитан. Тва е положението.

Naixi89, ти наистина ли критикуваш баба си? И какво се случва? Каква е ползата..?

Отдавна не я критикувам и дори не контактувам с нея защото полза няма. Казвам само как се държи  и манипулира.  Нищо че е на 82 години, знае много добре как става

Пак се изнервих на майка ми и баща ми.
Откакто сме с моя приятел, следва едно мрънкане от всяка страна - няма ли да идвате да се видим?
Бях разказвала преди два месеца някъде за изцепките на майка ми.  С баща ми са разделени от 15+ години, всеки от тях си има партньор. Баща ми обаче все още не може да преглътне изневярата на майка ми и е с лошо мнение за нея. Аз винаги съм била между чука и наковалнята. Баща ми е на село, майка ми е в града, в който живеех, както и майката на моя приятел.
Септември се бяхме прибрали за два дни, имахме планове. Майка ми ни вика на гости вечерта, отиваме. Приятелката на баща ми ми пише колко е гадно, че баща ми ме е отгледал, аз не съм намерила време за него. Стана ми отвратително и се прибрахме на село, да се кротне и той. Обясних му, че това няма как да се случва при всяко наше прибиране. Всеки родител да ни дърпа нанякъде. И той каза както решите, добре, когато можете.

Обаче сега говорихме нещо за празниците и изпуфках, че отново се започва едно обикаляне по къщите и за няколко дни почивни ставаме луди. И той започна да ми мрънка по телефона как майка ми еди си какво, не ме отгледала тя, да се оправяла.
А ние се прибираме за 1-2 вечери, не можем да обикаляме всеки път цялата рода.

Когато се прибирам сама оставам при моята най-близка приятелка, имам си стая в тях, имам си дрехи и всички необходими неща. По- спокойно ми е да преспивам там.
Сега майка ми ме пита кога ще се прибирам, къде съм щяла да спя. Казах й къде. Е що там. Да спиш у хората. Ела в нас. (????там съм спала само веднъж, не е мой дом там и никога няма да го приема като такъв).
Викам й какво означава У хората? Аз съм там като у нас си. Тя живее сама, не е с родителите си и аз да съм там.

Усещам, че много скоро ще избухна и ще разваля отношенията си с двете страни. А хич не ми се иска. Обичам ги, но не им одобрявам тези черти в тях.

Ако ида при единия, другия почва мрънкане и заяждане. Ако ида при другия - обратното.
Честно ви казвам, не се чувствам спокойна.
За това и дори когато бях в града, се виждах рядко с тях.
Не си представям някой ден като имам дете, раждане, кръщене, рожденни дни.. с всеки родител по отделно ли трябва?
Вече съм и черната овца най-вероятно, че брат ми се прибират всяка седмица, пък видиш ли аз не се. Ми не искам. Искам почивните си дни да ги прекарам в почивка,а не в обикаляници насам натам. Толкова ли е лошо, че искам да си имам спокойствие?
А когато ме натискат все повече и повече, още повече губя желание да се виждаме.

Азара, сега е моментът да поставиш граници. Но, според мен, ако ходиш рядко за по ден, два, е добре да минеш за малко и през двамата. На обяд при единия, на вечеря при другия. Или нещо подобно. Правиш някакъв график и ги уведомяваш. Всяка седмица е абсурдно, просто. Та ти си на ход.
И пак, това не са невъзможни хора. Те те обичат, нищо че го показват малко особено. Малко проклетия, малко навици и се получава това. Досадно, но не отровно.

Азара. на колко си години?

На 20